Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1891 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 38 ЗАПСП.
Ищецът - „Е.С.” ЕООД, твърди, че на 16.04.2018 г. сключил с ответника - „З.А.Д.Е.“ АД, договор, по силата на който му предоставил правото да използва и поддържа софтуерен продукт „Integrated antifraud detection services” срещу насрещно задължение на ответника да му заплати възнаграждение за използване на продуктa, което се дължи ежемесечно и е в размер на 9 600 лв. с ДДС. Страните са постигнали съгласие, че възнаграждението се дължи между 25-то и 30-то число на месеца, който предхожда този, през който е осъществено ползването. Ищецът заявява, че сключеният договор е прекратен, считано от 10.08.2019 г. в резултат на отправено от ответника предизвестие за прекратяване и изтичане на уговорения в сделката тримесечен срок на предизвестието. Ответникът не е изпълнил нито на падежа, нито до момента задължението си да изплати уговореното възнаграждение за ползване на програмния продукт за времето от 01.05.2019 г. до 09.08.2019 г., през който договорът е бил действащ. Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 31 587, 10 лв., представляваща неплатено договорено възнаграждение за използване на софтуерен продукт „Integrated antifraud detection services” за периода от 01.05.2019 г. до 09.08.2019 г. съгласно договор от 16.04.2018 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „З.А.Д.Е.“ АД, оспорва предявения иск. Твърди, че сключеният между страните договор е прекратен на 15.05.2019 г., когато е изтекъл тримесечният срок на изпратеното от него до ищеца предизвестие за прекратяване, който започва да тече от датата на връчване на това предизвестие, която е 15.02.2019 г. Посочва, че е изплатил на ищеца дължимото възнаграждение за периода от 01.05.2019 г. до 15.05.2019 г., през който договорът е бил действащ, което е в размер на 4 800 лв. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване
на твърденията, въведени
с исковата молба, съдът счита, че предмет на разглеждане в производството е претенция на ищеца за заплащане
на възнаграждение, дължимо от ответника
по сключен между тях договор
за използване
на компютърна програма, представляваща софтуер, който е създаден от ищеца. Доколкото
компютърните програми, които са разработени в резултат на творческата дейност
на определено лице представляват обект на авторското право по чл. 3, ал. 1 т.
1, предл. последно ЗАПСП, то предявеният в процеса
иск следва да се квалифицира по чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 38 от Закона за авторското право и
сродните му права /ЗАПСП/. За да бъде уважен този
иск, трябва да бъде установено, че
ищецът „Е.С.” ЕООД е автор
на посочения от него софтуерен продукт, че е сключил с ответника договор, по
силата на който е предоставил на последния правото да използва тази компютърна
програма, а ответникът се е задължил да му заплати възнаграждение за това,
както и че договорът е бил действащ и е обвързвал страните за спорния период,
който е от 01.05.2019 г. до 09.08.2019 г.
Произведението,
на което ищцовото дружество твърди да е автор и върху
което счита, че има имуществени авторски права, е софтуерен продукт с
наименование „Integrated antifraud detection services”. Този продукт представлява компютърна програма,
която е разработена в резултат на творческата дейност на определено лице,
поради което и на основание чл. 3, ал. 1 т. 1, предл.
последно ЗАПСП е обект на авторското право.
Фактът, че ищцовото дружество е автор на посочената компютърна програма
не е спорен между страните по делото, поради което съдът го счита за установен
в процеса. Ето защо трябва да се заключи, че на основание чл. 14 ЗАПСП „Е.С.” ЕООД е носител на абсолютното авторското право върху софтуерния
продукт с наименование „Integrated antifraud detection services”.
При тълкуване
на разпоредбите на чл. 15 и чл. 18 от ЗАПСП се налага извода, че авторското
право включва в себе си отделни неимуществени и имуществени права, които са част от съдържанието на това комплексно
право. В чл. 28 ЗАПП е предвидено, че основното имуществено право, което
възниква за притежателя на субективното авторско право, е това да използва
създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица.
Съгласно чл. 36 ЗАПСП предоставянето от автора в полза на трето лице на
правомощието да използва временно създаденото от него произведение се осъществява
чрез сключване на договор, т.нар. договор за използване. Основните престации на страните по този договор, които са съществени
елементи от неговото съдържание и по които задължително следва да е постигнато
съгласие, за да се приеме, че той е сключен са следните: 1) притежателят на авторското
право върху определено произведение да е поел задължение да предостави на друго
лице-ползвател изключителното или неизключителното право да използва
създаденото от него произведение при определени условия; и 2) ползвателят да се
е задължил да заплаща възнаграждение на носителя на авторското право за
времето, през което му е разрешено да използва произведението.
От представените
по делото доказателства се установява, че между „Е.С.”
ЕООД и ответникът „ЗАД.Е.“ АД, на 16.04.2018 г.
е сключен договор за използване на компютърна програма, представляваща
програмен продукт „Integrated antifraud detection services”. Това е видно от писмения договор от 16.04.2018 г., който
е подписан от представители на двете
договарящи дружества и обективира изразено от тях съгласие
за сключването му и за съдържанието на всички съществени елементи на договора
за използване на авторско произведение. От предвиденото в чл. 5.5. от договора е видно, че „Е.С.”
ЕООД го сключва в качеството му на
носител на авторското право на софтуерния продукт и съгласно чл. 1 от договора
се съгласява да предостави на „ЗАДЕ.“ АД правото да използва създадения от него продукт за срока на действие на
договора срещу получаване на възнаграждение за това.
По силата на
договора от 16.04.2018 г. в тежест на ползвателя „ЗАДЕ.“ АД за времето на
действие на тази сделка е възникнало задължение да заплати на носителя на
авторското право възнаграждение за използване на компютърната програма,
представляваща софтуерен продукт „Integrated antifraud detection
services”, което е уговорено по
размер в чл. 3.1. от съдържанието на договора, в която клауза е постигнато
съгласие, че то се дължи ежемесечно и е в размер на 8 000 лв. с ДДС на месец.
Предмет на
предявения в процеса осъдителен иск е вземане за получаване на възнаграждение
за ползване на процесния софтуер за периода от 01.05.2019 г. до 09.08.2019 г., поради което съдът трябва да отговори на въпроса дали и за посочения
период от време сключеният на 16.04.2018 г. договор е обвързвал страните по
него, защото само в случай че това се докаже, ще може да се направи извод, че
за ответника, в качеството му на ползвател на компютърната програма, е
възникнало задължение да заплаща уговореното по размер в съдържанието на тази
сделка възнаграждение за осъщественото ползване.
В тази връзка
съдът съобразява, че договорът от 16.04.2018 г. е сключен като срочен – в чл. 2.1.
от него е уговорен срок на действието му, който е от една година от датата на
неговото подписване, т.е. от 16.04.2018 г. С чл. 2.2.
от договора страните са се съгласили, че срокът на действие на сключената
сделка се подновява автоматично за срок от още една календарна година в случай,
че той не е прекратен едностранно съгласно процедурата, предвидена в чл. 6.2.
от договора. Между ищеца и ответника не се спори, че към 16.04.2019 г. не е
осъществена докрай процедурата по едностранно прекратяване на сключения
договор, което означава, че срокът му на действие е автоматично продължен с още
една година и е до 16.04.2020 г. Следователно уговореният срок, в който
страните са се съгласили, че договорът за използване на софтуерния продукт „Integrated
antifraud detection services”, ще ги
обвързва, започва да тече на 16.04.2018 г. и изтича на 16.04.2020 г.
И двете страни в производството
твърдят, че договорът за използване на софтуер е прекратен едностранно от „ЗАДЕ.“ АД преди изтичане
на уговорения в него срок на действие, т.е. преди 16.04.2020 г., като спорът им
е относно момента, от който е станало това – ищецът твърди, че договорът е
прекратен считано от 10.08.2019
г., а ответникът твърди, че прекратяването на договора
е настъпило на 15.05.2019 г. Ето защо и съдът следва да разгледа въпроса дали
за ЗАД „Е.“ АД е възникнало потестативно
право да прекрати едностранно сключения договор, дали то е надлежно упражнено и
ако е така, от кой момент са настъпили неговите правни последици.
От съдържанието на процесния договор за използване на софтуер е видно, че с клаузата на
чл. 6.2. от него страните са постигнали съгласие за
това, че за всяка една от тях съществува
правото да прекрати едностранно и предсрочно сключения договор, като това право се упражнява с отправяне от едната до
другата на тримесечно писмено предизвестие за прекратяването.
При съобразяване на уговорката, постигната с цитираната клауза съдът счита, че за да бъде надлежно упражнено правото на ползвателя на авторското право да прекрати едностранно договора, по делото следва да бъде доказано, че той е направил писмено изявление в тази насока, както и че това волеизявление е достигнало до насрещната страна, за да породи действие по отпадане занапред на облигационната връзка между съдоговорителите. Предсрочното прекратяване на процесния договор по волята на една от страните по него е уговорено с чл. 6.2. като едно субективно право, чието упражняване зависи от волята на тази страна. Ето защо и когато единият от правните субекти, които са сключили процесния договор, не желае неговото действие да продължи за в бъдеще той трябва да направи изрично волеизявление в тази насока, което следва да достигне до знанието на насрещната страна, за да може последната да бъде наясно с това, че съществуването на облигационната връзка се преустановява занапред, особено в случая, в който прекратяването не е свързано с някакво нейно поведение или с настъпване на някакъв факт от обективната действителност, т.е. то не е очаквано за нея.
От приетите в
производството доказателства се установява, че с писмо с рег. № Д-01-74/1/13.02.2019
г., което е адресирано до ищеца „Е.С.” ЕООД, ответното дружество ЗАД „Е.“ АД е
изразило воля за упражняване на правото си да прекрати едностранно и предсрочно
сключения на 16.04.2018 г. договор за използване на компютърна програма. Съдът
приема за установено по делото, че това волеизявление е получено от ищеца на
09.05.2019 г. чрез изпращането му по електронна поща, тъй като този факт не е
спорен между страните. В производство няма представени никакви доказателства,
от които да е видно, че това писмо е получено от ищеца преди 09.05.2019 г.,
както се твърди от ответника. Това не
се установява и от представената обратна разписка за връчване на пощенска
пратка, съдържаща посоченото волеизявление за прекратяване на договора, тъй
като от отбелязването на пощенския служител в нея, е видно, че пратката изобщо
не е получена от представител или служител на дружеството „Е.С.” ЕООД, до което е изпратена. В обратната разписка
е посочено, че пощенската пратка не е връчена, тъй като дружеството е непознато
на адреса. В нормативната уредба липсва разпоредба, която да урежда фикция за
връчване на документи чрез поща, когато не е осъществено фактическо връчване по
конкретни причини, включително и когато това е станало, защото адресатът е
„непознат на адреса“. Такава фикция не е регламентирана нито в приложимия
относно пощенските услуги специален закон, който е Закона за пощенските услуги,
нито в издадените въз основа на него Общи правила за условията за доставяне на
пощенски пратки и пощенски колети, приети от Комисията за регулиране на
съобщенията. В този смисъл е произнасянето на ВКС с Решение № 101 от 19.08.2019 г., постановено по т.д. № 439/2017 г. по описа на ВКС, II т.о.
По принцип е допустимо в
договора между страните да е постигнато съгласие за това, че при определени
конкретно описани обстоятелства изявлението на едната от тях във връзка със
сключената сделка ще се счита за достигнало до другата без фактически същото да
е получено. В сключения между ищеца и ответника договор за използване на
софтуер обаче липсва такава клауза, в която те по общо съгласие да са предвидили,
че в техните отношения, възникнали от сключената сделка, едно изпратено писмо
ще се счита получено от съдоговорителя с факта на
изпращането му до известния му адрес, посочен в договора или до този, вписан в съответния
публичен регистър. Ето защо и факта на
изпращане на писменото предизвестие за прекратяване на договора, отправено от ЗАД
„Е.“ АД до „Е.С.” ЕООД, не
означава, че това предизвестие е достигнало до адресата, както се твърди от
ответника и следователно от настъпването единствено на този факт не може да се
направи извод за това, че правото за предсрочно прекратяване на договора е
надлежно упражнено от ползвателя на софтуерния продукт.
Предвид
изложеното съдът счита, че по делото се
доказа, че отправено от ЗАД „Е.“ АД
писменото предизвестие за предсрочно прекратяване на процесния
договор е достигнало до ищеца „Е.С.” ЕООД на
09.05.2019 г. и от тази дата започва да тече уговореният в сключената сделка
тримесечен срок, след изтичане на който договорът се счита прекратен в
хипотезата на чл. 6.2. от него. С
изтичане на този срок, което е станало на 09.08.2019
г., договорът е прекратен и едва от този момент
страните по него вече не са обвързани от поетите с
него задължения. До момента на прекратяване на договора обаче той има действие,
обвързва страните по него и в тяхна тежест възникват уговорените в неговото
съдържание задължения, включително в тежест на ответника, като ползвател на
компютърната програма, съществува
задължение да заплаща на носителя на авторското право възнаграждение в
уговорения размер. Доколкото периода, за който в настоящия процес се претендира
присъждане на възнаграждение за ползване на компютърната програма, върху която
ищецът притежава авторски права, е до датата на която сключеният между страните
договор е прекратен, то трябва да се приеме, че в тежест на ЗАД „Е.“ АД е възникнало договорно задължение да заплати възнаграждение на „Е.С.” ЕООД за целия претендиран период от 01.05.2019
г. до 09.08.2019 г. При съобразяване
на уговорения в сключения договор месечен размер на дължимото възнаграждение от
8 000 лв. без ДДС и от 9 600 лв. с ДДС и при прилагане на чл. 162 ГПК съдът
определя размера на дължимото възнаграждение за целия спорен период на сумата
от 31 587, 10 лв. с ДДС.
По делото са
представени доказателства, че в хода на процеса ответникът е погасил част от
така възникналото в негова тежест задължение като е заплатил сума в размер на 4
800 лв. Плащането от ползвателя ЗАД „Е.“ АД на посочената парична
сума за частично погасяване на паричното задължение за възнаграждение, което е
предмет на предявения осъдителен иск, е факт, който е настъпил след неговото предявяване, като той
е от значение за съществуването на спорното право към момента на приключване на
устните състезания, поради което и съдът следва да го съобрази на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. С оглед на това и неплатената към момента част от дължимото
възнаграждение за ползване на създадения от ищеца софтуер по договора от
16.04.2018 г. възлиза на сумата от 26 787, 10 лв. Ответникът не твърди и не
представя доказателства да е заплатил тази част от възникналото в негова тежест
задължение, което означава, че предявеният в процеса осъдителен иск за неговото
реално изпълнение следва да се уважи за сумата от 26 787, 10 лв., а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 31 587, 10 лв. да се
отхвърли поради погасяване на част от предявеното вземане в хода на процеса.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 2 743, 49 лв., от които сумата от 1 263, 49 лв. – платена държавна такса, сумата от 80 лв. – платен депозит за призоваване на свидетел и сумата от 1 400 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което по размер е по-ниско от минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на размера на уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2 326, 59 лв.
Ответникът също е направил искане за присъждане на направените в производството разноски, които се доказва да са в размер на 350 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. При съобразяване на отхвърлената част от иска на ответника се следват разноски в размер на 37, 99 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 288, 60 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.д.Е.”
АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.С.” ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 38
от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ сума в размер на 26
787, 10 лв. /двадесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и десет стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за
използване от „З.д.Е.” АД на компютърна програма, педставляваща
софтуерен продукт „Integrated
antifraud detection services”,
върху който „Е.С.” ЕООД притежава авторско право, дължимо за периода от
01.05.2019 г. до 09.08.2019 г. съгласно договор, сключен на 16.04.2018 г. между „З.д.Е.” АД и „Е.С.” ЕООД, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 26 787, 10 лв. до
пълния предявен размер от 31 587, 10 лв.
ОСЪЖДА „З.д.Е.” АД да заплати на „Е.С.” ЕООД сума в размер на 2 288, 60 лв. /две хиляди двеста осемдесет и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: