Мотиви към присъда № 22 / 27.11.2015 год., постановена по н.о.х.д. № 584 / 2015 год. по описа на Софийски окръжен съд
С. е внесла обвинителен акт в Софийски окръжен съд
по досъдебно производство № 206 / 2014 год. по описа на РУ на
МВР – гр.К., с
който е повдигнала обвинение срещу В. Р.
М. за това, че на 06.07.2014г.
около 18.15 часа на второкласен път ВП-81, в участъка на 26.700км в землището
на община К., С. Обл., между отбивките за с.Д. и с.Ц., при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил „Москвич 412“ с рег.№ . е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение пътищата, а именно:
- чл.42 ал. 1 т.2 от ЗДвП: „Водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се убеди, че
има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без
да го принуждава да намалява скоростта или да променя посоката на движение“,
като предприел изпреварване на няколко неустановени автомобили без да се убеди,
че има свободен път на достатъчно разстояние за изпреварване;
- чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП: „Водач, който
изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея;“, като е създал опасност и пречка за
движещия се по нея лек автомобил „Фиат Палио” с рег.№ .,
управляван от А. Н. И. от
гр.Б.;
- чл.43 т.4 от ЗДвП: „Изпреварването
на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е
забранено: при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента;“,
като е предприел изпреварване на колона от неустановени автомобили, поради
което не е могъл да се върне безпрепятствено в напуснатата от него пътна лента,
в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М. А. М., на
64 години от гр.С. , настъпила на 07.07.2014г. в 16,25ч. в УМБАЛСМ ,,П.“-гр.С. - престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1,
пр.3 от
НК.
В съдебно заседание на 27.11.2015 год. подсъдимият
В. Р. М. е редовно призован, явил се е лично и със защитник адв.Б. А., САК. В хода на предварителното изслушване съдът му
е разяснил правата в качеството на подсъдим и възможността да се приложи
процедурата за приключване на наказателното производство по Глава 27 от НПК, а
именно съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция.
Подсъдимият изрично е заявил заедно със защитника си в горепосоченото съдебно
заседание, че е запознат с разяснената му възможност и желае делото да се
приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че се признава за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Предвид горното съдът е приложил
диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК и на
основание чл.372, ал.4 от НПК е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от
събраните доказателства в хода на досъдебното производство и с протоколно
определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
направеното самопризнание и от доказателствата, които са събрани в хода на
досъдебното производство и го подкрепят.
В съдебно заседание представителят на С. поддържа
обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимият с
деянието си на 06.07.2014 год. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението чл.343, ал.1,
б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Поддържа се становището, че деянието
е извършено от субективна страна при форма на вината - непредпазливост и
по-точно небрежност, която е уредена в чл.11, ал.3, пр.1 от НК, а именно, че
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Представителят на държавното обвинение е
поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение, като при определяне на наказанието съдът да
приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, тъй като са налице предпоставките
на чл.55, ал.1, т.1 от НК с оглед императивното изискване на чл.373, ал.2 от НПК наказанието да бъде определено при условията на чл.58а от НК, като му
определи наказание лишаване от свобода, чиито размер да бъде определен под минимално
предвидената санкция от 2 години лишаване от свобода в чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК,
тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Прокурорът е поискал на подсъдимия да бъде наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като в пледоарията си е посочил, че са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, поради което е поискано от съда да отложи
изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Сочи се, че този
вид и размер на наказанието ще изпълнят целите си, като превъзпитат деецът към
спазване на законите на страната и добрите нрави. Поискано е от съда да наложи
и кумулативно предвиденото в чл.343г наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС.
В съдебно заседание на 27.11.2015 год. Р. В. К. и М.
В. М. – наследници и дъщери на пострадалата М. А. М. са редовно
призовани. Явява се М. М. и адв.Р. М., която е повереник и на двете сестри.
Явилият се наследник е заявил, че не желае да се конституира като частен
обвинител и граждански ищец. Същото становище е дал и повереникът по отношение
на неявилият се наследник Р. В. К..
В хода на съдебното
производство подсъдимият В. Р. М. е редовно призован, явява се лично и със
защитник си – адв.Б.А.,САК, който в хода на съдебните прения е заявил,
че подзащитният му се признава за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се събират доказателства за
тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК. Поискала е от съда също
така да наложи наказание при условията на чл.58а, ал.4 от НК и чл.55, ал.1, т.1
от НК при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като
споделя казаното от прокурора във връзка с наказанието,което следва да му бъде
наложено. Поискано е наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС да бъде в
минимален размер.
Подсъдимият В. Р. М. в
хода на съдебното следствие е заявил, че е запознат с повдигнатото му обвинение
и се признава за виновен, че е извършила престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В хода на съдебните прения той е изразил съжаление за случилото се и се е
разкаял за извършеното престъпление, като е
посочил отново, че се признава за виновен и поддържа казаното от защитника
си. В последната си дума подсъдимият е поискал от съда да му наложи справедливо
наказание в минимален размер и е проявил критично отношение към извършеното
деяние.
Съдът,след като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В. Р. М. е
роден на ****** год. в с.Д. , обл.В. Той е българин, български гражданин и е със
средно техническо образование. Вдовец е и не е осъждан. В момента е пенсионер.
Живее в гр.С. . ул.“Б. П.
Подсъдимият В. М. е правоспособен водач на МПС и
притежава валидно свидетелство за управление на МПС №*********, валидно до
10.11.2020 год. и контролен талон №**********, което се установява с
приложената по делото справка за нарушител/водач, находяща се в т.2, л.59 от
ДП.
На 06.07.2014г.
следобед подс.В. М. заедно със съпругата си М. М. и зет им – свид.А. К., пътували в посока от гр.Б.към гр.С. по второкласен път ВП-81 с
лек автомобил марка „Москвич 412“ с рег.№ .,
управляван от подсъдимия. Пострадалата М. седяла на предната дясна седалка в
автомобила, а свид.К. – на задната.
Пътят се състои от
две ленти с асфалтово покритие, предназначени за движение в двете посоки. В
участъка на 26.700 км
от пътя, в района между отбивките за с.Д. и
с.Ц., община К.,
двете ленти за движение са разделени помежду си с бяла прекъсната маркировъчна
линия и без пътни знаци, касаещи скоростта на движение на МПС или въвеждащи
други ограничения за движението. Асфалтовата настилка била гладка и суха, времето
– слънчево, видимостта била добра.
Около 18.00ч. на
06.07.2014г. на прав участък от второкласния път, след с.Б.пр. и между разклоните за с.Д.и
с.Ц., общ.К. в посока Б.-С. се движел неустановен товарен
автомобил, след който се образувала колона от автомобили. Водач на един от тях
бил св.М.Ж. Подсъдимият В. М., движейки се със скорост от
около 85 км/ч,
предприел изпреварване на колоната от автомобили с управлявания от него
л.а.“Москвич“, като пред него извършвали същата маневра и други два неустановени
леки автомобили. По време на изпреварването подсъдимият се движел зад тези два
леки автомобили, които ограничавали видимостта му напред.
Същевременно в
противоположната посока от гр.С. за гр.Б. се движел със скорост от около 105 км/ч л.а.“Фиат Палио“ с рег.№ ., управляван от свид.А. Н. И.
С него пътувал и синът му – свид.Т. И. Водачът на горепосочения
автомобил забелязал на около 90,41
м пред автомобила си „Фиат“ изпреварващият насреща лек
автомобил „Москвич“ и веднага реагирал за рязко намаляване на скоростта.
Подсъдимият М. също реагирал за намаляване на скоростта, вследствие на което и
двата автомобили оставили спирачни следи върху пътната настилка. Подсъдимият не
успял да завърши безопасно маневрата изпреварване и да се прибере в дясната
лента, както това успели да сторят движещите се пред него други два /също
изпреварващи/ леки автомобили, тъй като лентата била заета от изпреварваната
автомобилна колона. Така в лентата за движение на л.а.“Фиат Палио“ настъпил
челен удар между управлявания от обв.М. автомобил „Москвич“ и движещият се
насреща му л.а.“Фиат Палио“. След удара задните части и на двата леки
автомобили се завъртели леко наляво около вертикалите си оси и се установили на
пътното платно в положение, фиксирано в протокола за оглед на местопроизшествие
и изготвения фотоалбум. В резултат на удара пострадали в различна степен
пътуващите в л.а.“Москвич“ М. М. и св.А. К.,
както и подс..В. М..
Свид.Г. М., който се движел в посока С. –К., застигнал двата ударили се автомобили, спрял зад л.а.“Фиат Палио“ и се
присъединил към граждани от други автомобили за оказване помощ на пострадалите,
след което съобщил за случилото се на телефон за спешни повиквания „112“. За
времето от 18.19ч. до 18.31ч. на 06.07.2014г. на тел. „112“ са получени общо четири
съобщения за станалото ПТП – предмет на настоящото наказателно производство,
като два от тях са подадени от свидетелите М. Ж. и Г. М.в, установено от справка от
Районен център 112 – С. и фоноскопна
експертиза /т.I, л.101-121/.
На място
пристигнали полицейски и медицински екипи. Незабавно свид.В. Б. – автоконтрольор в РУ МВР-К., изпробвал водачите на двата леки автомобили, които участвали в ПТП, за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр.№ 0172, като
и двете проби били отрицателни, установено с разпечатка на данните /т.II,
л.64/.Местопроизшествието било запазено от св.В. Б. и
колегата му – свид.Б.Д.
Извършен бил оглед
на местопроизшествието, за което бил съставен протокол от 06.07.2014г. и
изготвени скица и фотоалбум /т.I, л.25-37/.
При огледа са фиксирани намерените на местопроизшествието автомобили, предмети
и следи, в това число и спирачни следи от гуми от двата процесни автомобили.
Пострадалият от ПТП
свид.А. К.бил транспортиран с
преминаващ лек автомобил в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ в
гр.С. . А свидетелите Т. И. и А. И. на
място отказали медицинска помощ.
Най-тежко
пострадала от ПТП била М.А. М., чието състояние било много тежк. Тя, и
съпругът й – подс.М., били транспортирани с линейка до УМБАЛСМ „Н.И.П.“ - С. за оказване на медицинска
помощ. Въпреки това, на 07.07.2014г. следобяд М.М.
починала.
В хода на
досъдебното производство било назначане СМЕ на труп № 44/2014 год. Видно от
експертното заключение, находящо се в т.1, л.81 – л.86 от ДП и от медицинската
документация по проведеното й лечение е, че вещото лице е установило съчетана травма на глава – лице –
гърди, изразяваща се в:
- контузия на лицето и главата с
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на носа; счупване на носните кости;
кръвонасядания на долната устна вляво и на лигавицата на същата устна;
ограничен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по конвекситета на десния
теменен дял;
- тежка гръдна травма с кръвонасядания и
охлузвания по гръдния кош; масивни кръвонасядания на меките тъкани на гръдния
кош двустранно; счупване на дясната ключица; счупване на 2-ро до 6-то ребра
вдясно и на 1-во до 9-то ребра вляво по предната мишична линия; счупване на
гръдната кост на нивото между третите и четвъртите ребра; масивни
кръвонасядания на меките тъкани около счупванията; двустранно контузия на
белите дробове по задните им повърхности и междудялово; кръвонасядания с
минимални разкъсвания на белодробните хилуси; масивно кръвонасядане на
средостението; разкъсване на околосърдечната торбичка; разкъсване на стената на
аортата над аортната клапа с разслояване; излив на кръв и въздух в дясната
гръдна половина в общо количество 580 мл; излив на кръв в лявата гръдна
половина в общо количество около 2 900 мл; излив на кръв в околосърдечната
торбичка /около 80 мл/; контузия на дясното предсърдие на сърцето;
- кръвонасядания,
охлузвания и рани по крайниците;
- травматичен и
хеморагичен следкръвоизливен шок; мастна емболия в белите дробове.
В заключението си
вещото лице сочи, че смъртта на М.М. се дължи на тежката гръдна
травма, протекла със счупвания на дясната ключица, гръдната кост, двустранно
ребра по една линия, контузия на белите дробове и сърцето, разслоено разкъсване
на аортата с масивна кръвозагуба. При така установеното нараняване на аортата,
според експертното заключение, смъртният изход практически е бил неизбежен,
като в генезата на смъртта е взела участие и изразената мастна емболия в белите
дробове. По отношение на механизма на получаването им, установените при
аутопсията травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи
предмети със голяма кинетична енергия и могат да се обяснят с травма вътре в
автомобила при пътнотранспортно произшествие, като между установените
травматични увреждания и настъпилата на следващия ден след получаването им
смърт на М. М. е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
По ДП №206/2014
год. по описа на РУ на МВР – гр.К. е назначена съдебно-медицинска
експертиза по отношение на уврежданията, получени от свид.А. К., който е пътувал в л.а.“Москвич“ /т.I, л.88-89/. Видно от
експертното заключение е, че вследствие на пътно-транспортното произшествие свидетелят
е получил разкъсно-контузни рани на 5-ия пръст на дясната ръка и по гръбната
повърхност на лявото ходило, както и частична лезия на сухожилието на късия
мускул разгъвач на 2-ия пръст на лявото ходило, които са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
В хода на
досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза /т.I, л.93-95/, от която се
установява, че подс.В. М. в резултат на ПТП е получил следните увреждания :
гръдно-коремна травма, изразена в счупвания на дясната ключица, на 2-ро до 8-мо
ребра вдясно и на 4-то до 8-мо ребра вляво, контузия на белите дробове,
счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост и разкъсно-контузни рани
на долната устна и на дясното коляно. С изключение на разкъсно-контузните рани
и контузията на белите дробове, останалите увреждания представляват средни
телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
По ДП №206/2014
год. по описа на РУ на МВР – гр.К. е назначена тройна автотехническа експертиза /т.II, л.3-36/. Видно от
експертното заключение е, че процесните леки автомобили „Москвич 412“ с рег.№ . и „Фиат Палио“ с рег.№ ., са били технически изправни
преди пътно-транспортното произшествие.
Непосредствено
преди задействане на спирачните системи на всеки един от двата процесни
автомобил, л.а.“Фиат Палио“, управляван от св.А.И., се е движил със скорост от около 105 км/ч, а л.а.“Москвич 412“, управляван от подс.М.
– съответно със скорост от около 85 км/ч. Експертизата установява, че опасната
зона за спиране (дължината на пълния спирачен път) на управлявания от свид.А. И.л.а.“Фиат Палио“ при така установените скорост на
движение и конкретна пътно-климатична обстановка е 102,40 м. Дължината на тази
зона за управлявания от подс.М. л.а.“Москвич 412“ е 68,69 м. Водачът на
л.а.“Фиат Палио“ – св.А. И., е възприел опасността –
насрещно движещият се л.а.“Москвич“, и реагирал за рязко намаляване на
скоростта, когато се е намирал едва на 90,41 м от мястото на удара. Такава реакция е
отбелязал и подс.М., когато неговият автомобил се е намирал на 56,66 м от мястото на
удара. При така възникналата пътна ситуация и за двата автомобили ударът е бил
непредотвратим чрез безопасно екстрено спиране, тъй като дължините на пълния
спирачен път на двата процесни автомобили при установените скорости на движение
са по-големи от дължините на ефективния им спирачен път – 44 м за л.а.“Фиат“ и 23,80 м за
л.а.“Москвич“. Следва да се отбележи в
тази връзка, че подс.М. не е имал възможност да забележи насрещно движещият се
л.а.“Фиат Палио“, тъй като е извършвал маневра „изпреварване“ след други два
неустановени автомобили, ограничаващи видимостта му напред.
Експертите са
посочили в заключението си, че причината за настъпилото пътнотранспортно
произшествие от техническа гледна точка е субективните действия на подс.В. М.,
който като водач на л.а.“Москвич 412“ с рег.№ . е
предприел маневра „изпреварване“ по смисъла на чл.41 ал.2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на колона от автомобили, при това, извършвайки маневрата
след други два изпреварващи пред него автомобили, ограничаващи видимостта му
напред и с това възпрепятстващи преценката му за безопасното й завършване, тъй
като не е имал техническата възможност да се убеди, че разполага при
конкретната обстановка с необходимото безопасно отстояние (минимум 581 м) до насрещно движещият
се л.а. „Фиат Палио“.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на :
а/ Доказателства,
установени чрез гласни доказателствени средства :
-обяснения
на подсъдимия - дадените в хода на съдебното
следствие обяснения от подс.В. Р. М., в които същият е направил самопризнание,
че е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1,
пр.3 от
НК. Заявил е, че признава изцяло фактите, изложени в обвинителния
акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях.
-свидетелски
показания - свидетелските показания, дадени в хода на досъдебното
производство : протокол за разпит на свид.Р. В. К.-т.1,
л.48 от ДП; протокол за разпит на
свид.М. В. М.-т.1, л.49 от ДП; протокол за разпит на свид.А. Н. И. – т.1, л.50 и л.61 от ДП; протокол за разпит на свид.Т.А. И. – т.1, л.58 от
ДП; протокол за разпит на свид.А. Х. К.– т.1, л.66 от ДП; протокол за разпит на свид.В.Б. Б., служител в РУП
– гр.К. – т.1, л.72 от ДП; протокол
за разпит на свид.Г. М. М. – т.1, л.73 от ДП; протокол за разпит на свид.М. В.Ж. – т.1, л.74 от ДП;протокол за разпит на свид.Б. И. Д. – т.1, л.75 от
ДП от досъдебно производство № 206 /
2014 год. по описа на РУ на МВР – гр.К..
б/Експертизи – назначените в хода на досъдебното
производство : предварително заключение на СМЕ на труп № 44 / 2014 год. – т.1, л.77
– л.79 от ДП; съдебномедицинска експертиза на труп № 44 / 2014 год. – т.1,
л.81-л.86 от ДП; съдебномедицинска експертиза на свид.А.Х. К. – т.1, л.88 – л.с9 от ДП; съдебномедицинска
експертиза на подс.В. Р. М. – т.1, л.93 – л.95; съдебна фоноскопска експертиза – т.1, л.105 – л.121 от ДП; тройна автотехническа
експертиза – т.2, л.3 – л.36 от ДП от досъдебно производство № 206
/ 2014 год. по описа на РУ на МВР – гр.К..
в/Протоколи и други документи и писмени
доказателства - -протокол за оглед на местопроизшествие
ведно с албум и скица към него т.1, л.25 – л.37 от ДП; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние от подс.В. Р. М. – т.1, л.42; писмени
доказателства, предоставени от свид.А. И. при разпита му на 07.07.2014 год. –
т.1, л.51 – л.57; писмени доказателства, предоставени от свид.А. И.при разпита му на
04.08.2014 год. – т.1, л.62 – л.65; съобщение за смърт, издадено от УМБАЛСМ „Н.И.П.”
ЕАД – С. – т.1, л.80; писмо от
Дирекция „национална система 112 – МВР – т.2, л.49; писмо от Столична община
- район „О. К.” и препис-извлечение от акт за смърт 2 от 09.07.2014 год. – т.2
л.52 – л.53 от ДП; писмо от Столична община - район „О. К.”, удостоверение за
наследници изх. 82 / 13..2014 год. и удостоверение за родствени връзки изх. №
187 / 13..2014 год. – т.2, л.-л.55 – л.57 от ДП; справки за
правоспособност и налагани наказания на подс.В. Р. М. и свид.А. Н. И. – т.2,
л.58 – л.69 от ДП; писмо от УМБАЛСМ „Н.И.П.” ЕАД – С. ведно с приложени към него документи относно
пострадалата М.А. М. – т.2, л.71-л.87 от ДП№ 206 /2014 год. по описа на РУ на МВР - К.
г/Веществени доказателства : иззетият с протокол
за оглед на местопроизшествие от 06.07.2014 год. / л.25 – л.28 от ДП/ - 1бр. лек
автомобил марка „Москвич 412”
с рег. № . /
на съхранение в РУП – гр.К./.
Съдът кредитира изцяло
гласните и писмените доказателства, както и заключенията по назначените
експертизи. Същите са изготвени в хода на досъдебното производство по реда и
при условията, предвидени в НПК. Разгледани поотделно и след съпоставяне на
доказателствата по между им не се установяват противоречия. Чрез събраната
доказателствена съвкупност се установява описаната по-горе фактическа
обстановка. Събраните доказателства кореспондират
помежду си. Не се откриват противоречия между фактите, установени с
доказателствената съвкупност, поради което събраните доказателства следва да
бъдат кредитирани.
От ПРАВНА СТРАНА съдът намери за установено
следното:
Видно от внесения обвинителен акт по
НОХД № 584 / 2015 год. по описа на Софийски окръжен съд от страна на С. е, че подсъдимият В. Р. М. е обвинен в извършването на престъпление по чл.343,
ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3
от НК. С оглед на изложеното
съдът е длъжен да спази нормативното изискване на чл.301, ал.1 от НПК, а именно
да обсъди и реши въпросите, залегнали в цитираната разпоредба, относно
престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия.
Относно повдигнатото обвинение на подсъдимия В. Р. М. за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК
По чл.301, ал.1, т.1 от НПК съдът счита, че подсъдимият е извършил
цитираното по-горе деяние и го е извършил виновно.
По чл.301, ал.1, т.2 от НПК извършеното от дееца деяние съставлява престъпление по чл.343,
ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3
от НК.
По чл.305, ал.3, изр.1 и изр.2
от НПК съдът констатира, че събраните по делото и кредитирани от
съда гласни и писмени доказателства, както и експертните заключения по
назначените на досъдебното
производство експертизи, кореспондират помежду си. Липсват противоречия в
самите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
По чл.31, ал.1 от НК - несъмнено е, че подсъдимият отговаря на
изискванията за субект на престъплението и за субект на наказателна
отговорност. Субект на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК може да бъде
всяко наказателноотговорно лице. Видно от събраните по делото
доказателства е, че В. Р. М. е пълнолетно физическо лице / роден е на ******
год./ към датата на извършване на престъплението - 06.07.2014 год., което
е извършило деянието в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво
съмнение, а и липсват каквито и да било индиции или доказателства, за
да се направи изводът, че подсъдимия е действал при условията на една от
хипотезите на невменяемост, посочени в чл.33, ал.1 от НК. Следователно към
момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, което е основна предпоставка за съществуването на виновно поведение.
Престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК е уредено в Глава XI -„Общоопасни престъпления", раздел
II „Престъпления по транспорта и съобщенията".
Общоопасни са онези престъпления,
които засягат широк и неограничен кръг от права
и законни интереси на гражданите в обществото. Те се характеризират с три важни неща :
-специфичния начин
и средства, с които се извършват, а именно извършват се чрез общоопасни начини и използване на
общоопасни средства;
-предмета на манипулиране и
въздействие - транспортни средства, огнестрелни оръжия и боеприпаси,
транспортни въздухоплавателни средства и др.
-обстановката,
която настъпва в обществото след тяхното извършване. Обстановката,
която се създава е напрегната, което е резултат от психическото натоварване и въздействие на тези
престъпления в обществото.
„Престъпленията по транспорта и
съобщенията"нормативно са уредени в раздел II, глава XI от НК от чл.340 до чл.348а от НК. Тези престъпления се
делят на две групи :
а/ Престъпления
по транспорта, за които е характерно, че се засягат, от една страна транспортните средства, чрез
които се осъществява транспорта в различните му видове - пътен, въздушен, железопътен и воден, а от друга страна засягат
експлоатацията или изискванията за добро качество на ремонта на подвижен
състав, на пътищата и съоръженията, а така
също се нарушават установените правила за движение по пътищата или управление на транспортните
средства - чл.340 - чл.346а от НК.
б/ Престъпления по съобщенията - уредени в чл.347 -
чл.348а от НК
В конкретния случай престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК попада в първата група
престъпления по транспорта. Най-важните от тях са именно тези, свързани със
засягане на транспортните средства и тези свързани с тяхната експлоатация и
експлоатацията и ремонта на съответните съоръжения, свързани с транспорта.
Обект на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК са обществените отношения свързани
със законосъобразното и безопасно
управление на моторните превозни
средства, с които се осъществява транспорт на лица и товари, съобразено с
конкретните правила, уреждащи тази дейност или с други думи казано обект на
това престъпление са обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта.
Субект на горепосоченото престъпление е всяко
наказателноотговорно лице, т.е. физическо лице, което е навършило 14 - години и
е вменяемо. Изрично следва да се отбележи, че
цитираната разпоредба не се интересува от това дали деецът е правоспособен
водач на МПС или не. Това обстоятелство е ирелевантно за
съставомерността на деянието.
От ОБЕКТИВНА
СТРАНА по отношение на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК е характерно следното:
По своята същност нормите на особената
част, свързани с престъпленията по транспорта, в това число и разпоредбата на чл.343 от НК, са бланкетни. Съгласно
теорията бланкетната диспозиция е
тази, при която за непълноти в признаците на състава на дадено престъпление се
препраща към нормативен акт извън наказателния кодекс, където са уредени определени понятия или институти.
В конкретния случай нормите, уреждащи транспортните престъпления, препращат към
законови и подзаконови нормативни актове, в които се съдържат специалните
правила, очертаващи дължимото поведение при управление на транспортно средство.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК се изразява в неизпълнение,
нарушаване или несъобразяване с конкретни правила, предвидени за
осъществяването на съответната дейност, очертана в състава на чл.342 от НК, а
именно : управление на транспортно средство, експлоатация или ремонт на
транспортни средства или съоръжения. А тези правила за дължимо поведение са
очертани и въведени в конкретни правни норми на различни законови и подзаконови
нормативни актове. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343, ал.1 от НК, според съдебната практика, може да се осъществи чрез действие или
бездействие, с което се нарушават правилата за движение по пътищата и с това
виновно се причиняват предвидените в закона противоправни последици /престъпния
резултат/.
Едно от понятията, имащи основно
значение при транспортните престъпления, това е понятието „управление”.
Изясняването на същността му е предпоставка за правилното приложение на закона.
Съгласно теорията и постоянната практика на ВКС на РБ понятието „управление на
превозно средство” се дефинира като цялостната дейност, която водачът извършва
преди, по време и след преустановяване на движението на съответното транспортно
средство. А това означава, че правилата за движение намират приложение не само
по време на движението и управлението на превозното средство, но и тогава,
когато то се намира в покой или се извършват подготвителни или други необходими
действия и манипулации за привеждането му в движение.
Много важен елемент от обективна
страна на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК е причинно-следствената връзка между
нарушението на конкретните правила за движение по пътищата и настъпилия
вредоносен резултат. Релевантни за наказателната отговорност са именно само
тези нарушения на правилата за движение, които се намират в причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат и без допускането на които този резултат
обективно не би настъпил.
В конкретния случай изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия чрез действия и се изразява в нарушение на конкретни
разпоредби и забрани, визирани в ЗДвП. Нарушаването на правните норми от
цитирания нормативен акт се изразява в конкретни нарушения на разпоредбата на чл.42,
ал.1, т.2, чл.42, ал.2, т.2 и чл.43, т.4 от ЗДвП. Съгласно цитираните
разпоредби водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал
сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да
променя посоката на движение. Той е длъжен при изпреварване, когато навлезе в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея. Освен това е забранено на
водач да извърши изпреварване на МПС, с изключение на на мотопеди и мотоциклети
с кош, при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента.
От събраните по делото доказателства е установено
по несъмнен начин, че подс.М. на 06.07.2014 год. е управлявал лек автомобил
марка “Москвич 412“ с рег.№ . по второкласен път ВП-81 в участъка на 26.700 км между отбивките
на с.Д.и с.Ц., обл.С., като е предприел маневра „изпреварване“ по смисъла на чл.41 ал.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на колона от автомобили, при това,
извършвайки маневрата след други два изпреварващи пред него автомобили,
ограничаващи видимостта му напред и с това възпрепятстващи преценката му за
безопасното й завършване, тъй като не е имал техническата възможност да се убеди,
че разполага при конкретната обстановка с необходимото безопасно отстояние
(минимум 581 м)
до насрещно движещият се л.а. „Фиат Палио“. В резултат именно на тези негови
субективни действия при конкретната пътна обстановка е последвало ПТП, при
което е причинена смъртта на пострадалата М. А. М.. С
тези свои действия подс.В. М. е нарушил следните разпоредби на ЗДвП :
- чл.42 ал. 1 т.2 от ЗДвП: „Водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се убеди, че
има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без
да го принуждава да намалява скоростта или да променя посоката на движение“,
като предприел изпреварване на няколко неустановени автомобили без да се убеди,
че има свободен път на достатъчно разстояние за изпреварване;
- чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП: „Водач, който
изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея;“, като е създал опасност и пречка за
движещия се по нея лек автомобил „Фиат Палио” с рег.№ .,
управляван от А. Н.И. от
гр.Б.;
- чл.43 т.4 от ЗДвП: „Изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не
може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента;“, като е предприел
изпреварване на колона от неустановени автомобили, поради което не е могъл да
се върне безпрепятствено в напуснатата от него пътна лента.
В конретния
случай е налице именно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на горепосочените
разпоредби от ЗДвП и последвалия резултат – ПТП, при което е настъпила смъртта
на пострадалата М.А. М..
Друг елемент от обективна страна на състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”,
вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК е с деянието да е причинена смърт.
Видно от събраните по делото доказателства е, че в резултат на ПТП е причинена
смъртта на пострадалата М. А. М.. От приетата и неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза на труп се установява по безспорен начин, че
смъртта на пострадалия се дължи на тежка гръдна травма, протекла със счупвания
на дясната ключица, гръдната кост, двустранно ребра по една линия, контузия на
белите дробове и сърцето, разслоено разкъсване на аортата с масивна кръвозагуба.
Съгласно медицинското заключение при това нараняване на аортата смъртният изход
практически е бил неизбежен. В генезиса на смъртта е участвала и изразената
мастна емболия в белите дробове. Сочи се също така, че констатираните
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична
енергия и могат да се получат от пътнотранспортно произшествие – травма вътре в
автомобила. Вещото лице сочи, че между установените увреждания и настъпилата
смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
От техническа
гледна точка причина за настъпване на ПТП, предмет на настоящото наказателно
производство, е субективните действия на подс.В. М., който като водач на
л.а.“Москвич 412“ с рег.№ . е предприел маневра
„изпреварване“ по смисъла на чл.41 ал.2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на колона от автомобили, при това, извършвайки маневрата след други два
изпреварващи пред него автомобили, ограничаващи видимостта му напред и с това
възпрепятстващи преценката му за безопасното й завършване, тъй като не е имал
техническата възможност да се убеди, че разполага при конкретната обстановка с
необходимото безопасно отстояние (минимум 581 м) до насрещно движещият се л.а. „Фиат
Палио“.
Констатираните нарушения на правилата за движение
са в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения престъпен
резултат-смъртта на М.А. М.. И тя се изразява в това, че при предприемане
на маневрата изпреварване подсъдимият не е спазил изискванията за нейното
осъществяване, посочени в чл.ч2, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП и
чл.43, т.4 от ЗДвП, което е довело до смъртта на пострадалата. Безспорна е
причинно-следствената връзка между описаното поведение на подсъдимия и
причинения вредоносен резултат. Ако подсъдимия беше спазил задължителните
предписания на ЗДвП при управлението на МПС, представляващо упражняване на
правно-регламентирана дейност, като спази горепосочените нормативни изисквания
при извършване на маневрата изпреварване, нямаше да настъпи ПТП. В конкретния
случай подсъдимият М., като водач на моторно превозно средство е изпаднал в
ситуацията да извърши ПТП поради грубо нарушение на правилата за движение по
пътищата, като е предприел изпреварване
на колона от автомобили, при това, извършвайки маневрата след други два
изпреварващи пред него автомобили, ограничаващи видимостта му напред и с това
възпрепятстващи преценката му за безопасното й завършване, тъй като не е имал
техническата възможност да се убеди, че разполага при конкретната обстановка с
необходимото безопасно отстояние. В конкретния случай подсъдимият не е взел
достатъчно мерки за безопасност и с това той е допуснал нарушаване на правилата
за движение, поради което е налице виновно поведение. При деянието, извършено
при условията на несъзнавана непредпазливост, деецът не предвижда настъпването
на общественоопасните последици. Но той е бил длъжен и е могъл според обстоятелствата
да ги предвиди, както в конкретния случай.
Предвид
горното съдът намира, че подс.В. Р. М. с деянието си на 06.07.2014 год. е осъществил от обективна страна признаците на
престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА съдът
намира за установено следното:
От субективна
страна деянието е извършено при условията на несъзнавана непредпазливост
/небрежност/ по смисъла на чл.11, ал.3, пр.2 от НК. Тази форма на вината се
характеризира с два момента–отрицателен и положителен.Подсъдимият не е
предвиждал възможността да настъпят обществено-опасните и вредни последици.
Налице е и положителният момент при несъзнаваната непредпазливост-деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването
на тези вредни последици.Формата на вина е извлечена от действията и цялостното
поведение на подсъдимия М.. Същият е предприел изпреварване с управлявания от
него лек автомобил марка „Москвич 412“ с рег. № . на колона от автомобили, при
това, извършвайки маневрата след други два изпреварващи пред него автомобили,
ограничаващи видимостта му напред и с това възпрепятстващи преценката му за
безопасното й завършване, тъй като не е имал техническата възможност да се
убеди, че разполага при конкретната обстановка с необходимото безопасно отстояние
(минимум 581 м)
до насрещно движещият се л.а. „Фиат Палио“. В резултат именно на тези негови
субективни действия при конкретната пътна обстановка е последвало ПТП, при
което е причинена смъртта на пострадалата М. А. М..
Съдът приема, че в конкретния случай няма данни за
“случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК. Законът предвижда, че не е виновно
извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на обществено-опасните последици.
За да се приеме, че водач на МПС не действа
виновно при настъпване на общественоопасни последици е необходимо деецът да се
е съобразил с предписанията на правно
регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и да са
налице условия, при които той да е бил поставен в положение на невъзможност да
изпълни задълженията си и да предотврати
настъпването на вредни последствия. Деянието е случайно, когато водачът на МПС
не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици и обективно каквото и да
направи да не може да ги предотврати. Само тогава, когато липсват всички
елементи на непредпазливата вина,ще е налице “случайно събитие” по см. на чл.15
от НК. Такива изводи, обобщаващи разбирането за наличие на случайно събитие по
см. на чл.15 от НК, са направени в редица решения на ВКС-Р №318/11.08.1988г. по
н.д.№315/88г. ,ІІІ н.о.,Р 20/30..91г. по н.д.№ 606/91г. ІІІ н.о .Такова
разбиране е изразено и в Р 29/03.02.92 г. по н.д.№ 585/91г. ІІ н.о.
Както при деянието,извършено при условията на
несъзнавана непредпазливост, така и при случайно деяние, деецът не предвижда
настъпването на общественоопасните последици. При “небрежността” обаче, той е
бил длъжен и е могъл според обстоятелствата да ги предвиди, а при “случайно
деяние” е в невъзможност да направи това. И при “небрежността” и при “случайно
деяние” се причиняват вредни последици, но разликата е наличието или липса на
виновна причинно-следствена връзка.
Ако подсъдимия беше спазил задължителните
предписания на ЗДвП при управлението на МПС, представляващо упражняване на
правно-регламентирана дейност, когато извършва маневра изпреварване, нямаше да
бъде реализирано ПТП.В тази насока е категорично заключението на експертите по назначената в
хода на досъдебното производство автотехническа експертиза досежно механизма и
причините за настъпване на ПТП. Те са възприети от съда, а и не са оспорени по
същество от страните досежно състоятелността и обосноваността на експертните
изводи. Единствената причина от техническа гледна точка за настъпването на
пътното произшествие се корени в субективните действия на подс.В. М., който
като водач на л.а.“Москвич 412“ с рег.№ . е
предприел маневра „изпреварване“ по смисъла на чл.41 ал.2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на колона от автомобили, при това, извършвайки маневрата
след други два изпреварващи пред него автомобили, ограничаващи видимостта му
напред и с това възпрепятстващи преценката му за безопасното й завършване, тъй
като не е имал техническата възможност да се убеди, че разполага при
конкретната обстановка с необходимото безопасно отстояние (минимум 581 м) до насрещно движещият
се л.а. „Фиат Палио“.
Предвид
горното съдът намира, че подс.В. Р. М. с деянието си на 06.07.2014 год. е осъществил от обективна страна признаците на
престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
ЮРИДИЧЕСКИ
СТАТУС:
От приложеното по делото свидетелство за съдимост на подсъдимия В. Р. М. е
видно, че същият не е осъждан и е с чисто съдебно минало.
По чл.301, ал.1, т.3 от НПК - ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление, деецът следва да
понесе съответната наказателна отговорност и подлежи на
наказание, извършеното от него деяние.
По чл.54, ал.1 и ал.2 от НК – съгласно
разпоредбата съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за
извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК
и като взема предвид : степента на обществената опасност на деянието и на
дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. В конкретния случай с оглед вида и характера на престъплението,
обстоятелствата във връзка с извършването му, мотивират съда да направи извода,
че деянието не е с висока степен на обществена опасност от нормалната за този
вид престъпления. А що се отнася до степента на обществена опасност на дееца,
то тя също не е висок предвид добрите характеристични данни и чистото му съдебно
минало.
Смекчаващи вината обстоятелства – съдът приема като такива добрите характеристични данни, критичното
отношение към извършеното от подсъдимия престъпление, чистото му съдебно минало
и пълното съдействие от страна на подс.М. на органите на досъдебното производство при разследване на
извършеното от него престъпление, както и специфичната връзка между него и
жертвата – деецът е съпруг на починалото в резултат на ПТП лице М.А.М..
Отегчаващо
вината обстоятелство - съдът не констатира наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства при анализ на доказателствената съвкупност.
Причини, мотиви и условия – като причина за
извършеното престъпление съдът възприе възрастта на дееца, неправилната
преценка на пътната обстановка при извършване на маневрата изпреварване и
възможностите на управлявания от него автомобил.
При определяне на
размера на наказанието съдът е обвързан от императивната разпоредба на чл.373,
ал.2 от НПК. Настоящото наказателно производство е приключено при условията на
диференцираната процедура „Съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция” – Глава 27 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите
в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. С оглед на горното разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда, в случай, че постанови осъдителна присъда, да определи
наказанието при условията на чл.58а от НК, което е резултат от процесуалното
поведение на подсъдимия, свързано със съгласието му да се приключи
наказателното производство при диференцираната процедура, посочена в чл.371,
т.2 от НПК. Прилагането на горепосочената диференцирана процедура води до
благоприятната за дееца последица – при осъждането наказанието му задължително
се определя при условията на чл.58а от НК /ред. ДВ бр.26 от 2010 год./
С оглед императивното изискване на чл.373, ал.2 от НПК съдът е длъжен да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК в случаите, когато са налице условията на
чл.58а, ал.1 – ал.3 от НК и условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55,
ако е по-благоприятен за дееца. В конкретния случай съдът счита, че са налице
едновременно предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК и условията на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, като последната разпоредба е по-благоприятна за дееца с оглед
възможността да се наложи по-ниско наказание под предвидената минимална санкция
за престъплението по чл.343, ал.1,
б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Наказанието на подс.В. Р. М. следва
да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обстойно изброени по-горе в
мотивите, защото и най-леко предвиденото наказание в разпоредбата на чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1,
пр.3 от
НК ще се окаже несъразмерно тежко. Наказанието, което е предвидено
за горепосоченото престъпление е лишаване от свобода от 2 до 6 години, като
така предвиденото най-леко наказание – 3 години лишаване от свобода ще се окаже
несъразмерно тежко в конкретния случай предвид наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно : добрите
характеристични данни, критичното отношение към извършеното от подсъдимия
престъпление, чистото му съдебно минало и пълното съдействие от страна на подс.М. на
органите на досъдебното производство при
разследване на извършеното от него престъпление, както и специфичната роднинска
връзка между него и жертвата – деецът е съпруг на починалото в резултат на ПТП
лице М.А.М.. Ето защо
наказанието му трябва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Съдът счита, че в конкретния случай на подсъдимия В.М. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер под предвидения минимум /2 години
лишаване от свобода/, а именно ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Основният критерий за съразмерността на едно наказание
лишаване от свобода, което следва да се наложи, е справедливостта. На първо
място с така наложеното наказание – ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът цели да въздейства
предупредително върху извършителя на престъплението. Няма доказателства по
делото, от които да се направи извода, че подсъдимият следва да бъде
продължително време изолиран от обществото. Неизбежно, но не твърде строгото
определено наказание, ще има за своя последица, да мотивира подс.М. към
спазване на законите и добрите нрави. Съображението за даване възможност за
реинтегриране в обществото в случая е добър аргумент, тъй като с извършеното
престъпление, макар и представляващо инцидентна проява, подсъдимият не е
прекъснал връзката си с обществото. С този си невисок размер на определеното му
наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяването на генералната и
специалната превенция. И най-вече със своята неизбежност така определеното
наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието
на дееца към спазване на законите и добрите нрави. Това наказание би дало
достатъчно аргументи против и на други неустойчиви членове на обществото за
извършване на подобни престъпления. И размерът на наказанието е съобразен със
специфичната връзка между дееца и жертвата, които са съпрузи.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК в случаите
на извършено престъпление по чл.343 от НК е предвидено кумулативно да се налага
на дееца и наказание лишаване от право
да управлява МПС. В конкретния случай съдът намира, че същото следва да бъде
наложено. Наказанието “лишаване от право да управлява МПС” /чл.37, т.7 НК/ може
да бъде наложено само на лице, което има съответна правоспособност да управлява
МПС с оглед изискванията на ЗДвП към момента на извършване на деянието.
Основният принцип в наказателното право е, че за всяко престъпление се прилага
онзи закон, който е бил в сила по време на извършване на деянието. В конкретния
случай лишаването от правоуправление е приложимо към момента на извършване на
деянието, тъй като деецът е бил правоспособен водач, което се доказва с
приложената като доказателство справка за нарушител/водач / л.59 от ДП № 206 от
2014 год. по описа на РУ на МВР – гр.К./. А добиването на правоспособност след
този момент и към момента на постановяване на решението е ирелевантно по
отношение приложимостта на наказанието лишаване от право да управлява МПС. В
конкретния случай към момента на извършване на деянието по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК
подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС. Предвид
многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав
намира, че размерът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” трябва
да бъде за срок от ДВЕ ГОДИНИ, с което ще бъдат постигнати целите с наложеното
наказание, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК. Горепосоченият размер на
наказанието отговаря на изискването на чл.49, ал.2 от НК, съгласно което срокът
на наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност /чл.37, ал.1, т.7 от НК/, когато се налага заедно с лишаване от
свобода, може да надминава наложеното наказание лишаване от свобода най-много с
три години. В конкретния случай на подс.В. Р. М. е наложено наказание ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС,
като съотношението на двете наказания отговарят на изискването на чл.49, ал.2
от НК.
По чл.301,
ал.1,т.4 от НПК - налице ли са основания за освобождаване на подс.В. Р. М. от наказателна
отговорност по чл.61, ал.1 от НК и чл.78а от НК.
Относно първото
основание за освобождаване от наказателна отговорност, съдът намира, че същото не е налице, предвид
обстоятелството, че подсъдимият е извършил престъпленията
като пълнолетен. Що се отнася до второто основание, съдът намира, че разпоредбата на чл.78а от НК, не следва да се
приложи, защото не са налице предпоставките
на цитираната разпоредба за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Видно от разпоредбата на чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК е, че се касае престъпление,
извършено при форма на вина непредпазливост, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от 2 до 6 години. Съгласно разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, за
да се освободи едно лице от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание, е необходимо да са налице кумулативно следните
предпоставки : а / за престъплението да се предвижда наказание лишаване от
свобода до 3 години или друго по-леко такова, когато е умишлено, или до 5
години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; б / деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК; в / причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени. Липсата на една от трите кумулативни
предпоставки изключва възможността за прилагането на института освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Предвид
размера на предвидената санкция за престъплението по чл.343,
ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3
от НК не е налице една от
кумулативно предвидените предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК, поради което
цитираната разпоредба не може да се приложи и лицето не следва да бъде освободено от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание „глоба” в предвидения й размер в чл.78а,
ал.1 от НК за престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
За престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК
е налице и забрана за приложението на института „Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание”, предвидена в чл.78а, ал.7
от НК, която изрично изключва приложимостта на цитирания правен институт,
когато с престъпното деяние е причинена смърт или деецът е бил в пияно
състояние при извършване на деянието, като е конкретния случай еналице първото
от двете цитирани по-горе условия за неприложението на чл.78а от НК.
По чл.299,ал.1,т.5 от НПК - да се освободи
ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието и какъв да бъде изпитателния срок
при условно осъждане.Съдът намира,че в конкретния случай определеното за
престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”,
вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК наказание следва да бъде отложено
изпълнението му, защото са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК Като взе
предвид размера на наложеното наказание за извършеното от подс.В. Р. М.
престъпление и другите обстоятелства по делото, свързани със съдебното минало
на подсъдимия и наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки на
чл.66, ал.1 от НК, а именно : наложеното му наказание - ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА е до три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и отлагането на изпълнението на наложеното
наказание ще постигне целите в чл.36 от НК и преди всичко ще съдейства за
поправянето на подсъдимия. Предвид изложеното съдът счита, че той не е
необходимо да изтърпи ефективно определеното наказание “лишаване от свобода за
срок от три месеца”, като съдът намира, че следва да бъде отложено изпълнението
му за срок от три години от влизане на присъдата в сила, което е в изпълнение
на изискването на чл.66,ал.2 от НК - изпитателния срок не може да надвишава с
повече от три години срока на наложеното наказание лишаване от свобода. Така
отложеното наказание има за основна задача, да превъзпита подсъдимия и да
действа като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно
поведение. С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и
специалната превенция, очертани в нормата на чл.36 от НК. Налагането на
наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение трябва да бъде
отложено за срок от три години, ще изиграе ролята на възпиращ фактор по
отношение на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действа преди
всичко предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други
престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са
налице всички условия на чл.68, ал.1 от НК, той ще трябва да изтърпи и
наложеното му от настоящия състав наказание две години лишаване от свобода.
Освен това чрез това наказание съдът счита, че трябва да бъде дадена възможност
на подс.В. Р. М. да заживее, като спазва законите в страната и добрите нрави.
Освен това така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително
въздействие по отношение на обществото, като от една страна, се покаже, че на
подсъдимия се налага наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и
основната функция на съда, но от друга страна, видът и размерът на наложеното
наказание е съобразен с всички допълнителни фактори, свързани с личността на
дееца с оглед на неговата справедливост и със специфичната връзка между
подсъдимия и жертвата, които са съпрузи.
Като взе предвид
наложеното наказание и възрастта на дееца, когато е извършил престъплението,
както и липсата на условия за произнасяне по чл.68 и чл.69 от НК, съдът не следва
да се произнася по въпросите, залегнали в чл.301,
ал.1, т.6, т.7 и т.8 от НПК.
По чл.301, ал.1, т.9 от НПК – налице ли са
условията на чл.53 от НК. По делото
не са иззети вещи, които да подлежат на конфискация при условията и по реда на
чл.53 от НК.
По чл.301,
ал.1, т.10 от НПК – да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер. По делото не е предявен граждански
иск, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По
чл.301, ал.1, т.11 от НПК – какво
да стане с веществените доказателства.
Като
веществено доказателство по делото е иззет с протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.07.2014 год. / т.1, л.25 – л.28 от досъдебното
производство/ лек автомобил марка „Москвич
412” с
рег. № ., оставен на съхранение в РУП – гр.К.. Горепосоченото веществено
доказателство е собственост на подс.В. Р. М.. Предвид приключването на
наказателното производство горепосоченото веществено доказателство на основание
чл.111, ал.1 от НПК следва да бъде върнато на собственика.
По делото е изискан от Дирекция „Национална
система 112“ – МВР оптичен диск със запис на подадено съобщение за
реализираното ПТП на 06.07.2014 год. /т.1, л.104 от ДП/, на който е изготвена
фоноскопска експертиза. С оглед на горното съдът следва да постанови
горепосоченото веществено доказателство да остане в материалите по делото.
По чл.301,
ал.1, т. от НПК – на кого да се възложат разноските по делото. В хода на
досъдебното производство са направени разноски в размер на 830.24 лева. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато съдът признае за
виновен подсъдимия, че е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, го осъжда да заплати направените по делото разноски. В конкретния
случай с оглед изхода на делото подс.В. Р. М. трябва да бъде осъден да заплати
в полза на ОДМВР - С. направените по делото
разноски в размер на 830.24 лева.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата
си.
Председател :