№ 8594
гр. София, 26.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря С.М.М.
и прокурора Ив. Д. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Частно
наказателно дело № 20221110206508 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ АЛ. В. ЛЮБ. - явява се лично, доведен от
следствения арест на бул. „Г.М. Д.”.
В залата се явява адв. Г.М. – с днес представено пълномощно,
преупълномощен от адв. М.Т.–САК, последната с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - редовно уведомени за
днешното съдебно заседание, изпращат представител. В залата се явява
прокурор И.Д..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ след като изслуша становищата страните и съобрази характера
на производството намира, че процесуални пречки за даване ход на делото в
настоящото съдебно заседание не са налице, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по представен
документ за самоличност - лична карта № ............, издадена от МВР-
.................. г.:
АЛ. В. ЛЮБ. - роден на ............. .......... образование, ................
ЕГН **********.
1
СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на конвоиращите лица.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в производството по смисъла
на чл.55 от НПК и по чл.274 НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на съда.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на чл. 274 и чл. 275
НПК.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на съдебното
следствие, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗАПОЧВА с доклад на председателя на
съдебния състав с посочване на основанието за образуване на съдебното
производство, а именно внесеното искането за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия АЛ. В.
ЛЮБ..
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Нямам доказателствени искания.
АДВ. М.: Оспорвам искането. Да се приемат доказателствата по делото.
Няма да соча нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам какво е искането на СРП. Наясно съм с
характера на настоящото производство. Съжалявам и моля съдът да даде по-
лека мярка от тази, която се иска.
СЪДЪТ, на основание чл. 283 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства и доказателствени
средства по досъдебно производство № 809/2022 г. по описа на 01 РУ –
СДВР, пр. пр. № 12860/2022 г. по описа на СРП.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, с оглед
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
2
ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите внесеното искане за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”. Налице са
законовите предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража”, която следва да администрира целите по чл. 57 от
НПК. Спрямо обвиняемия е повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода. От доказателствата,
които са събрани до този момент, може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е извършител на деянието. Събраните
доказателства сочат и към наличието на реална опасност да извърши и други
престъпления, доколкото самото деяние, за което е повдигнато обвинението,
се характеризира с начина му на извършване с висока обществена опасност.
По делото има данни, че освен деянието, за което му е повдигнато обвинение,
са извършени и действия, които покриват състава на други престъпления от
НК. Обвиняемият е поставил в опасност живота и здравето на други
участници в движението. При опита му да се откъсне от служителите на МВР,
които са го преследвали, не се е подчинил на разпореждането на
полицейските органи, като в хода на преследването е повредил и служебен
автомобил на полицията. Считам, че всичко това говори за наличието на
реална опасност от последващи противоправни действия, които обвиняемият
би могъл да извърши в случай, че не му бъде взета МНО.
Освен това считам, че към момента е налице опасност и от укриване.
Същата се дължи на обстоятелството, че обвиняемият е осъждан.
Предходните му осъждания са свързани по един или друг начин с моторни
превозни средства. Същият е опитал да се укрие при извършване на деянието
и живее на адрес, различен от сочените по адресна регистрация. Не работи, не
е женен – това е индикация за липсата на уседналост. Следва да се обърне
внимание, че така повдигнатото обвинение е за тежко умишлено
престъпление и предвид обремененото му съдебно минало е твърде вероятно
наложеното му наказание да бъде изтърпяно ефективно. С оглед изложеното,
моля да уважите така внесеното от прокуратурата искане.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. М.: Моля да постановите съдебен акт, с който да
оставите искането без уважение. Защитата намира, че производството е по чл.
64 НПК, обсъждане на бъдещи осъждания са преждевременни, тъй като
самото разследване е в своя начален етап. Предявяването на постановлението
за привличането в качеството на обвиняем информира лицето за надлежно
направената претенция спрямо него от държавния орган. Не е налице
обоснованост на предположението. Запознавайки се с материалите по делото
се установи пълно сходство на разпитите на свидетелите - полицейски
служители, както и сходство на изготвените от тях доклади записки. Колкото
и дълго време едни лица да са изпълнявали една и съща длъжност, същите не
могат да възпроизведат по един и същи начин фактите и обстоятелствата по
случая. Пример за това са показанията на свидетелите Велински и М., в които
и двамата еднотипно бъркат името на обвиняемия, като казват, че фамилията
3
му е Г.. Следва да се посочи, че всички свидетели, без свидетелят ЗахМ.,
посочват единствено описание на лицето, което се твърди, че са възприели да
влиза в МПС-то, като никой не може да го разпознае. Впоследствие като се
установява, че едно лице не може да бъде идентифицирано спрямо дрехите, с
които е бил облечен, се появява полицейският служител ЗахМ., който казва,
че ще разпознае обвиняемия. Това е единственият човек, който заявява, че
именно подзащитният ми е управлявал МПС-то, но механизмът на твърдяното
възприемане от негова страна на подзащитния ми буди основателни съмнения
в защитата, дали същите показания не са дадени с оглед факта, че последният
има професионална изгода. По делото липсват дактилоскопни следи, ДНК
следи, които да установят съпричастността на обвиняемия. Полицейските
служители заявяват, че са го разпознали по дрехите, но остава открит
въпросът техническото средство, къде се е намирало и къде е в момента. От
протокола за личен обиск такова няма.
Не е налице реална опасност от укриване или извършване на друго
престъпление, доколкото подзащитният ми е с установен адрес на
местопребиваване. Това, че не пребивава постоянно на адреса не е
предпоставка да се приеме, че е налице опасност да се укрие. Налице са
данни, че същият се намира трайно във фактическа връзка с друго лице.
Фактът относно неговото гражданско състояние не предполага опасност от
укриване, тъй като е в достатъчна степен свързан с мястото, на което
пребивава.
От данните по делото не може да се направи извод за поставянето на
опасност на други лица. На следващо място относно това, че същият не бил се
подчинил на полицейско разпореждане - той няма задължение да се
подчинява. Към онзи момент той не е имал никакво процесуално качество,
съответно не е имал такива задължения да се подчинява. За това
неподчинение ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“. Относно
обремененото му съдебно минало, моля да имате предвид, че се касае за
деяния със значителна отдалеченост във времето. Не може да се направи
извод за една налична престъпна упоритост. Моля да оставите искането на
СРП без уважение.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казано от защитника ми. Нямам какво да
добавя.
СЪДЪТ на основание чл. 297, ал. 1 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека мярка за неотклонение.
4
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, ЗА ДА
ПОСТАНОВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 64 НПК.
Същото е инициирано от представител на СРП с искане за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на
обвиняемия АЛ. В. ЛЮБ..
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
внесеното предложение, като счита, че е налице обосновано предположение
обвиняемият да е извършил престъплението, за което е обвинен. Счита, че
освен базисната предпоставка за взимане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на обвиняемия, в случая е налице и
реална опасност последният да извърши друго престъпление с оглед
естеството и характера на повдигнатото обвинение, както и предвид
обстоятелството, че същият е с обременено съдебно минало и по делото се
установяват и данни за други съставомерни деяния, извършени от обвиняемия
при опита му да избяга от органите на реда. Намира също така, че е налице
опасност обвиняемият да се укрие, доколкото по делото са събрани данни, че
лицето живее на адрес, различен от заявените от него настоящ и постоянен
такъв, че е неженен и безработен, поради което може да се направи извод за
липса на трайна обвързаност към определено местопребиваване.
Обвиняемият Л. се представлява от адвокат М., който оспорва наличието
на обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъплението,
за което е обвинен. Счита, че събраните на настоящия етап от разследването
доказателства, в това число свидетелските показания и извършеното
разпознаване, не следва да се кредитират с доверие, доколкото в разпитите си
полицейските служители са изложили по абсолютно идентичен начин
фактите и обстоятелства, които се твърди да са възприели, като последното
поражда обосновано съмнение за тяхната достоверност. Отделно от това се
излага, че не са налице предвидените законови предпоставки за взимане на
най-тежката мярка за неотклонение, доколкото обвиняемият е с установена по
делото самоличност и адрес, поради което и не е налице опасност същият да
се укрие. На следващо място се сочи, че не е налице и опасност обвиняемият
да извърши друго престъпление, макар и с обременено съдебно минало,
доколкото визираните в справката му за съдимост деяния, са извършени в
отдалечен времеви период. По изложените съображения счита, че липсва
пропорционалност между исканата от държавното обвинение мярка за
процесуална принуда „Задържане под стража“ и спецификата на настоящия
случай, съобразена с личността на обвиняемия.
Обвиняемият Л. в своята защита поддържа казаното от защитника си и
моли по отношение на него да не бъде вземана мярка за неотклонение
5
„задържане под стража“.
За вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража” законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК
наличието в кумулативно единство на следните три предпоставки: лицето да е
привлечено към наказателна отговорност за престъпление, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода” или по-тежко наказание; да е
налице обосновано предположение относно извършването на вмененото на
обвиняемия деяние, както и да е налице в условията на алтернативност
наличието на реална опасност от укриване или извършване на престъпление
от страна на обвиняемия.
В конкретния случай обв. АЛ. В. ЛЮБ. е привлечен към наказателна
отговорност с постановление за привличане на обвиняем от 24.05.2022 г. за
извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 18, ал. 1 НК. Посоченото престъпление се явява тежко умишлено по
смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 93, т. 7 НК, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 10 г., с което е изпълнена
и първата предпоставка в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение.
На настоящия етап от наказателното производство, макар и на
изключително ранен такъв, съдът счита, че от събраните доказателства може
да се изведе обосновано подозрение относно съпричастността на А.Л. към
извършване на вмененото му деяние. В тази връзка са показанията на
свидетелите В.Б.П., К.М.С., Д.Х.В., Ц.Г.В., К.Т.П., Ц.О.Б., Н.Д.С. К.С. М.,
С.Д. ЗахМ., П.О.Б., А.В. С.,М.Ю.М., Д.М.С. – Д.а, полицейски служители,
които са наблюдавали поведението на обвиняемия, респективно са задържали
последния. Възпроизведеното от горепосочените свидетели кореспондира и
със събраните писмени доказателства и доказателствени средства, в частност
– с приложения по ДП протокол за разпознаване на лице по фотоалбум. Във
връзка с релевираното възражение от страна на защитника на обвиняемия
следва да бъде отбелязано, че наличното частично припокриване в
свидетелските показания, депозирани от полицейските служители, се
обосновава с обстоятелството, че същите са се намирали на едно и също
място, по едно и също време, възприемали са еднакви факти и обстоятелства,
поради което и визираното припокриване в показанията им не навежда на
извод за наличие на недостоверност или евентуална тяхна заинтересованост.
Отделно от това и по повод възраженията, свързани с проведеното
разпознаване на лице по снимка е необходимо да бъде посочено, че същото е
предшествано от подробен разпит на свидетеля С. ЗахМ., в който същият
изчерпателно е посочил кога, как и от какво разстояние е наблюдавал
обвиняемия, а също конкретно е посочил и негови външни характеристики,
след което е извършил разпознаването, обективирано в протокол за
разпознаване по фотоалбум, поради което съдът не намира основание да не
постави същия в основата на изводите си по въпросите, релевантни към
предмета на обсъждане в настоящото производство. От свидетелските
6
показания на така посочените свидетели се установява, че на 23.05.2022 г.
около 23:50 часа, при обход на район на 01 РУ-СДВР, на ул.“Пиер Дегейтър“
пред № 4, на паркинг, полицейските служители от четвърти взвод забелязали
паркирал лек автомобил с марка „..........“, модел ................., като същият бил с
прибрани огледала. При последващ обход по-късно през нощта около 02:55
часа, служителите установили, че огледалата на визирания автомобил били
отворени, като при осъществен близък оглед установили, че липсва
патронника на вратата на л.а. и мястото за поставяне на стартерния ключ.
Същите предприели действия по наблюдение около мястото на посоченото
МПС, доколкото предположили, че последният може да бъде обект на
престъпление. Изводимо от свидетелските показания е също така, че около
05:30 часа, полицейските служители забелязали лице с черно яке, бейзболна
шапка и зелени панталони да приближава процесния автомобил, да влиза в
него, да го привежда в движение, да прави маневра с цел излизане от
паркинга, в което време и с оглед предприетите заградителни мероприятия,
патрулен автомобил на 01 РУ - СДВР препречил пътя на лекия автомобил с
марка „..........“, а водачът, в опита си да избяга, ударил полицейската кола и се
насочил в посока ул.„С.“. Последното наложило извършването на действия по
преследване на лицето, което съобразно конкретно предоставеното описание,
било установено от свидетеля С., скрит в тревиста местност, описана
подробно в депозираните показания. Именно същото лице било разпознато от
свидетеля ЗахМ. като обвиняемия АЛ. В. ЛЮБ..
С оглед изложеното, съдът счита, че по делото са събрани доказателства,
от които може да се изведе обосновано предположение по смисъла на чл. 63,
ал. 1 НПК касателно съпричастността на обвиняемия към престъплението, за
което му е повдигнато обвинение в хода на ДП.
Съдът намира, че с оглед характера на настоящото производство,
събраният доказателствен материал е достатъчен за формиране на обосновано
предположение, че обвиняемият е съпричастен към извършване на
престъплението. Извършената констатация се прави с уточнението, че на
пръв поглед има основание в обвинението, но също така и че в хода на
производството, в условията на състезателност и при равни осигурени права
на страните, ще се събират и други доказателства, които е възможно да
променят направения извод.
Същевременно по делото не са събрани доказателства, които да
опровергават извода за наличие на обосновано подозрение, който извод не
означава несъмнена и безспорна доказаност на обвинението, а единствено, че
събраните доказателства обосновават извод за вероятност от неговото
извършване, какъвто именно е доказателственият стандарт в настоящото
съдебно производство, който е занижен в сравнение със стандарта, който
НПК установява към случаите при постановяване на краен съдебен акт.
По отношение на опасностите, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
НПК, съдът счита, че не е налице опасност от укриване на обвиняемия, в
7
която връзка се солидаризира с тезата на защитата изцяло. Обвиняемият Л. е с
установена по делото самоличност и с известен по делото адрес, а
прокуратурата не е представила доказателства последният да не е фактически
обвързан с посочения в хода на ДП и в днешно съдебно заседание такъв.
Същевременно обаче съдът намира, че е налице и третата кумулативна
предпоставка за вземане на най-тежката МНО, а именно - наличието на
реална опасност от извършване на престъпление, като същата в случая се
обуславя най – вече от обремененото съдебно минало на обвиняемия, видно
от приложената по делото справка за съдимост, като следва да се има
предвид, че за две от предходните му осъждания същият е признат за виновен
в извършване на престъпления, свързани с противозаконно проникване в
чуждо МПС. По отношение на опасността от извършване на престъпление,
макар и обвиняемият да е с установена самоличност и адрес на пребиваване,
следва да се акцентира също така, че при извършване на деянието, за което е
обвинен, обвиняемият се е опитал да избяга, което е наложило преследването
му и задържането му от служители на полицията. Всички тези обстоятелства,
в своето кумулативно единство, обуславят извод, че опасността от
извършване на престъпление от страна на обвиняемия А.Л. е реална, а не
хипотетична такава.
По изложените съображения съдът счита, че опасностите, визирани в
нормата на чл. 63, ал. 1 НПК, с оглед характера на повдигнатото обвинение и
съдебното минало на обвиняемия, са реални такива и обуславят вземане на
най-тежката МНО „Задържане под стража“. Съдът намира, че именно
посочената МНО би могла да неутрализира наличните опасности, поради
което искането за налагане на по – лека мярка за неотклонение не би могло да
обезпечи целите по чл. 57 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл. 64, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на АЛ. В. ЛЮБ., ЕГН ********** (със снета по
делото самоличност), обвиняем по ДП № 809/2022 г. по описа на 01 РУ -
СДВР, пр. пр. № 12860/2022 г. по описа на СРП мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране в 3-дневен
срок от днес, пред Софийски градски съд.
В случай на жалба или протест, СЪДЪТ насрочва делото в открито
съдебно заседание пред Софийски градски съд на 02.06.2022 г. от 10:00 часа ,
за която дата присъстващите лица да се считат уведомени от днес, като
обвиняемият да бъде конвоиран за посочената дата и час в случай на
8
постъпила жалба или протест.
Препис от определението да се изпрати на началника на следствения
арест на бул. „Г. М. Д.“ № 42 за сведение и изпълнение.
Препис от протокола да се издаде на страните при поискване.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
16:16 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9