№ 3078
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20251110201560 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „******“ ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано от
управителя и законен представител, чрез пълномощник адв. И., срещу
Електронен фиш (ЕФ) Серия Г № 0039260, издаден от ОПП при СДВР, с
който на „******“ ЕООД, ЕИК: *******, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл.
638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в
размер на сумата от 2000 /две хиляди/ лева за извършено на 26.11.2021 г.
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, изразяващо се в несключване на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, марка
**********
Според жалбоподателя, атакуваният ЕФ следва да се отмени, тъй като е
издадено при съществено процесуално нарушение и в нарушения на
материалния закон. В подкрепа се сочи, че описаната в ЕФ фактическа
обстановка не отговаря на обективната действителност. Твърди се също, че
правомощието на наказващия орган за санкциониране е погасено по давност.
В открито съдебно заседание въззивникът е редовно призован и се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. По
инициатива на пълномощника са изискани документи, които са приобщени
като писмени доказателства.
Въззиваемата страна е редовно призована, но не се представлява в
откритото съдебно заседание. По делото са депозирани писмени бележки, в
които процесуален представител на въззиваемата страна изразява становишще
1
по същество за неоснователност на жалбата и моли атакуваното НП да бъде
потвърдено. Направено е искане за присъждане в полза на страната на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.11.2021 г., в 16.54 часа, в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, до
№ 257, с посока на движение от ул. „Бизнес Парк София“ към бул. „Св.
Климент Охридски“, с АТСС № MD 1192 е установено нарушение,
изразяващо се в това, че юридическото лице „******“ ЕООД, ЕИК: *******,
което е собственик на МПС, регистрирано в Република България и не е спряно
от движение, не е сключило задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за ТОВАРЕН автомобил, марка ********** Поради това е
издаден ЕФ серия Г № 0039260, с който на дружеството-собственик на
конкретното МПС, а именно на „******“ ЕООД, ЕИК: *******, на основание
чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ. ЕФ е връчен на законен представител на дружеството на
14.01.2025 г., като на 23.01.2025 г. е подадена въззивната жалба, по повод на
която е образувано настоящото съдебно производство.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото доказателства:
Писмени доказателства: Електронен фиш (ЕФ) Серия Г № 0039260,
издаден от ОПП при СДВР ведно със снимков материал; справка собственост
на автомобил с рег. № *******; заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 г., издадена
от министъра на вътрешните работи; протокол от проверка № 3-С-ИСИС от
12.02.2021 г.; удостоверение за преглед на вписан тип средство за измерване;
решение за одобрение типа на уреда за измерване; протокол за използване на
АТСС с № MD 1192 от 26.11.2021 г. ведно със снимка; списък с намерени
фишове; ежедневна форма на отчет от 26.11.2021 г. за смяна от 14:00 часа до
22:00 часа със служебно МПС с рег. № *****; справка от Гаранционен фон за
МПС с рег. № ******* към дата 26.11.2021 г.; сертификат за успешно
завършен курс на обучение; 3 броя сметки за заплащане на застраховка
„Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № ****** /л. 36/; дебитно писмо за
заплащане на застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № ******
/л. 37/; счетоводна справка за плащания /л. 38/; застрахователна полица №
BG/23/121003557623 за МПС с рег. № *******, с валидност от 16.12.2021 г. до
15.12.2022 г. /л. 52/; застрахователна полица с № BG/23/124003879331 за МПС
с рег. № *******, сключена на 10.12.2024 г., с валидност от 16.12.2024 г. до
15.12.2025 г. /л. 61/;
Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват обективната
фактическа обстановка. Приобщените доказателствени източници съдържат
непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за
2
гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната
достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на
доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се
прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваното с нея НП следва да се потвърди.
Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ, при установяване с АТСС на управление на
МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика-юридическо
лице се налага имуществена санкция, като съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ
санкционирането се извършва чрез издаване на електронен фиш по реда на
ЗДвП.
Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани с
процедурата по издаване на конкретния ЕФ, вкл. с оглед компетентността на
издателя, както и с оглед неговото съдържание.
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и
изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
санкцията, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Описанието на нарушението в ЕФ съдържа всички обстоятелства от значение
за отговорността - място, време, изпълнително деяние и неговите обективни
характеристики- управление на МПС, регистрирано на територията на
Република България, което не е спряно от движение, като за същото не е
изпълнено задължението за сключване на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Обемът на информацията в пълна степен
позволява на нарушителя да разбере фактическите рамки административното
обвинение, като така изложените твърдения напълно съответстват на дадената
правна квалификация, която от своя страна е пределно пълна и ясна и съдържа
всички релевантни към отговорността разпоредби, както нормата на чл. 461, т.
1 от КЗ, регламентираща нарушеното задължение, така и правилото уреждащо
основанието за налагане на санкцията. Процедурата по издаване на самия ЕФ
е спазена, а ЕФ има изискуемото от закона съъдржание.
Съдържането на електронния фиш не оставя съмнение относно субекта
на отговорността, а именно юридическото лице „******“ ЕООД. Видно от
описанието на нарушението, същото е свързано именно със задължението на
3
собственика на МПС, какъвто се явява юридическото лице (търговското
дружество), а с електронния фиш е наложена имуществена санкция, т. е.
ангажирана е именно отговорността на дружеството, а не на което и да е
физическо лице, като вписването на данните на лицето Ваня Кърчева в ЕФ, е
направено единствено с оглед качеството на законен представител на
дружеството, което е изрично отбелязано в ЕФ и то непосредствено след
имената на представителя. По тези съображения съдебният състав приема, че
не е налице каквато и да е празнота или неяснота в съдържанието на
обжалвания електронен фиш, която да съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, рефлектиращо върху правото на защита.
С оглед установените факти в конкретния случай правилно е определен
субектът на отговорността, тъй като видно от приложената справка за
регистрация и собственост лек автомобил, марка „*******“, с рег. № *******,
същият е собственост именно на търговско дружество „******“ ЕООД, ЕИК:
*******, което е достатъчно добре индивидуализирано в самия ЕФ.
В хода на административнонаказателното производство на дружеството
жалбоподател е повдигнато обвинение за осъществено административно
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като в качеството си на собственик
на моторно превозно средство – ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка „*******“, с
рег. № *******, което е регистрирано в Република България и не е спряно от
движение, дружеството чрез законния си представител, не е изпълнило
задължението за сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Фактическите положения,
приети за установени от АНО и станали основание за издаване на атакувания
електронен фиш са установени в рамките и на настоящото производство, като
нарушението на посочената по-горе императивна разпоредба се явява
установено по безспорен начин. Видно от приложената справка за
регистрация и собственост на МПС, то негов собственик е именно „******“
ЕООД, като съгласно извлечението от информационната система на
Гаранционен фонд, за МПС с рег. №*******, към дата 26.11.2021 г. не е била
налична валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. В
хода на административнонаказателното производство не се събраха
доказателства, които да опровергават справката от Гаранционен фонд.
Процесуалният представител на въззивника инициира събирането на
доказателства, част от които са неотносими, например приложените на л. 36-
38, които касаят други автомобили, а друга част – полиците на л. 52 и на л. 61,
макар да се отнасят за процесния товарен автомобил, касаят времеви периоди,
които следват по време процесната дата 26.11.2021 г. и не доказват наличието
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към 26.11.2021 г. От
разпечатката от АТСС, съдържаща фотоснимка и данни за контрола, то на
посочената дата автомобилът се е движил на територията на град София,
въпреки липсата на задължителната застраховка. Ето защо е налице
твърдяното и описано в ЕФ административно нарушение. Доколкото
нарушението е извършено от юридическо лице, изследване на субективната
страна на деянието не се налага.
Съгласно чл. 483, ал. 1 от КЗ сключването на договор за застраховка
4
„Гражданска отговорност“ е задължение на всяко лице, което е собственик на
МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. Ето защо правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „******“
ЕООД. Нарушението се състои в това, че не е била сключена изискуемата от
закона задължителна застраховка, което задължение тежи единствено върху
собственика и е без значение кой е управлявал превозното средство.
Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният
фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. ", т. е. същият се генерира автоматично,
въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно
физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което
за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с
информационната система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че
уточнението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и
нарушител, касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а
не на установяване на нарушението, като процесът по издаване на ЕФ не
включва участие на нарушителя или контролен орган. (изрично в този смисъл
Решение № 3845 от 10.06.2022 г. по адм. д. № 2762/2022 г., Решение № 3840 от
10.06.2022 г. по адм. д. № 27568/2022 г. по описа на АССГ). Избраният за
реализиране на отговорността на жалбоподателя процесуален ред, а именно
чрез издаване на ЕФ, се явява законосъобразен и съответен на нормативната
уредба, актуална към момента на деянието. Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ,
"Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и
заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. ". Понятието за
автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в § 6,
т. 65 от ДР на ЗДвП, въведена с изменението на ЗДвП от 13.03.2015 г. Видно от
посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде
както стационарно, така и мобилно, т. е. "прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", каквото е АТСС в конкретния случай.
Мобилната система за видеоконтрол с номер на устройството MD 1192
е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол служител на
СДВР, като е поставено начало на работата в 16:00 часа на 26.11.2021 г. и е
сложен край на работата в 18.00 часа на същата дата. В случая са спазени
всички изисквания относно реда за използване на автоматизирани технически
средства от категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на
чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
5
правилата за движение по пътищата. Конкретното АТСС представлява
одобрен тип техническо средство, съгласно приложените в преписката и
приобщени по делото писмени доказателства, съобразно които конкретното
техническо средство е преминало проверка за изправност. С оглед изложеното,
съдът приема, че конкретното техническо средство е било годно за употреба
към 26.11.2021 г. Що се отнася до начина на експлоатация на самото средство
и конкретните обстоятелства при извършване на проверката, по делото са
налице достатъчно доказателства, въз основа на които да се установи без
съмнение точното място, където е осъществена проверката, вкл. посоката на
движение на автомобилите спрямо мястото на поставяне на мобилното
техническо средство. В тази връзка следва да се отбележи, че точните GPS
координати се съдържат в приложената снимка към ЕФ, която съдържа и
словесно описание на мястото на осъществяване на видеозаснемането. Ето
защо в случая липсва нарушение на процедурата по самото видеозаснемане с
АТСС.
Възражението за изтекла погасителна давност е напълно несъстоятелно,
предвид датата на деянието и установените в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вр. чл. 11 от
ЗАНН срокове. Що се отнася до давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, те касаят съставяне на АУАН и издаване на НП, но не и издаване на
електронен фиш. За издаването на електронен фиш са приложими правилата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а не общите правила на ЗАНН, като издаването на
електронния фиш, който разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява
на наказателно постановление не се предхожда от съставяне на АУАН. В този
смисъл е невъзможно да започне да тече и шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН, който е обвързан със съставяне на АУАН.
Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ „Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция
по ал. 1.“, а съгласно чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ на лице, което не изпълни
задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ се налага имуществена санкция в
размер на 2000 лева. Ето защо наложената в конкретния случай имуществена
санкция е законосъобразно определена по вид и размер. Настоящият случай не
може да се определи като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 ЗАНН вр. § 1,
т. 4 от ДР на ЗАНН, като същият по нищо не се отличава от обичайните
случаи на нарушения от посочения вид.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата
се явява неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде
потвърден. При извод за неоснователност на жалбата, жалбоподателят няма
право на разноски и такива не следва да му се присъждат.
Въззиваемата страна има право на разноски, за присъждане на каквито е
направено своевременно искане. Ето защо на основание чл. 63д от ЗАНН, вр.
чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в
6
размер на сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, съобразно фактическата и правна
сложност на делото и обстоятелството, че юрисконсултът не се е явил в
откритото съдебно заседание, а единствено е депозирал в писмен вид
становището си по делото. За заплащането на тази сума следва да бъде
осъдено дружеството-жалбоподател, което с поведението си е станал повод за
това въззиваемата страна да направи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ) Серия Г № 0039260, издаден
от ОПП при СДВР, с който на „******“ ЕООД, ЕИК: *******, на основание
чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на сумата от 2000 /две хиляди/ лева за
извършено на 26.11.2021 г. нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, изразяващо
се в несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
МПС, марка **********
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, представлявано от управителя и законен
представител, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК,
вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на СДВР сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7