Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1255

 

                                           гр. Пловдив, 01.11.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански    състав, в  публично   заседание   на  втори октомври,  през   две  хиляди  и   деветнадесета   година  в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                          НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                  председателя  гр.д.№1683  по  описа на  ПОС  за  2019г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

 

Производството    е    по     чл.258   и   сл.  ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№22250/22.07.2019г. депозирана от Б.Г.П., ЕГН **********, чрез особения му представител адв. С.Л. против   Решение №2035  от 22.05.2019г.  на  ПРС, постановено  по  гр.д.№5961/2018г., двадесет и втори  гр.с., с което се признава за установено, че Б.Г.П., ЕГН ********** дължи на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Г. Г. следните суми: главница в размера на 678.82 лева, дължима поради неизпълнение на Споразумение от 15.04.2013 г., ведно със законната лихва от 13.11.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 207.23 лв. – мораторна лихва за периода 03.11.2014 г. – 10.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18057/2017 г. на ПРС.С постановеният съдебен акт в полза  на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, са присъдени разноски в общ размер на 170 лева – разноски по ч. гр. д. № 18057/2017 г. на ПРС и сума в общ размер на 710 лева, разноски дължими за исковото производство. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност,  необоснованост и неправилност на постановеният съдебен акт по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се въззивният съд  да  отмени  първоинстанционния акт, като  вместо това отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата  страна „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв.Т.Г. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.  

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на  жалбата,  намира   за    установено    следното:

Жалбата  са  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, поради което  се  явява процесуално  допустима,  а  разгледана  по   същество   е  неоснователна.

Първоинстанционният  съд  е  уважил предявените искове, като е приел, че между страните е постигнато валидно споразумение, чиято автентичност не е оспорена. Споразумението не противоречи на закона, с него ответникът признава свои задължения, както и се уговаря падеж за заплащане на съществуващи задълженията. Решаващият съд е посочил, че не се изисква за това споразумение наличие на лицензионен режим, доколкото кредитор по него е ищецът, а не банката и не се касае за дейност по предоставяне на кредит. С оглед на това съдът е приел, че  сключената спогодба е породила уговорените между страните правни последици, поради което и доколкото по делото не се установява ответникът да е платил сумата в размер на 339.41 лева в срок до 15.05.2013 г., то искът се явява основателен в пълния претендиран размер. Възражението за неравноправна клауза, съдът е приел за неоснователно, доколкото атакуваната клаузата не произтича от договор за потребителски кредит, а от споразумение, поради което няма как спрямо нея да бъде приложен ЗПК и уредените в него разпоредби, касаещи неравноправни клаузи.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано,  постановено в противоречие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният  съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само  посочените  в жалбата правни изводи, законосъобразността  на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на  посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените  във  въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В  конкретният  случай обжалваният акт  е  валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани  доказателства за новоотрити  или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.  

Основанието, на което се позовава ищецът за дължимост на процесните вземания, е подписаното между „Делта Кредит“  и ответника  споразумение от 15.04.2013 г., съгласно което  страните по него се съгласяват, че „Делта Кредит“ АДСИЦ,  в качеството на цесионер по договор за  продажба на  вземания от  15.112007 г., сключен с  „Юробанк и Еф Джи България“ АД /предишно наименование „Българска пощенка банка“ АД/ е  придобил вземанията на последното срещу ответника по договор от  04.05.2005 г. за кредитна карта BG Euroline, сключен между ответника и „Юробанк и  Еф Джи България“ АД. Ответникът се  е съгласил, че  остатъкът от дължимото вземане  по договора за кредит е  в размер на 678.82 лева, като е уговорена да заплати сумата на ищеца, при следните условия:     при заплащане на 50 % от дължимата сума в размер на 339.41 лева до 15.05.2013 г., кредиторът се отказва /опрощава/ останалата половина от дълга и същия се счита погасен изцяло занапред; но при неплащане на посочената сума до падежа, цялото вземане в размер на 678.82 лева става изискуемо, ведно с мораторна лихва.

С подписването на споразумението, настоящият съдебен състав приема, че длъжникът е изразил воля с която е признал, че има задължение в претендирания в исковата молба размер, което произтича от договор за кредит с „Юробанк и Еф Джи България“ АД /предишно наименование „Българска пощенка банка“ АД/ и което вземане е прехвърлено на „Делта Кредит“ АДСИЦ.

Доколкото по делото не е оспорена автентичността на споразумението, то съдът приема че същото е валидно като непротиворечащо на закона, предвид на което е породило целените за страните правни последици.

Гореизложеното обосновава извода, че ирелевантни за спора се явяват,  установяване на обстоятелствата относно  наличието на договор за   кредит  между трето лице и ответника, като и наличието на договор за цесия, и съответно налице ли и  е надлежно  уведомление за извършена цесия от  цедента или  упълномощаване за това на  цесионера.

Претенцията се основава на постигнатото между страните споразумение, налице е признание на дълга и съгласие, че на новият кредитор се дължи уговорените  суми при посочените условия, предвид на което настоящият съдебен състав приема, че правното положение между страните е такова, каквото го провъзгласява сключената помежду им спогодба. Ето защо приема, че основателността на така предявеният от ищеца главен иск, зависи от това дали ответникът е изпълнил уговорките по споразумението. Не се установява от събраните по делото доказателства,     ответникът да е заплатил на кредитора  сумата в размер на 339.41 лева в срок до 15.05.2013 г., предвид на което съгласно договореното помежду им в т.6 от споразумението, последният дължи на кредитора вземане в размер на 678.82 лв, считано от 16.05.2013 г., ведно със законната лихва и мораторна лихва за периода от 03.11.2014г. до 10.11.2017г. общо в размер на 207.23лв.. Направеното възражение за неравноправност на клаузата обуславящо нейната нищожност, се явява неоснователно, доколкото ответникът се позовава на разпоредбите на ЗПК, който в случай не биха могли да бъдат приложени, както правилно е посочил първоинстанционният съд, тъй като се касае не за договор за потребителски кредит, а за задължение произтичащо от споразумение.  

Мотивиран от гореизложеното исковете се явяват основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени. В този смисъл жалбата се явява неоснователна, а решението на първоинстанционният съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски в  размер на 300лв, представляващи заплатен хонорар за особен представител, който следва да бъдат заплатен от жалбоподателят. Последният  следва да бъде осъден за заплати и държавна такса в размер на 25.00лв по сметка на Окръжен съд гр.Пловдив.

Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение №2035  от 22.05.2019г.  на  ПРС, постановено  по  гр.д.№5961/2018г., двадесет и втори  гр.с.

 

             ОСЪЖДА Б.Г.П., ЕГН ********** да заплати на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Г. Г.,  направени пред въззивната инстанция разноски в размер на 300лв/ триста лева/.

 

ОСЪЖДА Б.Г.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Пловдив, държавна такса в размер на 25.00лв/ двадесет и пет лева/.

           

Решението  е  окончателно.

  

        

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

                                                               

                                                       ЧЛЕНОВЕ: