Р Е
Ш Е Н
И Е № 1255
гр. Пловдив, 01.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на втори октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена Димова, като
разгледа докладваното от председателя гр.д.№1683 по
описа на ПОС за
2019г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е
сезиран с жалба с вх.№22250/22.07.2019г. депозирана от Б.Г.П., ЕГН **********,
чрез особения му представител адв. С.Л. против Решение №2035
от 22.05.2019г. на ПРС, постановено по гр.д.№5961/2018г., двадесет и втори гр.с., с което се признава за установено, че Б.Г.П., ЕГН ********** дължи
на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Г. Г. следните суми:
главница в размера на 678.82 лева,
дължима поради неизпълнение на Споразумение от 15.04.2013 г., ведно със
законната лихва от 13.11.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 207.23 лв. – мораторна лихва за периода
03.11.2014 г. – 10.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18057/2017 г. на ПРС.С постановеният съдебен акт
в полза на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********,
са присъдени разноски в общ размер на 170 лева – разноски по ч. гр. д. №
18057/2017 г. на ПРС и сума в общ размер на 710 лева, разноски дължими за исковото производство. В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на постановеният
съдебен акт по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли исковете като
неоснователни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Делта Кредит“
АДСИЦ, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв.Т.Г. оспорва жалбата като
неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата са подадена в
законния срок, от страна
имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Първоинстанционният
съд
е уважил предявените искове, като
е приел, че
между страните е постигнато валидно споразумение, чиято автентичност не е оспорена. Споразумението не
противоречи на закона, с него ответникът признава свои задължения, както и се
уговаря падеж за заплащане на съществуващи задълженията. Решаващият съд
е посочил, че не се
изисква за това
споразумение наличие на лицензионен режим, доколкото кредитор по него е ищецът,
а не банката и не се касае за дейност по предоставяне на кредит. С оглед на това
съдът е приел, че сключената спогодба е
породила уговорените между страните правни последици, поради което и
доколкото по делото не се установява ответникът да е платил сумата в размер на
339.41 лева в срок до 15.05.2013 г., то искът се явява основателен в пълния
претендиран размер. Възражението за неравноправна клауза, съдът е приел за
неоснователно, доколкото атакуваната клаузата не произтича от договор за
потребителски кредит, а от споразумение, поради което няма как спрямо нея да
бъде приложен ЗПК и уредените в него разпоредби, касаещи неравноправни клаузи.
Недоволен от
постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението е
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в
жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното
производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по
гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция
не са събрани доказателства за новоотрити или новонастъпили факти, поради което съдът
постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства,
които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.
Основанието, на
което се
позовава ищецът за
дължимост на процесните вземания, е подписаното между „Делта
Кредит“ и
ответника споразумение от 15.04.2013 г., съгласно което страните по него се съгласяват, че „Делта
Кредит“ АДСИЦ, в
качеството на цесионер по договор за продажба на вземания от 15.112007 г., сключен с „Юробанк и Еф Джи България“ АД /предишно
наименование „Българска пощенка банка“ АД/ е придобил вземанията на последното срещу ответника по
договор от 04.05.2005 г. за кредитна
карта BG
Euroline,
сключен между ответника и „Юробанк и Еф Джи България“ АД. Ответникът се е съгласил, че остатъкът от дължимото вземане по договора за кредит е в размер на 678.82 лева, като е уговорена да
заплати сумата на ищеца, при следните условия: при заплащане на 50 % от дължимата сума в
размер на 339.41 лева до 15.05.2013 г., кредиторът се отказва /опрощава/
останалата половина от дълга и същия се счита погасен изцяло занапред; но при
неплащане на посочената сума до падежа, цялото вземане в размер на 678.82 лева
става изискуемо, ведно с мораторна лихва.
С подписването на
споразумението, настоящият съдебен състав приема, че длъжникът е изразил воля с
която е признал, че има задължение в претендирания в исковата молба размер,
което произтича от договор за кредит с „Юробанк и Еф Джи България“ АД /предишно
наименование „Българска пощенка банка“ АД/ и което вземане е прехвърлено на
„Делта Кредит“ АДСИЦ.
Доколкото по
делото не е оспорена автентичността на споразумението, то съдът приема че
същото е валидно като непротиворечащо на закона, предвид на което е породило
целените за страните правни последици.
Гореизложеното обосновава
извода, че ирелевантни за спора се явяват,
установяване на обстоятелствата относно наличието на договор за кредит
между трето лице и ответника, като и наличието на договор за цесия, и
съответно налице ли и е надлежно уведомление за извършена цесия от цедента или упълномощаване за това на цесионера.
Претенцията се
основава на постигнатото между страните споразумение, налице е признание на
дълга и съгласие, че на новият кредитор се дължи уговорените суми при посочените условия, предвид на което
настоящият съдебен състав приема, че правното положение между страните е
такова, каквото го провъзгласява сключената помежду им спогодба. Ето защо приема,
че основателността на така предявеният от ищеца главен иск, зависи от това дали
ответникът е изпълнил уговорките по споразумението. Не се установява от
събраните по делото доказателства, ответникът да е заплатил на кредитора сумата в размер на 339.41 лева в срок до
15.05.2013 г., предвид на което съгласно договореното помежду им в т.6 от
споразумението, последният дължи на кредитора вземане в размер на 678.82 лв,
считано от 16.05.2013 г., ведно със законната лихва и мораторна лихва за
периода от 03.11.2014г. до 10.11.2017г. общо в размер на 207.23лв.. Направеното
възражение за неравноправност на клаузата обуславящо нейната нищожност, се
явява неоснователно, доколкото ответникът се позовава на разпоредбите на ЗПК,
който в случай не биха могли да бъдат приложени, както правилно е посочил
първоинстанционният съд, тъй като се касае не за договор за потребителски
кредит, а за задължение произтичащо от споразумение.
Мотивиран от
гореизложеното исковете се явяват основателни и доказани по размер, поради
което следва да бъдат уважени. В този смисъл жалбата се явява неоснователна, а
решението на първоинстанционният съд, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора, на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 300лв, представляващи заплатен
хонорар за особен представител, който следва да бъдат заплатен от жалбоподателят.
Последният следва да бъде осъден за
заплати и държавна такса в размер на 25.00лв по сметка на Окръжен съд
гр.Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2035 от 22.05.2019г. на ПРС, постановено по гр.д.№5961/2018г., двадесет и втори гр.с.
ОСЪЖДА
Б.Г.П.,
ЕГН ********** да заплати на „Делта
Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Г. Г., направени пред въззивната
инстанция разноски в размер на 300лв/ триста лева/.
ОСЪЖДА Б.Г.П.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд
гр.Пловдив, държавна такса в размер на 25.00лв/ двадесет и пет лева/.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: