Р Е
Ш Е Н И Е № 2894
гр. Пловдив, 18.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на четвърти юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5129 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание 233,
ал.1 ЗЗД, във вр. чл.310, ал.1, т.2 ГПК, предявен от Р.К.Г. против М.Н.С., за
осъждане на ответницата да предаде на ищцата наетото от нея жилище,
представляващо първи жилищен етаж, находящ се в двуетажна със сутерен и таван
жилищна сграда, построена в дворно място с обща площ от 148 кв.м, находящо се в
гр. *****.
В исковата молба се твърди, че между страните
бил сключен договор за наем от 22.02.2017 г., както и договор за наем от
28.02.2017 г., по силата на който ищцата, в качеството си на наемодател се
задължила да предостави на ответницата, в качеството и на наемател, за временно
и възмездно ползване първия жилищен етаж, находящ се в двуетажната със сутерен
и таван жилищна сграда, построена в дворно място с площ от 148 кв.м., находящо
се в гр. *****, срещу насрещното задължение на ответницата да ползва имота по
предназначение и да извърши със собствени средства подмяна/направа на нов
покрив на процесната сграда, в срок от 20.03.2017 г. до 20.04.2017 г. Договорът
за наем бил сключен за срок от 2 години и 9 месеца, като бил уговорен месечен
наем в размер на 300 лв., като дължимото наемно възнаграждение за посочения
срок не следвало да се плати на наемодателката, а същото да бъде приспаднато от
стойността на заплатените от ответницата разходи за подмяна на покрива на
двуетажната жилищна сграда. Ищцата поддържа, че ответницата не изпълнила
задълженията си по договора по ремонт на покривното пространство в уговорения
срок, както и че извършените до момента ремонтни работи не били качествени.
Посочва, че ответницата поела и задължението да заплаща такса смет и всички
консумативни разходи, свързани с ползването на имота, което задължение също не
изпълнявала. Твърди, че наемодателката не ползвала имота по предназначение,
като пречела и смущавала ползването на останалата част от жилищната сграда.
Поддържа, че договорът за наем от 22.02.2017 г. бил развален на основание
чл.87, ал.2 ЗЗД, поради виновно неизпълнение на задълженията на наемателката за
извършване на ремонт на покрива, за заплащане на консумативни разходи, както и
поради това, че имотът се ползвал не по предназначение, като ответницата
получила нотариална покана за това на 16.02.2018 г., с която и бил даден
едноседмичен срок да освободи имота. Въпреки това, в срока, имотът не бил
предаден на ищцата, поради което и предявява настоящия иск. Ищцата посочва, че
въпреки сключен договор от 22.02.2017 г. за наем, на 28.02.2017 г. бил сключен
отново договор за наем между страните за същия имот, като било уговорено, че ремонтът
на покривното пространство ще се извърши за периода месец април 2017 г. – месец
юни 2017 г. Поддържа, че и по този договор не получила изпълнение на
задълженията на ответника, поради което до последната била изпратена покана за
неговото прекратяване чрез куриерска фирма, която наемателката отказала да
получи. Последната обаче била наясно със съдържанието на изпратената до нея
пратка, за което била уведомена по телефона на 13.03.2018 г. от служител на
куриерската фирма. След тази дата, в дадения едноседмичен срок за освобождаване
на имота, същият не бил освободен. Моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените в производството разноски. Моли за допускане на
предварително изпълнение на съдебното решение по реда на чл.242, ал.2, т.3 ГПК,
като твърди, че от закъснялото изпълнение могат да последват вреди, както за
живеещите в къщата, така и за околните, тъй като сградата била опасна и
покривът би могъл да бъде съборен във всеки един момент при по-силни валежи.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен
отговор от ответника М.Н.С., чрез адв. Ж.М., със становище за неоснователност
на предявения иск. Ответникът признава наличието на сключени между страните
договори за наем от 22.02.2017 г. и 28.02.2017 г., но изяснява, че с втория
договор били новирани наемните правоотношения и занапред отношенията им се
уреждали от именно този договор. Посочва, че процесният договор за наем бил с
уговорен срок и страните не можели да се откажат от него, освен ако не бъде
заплатена сумата от 10000 лв., която не била заплатена от наемодателя. Намира,
че отношенията между страните не се уреждали от договора от 22.02.2017 г.,
който след като бил новиран с този от 28.02.2017 г. е преустановил своето
действие. Оспорва договорът от 28.02.2017 г. да е развален, тъй като не е
получавал изявление за прекратяване на същия. Твърди, че е започнала изпълнение
по процесния договор, като е извършила СМР по покрива на стойност 11160 лв., но
покривната конструкция не била завършена поради поведението на ищцата, която не
допускала и прогонвала майсторите, ангажирани от ответницата. Поддържа, че
договорът за наем не бил нито прекратен, нито развален, поради което моли за
отхвърляне на иска. При условията на евентуалност прави възражение за право на
задържане на имота до заплащане на сумата от 11160 лв., представляваща
стойността на извършените до момента СМР. Претендира разноски. По отношение на
искането за допускане на предварително изпълнение, намира същото за
неоснователно.
С определение № 4983/15.05.2018 г., настоящият
състав е оставил без разглеждане направеното от ответната страна възражение за
право на задържане, основано на възражение за извършени разходи за подобрения в
имота, с аргумента, че съгласно чл.314, ал.3 ГПК по искове за опразване на наеми
и заети за послужване помещение (какъвто е настоящият) не се допускат
възражения за собственост и извършени подобрения с имота. Поради това предмет
на разглеждане в настоящото производството е предявеният иск с посоченото
по-горе правно основание, както и заявеното искане за допускане на
предварително изпълнение в случай на уважаване на исковата претенция.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
За основателността на заявената
искова претенция следва да се проявили в обективната действителност следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за наем от 22.02.2017 г., както и по договор за наем
от 28.02.2017 г. с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на
страните по спора; виновно неизпълнение от страна на ответника на поетите
задължения по договора; ищецът да е изправна страна по облигационното
правоотношение; наличие на предпоставките за разваляне на договора по чл.87,
ал.2 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на длъжника и последвалата от това невъзможност
за изпълнение, за която длъжникът отговаря или отпадане интереса на кредитора
(безполезност) от закъснялото изпълнение или, че се касае за фикс сделка, както
и изявлението за разваляне да е достигнало до ответника.
Между страните не е спорно, а и
това се установява от приетите по делото писмени доказателства, че са сключени
два договора за наем – единият от 22.02.2017 г., а другият – от 28.02.2017 г. Видно
от договора за наем от 22.02.2017 г., сключен между Р.К.Г., от една страна в
качеството на наемодател, и М.Н.С., от друга страна, в качеството на наемател,
ищцата е предоставила на ответницата за временно и възмездно ползване следния
собствен на ищцата недвижим имот, а имено: първи жилищен етаж, състоящ се от
две стаи, кухня, входно антре, баня и тоалетна, находящ се в двуетажна със
сутерен и таван жилищна сграда, построена в дворно място с обща площ от 148
кв.м., находящо се в гр. *****, като имотът бил предоставен за ползване на
20.02.2017 г. Съгласно чл.2 от договора наетият имот се ползвал от ответницата
и членовете на семейството й, като последната се задължавала в срок от
20.03.2017 г. до 20.04.2017 г., със собствени средства да извърши (подмяна)
направа на нов покрив на двуетажната със сутерен и таван жилищна сграда,
построена в дворно място в гр. *****, в която се намира процесният имот, като
извърши подмяна на греди, дъски, улуци, направа на изолация, нови комини, като
описаните СМР-та следвало да се извършат от ответницата качествено, с
петгодишен гаранционен срок, за сумата от 10 000 лв., включваща необходими
материали и труд. Договорът бил сключен за определен срок – 2 години и 9
месеца, считано от 20.02.2017 г., като била уговорена месечна наемна цена в
размер на 300 лв. Съгласно чл.3, ал.3 от Договора било уговорено, че за периода
от 20.03.2017 г. до 20.12.2019 г., за който период са дължими 33 месечни наемни
вноски на обща стойност 9900 лв. ответницата не дължи плащане на наемните вноски,
а същите ще се приспаднат от заплатените от ответницата разходи за подмяна на
покрива на двуетажната жилищна сграда. Освен поетото насрещно задължение за
извършване на ремонт на покривното пространство, ответницата поела с договора и
задължението да заплаща за своя сметка и извън наемната цена такса смет и
всички консумативни разходи за вода, електричество, топлинна енергия, СОТ и др.,
свързани с ползването на имота, без съответните партиди да се прехвърлят на
името на наемателката.
От договор за наем на недвижим
имот от 28.02.2017 г., сключен между страните по спора, се установява, че
процесният недвижим имот е предоставен на възмездно ползване на ответницата от
ищцата, за срок от 20.03.2017 г. до 20.12.2019 г., срещу насрещното задължение
на ответницата да извърши основен ремонт на покрива на къщата със собствени
средства за сметка на месечния наем, като подмени стари греди и летви с нови,
стари цигли с нови и измазване на комините. Наемателката е длъжна да заплаща
всички битови разходи, ток, вода по партидата на недвижимия имот. В договора е
уговорено, че наемателката ще предостави гаранционен срок от пет години за
качествен ремонт, като в случай, че в този срок има рекламации, ще бъде
отстранена от имота. Уговорен е и срок за извършване на ремонтните работи, а
именно за периода от месец април 2017 г. до месец юни 2017 г.
От съдържанието на двата
процесни договора е видно, че същите имат идентичен предмет – отдаване под наем
на недвижим имот, уреждат идентични права и задължения на страните, като разликата
се изразява в това, че с втория договор – този от 28.02.2017 г. е уговорен
по-дълъг срок за изпълнение на задължението на наемателката да извърши ремонт
на покривното пространство. Изложените от ответната страна доводи, че в случая
се касае за новация, като вторият договор е заместил първия, който от своя
страна се е прекратил, не се споделят от настоящия съдебен състав. Правната
регламентация на подновяването (novatio) е в чл.107 ЗЗД, съгласно който
задължението се подновява, когато се замества с друго съглашение с кредитора. Съдебната
практика е последователна, че новацията предполага нов елемент от състава на
облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно
правоотношение трябва да засяга някои от съществените
му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета
на задължението – длъжникът поема по споразумение с кредитора дълг с нов
предмет или на ново основание в заменя на старото задължение. Освен това волята
за новиране, за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не да е изведена по тълкувателен път
(така, решение № 110/17.07.2015 г., постановено по т.д. № 1568 по описа за 2014
г. на ВКС, I т.о., решение № 130/24.03.2009 г., постановено по т.д. № 650 по
описа за 2008 г. на ВКС, II т.о. и др.).
Принципно разрешение в съдебната
практика е, че отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на
задължението по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга,
което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на
породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново
задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна
новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Аналогично на това е разбирането досежно
срокът на изпълнение на задължението по всеки един договор, било той за
продажба, за заем, за наем. В тези случаи, промяната е относима към уговорения
модалитет на договора, а не касае съществените му елементи. В посочения смисъл
е решение №19/22.03.2017 г., постановено по т.д. № 3349 по описа за 2015 г.,
ВКС, I т.о.
Уговорката между страните по
делото, че задължението на наемателката следва да бъде изпълнено за периода от
месец април 2017 г. до месец юни 2017 г., а не от 20.03.2017 г. до 20.04.2017
г., както е първоначално уговорено, няма за последица изменение на предмета на
задължението по сключения договор за наем, поради което и тази промяна не
представлява обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД с посочените правни
последици. Още повече, от текста на договора не може да се установи по
недвусмислен начин, безспорно и категорично, че волята на страните е била да
прекратят договора от 22.02.2017 г., чрез новирането му. Чрез уговарянето на
по-дълъг срок за изпълнение на задължението на ответника страните всъщност са
„преуредили” отношенията си досежно срока
на задължението на едната страна. Затова и договорът от 22.02.2017 г. е
продължил да ги обвързва дори и след „сключването” на договора от 28.02.2017 г.
Основен принцип на
облигационното право е изпълнението на поетите по договора задължения и постигането
на реални цели, които страните са преследвали със сключването му. Поради това,
при спорове за неизпълнение на договорите следва да се изхожда от възможностите
за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато
неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на
договореното (ППВС № 3/1973 г.) Законът обаче предвижда възможност, в случай на
виновно неизпълнение от страна на длъжника по един двустранен договор,
кредиторът (изправната страна) да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение – чл.87, ал.1 ЗЗД. Разумът на закона е отново
запазването на договорната връзка между страните и постигане на уговорения
резултат, като едва след изтичане на дадения от кредитора срок, договорът се
счита за развален.
Има случаи, в които прекъсването
на договорната връзка е допустимо да се осъществи и без да се даде срок за
изпълнение на длъжниковото задължение – чл.87, ал.2 ЗЗД. Това са случаите на
невъзможност за изпълнение изцяло или отчасти, беполезност на изпълнението
поради забавата на длъжника, както и при фикс сделките. В настоящия случай,
ищецът се позовава на наличие именно на посоченото основание, като намира, че е
прекратил договора за наем с уведомяването на ответната страна за развалянето.
При изложените твърдения на ищеца за наличие на основанието за разваляне по
чл.87, ал.2 ЗЗД, поради безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на
забава на длъжника, безполезността следва да е настъпила в резултат на виновна
забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне в тежест на
кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на интереса от
изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника.
Последователна е съдебната практика, че продължителността на забавата сама по
себе си не обуславя безполезност от изпълнението на длъжника, а отпадането на
интереса му в резултат на забавата следва да е обосновано и доказано, като
преценката всякога е конкретна – в този смисъл решение № 51/28.07.2015 г.,
постановено по т.д. № 279 по описа за 2014 г. на ВКС, II т.о., решение №
82/31.07.2015 г., постановено по т.д. № 1611 по описа за 2013 г. на ВКС, I
т.о., решение № 203/30.01.2012 г., постановено по т.д. № 116 по описа за 2011
г. на ВКС и др.
Съдът приема, че ищецът е
доказал при условията на пълно и главно доказване визираната предпоставка за
разваляне на договора. В тази връзка съдът изцяло кредитира приетата СТЕ по
ч.гр.д. № 12006 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, IV граждански
състав, с предмет обезпечаване на доказателства, приобщена към доказателствения
материал по настоящото дело. Съгласно заключението, дадено след оглед на вещото
лице на място, новата покривна конструкция е изпълнена без проект, всички
вертикални стълбове са изпълнени с дървени греди с размери 11/10 см и 10/10 см,
столиците не са оразмерени, а са с размери 10/10 см на места увиснали; ребрата
с размери 10/5 см лягат върху столиците. Установява се, че към момента на
огледа покривът не е завършен; съборен е корнизът; не е запълнено отстоянието
от зида до покрива по всички зидове и по калкана; калканът не е обшит с
ламарина, има процепи между покривната конструкция и зидовете; възможност за
свободен достъп на дъждовни и снежни води. Това състояние на покривната
конструкция се потвърждава и от ангажираните гласни доказателствени средства –
разпита на свидетелите К. Г. и С. Г.. Така, свидетелят Г. пояснява, че комините
са подгизнали, стича се вода, включително и по калкана. Свидетелката Г.
изяснява, че жилището на втория етаж на сградата е подгизнало, мухлясало;
покривът е открит, не осъществява присъщата му функция.
От СТЕ се установява също, че
при наковаване на летвите с пирони върху талашита по покрива има множество
стърчащи пирони, които създават опасна предпоставка за преминаване в
наклонената покривна плоскост. Вещото лице изяснява, че покривът е некачествен
и течовете продължават при това изпълнение на покривната конструкция, която не
е завършена. При изслушването на експерта в откритото съдебно заседание,
заявява, че се налага демонтаж на покривната конструкция поради това, че
корнизът на сградата в първоначалния му вид бил изграден плътен такъв, не е
имало стреха; корнизът е бил изпълнен от тухлена зидария и върху този корниз е
лягала покривната конструкция, като към момента на огледа този корниз от тухли,
върху който е лягала покривната конструкция, е съборен. Освен това вещото лице
дава заключение и за разходите, необходими за демонтиране на покрива и направа
на нова покривна конструкция, след приспадане на част от материалите, които са
годни за повторна употреба, а именно – сумата от 11600 лв.
Така изложените обстоятелства
водят до извода за виновно неизпълнение на задължението на ответната страна по
ремонтиране на покривното пространство съгласно уговорката в договора, в
качествено отношение. Изпълнението се установи да е в такава степен лошо, че
следва да се приравни на пълно неизпълнение, предвид установената необходимост
от премахване на изградената покривна конструкция и изграждането на изцяло нова
такава, за да осъществява присъщите й функции. Изпълнението на длъжниковото
задължение е станало до такава степен безполезно на кредитора, че същият е
упражнил правото си да развали договора. В този случай, кредиторът не е длъжен
по никакъв начин да избере отново същия длъжник да изпълни повторно, изцяло
наново, поетите задължения. Напротив, длъжникът чрез реализираното лошо
изпълнение е доказал, че не би могъл да изпълни точно поетите задължения по
ремонт на покрива, поради което и договорната връзка е изпразнена от съдържание,
а запазването й – лишено от смисъл.
По така изложените съображения
съдът намира, че е налице предпоставката за разваляне на договора без
предизвествие по чл.87, ал.2 ЗЗД, а именно – безполезност в изпълнението на
задължението на длъжника. За реализирането на това потестативно право е
необходимо изявлението на кредитора за разваляне да е достигнало до длъжника. На
първо място, това се установи чрез ангажираните от ищеца писмени доказателства
– отправена покана за разваляне на процесния договор от 22.02.2017 г.,
достигнала до ответника, видно от представените разписки – л.9 от делото.
Ищцата представи и писмени доказателства, с които разваля „договора” от
28.02.2017 г., но се установи, че преди депозиране на исковата молба
изявлението за разваляне не е достигнало до ответната страна. Въпреки това,
няма пречка, а и в този смисъл е последователната съдебна практика на ВКС, че
исковата молба може да има ролята на отправено изявление за разваляне. Още
повече към исковата молба като приложение е представена нотариалната покана, с
която ищцата изразява воля за прекъсването на договорната връзка между
страните, която е получена от ответницата чрез получаване на препис от исковата
молба и приложенията към нея, лично на 12.04.2018 г., видно от разписката –
л.67. Това обстоятелство следва да се взема предвид като факт, настъпил в хода
на процеса съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Именно за това и съдът приема, че правото
на разваляне на процесния договор е надлежно упражнено.
Съдът намира възраженията на
ответната страна, които касаят неизправност на ищцата в задълженията й за
предоставяне на свободен достъп за извършване на ремонтните дейности за неоснователни,
а твърденията, че ищцата е прогонвала майсторите, ангажирани от ответната
страна – за недоказани. От разпита на свидетеля А.И.Г. се установява, че същият
живее в непосредствена близост до процесната сграда, като от двора на имота му
се вижда дворът на къщата, в която живеят страните. Свидетелят изяснява, че е
виждал спорове по отношение на ремонта на покрива, но не знае подробности.
Посочва, че е чувал викове и караници, след което майсторите са напуснали
обекта. Счита, че ищцата е гонила майсторите. Така изложеното предположение е
оценка, дадена от свидетеля, без същият да е бил непосредствен очевидец на спор
между ищцата и работниците на покрива, нито пък да е видял наемодателката да е
гонила последните. Съдът не може да основава изводите си на предположения или
оценки, дадени от свидетелите по делото, поради което и в тази част
свидетелските показания не се кредитират. Свидетелката М. също не дава
категорична информация да противопоставяне на ищцата и „гонене” от нея на работници
на покрива. М. не е била свидетел очевидец на подобно поведение, тя пресъздава
казаното от ответницата – „Аз лично не съм била свидетел Р. да гони работници
от имота, само съм чувала от М.” – л.112 от делото. Освен това, по делото се установи,
че ищцата е предоставила ключ от жилището на разпитания свидетел Г., който във
всеки един момент е могъл да осигури достъп на работниците, като за това
обстоятелство ответницата е била уведомена, доколкото свидетелят е посредничил
между страните за доброволно уреждане на спора между тях, което обстоятелство
не се отрича от ответната страна. От така изложените обстоятелства, съдът
приема, че ищцата е била изправна страна в правоотношението, която разполага с
правото да развали двустранния договор.
Така установеното разваляне на
договора, предполага възстановяване на състоянието от преди сключването му,
както и изпълнението на задължението на наемателя да върне вещта съгласно
чл.233, ал.1 ЗЗД. Затова и предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По искането на ищцата за допускане на предварително изпълнение по
чл.242, ал. 2, т.3 ГПК:
Предвид уважаването на исковата
претенция съдът дължи произнасяне по релевираното от ищцата искане за допускане
на предварително изпълнение на решението. Съгласно чл.242, ал.2, т.3 ГПК съдът
може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението,
когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и
непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или значително
би се затруднило. От значение за основателността на искането е наличие на
значителност на вредите от закъснялото изпълнение, която се определя от техния
размер, както и непоправимостта им, свързана с необратимия характер на
процесите, които те биха предизвикали. Доколкото се касае за субективни
категории, преценката е предоставена на съда, като тя се прави с оглед на
всички налични факти по делото. Във всички случаи съдът преценя и дали
вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда
или вреда, която не подлежи на точна парична оценка – чл.243, ал.1 ГПК (в
посочения смисъл определение № 666/19.09.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 4154
по описа за 2014 г., III г.о., ВКС).
От
ангажираните по делото доказателства, съдът прави извода, че закъснението на
изпълнението на постановеното по делото решение не би предизвикало значителни
или непоправими вреди. В действителност, установи се от заключението на СТЕ,
прието по делото, че вследствие на извършените ремонтни дейност и за поправяне
на осъществения от ответната страна ремонт на покрива е необходима сумата от
11 160 лв. По делото обаче се установи също, че достъпът до покривното
пространство се осъществява по стълби, като до тях се стига през входната врата
на къщата, а между първия и втория етаж (на който втори етаж живее ищцата) има
врата, която се заключва. В този смисъл са последователните показания на
свидетелите на ищцата – Г. и Г.. От изложените обстоятелства следва изводът, че
ищцата има непосредствен достъп до покривното пространство, доколкото живее на
втория жилищен етаж от сградата, има ключ от вратата, през която се достига до
покрива на сградата, а от друга страна, ответницата ползва по силата на
договора за наем първия жилищен етаж от процесната сграда. Дори и да се приеме,
че е наложащо извършването на ремонт на покривното пространство, в какъвто
смисъл е заключението на вещото лице, няма пречка ищцата да реализира този
ремонт, доколкото има достъп до покрива и той не се възпрепятства по никакъв
начин от ответницата. Освен това, възможността ищцата да докаже състоянието на
покривното пространство е обезпечена в достатъчна степен в производството по
чл.207 и сл. от ГПК по ч.гр.д. № 12006 по описа за 2017 г. на Районен съд
Пловдив, IV гр. състав, поради което и няма пречка към
момента да започнат ремонтни дейности по поправка на покрива. Ето защо,
искането за допускане на предварително изпълнение на настоящото решение ще се
остави без уважение като неоснователно.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК
право на разноски има ищцовата страна. Доколкото обаче ищцата е освободена от
заплащането на държавни такси и разноски с определение от 29.03.2018 г.,
постановено по настоящото дело на основание чл.83, ал.2 ГПК, то на основание
чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде задължен да заплати всички дължащи
се такси и разноски, които следва да се присъдят в полза на бюджета на съда и
да се заплатят по сметка на РС Пловдив, както следва: държавна такса в
настоящото производство в размер на 144 лв., държавна такса в производството по
обезпечаване на доказателствата – 20 лв., възнаграждение за вещо лице в
производството по обезпечаване на доказателства – 150 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Н.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.310, ал.1, т.2 ГПК ДА ПРЕДАДЕ на Р.К.Г.,
ЕГН: **********, адрес: ***, държането на наетото от ответницата жилище,
представляващо първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи, кухня, входно антре,
баня и тоалетна, находящ се в двуетажна със сутерен и таван жилищна сграда,
построена в дворно място с обща площ от 148 кв.м, находящо се в гр. *****,
отдадено под наем с договори за наем от 22.02.2017 г. и 28.02.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК М.Н.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Пловдив сумата в общ размер от 314 лв. (триста и четиринадесет лева) – съдебноделоводни разноски с
производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Р.К.Г., ЕГН: ********** за допускане на предварително изпълнение на
основание чл.242, ал.2, т.3 ГПК, на постановеното по делото решение.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив, в
двуседмичен срок, считано от 18.07.2018 г. на основание чл.315, ал.2 ГПК,
а в частта му, имаща характер на
определение в едноседмичен срок от уведомяването на страните с частна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.П.
Вярно с оригинала.
КК