№ 258
гр. Шумен, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500267 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №50/8.03.2023г. по гр.д.№690/2022г. по описа на НПРС ,съдът е
отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.415 във вр.с чл.422 ал.1 от ГПК и чл.124
ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.86 от ЗЗД,предявен от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“....
„№25,офис сграда Лабиринт ет.2,чрез пълномощника И.С.С. –старши юрисконсулт срещу
А. С. М. с ЕГН:**********,с адрес:общ.Шумен,с.....в качеството й на законен наследник на
Д.С.М.починал на 15.02.2020г.,да бъде признато за установено,че А. С. М. с
ЕГН:**********,в качеството й на законен наследник на Д.С.М. който е кредитополучател
по договор за потребителски кредит №**********/26.03.2015г. дължи на „Агенция за
събиране на вземания „ЕАД с ЕИК:********* следните суми,присъдени в издадената срещу
наследодателя й Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№405/2016г.по описа на Районен съд –Нови пазар, а именно : 386.93лв.-главница по договор
за потребителски кредит №**********/26.03.2015г., 12.21лв.-договорна лихва за периода
от 05.12.2015г.до 05.04.2016г.,30.19лв.-обезщетение за забава за периода от 05.12.2015г.до
10.05.2016г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 19.05.2016г.до
изплащане на вземането, отхвърлил е искането на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с
ЕИК:*********, срещу А. С. М. с ЕГН:********** за присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски в заповедното и исковото производство, осъдил е ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД с ЕИК:********* да заплати на ответника А. С. М. с
1
ЕГН:********** направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на
300.00лв./триста лева-адвокатско възнаграждение/.
Решението е обжалвано от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София
, действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт Н.Г.А. като неправилно и
незаконосъобразно по изложените във въззивната жалба съображения. Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи
изцяло предявеният иск и да се присъдят направените по делото разноски.
Въззиваемата страна А. С. М., действаща, чрез пълномощника си адв.Д. К.
от АК-Шумен е депозирала отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с които оспорва
жалбата на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД като неоснователна и моли съдът да
потвърди обжалваното решението .
Въззивната жалба е депозирана в срок ,от надлежна страна и при наличието на
правенинтерес и е допустима.
Разгледани по същество въззивната жалба е частично основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
На основание депозирано от „Ти би ай банк“ ЕАД гр.София заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на дружеството е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №200/27.05.2016г. по
ч.гр.д.№405/2016г.по описа на Районен съд –Нови пазар, с която длъжникът Д.С.М. е осъден
да заплати на кредитора „Ти би ай банк“ ЕАД сумата от 386.93лв.-главница по договор за
потребителски кредит № №**********/26.03.2015г., 12.21лв.-договорна лихва за периода от
05.12.2015г.до 05.04.2016г.,30.19лв.-обезщетение за забава за периода от 05.12.2015г.до
10.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 19.05.2016г.до
изплащане на вземането,както и направените по делото разноски :25.00лв.държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение- 300.00лв. Въз основа на издадената заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК е издаден изпълнителен лист №450/30.05.2016г. На
29.06.2016г. е образувано изп.дело №20169300400684 по описа на ЧСИ Ана Рашева рег.
№930, по молба от „Ти Би Ай Банк“ЕАД против Д.С.М.. До посочения длъжник е изпратена
покана за доброволно изпълнение с изх.№4265/11.07.2016г., със забележка на длъжностното
лице по призоваванията от 18.07.2016г., че лицето от няколко месеца е в Дания и няма
близки, които да получат поканата. На адрес в гр.София, район Изгрев,ул.“....“№10 вх.А , е
залепено уведомление до длъжника , да се яви в двуседмичен срок,считано от 16.10.2016г.,в
канцеларията на ЧСИ С.А.,с рег.№919 на ЧСИ,с район на действие СГС, за да получи
2
адресираните до него книжа по посоченото изпълнително дело. Срокът е изтекъл на
31.10.2016г., поради което, считано от тази дата, на основание чл.47 ал.6 от ГПК , следва да
се приеме, че на длъжника Д.М. е връчена по надлежния ред покана за доброволно
изпълнение във връзка с издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. В хода на
изпълнителното производство е установено, че длъжникът Д.С.М. е починал на 15.02.2020г.
и е оставил за свой законен наследник ответницата по настоящото дело А. С. М. /негова
сестра/.
По искане на взискателя,в лицето на неговия правоприемник –„Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, А. М. е конституирана като длъжник в изпълнителното производство и на
21.02.2022г.на същата е връчена покана за доброволно изпълнение. На 24.02.2022г.по
ч.гр.д.№405/2016г.по описа на НПРС е подадено възражение от А. С. М. против издадената
заповед за изпълнение, като съдът е указал на заявителя,че в 1-месечен срок може да
предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса .
Установителният иск е предявен от ищеца в законоустановеният едномесечен срок, поради
което е и допустим и следва да се разгледа.
Поа делото е представен договор за потребителски кредит №**********/26.03.2015г.,
сключен в гр.Силистра между „Ти Би Ай Банк „ЕАД и Д.С.М. с ЕГН:**********
/потребител/ , по силата на който,кредиторът предоставя на потребителя кредит в общ
размер на 959.02лв. за закупуване на стоки/ 1бр.телевизор –на стойност
459.00лв.,1бр.преносим компютър на стойност 429.00лв./ и услуги – BANK Комбо Живот -
35.16лв. и BANK Комбо безработица – 35.86лв. Страните са се съгласили и ,че потребителят
следва да заплати еднократна такса за оценка на риска в размер на 115.08лв. Срокът на
договора за кредит е до 05.04.2016г.,като вземането е следвало да бъде погасено чрез 12
месечни погасителни вноски,първите 11 –в размер на 97.18лв.,а последната -97.21лв.,на
уговорения падеж-5-то число на съответния месец. В т.10 от договора е посочено, че общо
дължимата от потребителя сума е в размер на 1166.19лв. и при просрочие от страна на
потребителя,същата ще се увеличи с лихвите и разходите по чл.15. Договорът е подписан от
кредитора и потребителя ,като към него е приложена и подписана декларация от
потребителя, че е получил стоката, описана в чл.8. Представен е дубликат от касов бон ,
издаден в „Хипермаркет Технополис Силистра“ на 26.03.2015г.,с купувач Д.М. от
с.....удостоверяващ заплащането на закупена стока /2бр/на обща стойност от 1008.00лв-
/съответно -549.00лв. и 459.00лв./.,от които 888.00лв.,заплатена с кредитна карта ,издадена
от TBI кредит и 120.00лв.в брой. По силата на рамков договор за продажба на вземания
/цесия/ от 31.08.2018г. и Приложение №1/06.08.2019г.към него, “Ти Би Ай Банк „ЕАД
/продавач/ е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД /купувач вземането
си по процесния договор за потребителски кредит срещу длъжника Д.С.М. като е
посочено,че отпуснатата главница е в размер на 888.00лв., общо дължимото по кредита е в
размер на 1281.27лв., а остатъкът от дължимата сума към 29.07.2019г. е в размер на
1301.51лв. Цедентът е изпратил уведомително писмо до длъжника Д.М. за извършената
цесия и видно от представеното копие от писмо-известие с обратна разписка, същото е
3
получено на 27.08.2019г.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза пред
ШОС, което съдът напълно е кредитирал като обективно и компетентно дадено, се
установява, че кредитополучателят Д.С.М. на 26.03.2015г. е получил по сметка сумата от
1074.10лв. На същата дата от сметката са изразходвани 888лв. с основание „усвояване на
кредит“ ,71.02лв. с основание „усвояване на кредит“ и сумата от 115.08лв. с основание
„такса за одобрение на кредита“. Той закупува техника от магазина на „Технополис
България“ ЕАД в гр.Силистра , за която е заплатил общо сумата от 1008лв., от която 888лв.
са от кредитната карта на „Ти би ай банк“ ЕАД и 120лв. в брой.По кредита са били внесени
общо сума в размер на 778.64лв. и „Ти би ай банк“ ЕАД е погасило с тази сума 687.17лв.
главница , 79.88лв. договорна лихва и 11.59лв. обезщетение за забавено плащане.
Непогасената главница възлиза на сумата от 386.93лв., размера на неплатената договорна
лихва е 12.21лв. и лихва за забава в размер на 30.20лв.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи: Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване
същестуването на вземания – неиздължена главница и лихви по договор за потребителски
кредит.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната
страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и
търсената договорна лихва и мораторна лихва.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищеца и наследодателя на
ответницата са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях
договор за кредит, като кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума и
същата е била получена по сметката на кредитополучателя. Ответната страна не е
ангажирала доказателства, че е изпълнила в пълен размер задължението си за връщане на
главницата и дължимата лихва .
Сключения договор за потребителски кредит, има характер на потребителски
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай след изследване
на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския кредит е недействителен,
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така,
в процесния договор са посочени само абсолютните стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 42.15%). В този порядък следва да се посочи, че съобразно
4
разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно
посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в
договора се включват и други разходи за кредитополучателя – за застраховки и такса за
оценка на риска и по този начин не става ясно по какъв начин е формиран посоченият ГПР.
Ето защо са неясни, както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Съобразно гореизложеното, сключения договор за кредит се явява недействителен
на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и това води до извода ,че по него се дължи
връщане само на чистата стойност на кредита представлява главницата по него , но не и
възнаградителната лихва по договора и изтеклите лихви за забава. В случая главницата по
кредита възлиза на 888лв. ,което е чистата сума получена от кредитополучателя , а сумата
постъпила за погасяване на кредита е 778.64лв., което означава се се дължат по кредита от
ответницата още 109.36лв. Искът за разликата над 109.36лв. главница до претендираната
386.93лв. е неоснователен и следва да се отхвърли . Искът за заплащане на сумата от
12.21лв. договорна лихва за периода от 05.12.2015г.до 05.04.2016г. и за сумата от 30.19лв.
обезщетение за забава за периода от 05.12.2015г.до 10.05.2016г. е също неоснователен и
следва да се отхвърли.
Видно е от приложеното копие на изп.д.№20169300400684 по описа на ЧСИ А.Р.Р. с
рег.№930 ,което е било образувано срещу кредитополучателя Д.С.М. са били искани с
молби от взискателя извършването на изпълнителни действия срещу длъжника и с тях е
била прекъсвана давността и към датата на предявяване на установителния иск вземането
на ищеца за главницата не е погасено по давност.
Предвид гореизложеното решението на НПРС следва да се отмени в
отхвърлителната му част за сумата от 109.36лв. главница и вместо това предявеният от
ищеца установетелен иск да се уважи до този размер.
Решението в станалата отхвърлителна част по съществото на спора е правилно и
5
законосъобразно и следва да се потвърди.
По разноските : Предвид изхода от спора на ищеца се следват разноски за
заповедното производство пред НПРС от общо направени разноски в размер на 425лв.
съобразно уважената част от иска - в размер на 108.26лв. и за първоинстанционното
производство от общо направени 150лв. от които 50лв. за държавна такса и 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение определено от съда на осн.чл.25 ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ съобразно уважената част от иска - в размер на 38.21лв. На
ответницата съобразно отхвърлената част от иска се следват разноски за първата инстанция
в размер на 223.58лв.
Ето защо като решението на НПРС следва да се отмени в отхвърлителната му част
относно разноските и вместо това на ищеца да се присъдят такива в горепосочените
размери. Решението в частта относно присъдените на ответницата разноски също следва да
се отмени за разликата над 223.58лв. до присъдените 300лв. за адвокатски хонорар.
Предвид изхода от спора на ищеца се следват разноски за въззивното производство
от общо направени разноски в размер на 305лв. , от които 25лв. за държавна такса ,180лв. за
ССЕ и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение определено от съда на осн.чл.25 ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ , съобразно уважената част от иска – в размер на
77. 69лв. На ответницата съобразно отхвърлената част от иска се следват разноски за
въззивната инстанция в размер на 223.58лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №50/8.03.2023г. по гр.д.№690/2022г. по описа на НПРС в
частта му с която съдът е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.415 във вр.с
чл.422 ал.1 от ГПК и чл.124 ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД от ЗЗД, предявен от „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,бул.“.... „№25,офис сграда Лабиринт ет.2,чрез пълномощника И.С.С. –
старши юрисконсулт срещу А. С. М. с ЕГН:**********,с адрес:общ.Шумен,с... ул.“.... №7 ,
в качеството й на законен наследник на Д.С.М. починал на 15.02.2020г., да бъде признато за
установено, че А. С. М. с ЕГН:**********, в качеството й на законен наследник на Д.С.М.
който е кредитополучател по договор за потребителски кредит №**********/26.03.2015г.
дължи на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД с ЕИК:********* следните суми,
присъдени в издадената срещу наследодателя й Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№405/2016г.по описа на Районен съд –Нови пазар, а именно :
главница по договор за потребителски кредит №**********/26.03.2015г. до размера на
сумата от 109.36лв., в частта за разноските дължими на ищеца до размера на сумата от
108.26лв. направени в заповедното производство и до размера на сумата от 38.21лв.
разноски направени пред НПРС , в частта относно присъдените на ответницата разноски за
разликата над 223.58лв. до присъдените 300лв. за адвокатски хонорар, което е сумата от
6
76.42лв., като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК по отношение на А. С. М. с ЕГН:**********, с адрес:общ.Шумен, с..... ул.“.... №7 в
качеството й на законен наследник на Д.С.М. починал на 15.02.2020г., и „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“.... „№25, офис сграда Лабиринт ет.2, че съществува вземане на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД от А. С. М. с ЕГН:**********,с адрес:общ.Шумен,с..... в
качеството й на законен наследник на Д.С.М. починал на 15.02.2020г.,в размер на 109.36лв.
представляващо главница по договор за потребителски кредит №**********/26.03.2015г.
за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК №200/27.05.2016г. по ч.гр.д.№405/2016г. по описа на Районен съд –Нови пазар
ПОТВЪРЖДАВА решение №50/8.03.2023г. по гр.д.№690/2022г. по описа на
НПРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА А. С. М. с ЕГН:**********,с адрес: общ.Шумен,с..... ул.“.... №7 да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“.... „№25, офис сграда Лабиринт ет.2 разноски по делото за
заповедното производство в размер на 108.26лв., за първоинстанционното производство в
размер на 38.21лв. и за въззивното производство в размер на 77.69лв.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК:*********,със седалище
и адрес на управление:гр.София,бул.“.... „№25,офис сграда Лабиринт ет.2 да заплати на А.
С. М. с ЕГН:********** разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 223.58лв.
за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7