Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тринадесети февруари, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
с участието на секретаря А. Д., като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1347 по описа за 2022
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 22 § 7 и чл. 44 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК), образувано по жалбата от „Ей
Ди Логистик България“ ООД (правоприемник на „Ад Лоджистик България“ ООД), ЕИК ********,
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “****“
№ * срещу Решение рег. № 32-167156/ 23.05.2022г. към MRN 21BG002002060029R8/
01.11.2021г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна (ТД Митница
Варна), с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закон за митниците (ЗМ) вр.
чл.74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр. чл.140 и чл. 144 от Регламента за
изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 вр. чл. 5, т. 39, вр. чл.77, § 1, буква а/ вр.
чл.85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от МК, вр. чл. 54, ал.1 и чл. 56 от ЗДДС вр. чл. 59 АПК е отказано приемането на митническата стойност на
декларираните стоки под № 15 „трикотажни обагрени платове от памук – 1329 кг.“,
№ 16 „ламиниран плат – 565 кг.“ и № 36 „обагрени полиестерни платове - 1722
кг.“ по митническа декларация с MRN 21BG002002060029R8/ 01.11.2021 г.;
определена е нова митническа стойност на декларираните в митническата
декларация стоки, както следва: за стока №15 – в размер на 14672,16 лева, за
стока № 16 – в размер на 6432,54 лева, за стока № 36 – в размер на 16659,89
лева; разпоредено е да се коригира митническа декларация с MRN 21BG002002060029R8/
01.11.2021г., както следва – стока № 15: Е.Д. 6/14 Код на стоката – код по
Комбинираната номенклатура /код по КН/ и Е.Д. 6/15 код на стоката – код по
ТАРИК да се четат 60063400 00, Е.Д 8/6 статистическа стойност да се чете
14672,16 лева, митническа стойност да се чете 14672.16 лв., поради което се
променя и Е.Д 4/14 цена на стоката да се чете 7501.76 лева, Е.Д. 4/16 метод на
определяне на стойността да се чете 6, променени са и данните в поле задължения
за стока № 15, като са установени дължими суми за ДДС/В00/ в размер на 2934,43
лв., стока № 16: Е.Д. 6/14 Код на стоката –код по КН и Е.Д. 6/15 код на стоката
– код по ТАРИК да се четат 54075200 00, Е.Д 8/6 статистическа стойност да се
чете 6432.54 лева, митническа стойност да се чете 6432.54 лв., поради което се
променя и Е.Д 4/14 цена на стоката да се чете 3288.91 лева, Е.Д. 4/16 метод на
определяне на стойността да се чете 6, променени са и данните в поле задължения
за стока № 16, като са установени дължими суми за ДДС/В00/ в размер на 1286,51
лв., стока № 36: Е.Д. 6/14 Код на стоката –код по КН и Е.Д. 6/15 код на стоката
– код по ТАРИК да се четат 54075200 00, Е.Д 8/6 статистическа стойност да се
чете 16659.89 лева, митническа стойност да се чете 16659.89 лв., поради което
се променя и Е.Д 4/14 цена на стоката да се чете 8518.07 лева, Е.Д. 4/16 метод
на определяне на стойността да се чете 6, променени са и данните в поле
задължения за стока № 36, като са установени дължими суми за ДДС/В00/ в размер
на 3331.98 лева. Взети са предвид начислените и взети под отчет с ВПО № 21BG0020021487998-001/02.11.2021
г. и платени суми за ДДС в размер на 17773,04 лв. и са установени за досъбиране
суми за ДДС /В00/ в размер на 5505.20 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания
и на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 година.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като неправилно са приложени правилата за определяне на митническата стойност на стоките. В тази връзка, сочи се, че митническите органи нямат право на изборност кое правило да приложат, а следва да прилагат последователно методите, предвидени в чл. 74, § 2. Твърди се, че не са налице предпоставки за охвърляне на декларираната митническа стойност. Единствено при неоткриване на договорни стойности за идентични или сходни стоки, за най – голямо сборно количество от внасяните стоки на територията на ЕС или стойност, която е формирана след като са отчетени всички разходи за производството на такива стоки, може да се премине към определяне на стойност по чл. 74, § 3 от МК. Позовава се и на невъзможност митническите органи да се позовават на статистически данни, при който стоките са остойностявани на килограм, тъй като процесните стоки са бройка. Отправя се искане за отмяна на решението на Директора на ТД „Митница Варна“ и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответната страна – Директор на
Териториална дирекция „Митница Варна“, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата, като излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Счита решението е правилно и законосъобразно, като при проверката в
административното производство са събрани и обсъдени всички относими
доказателства, като е констатирано, че същите не са достатъчно убедителни. В
хода на проведеното производство са съобразени всички процесуалните правила. Отправя
искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
На 01.11.2021 г. в МП „Пристанище Варна Запад“ при ТД
Митница Варна са представени документи за поставяне под режим „допускане за
свободно обращение“ на 50 стоки, 761 колета, 16235 кг. – бруто тегло, държава
на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка CРТ Варна,
обща фактурна стойност 45 436,16 EUR. Към митническата декларация за
допускане до свободно обращение са приложени следните документи: търговска
фактура № ЕGK2021000000197/ 28.10.2021
г., транзитна декларация № 21TR34130002867252/28.10.21 г., CMR от 28.10.2021 г., сертификат за движение A.TR № С1913711/ 28.10.2021 г., сертификат за
непреференциален произход № U0326962/ 28.10.2021 г., износна митническа декларация №
21341300ЕХ863858/ 28.10.2021 г., платежен документ за платена държавна такса.
С писмо рег. № 32-345434/ 01.11.2021 г. дружеството е
уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по
смисъла на чл. 195 от Регламент (ЕС) № 952/ 2013 и на основание чл. 148 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/ 2447 на Комисията в определен срок трябва
да се учреди обезпечение в размер на 3604.90 лева. С GRN 21BG002000X179542 е
предоставено обезпечение и е извършена митническа проверка на стоките, за което
е съставен Протокол №21BG9940М049038/01.11.2021 г. (л. 47 от преписката), като са
взети мостри от процесните стоки №№ 15, 16 и 36 за определяне на тарифно
класиране и митническа стойност.
С писмо рег. № 32-345452/01.11.2021 г. (л. 40 от
преписката) са изискани от дружеството, за нуждите на допълнителната проверка
на митническата декларация, и на основание чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 2015/2447 допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа
стойност на стоките.
В предоставения срок с писмо вх.№ 32-358045/10.11.2021
г. (л. 53 от преписката) от дружеството са представени писмени доказателства.
С оглед изготвяне на лабораторен анализ и становище за
тарифно класиране от Дирекция „Митническа дейност и методология“ взетите мостри
са предоставени на Централна митническа лаборатория – София. От изготвените 3
броя митнически лабораторни експертизи и становище Рег. № 32-18.01.2022 г. на
Дирекция „Митническа дейност и методология“ се установява следното: по
отношение на стока № 15 „Трикотажни обагрени платове от памук“, декларирана с код
по КН ********** е дадено заключение, че анализираната проба се класира в
тарифна позиция 6006, в код 6006 34 00 на КН, код по ТАРИК 60063400 00; по
отношение на стока № 16 „Ламиниран плат“, декларирана с код по КН ********** е
дадено заключение, че анализираната проба се класира в тарифна позиция 5407, в
код 5407 52 00 на КН, код по ТАРИК 54075200 00; по отношение на стока № 36 „Обагрени
полиестерни платове“, декларирана с код по КН ********** е дадено заключение,
че анализираната проба се класира в тарифна позиция 5407, в код 5407 52 00 на
КН, код по ТАРИК 54075200 00;
Със съобщение рег. № 32-86220/16.03.2022 г. (л. 21 от
преписката) по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС)№952/2013 дружеството е
уведомено за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган
относно стоки № 15, 16 и 36 по митническа декларация № 21BG002002060029R8/ 01.11.2021
година. Дружеството е уведомено за започване на административното производство,
а на основание чл. 22, § 6 от МК му е дадена възможност да изрази становище по
посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението.
В предоставеният от митническите органи срок дружеството
не е депозирало становище.
С решение рег. № 32-167156/ 23.05.2022 г. към MRN
22BG002002060029R8/ 01.11.2021 г. Директорът на ТД Митница Варна при след
съобразяване на събраните доказателства и установеното от митническите органи
при извършената проверка, и след извършване на анализ на представените от
дружеството доказателства е прието наличие на представен банков превод за
плащане към купувача в размер на 44 653.44 EUR по фактура №EGK2021000000197/ 28.10.2021 година. За разликата от 782.72 EUR допълнително е представена декларация – протокол за
прихващане от 09.11.2021 година. От административния орган е прието, че в
разясненията си жалбоподателя посочва, че сумата по фактура № EGK2021000000173/ 19.10.2021 г. в размер на 61872.14 EUR е заплатена на два пъти на 04.11.2021 г. и на 09.11.2021 година. В декларация –
протокол за прихващане от дружеството е посочено, че следва сумата, заплатена
на 09.11.2021 г. следва да се приеме за плащане по фактура № EGK2021000000206/ 02.11.2021 г. в размер на 61 089.42 EUR и по фактура № EGK2021000000197/ 28.10.2021 г. в размер на 782.72 EUR. Прието е, че декларацията е изготвена на български
език, не е подписана от изготвилото я лице, както и няма представена
кореспонденция с турски продавач, който е заинтересована страна за това каква
сума и по коя фактура е получил плащане, от която да се видят уточненията. Констатирано
е, че начинът на плащане, записан в представената фактура № EGK 2021000000197/ 28.10.2021
г. – „срещу стоки“ не кореспондира с обясненията и представените документи от
дружеството, където се твърди, че е извършено банково разплащане към продавача.
Административният орган приема, че договорът е изготвен на български език,
въпреки че контрагента е турска фирма, което е в противоречие с нормалната
търговска практика. Приема, че посоченото в чл. 9 от договора, че плащането
може да се извърши в срок от 10 месеца от датата на доставка, също не се вписва
в нормалната търговска практика при външнотърговски отношения, освен ако лицата
не са свързани помежду си. Посочено е, че от представените писма и отговорът на
вносителя, както и от представеното тристранно споразумение от 28.03.2022г.
между „Ей Ди Логистик България“ ООД, „Арка“ ООД и EMRE GRUP KUMASCILIK
PAZAELAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция са установени надплатени суми към EMRE
GRUP KUMASCILIK PAZAELAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция, над стойността на
издадените от тях фактури за този период в общ размер на 28 826,45 EUR.
Установени са три случая на дублиране на паричен превод към EMRE GRUP
KUMASCILIK PAZAELAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция по вече платени фактури, които
впоследствие „Ей Ди Логистик България“ ООД разпределя по други неплатени
фактури. За това пред митническите органи са представени декларации – протоколи
за прихващания, които не са подписани от жалбоподателя и не са представени
доказателства, че турското дружество е запознато. След извършен анализ на
митническата стойност на стоки с кодове по КН 60063400 /Таблица № 1/ и 54075200
/Таблица № 2/ с произход Турция към всички държави членки за 2018 г., 2019 г. и
2020 година, на данни от сайта на Европейската комисия, административният орган
е приел, че митническата стойност на стоки с №№ 15, 16 и 36 са чувствително под
средните стойности за Европейския съюз, в резултат на което всички посочени
обстоятелства са приети за предпоставка за основателно съмнение относно
реалността на декларираната митническа стойност по конкретната митническа
декларация, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.70 от
Регламент /ЕС/ №952/2013. Като се е позовал на Решение на СЕС от 16 юни 2016г.
по дело С-291/15, Директорът на ТД Митница Варна е отхвърлил декларираната
митническа стойност на трите процесни стоки, без да оспорва автентичността на
фактурата, представена при вноса. За приблизително същия период не са
установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за идентични
стоки. При направен анализ на
митническата информационна система за оформени митнически декларации за
допускане до свободно обращение в същия или приблизително същия момент на
сходни стоки не са намерени резултати за декларирани и приети митнически
стойности на сходни стоки, от други вносители, които не са необичайно ниски.
Митническите органи са преминали към следващия метод за определяне на
митническа стойност – чл. 74, § 2 буква от в) от МК, но са приели, че е
неприложим, тъй като липсва статистическа или друг вид база данни, съдържаща
данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на
Съюза най – голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за
идентични и сходни стоки. Предвид горното административният орган приема, че
следва да премине към следващия метод – чл. 74, § 2 буква г) от МК. Посочено е,
че поради липса на данни относно физически характеристики, качество, репутация,
търговска марка, единични цени, по които се продава най – голямото сборно
количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока,
разпоредбите на чл. 74, § 2 букви от а) до г) от МК не могат да бъдат приложени
за определяне на митническа стойност на стока № 36.
Всичко изложено мотивира митническите органи, съгласно
разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 г., да определят митническата
стойност чрез разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на
Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава
трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от МК. Директора на ТД Митница Варна
е определил нова митническа стойност на процесните стоки, както следва: за
стока № 15 е използвана
митническа декларация № 21BG003012012795R3/18.10.2021 г. – трикотажен плат от синтетични влакна – 65
% полиестер/ 35% памук – 146 кг. – 11,04 лв./кг.; за стока № 16 е използвана митническа декларация
№ 21BG003009103910R4/25.02.2021 г. – тъкани от синтетични нишки за
тапицерия – 8724,52 кв.м. /0,326 кг./кв.м./ – 3,58 лв./кв.м.; за стока № 36 е използвана митническа декларация
№ 21BG003009115828R3/27.05.2021 г. обагрени тъкани съдържащи тегловно 85% и
повече нишки от полиестер – 11004,30 кв.м. /0,164 кг./кв.м/ - 1,68 лв./кв.м. С
обжалваното решение административният орган е отказал да приеме митническата
стойност за стоки №№ 15, 16 и 36 и на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013, във вр. чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 е
определил новата митническа стойност за стока №15 в размер на 14672,16 лв., за
стока № 16 в размер на 6432,54 лв. и за стока № 36 в размер на 16659,89 лева,
както и е коригирал декларирания код по КН и код по ТАРИК за процесните стоки,
като е определил дължимите суми за досъбиране за ДДС /В00/ в общ размер на
5505,20 лева.
По делото са представени справка от
митническата информационна система МИСIIIА и THESEUS, касаеща периода 01.11.2020 г. –
01.11.2021 г., съдържаща информация относно стоки, декларирани с код по ТАРИК
54075200 и 60063400, с произход Турция. Представени са също и митнически
декларации, послужили за определяне на нова митническа стойност: 21BG003012012795R3/ 18.10.2021 г., 21BG003009103910R4/ 25.02.2021 г., 21BG003009115828R3/ 27.05.2021 година, ведно с
документите, придружаващи митническата декларация.
За изясняване на спора от
фактическа страна, в хода на процеса е изготвена съдебно – счетоводна
експертиза, от която се установява следното: платената цена от дружеството
жалбоподател за процесните стоки отговаря на обявената във фактурата; част от
плащането, в размер на 44 653.44 евро, е извършено по банков път от
валутна разплащателна сметка на дружеството, а останалата част, в размер на 782.72
евро, с протокол за прихващане; налице е съответствие между платената цена за
стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация.
В съдебно заседание вещото лице разяснява,
че експертизата е въз основа на документи, представени от жалбоподателя, които
се явяват вторични документи. Първичните счетоводни документи, които са
проверени са фактурата и митническата декларация. Съответствието между
платената сума и фактурата е установено посредством анализ на представените
банкови извлечения, където изрично е посочено по коя фактура е плащането. Всеки
един счетоводен запис се прави с мемориален ордер, като пояснява, че мемориален
ордер се прави на база и на първични и на вторични записи.
С протоколно определение от открито
съдебно заседание, проведено на 05.12.2022 г. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че стока № 15 е с код по КН 60063400
и код по ТАРИК **********; стока № 16 е с код по КН 54075200 и код по ТАРИК
********** и стока № 36 е с код по КН 54075200 и код по ТАРИК **********.
Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорения административен акт, поради което за
същия е налице правен интерес от оспорването, по арг. от чл. 147, ал. 1 от АПК. Оспореното решение рег. №
32-167156/23.05.2022 г. е приложено към писмо изх. № 32-167910/25.05.2022
г./л.1/ и съобщено по пощата на 26.05.2022 г./л.2/, жалбата е подадена на
09.06.2022 г., в срока по чл. 149, ал.1 от АПК. Кумулативното наличие на
обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост
на жалбата. Разгледана по същество, същата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган съгласно
чл. 101 §1 и чл. 29 от Митнически кодекс на съюза вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ
вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС.
Спорен между страните е въпросът за наличие на предпоставките за определяне
на митническата стойност на стоки по позиции №№ 15, 16 и 36 по МД MRN
21BG002002060029R8/ 01.11.2021 г. по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. (МКС), във връзка с чл. 140 и чл. 144 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 2015/2447.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да
установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (така Решение
от 15 юли 2010 г., *****, C-354/09, т. 27, Решение от 16 юни 2016, EURO 2004
Hungary, C-291/15, т. 23, Решение от 20 декември 2017 г., ****** Deutschland, C-529/16, т. 27). Съгласно чл. 70, § 1 от МК, митническата
стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост. По аргумент от § 2 на същата разпоредба действително платената
или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или
трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати
на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми,
които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на
внасяните стоки.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени
договорната стойност, следва да се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл. 74 МК. В хипотезите, в които митническата стойност
не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на
внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МК, при последователно прилагане
на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първото от тези предложения,
по което може да се определи митническата стойност на стоките.
В хипотезите, в които митническата стойност не може да се определи по реда
на чл. 74, § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3
МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При
определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса е
възможно да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите,
предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената
стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това
митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по
параграф 1, се използват други подходящи методи. В този случай митническата
стойност не може да се определя въз основа на някое от следните: а) продажната
цена в рамките на митническата територия на Съюза на стоките, произведени на
митническата територия на Съюза; б) система, при която за определяне на
митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности; в) цената
на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне; г) разходите за
производство, различни от изчислените стойности, които са определени за
идентични или сходни стоки по член 74, параграф 2, буква г) от Кодекса; д)
цените за износ в трета държава; е) минимални митнически стойности; ж)
произволно определени или фиктивни стойности.
Преминаването към субсидиарните
методи е обусловено от наличие на основателни съмнения относно декларираната от
въвеждащия стоката на територията на общността стойност. Тези съмнения
вносителя следва да бъде уведомен и едва ако не бъдат разсеяни, е налице
възможност за определяне на митническата стойност по този ред. Терминът
„основателни съмнения“ няма легална дефиниция в Кодекса или в Регламента за
изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен
случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства. Единствено когато митническата стойност не може да бъде определена чрез
прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото, при
установената поредност (в този смисъл е Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д.
№ 11027/2021 г. на ВАС и др.).
В тежест на митническите органи е, при условията на приложимото съюзно
право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното
увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за доказване на
наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и
предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност (Решение №
9350/13.07.2020 г. по адм. д. № 14433/2019 г., Решение № 15563/15.11.2019 г. по
адм. д. № 6328/ 2019 г. и др.).
Легалните дефиниции на понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са
дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламент 2015/
2449. Съобразно същите „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата
държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на
определението, от третирането им като идентични. „Сходни стоки“ са стоки,
произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във всички случаи, при прилагането на методите за определяне на митническа
стойност, в т. ч. и в хипотезата на чл. 140, вр. с чл. 144 от Регламента,
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в
отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в
търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МК предвижда, че
лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол.
Съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да
са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от
Решение от 28 февруари 2008 г., ******, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140
от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича
от общото правило на чл.22, пар.7 от МК, изискващо митническите органи да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на
правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който
трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява
да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен (Решение от 18 декември 2018г.,
*****, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36).
По силата на този принцип, адресатите на решения за неприемане на
декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по
надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които
административният орган възнамерява да основе своето решение. Доколкото производството
по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на
съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем
правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., *******, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.
Това императивно изискване в случая формално е спазено, тъй като в писмо
изх.№ 32-86220/16.03.2022 г. от страна на Директора на ТД Митница Варна са
изложени подробно обстоятелствата, с които обосновава съмненията в
достоверността на декларираната митническа стойност. От друга страна,
дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната
митническа стойност – международен договор за продажба, фактура, документи за
извършени разплащания, като интерпретацията на същите от страна на митническите
органи е неправилна, което сочи на извод за необоснованост на посочените в
решението за корекция съмнения.
В настоящата хипотеза, от представените по делото писмени доказателства се
установява по категоричен начин извършване на плащане по процесната фактура. Този
извод се потвърждава от заключението по изслушаната съдебно – счетоводна
експертиза, кредитирано от съда като обективно, всестранно и компетентно
изготвено. Приетото в процесното решение, че декларацията – протокол от „Ей Ди
Логистик“ България ООД е представена на български език, както и че не е
представена кореспонденция с изпращача за това каква сума и по коя фактура е
получил, са неотносимо за определяне на митническата стойност и проверката за
нейната достоверност. Още повече, че видно от процесното решение не се оспорва
автентичността на процесната фактура. Неоснователни са изводите на митническия
орган, че отразеното във фактурата „плащане срещу стоки“ е равносилно на плащане
в брой, а не по банков път. Изводът, за извършено пълно плащане по фактура № EGK2021000000197/ 28.10.2021 г. потвърждава и от експертното
заключение по назначената
По отношение на посоченото в обжалваното решение, че са установени
надплатени суми към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE SID TICARET Ltd. – Турция
над издадените от тях фактури за периода 01.06.2021 – 04.03.2022 г., в размер
на 28 826.45 EUR, следва да бъде отбелязано, че нито в хода на административното,
нито в хода на съдебното производство са представени доказателства, в подкрепа
на този извод на митническите органи. В тежест на административният орган е да установи,
че в действителност е налице превеждане на суми, несъответстващи на стойностите,
отразени в представените пред митническите органи фактури, което в настоящия
случай не е сторено. Действително по преписката е представена декларация –
протокол от 09.11.2021 година без подпис на представител на дружеството, но така
представения не е в състояние да обоснове съмненията на административния орган,
че е налице превеждане на парични суми, несъответстващи на стойностите,
отразени в представените пред митническите органи фактури, а от това – и извод
относно коректността на декларираните митнически стойности на внесените стоки.
Съдържанието на декларацията - протокол единствено подкрепя извода на експерта,
че сумата по процесната фактура е заплатена на посредством две плащания, веднъж
с банков превод в размер на 44 653.44 EUR и веднъж чрез
прихващане на сума в размер от 782.72 EUR от погрешно платена два пъти
фактура.
В настоящата хипотеза, формално от страна на митническия орган е посочено,
че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по
чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. От изложените мотиви в решението се
изяснява, че при извършен анализ са открити „сходни стоки“, но същите, нито са
посочени в оспореното решение, нито са изложени мотиви относно причите, поради
които митническите органи са приели декларираната митническа стойност на тези
стоки за необичайно ниска. Съгласно чл. 141, § 1 и § 3 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или буква б) от МКС се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя, а когато се установи повече от една договорна стойност на
идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните
стоки се използва най-ниската от тези стойности. При констатации в решението за
установени стойности на стоки със сходни характеристики от същия или други вносители,
остава неизяснен въпросът защо административният орган е приема същите за
неприложими. В тази насока, основателно е възражението в жалбата, че нормата на
чл. 141, пар. 3 от Регламента за изпълнение е императивна и не дава възможност
на митническите органи да я дерогират и да преминат към следващия метод, поради
приемане, че откритите стойности са необичайно ниски. При липса на подробна
мотивация при прилагане на този вторичен метод, решаващият орган няма основание
за преминаване към следващия метод.
По отношение на неприложимостта на вторичния метод, предвидени в 74, § 2,
буква в) е обоснована от митническите органи единствено с довода, за липса на
статистическа или друг вид база данни, съдържаща данни за единична цена, по
която се продава на митническата територия на Съюза най – голямото сборно
количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. На са
изложени мотиви за приложението на 74, § 2, буква г), като в оспореното решение
единствено е цитирана разпоредбата. Липсата на мотиви за неприложимостта на
всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. е пречка за
преминаване към възможността по чл. 74, § 3, на която се е позовава ответникът
в оспореното решение.
Хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г. представлява последна
възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това
основната и единствена предпоставка за прилагането й е да са изчерпани всички
други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото
липсва установяване на релевантните за нея факти (в този смисъл е и Решение №
9350 от 13.07.2020 г. по адм. д. № 14433/ 2019 г.).
При прилагане на хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/ 2013 за
определяне на митническата стойност на стоки № 15, 16 и 36 по процесната
митническа декларация, административният орган се е позовал на принципа на
разумна гъвкавост. В чл. 144 от РИ е предвидено възможността да се използва
разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, §
2 от Регламент 952/2013 г., като така определената стойност се основава във
възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. В
настоящия случай, административният орган, без да посочи конкретен друг „подходящ
метод“, съобразява единствено три митнически декларации на трети лица и е
възприема декларираната митническа стойност по тях, за да определи новата
митническа стойност на процесните стоките. От страна на административния орган
не е извършен анализ на използваните данни от декларациите на трети лица. Нещо
повече, при използването на тези декларации, макар и разпоредбите на Регламента
за изпълнение да предвиждат „резервният метод“ да се прилага с разумна
гъвкавост, то все пак административният орган е следвало да анализира, както
условията на доставка на стоките, така и количеството на внесените стоки, от
третите лица, което в процесното решение категорично не е сторено. Не са
анализирани и евентуални договорни отношения между контрагентите, каквито
безспорно са налице между жалбоподателя и турското дружество – изпращач.
Неправилно, в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната
митническа стойност, са съобразявани и статистическите данни за митническата
стойност на стоки по код КН 60063400 и 54075200 с произход Турция от сайта на
Европейската комисия за 2018 г., 2019 г. и 2020 година. В тази връзка, следва
да се отбележи, че ответната страна неправилно интерпретира тълкуването дадено
от СЕС с Решение 16 юни 2016г., ЕURO 2004, С-291/15. С конкретното решение е
прието, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 следва да се тълкува, че е
допустима практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност
на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки,
когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки. Информацията, съобразявана в разглежданата хипотеза не отговаря на това
условие, с оглед невъзможността за преценка от посочените статистически данни
за количества и цени, дали се касае за средностатистическите цени именно за
сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на
стоките и търговското равнище.
Тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14) от Регламента обуславя
извода, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред
критериите, посредством които е възможно да се установи сходство на стоките.
Данните за предходните периоди са неотносими, до колкото същите не отговарят на
изискването на чл. 74, § 2, буква б от МК сходните стоки да са изнесени
в същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на
остойностяване. Данните за стойността на внесените количества в други държави
членки, без извършен анализ на потреблението в съответната държава и
търговското равнище, на което се търгуват стоките, също не отговарят на
изискването по чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане.
По така изложените групи съображения съдът приема, че от страна на
митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, вр.чл. 144 от
Регламента за прилагане, вр.чл.74, пар. 3 от МК, поради което като не е приета
декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определена нова
такава, по декларации на трети лица, от директорът на ТД Митница Варна е
постановен незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, съдът намира, че на основание
чл.143 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски в общ размер на 1120 лева, от които 720 лева – адвокатски хонорар, 50
лева – държавна такса и 350 лева – депозит за назначената съдебно – счетоводна
експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Ей Ди Логистик България“ ООД (правоприемник на „Ад Лоджистик България“ ООД), ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “****“ № * Решение рег. № 32-167156/ 23.05.2022г. към MRN 21BG002002060029R8 /01.11.2021г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна, в частта, с която е определена нова митническа стойност по отношение на стоки № 15, 16 и 36.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Ей Ди Логистик България“ ООД (правоприемник на „Ад Лоджистик България“ ООД), ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “****“ №*, представлявано от управителя Д. Г. А. сумата от 1120 (хиляда сто и двадесет) лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 143 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: