№ 19255
гр. София, 08.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110159273 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 304762/30.10.2023г. на СРС,
подадена от „ЮтеКредит България“ ЕООД срещу Б. А. във връзка със Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.12.2022г., издадена по ч.гр.д. № 63745/2022г. на СРС.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в седмодневен срок от съобщението с писмена молба да уточни
как е сключен процесният договор за кредит – по реда на ЗПФУР или чрез физическото му
подписване на хартия, доколкото има противоречие в исковата молба по този въпрос.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 11 юни 2024г.
Час: 11:00ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез юрк. Лили Христова е предявил срещу
ответника Б. А. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1
ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца във връзка с Договор за
потребителски паричен кредит № 17781/23.08.2021г., както следва:
1111,89 лева – изискуема главница, ведно със законната лихва от подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (23.11.2022г.) до окончателното ú
изплащане;
22,75 лева – изискуема възнаградителна лихва за периода 23.09.2021г.-
11.02.2022г.;
1
68,45 лева – изискуема лихва за забава за периода 23.12.2021г.- 22.11.2022г.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за потребителски паричен кредит №
17781/23.08.2021г., по силата на който му предоставил в заем сумата от 1460,00 лева при
годишен лихвен процент 12,27% и ГПР от 49,60%. Кредитът следвало да бъде погасен на 12
месечни вноски, платими на 23-то число от месеца в периода 23.09.2021г.-23.08.2022г.
включително, като всяка вноска била 150,34 лева, а последната вноска – 150,46 лева.
Заемателят не заплатил, въпреки неколкократните напомняния, вноските в периода
23.12.2021г.-23.08.2022г., а сумите вече били изискуеми поради настъпването на падежа им.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. А. чрез назначения му особен
представител адв. М. П.-А. е подал Писмен отговор на исковата молба, вх. №
140921/29.04.2024г. на СРС, в който излага съображения за нередовност на исковата молба,
а предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи, че остава неясно как твърди да
е сключен договорът – по реда на ЗПФУР или чрез физическото му подписване на хартия.
Възразява, че исковите претенции са основани на недействителен договор. Оспорва се
обстоятелството договорът да е валидно сключен, било по реда на ЗПФУР, било чрез
физическото му подписване – ответникът нито изразил волеизявление за съгласие с него,
нито положил собственоръчен подпис върху договора и приложението към него. Сочи се, че
вписаният в договора ГПР не е реален и верен, изчисляването му не съответствало на
закона, като не била посочена и методиката за изчислението му. При изчисляването му
следвало да се включат и начислени на ответника такси, които обаче също се основавали на
нищожни клаузи. Прави се възражение за нищожност и на съответни клаузи от общите
условия към договора поради тяхната неравноправност. Оспорва се ищецът да е отпуснал и
реално предоставил на ответника сумата по договора за заем.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между него като заемодател и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, предоставянето на съответната сума
на заемателя по уговорения от страните начин и задължаване на ответника да я върне,
включително размера на дължимата лихва за забава и възнаградителна лихва. В тежест на
ищеца е да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получено съгласието на потребителя за сключване на
договора, включително ако договорът е сключен по реда на ЗПФУР. В тежест на ищеца е да
докаже, че клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че
ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. В тежест
на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си
задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не са налице факти, които не се нуждаят от доказване.
2
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника чрез адв. П.-А. в седмодневен срок от съобщението да
уточни във връзка с поставените задачи сметката, по отношение на която иска да бъде
извършена проверка за постъпване на отпуснатата в заем сума, като съобрази посочените в
чл. 2.1 и т. 6.1 от договора сметки и тяхното предназначение и цел.
По исканията за изслушване на заключение на вещо лице съдът ще се произнесе
след уточняване съобразно горните указания.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК в първото по делото заседание да
представи в оригинал описаните в т. II от доказателствените искания по отговора на
исковата молба документи, както и да заяви, на основание чл. 193, ал. 2 ГПК, дали ще
се ползва от тях като доказателства по делото. При неизпълнение на указанието за
представяне в оригинал, представените заверени копия от тях ще бъдат изключени от
доказателствения материал по делото.
По искането за изслушване на заключение на вещо лице по съдебно-почеркова
експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото заседание и с оглед изпълнение
на горното.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. 63745/2022г. на СРС (заповедното
производство).
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
3
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните , че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. Заедно с настоящото определение на страните да се връчи и
заявление за започване на процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор
на исковата молба).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5