Решение по дело №2203/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда КТ).

Образувано е по жалба на „Авеста-92“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], *****************, представлявано от управителя И. Я. И., депозирана от адв. Т. П. - ВАК, против Протокол за извършена проверка №ПР2425773/31.07.2024г., в частта на т. 5 и т. 6, в която на дружеството са дадени задължителни предписания.

В жалбата се поддържа, че оспорения акт е неправилен и незаконосъобразен, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и с целта на закона. Изтъква, че трудовото възнаграждение на А. М. М. е било изплатено съобразно нормите на Кодекса на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Сочи, че не е налице извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал.1 от КТ поради което не е налице задължение за работодателя по чл. 149, ал. 2 от КТ. Твърди, че в случая нощна смяна с по-малко от 4 часа нощен труд, не се смята за нощна и не се прави преизчисляване по реда на чл.9а, ал. 4 от НРВПО, както е в настоящия случай. По отношение на конкретно посочения период - месец Август 2023г., и лицето посочено в Протокола - А. М. М. - на длъжност „мияч, съдове (ръчно)“ сочи, че същото е работило на едномесечно сумирано изчисляване на работното време, като е отработило общо 26 смени с продължителност до 24:00ч. и спрямо него работодателят е изпълнил задължението си по чл.136, ал.3, чл.140, л.1 от КТ и чл.8 и чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) да заплаща за всеки нощен час между 22:00ч. и 06:00ч. трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. Моли да се отмени принудителната административна мярка „задължително предписание“ по чл. 404, ал. 1 от КТ, обективирана в Протокол за извършена проверка №ПР2425773/31.07.2024г., наложена от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] по т. 5 и т. 6, като претендира направените разноски в производството. В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез проц. представител адв. П. поддържа жалбата на посочените в нея основания и представя списък на разноски, както и писмена защита.

Ответната страна - Дирекция "Инспекция по труда" Варна, чрез проц. представител юрисконсулт Н. Т. оспорва подадената жалба и моли за потвърждаване на Предписанията по т. 5 и т. 6 от Протокола за извършената проверка № ПР2425773 от 31.07.2024 г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като правилни и законосъобразни. Сочи, че от представената присъствена форма е видно, че лицето А. М. М. през август месец 2023 г. е положило 52 часа извънреден труд, които приравнени към дневни часове са 59 часа нощен труд. Видно от платежната ведомост за месец август 2023 г. на А. М. М. са начислени и изплатени приравняването на нощния труд часове в размер на 32,50 лв., а видно от присъствената форма за месец август 2023 г. същата е положила труд в размер на 184 часа, в които са включени 52 часа положен нощен труд. Сочи, че видно от приравняването на нощния труд към дневен се получават 7 часа, които действително са заплатени като нощен, но не са изплатени като извънреден труд, което като законова норма е постановено в чл. 264, ал. 1, т. 4 от КТ. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.07.2024 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в ресторант за българска кухня „*****“ при екопарк „*******“, находящ се в к.к. „*************“, общ. Долни чифлик, обл. Варна, стопанисван от „Авеста-92“ ЕООД.

По време на проверката е установено по т. 5, че видно от представената присъствена форма за отчитане явяването и неявяването на работа през месец август 2023 г. А. М. М., изпълнявала длъжността „мияч, съдове (ръчно)", е отработила 12 работни смени с код МС0 от 17:30 часа до 24:00 часа с 30 минути почивка за хранене и 14 работни смени с код М8 от 15:30 часа до 24:00 часа с 30 минути почивка за хранене, при норма за продължителност на работното време за периода на определено едномесечно сумирано изчисляване на работното време (съгласно заповед № 159/ 06.07.2023 г.) - месец август 2023 г. - за лицето 184 часа, като в резултат на изискването за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, се е формирал извънреден труд в размер на 7.4308 часа, за който видно от представената ведомост за заплати за месец август 2023 г. на работещите в „Авеста - 92" ЕООД на А. М. М., изпълнявала длъжността „мияч, съдове (ръчно)", е начислено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд през месец август 2023 г. в размер на 32.50 лева, който размер е по-малък от дължимия и следва да бъде - трудово възнаграждение за получените часове извънреден труд, както и увеличение от 50 %, в нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ и чл. 7 и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Същото нарушение е допуснато и спрямо други работници, с получен извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

По т. 6 е установено, че видно от представената присъствена форма за отчитане явяването и неявяването на работа през месец август 2023 г. на работещите в „Авеста - 92" ЕООД, А. М. М., изпълнявала длъжността „мияч, съдове (ръчно)", е отработила 12 работни смени с код МС0 от 17:30 часа до 24:00 часа с 30 минути почивка за хранене и 14 работни смени с код М8 от 15:30 часа до 24:00 часа с 30 минути почивка за хранене, при норма за продължителност на работното време за периода на определено едномесечно сумирано изчисляване на работното време (съгласно заповед № 159/ 06.07.2023 г.) - месец август 2023 г. - за лицето 184 часа, като в резултат на изискването за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното, и нощното работно време, се е формирал извънреден труд в размер на 7.4308 часа, за който видно от представената ведомост за заплати за месец август 2023 г. на работещите в „Авеста - 92" ЕООД на А. М. М., изпълнявала длъжността „мияч, съдове (ръчно)", е изплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд през месец август 2023 г. в размер на 32.50 лева, който размер е по-малък от дължимия и следва да бъде - трудово възнаграждение за получените часове извънреден труд, както и увеличение от 50 %, в нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, и чл. 7 и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Същото нарушение е допуснато и спрямо други работници, с получен извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на осн. чл. 404, ал.1, т.1 от КТ на дружеството работодател са дадени предписания, както следва:

По т. 5 Да се начислява допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, не по-малко от 50 на сто от трудовото възнаграждение на работниците и служителите работещи при месечно сумирано изчисляване на работното време, получен в резултат на превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място и съобразно нормата за продължителност на работното време за съответния месец, в това число да се начисли до дължимия размер допълнително трудово възнаграждение за получения извънреден труд през месец август 2023 г. на работниците и служителите в „Авеста - 92" ЕООД, съгласно чл. 128, т. 1 от КТ във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ и чл. 7 и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ (ДВ, бр. 9/ 2007 г.). Определен е срок за изпълнение - 08.08.2024 г.

По т. 6 Да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, не по-малко от 50 на сто от трудовото възнаграждение на работниците и служителите работещи при месечно сумирано изчисляване на работното време, получен в резултат на превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място и съобразно нормата за продължителност на работното време за съответния месец, в това число да се изплати до дължимия размера допълнително трудово възнаграждение за получения извънреден труд през месец август 2023 г. на работниците и служителите в „Авеста - 92" ЕООД, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ и чл. 7 и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ (ДВ, бр. 9/ 2007 г.). Определен е срок за изпълнение - 08.08.2024 г.

Протоколът за извършена проверка по отношение на нарушенията, описани в т. 5 и т. 6 е оспорен с жалба от 08.08.2024г. пред Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда“ - [населено място].

С Решение на основание чл. 97, ал.1 от АПК от 27.08.2024г. Изпълнителният директор на „Главна инспекция по труда“ е отхвърлил като неоснователна предявената жалба на „Авеста – 92“ ЕООД, с която се възразява срещу предписания по т. 5 и т. 6 от Протокол за извършена проверка №ПР2425773/31.07.2024г. и ги е потвърдил.

По делото са представени Вътрешни правила за работната заплата в „Авеста – 92“ ЕООД /л.160-161 от преп./, Правилник за организацията на дейността и вътрешния трудов ред на „Авеста – 92“ ЕООД, в който в раздел VII е определена организацията на работното време – работно време, почивки и отпуски /л. 147-151 от преп./

Представена е Заповед № 159/06.07.2023 г. на управителя на „Авеста – 92“ ЕООД, с която е въведено сумирано отчитане на работното време ежемесечно /л.159 от преп./. Представени са трудови договори, допълнителни споразумения и графици за сумирано отчитане на работното време в „Авеста – 92“ ЕООД /л. 1-146 от преп./.

По искане на ответната страна за изясняване на фактическата обстановка в хода на съдебното производство бе разпитана свидетелката М. И. М., която е била водещия инспектор при проверката. Свидетелката заяви, че причината за даване на предписанията е установеното по време на документалната проверка, че част от работещите полагат труд в работни смени, включващи нощен труд, за което съответно е изискано да се види дали е бил правилно начислен и изплатен този нощен труд по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Видно от представените графици за изминалия период и присъствени форми инспекторите са установили, че се е формирал извънреден труд от приравняването на нощните часове към дневни, който извънреден труд е изплатен, но не е изплатен в дължимия размер според КТ и съответно е дадено предписание същият да бъде начислен и изплатен в пълен размер. Свидетелката обясни, че работните смени на всички работници са били регламентирани със заповеди с Правилника за вътрешния трудов ред. Съответно спрямо отразените смени се определя и броят на дневни и нощни часове. Свидетелката поясни, че при събирането на нощните смени работодателят следва да заплати нощните часове като такива и втори път той следва да ги приравни към дневни часове според изискването на НСОРЗ. При това приравняване се е получил извънреден труд, който не е реално отработен, но е формиран с оглед това приравняване, поради което той следва да бъде заплатен в установените размери.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорените предписания, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира същите за издадени от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия по арг. от чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ определя като компетентни органи по прилагане на принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици органите на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда".

Една от принудителните административни мерки, регламентирани в нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е даването на задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Като принудителни административни мерки предписанията имат характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и издаването им следва да е съобразено с изискванията за законосъобразност на индивидуалните административни актове.

Волеизявлението за налагане на оспорените предписания е обективирано в писмена форма и по валидността му не се спори. Съдържанието на протокола покрива изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Задължителните предписания като индивидуален административен акт по смисъла на АПК, представляват годен предмет на съдебен контрол в производство по чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 405 от КТ, като обжалването не спира изпълнението им. Жалбата е подадена от лице, чиято правна сфера е засегната неблагоприятно от административния акт, в оспорената му част. Сезиран е компетентния да я разгледа съд. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК, вр. чл. 405 от КТ. Редовна е от външна страна по смисъла на чл. 150 и чл. 151 от АПК. С оглед изложеното, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

Следва да се посочи, че наличието на безспорно установено нарушение на трудовото законодателство е основание за прилагане на нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, която цели неговото преустановяване, посредством издаването на задължителни предписания от контролните органи по спазване на трудовото законодателство.

За да бъде материално законосъобразна посочена ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде установено по безспорен начин нарушение на трудовото законодателство, като основният спорен въпрос по делото е налице ли е положен извънреден труд в нарушение на КТ, за който да е начислено и заплатено допълнително трудово възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 146, ал. 3, т. 2 от КТ предвижда забрана за полагане на извънреден труд извън допустимите от работодателя стойности - 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица. В теорията и практиката няма спор, че законовата забрана за полагане на извънреден труд по арг. от чл. 143, ал. 2 от КТ и императивните норми за максималната продължителност на извънредния труд по арг. от чл. 146 от КТ са норми в интерес на работника. Те са норми за закрила на труда на работника и целят да окажат на работодателя въздействие, така че той да се въздържа от неправомерно използване на труда на работника извън установеното редовно работно време. При наличието обаче на законовата възможност за сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от КТ, същото следва да се взема предвид в случаите, когато следва да се определи дали тази норма е превишена или не е. Съгласно чл. 142, ал. 2 и ал. 6 от КТ работодателят може да въведе сумирано изчисляване на работното време, като в този случай работната смяна може да бъде до 12 часа по предварително утвърдени графици, а продължителността на работната седмица да не надвишава 56 часа. При така възприетата политика на отчитане на работното време за един календарен месец то не може да надвишава нормативно установената продължителност по смисъла на чл. 136 от КТ, нито да се полага допълнителен труд над 12 часа дневно и 56 часа седмично. Това е единствено форма на изчисляване на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време.

От друга страна в чл. 9а-9г от НРВПО са регламентирани условията и реда за установяване от работодателя на сумирано изчисляване на работното време.

При полагане на нощен труд се прилага разпоредбата на чл. 9а, ал. 4 от НРВПО, според която когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Разпоредбата на чл. 9а, ал. 4 от НРВПО е съобразена с изискванията относно нормалната продължителност на работното време, установени в КТ. Според чл. 141, ал. 2 от КТ работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.

По отношение на нощния труд разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от КТ, определя като такъв трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч., а за работници и служители, ненавършили [възраст] възраст - от 20.00 ч. до 06.00 ч.

Съгласно чл. 140а от КТ, работници и служители, в редовното работно време, на които се включват най-малко три часа нощен труд, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд и от това произтичат различни задължения за работодателя като, например, приемане на работа на такива работници и служители само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.

Съгласно чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев.

Допълнителното трудово възнаграждение за нощния труд се заплаща за всеки отработен нощен час независимо от начина за отчитане (изчисляване) на работното време (подневно или сумирано).

По делото няма спор по фактите - със Заповед 159/06.07.2023 г., считано от 06.07.2023 г. дружеството-жалбоподател и работодател е определил сумирано отчитане на работното време, което се извършва ежемесечно. Съобразно представения и неоспорен график, лицето А. М. е работила през месец август 2023г. като е отработила 12 смени работни смени с код МС0 от 17:30 часа до 24:00 часа с 30 мин. почивка за хранене и 14 работни смени с код М8 от 15:30 часа до 24:00 часа с 30 мин. почивка за хранене, което представлява отработени 184 часа по график.

От систематичното и буквално тълкуване на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 9а, ал. 4, изр. 1 от НРВПО следва, че превръщането на нощните часове в дневни със съответен коефициент ще се случва само когато се полага нощен труд и този нощен труд е четири или повече часа. Това е така, тъй като нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа съгласно чл. 140, ал. 1 от КТ. Смесената работна смяна с 4 и повече от 4 часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на дневна смяна по арг. от чл. 141, ал.2 от КТ. Видно е, че смесените смени с по-малко от 4 часа нощен труд имат нормална продължителност на дневни смени, поради което конвертиране на нощните часове през тях в дневни с оглед определяне на нормалното (според нормата) работно време не следва да се извършва. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, че „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент равен по отношението между нормалното дневно и нощно работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място“ е регламентирана с оглед увеличеното заплащане на нощния труд, а не с оглед определяне на нормата работно време за работното място и за генерирането на извънреден труд. В подобен смисъл е и представеното с жалбата становище на Министерство на труда и социалната политика, изразено в писмо изх. №26-00-538/14.08.2024г.

Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд, доколкото извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Видно от горното, превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.

В разглежданият случай работничката А. М. е работила дневна смяна по арг. чл. 141, ал. 2, изр. 2 от КТ и нощният труд в нея е само два часа, а от това следва, че всякакви разсъждения за прилагането на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която инкорпорира в себе си правилото на чл. 9а, ал. 4 от НРВПО, са лишени от правно основание. В тази хипотеза допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд се изчислява, без часовете да се превръщат в дневни. Плаща се за всеки нощен час труд, а не за всеки час, получен след превръщане на нощните часове в дневни.

Видно от представените доказателства работничката А. М. М. е работила на едномесечно сумирано изчисляване на работното време, като е отработила общо 26 смени с продължителност до 24:00ч. Съобразявайки чл.136, ал.3, чл.140, л.1 от КТ и чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ работодателят е изпълнил нормативното си задължение да заплаща за всеки нощен час между 22:00ч. и 06:00ч. трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. За 52 часа нощен труд на лицето са начислени и изплатени 52ч. х (780х0.15%)=60.84лв., също така тези 52ч. са преизчислени с коефициент 1.143 за приравняване на нощен в дневен труд 52ч. х(8/7)=59.436ч.-52ч.=7.43ч. и за тези часове разлика има начислено и изплатено възнаграждение с база БТВ + възнаграждение с постоянен характер клас прослужено време в размер на 0.6%, т.е (800+4.80)/184ч. норма=4.3739лв. х 7.43ч. (часове след приравняване)=32,50лв. Следователно от събраните по делото доказателства се формира извод, че на работничката е заплатен изработения от нея нощен труд, като работодателят е спазил и изискването на чл. 9а, ал. 3 от НРВПО, като сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б, ал. 1 от НРВПО. В изпълнение на разпоредбите на КТ и съответните Наредби по приложението му, на работничката е начислено и заплатено допълнително трудово възнаграждение за нощен труд за отработените часове между 22:00 и 24:00 часа, независимо дали работната смяна включва 4 или повече часа работа през нощта.

С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, което налага отмяна на оспорените предписания по т. 5 и т. 6 от Протокол за извършена проверка №ПР2425773/31.07.2024г., като издадени при неправилно приложение на материалния закона и при несъответствие с целта на закона.

При този изход на делото и според правилата на чл. 143 от АПК, сторените от жалбоподателя разноски по списък по чл. 80 от ГПК (л. 101 от делото), в размер на 1050 лв., от които 50 лв. – държавна такса (л. 72 от делото) и 1000 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение (л. 102 и 103 от делото), следва да се възложат на ответника. Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая дължимите разноски за адвокатско възнаграждение с оглед характера и обема на осъществената правна помощ при приложението на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и съобразяване с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. не е прекомерно и не следва да се редуцира.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Авеста-92“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. *, ет.*, ап. *, представлявано от управителя И. Я. И., задължителни предписания по т. 5 и т. 6 дадени на дружество на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с Протокол за извършена проверка №ПР2425773/31.07.2024г.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" Варна да заплати на „Авеста-92“ ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. *, ет.*, ап. *, представлявано от управителя И. Я. И., направените по делото разноски в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.