Решение по дело №493/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. С. Б от АК- Г. Б., с адрес за призоваване: Г. Б., У. “Т. А.” № 41, в качеството й на пълномощник на В. М. М., С. М. Ш., Х. М. Ш., Р. А. Ш., М. Х. Ш., В. А. С., А. Р. Ш., А. А. Ш. и Л. А. К., всичките от Г. Я.. Жалбата е насочена срещу Определение №3249/25.07.2012г., постановено по Г.д. №672/2011г. по описа на РС-Г. Разлог, с което районният съд е отменил протоколно определение от 16.07.2012 г., постановено по същото дело, с което е даден ход на делото по същество и е прекратил производството по делото, като образувано по недопустим иск, поради липсата на правен интерес. Със същото определение, съдът е осъдил жалбоподателите да заплатят на ответниците по исковата молба, сумата от 500.00 лв. , представляваща направени разноски за заплащането на адвокатски хонорар.

В жалбата се твърди, че определението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалните правила, за което се излагат подробни съображения, като се иска от въззивния съд определението да бъде отменено.

В предвидения по чл. 276, ал.1 ГПК, едноседмичен срок за отговор, по подадената частна жалба, насрещната страна по нея- ответници пред първоинстанционния съд Р. О. К., М. О. К., А. Ш. Л., О. С. К., О. Р. К., Ю. Р. К. и Х. М. К.,са деопозирала такъв, с който я оспорват, като претендират същата за неоснователна, а определението на районния съд за правилно и законосъобразно, за което се излагат подробни съображения.

Благоевградски окръжен съд като взе предвид изложените в жалбата и писмения отговор доводи и съображения, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

РС-Г. Разлог е сезиран с искова молба, предявена от жалбоподателите- В. М. М., С. М. Ш., Х. М. Ш., Р. А. Ш., М. Х. Ш., В. А. С., А. Р. Ш., А. А. Ш. и Л. А. К., всички наследници на С М Ш, срещу Р. О. К., М. О. К., А. Ш. Л., О. С. К., О. Р. К., Ю. Р. К. и Х. М. К.. Ищците твърдят, че са наследници на С М Ш, който до образуването на ТКЗС бил собственик на нива с площ от 0.800 дка, находяща се в м. “З” /Под селото/, при посочени граници и съседи на нивата. Имота бил владян необезпокоявано от общия наследодател и същия го придобил по силата на наследство и давностно владение, след което го внесъл в ТКЗС. С решение №221/16.06.2004г. по Г.д. №121/2004г. РС-Г. Разлог признал за установено по отношение на ОСЗГ-Я., правото на ищците да им бъде възстановен посочения имот, като въз основа на същото с Решение №2125/16.09.2004г. ОСЗГ-Я. признала правото на собственост и отказалада възстанови имота, с мотив, че имота попада в регулация и не са представени доказателства по реда на чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Община Я. издала удостоверение, съгласно което част от претендирания от ищците имот, понастоящем представлява имот с пл. №1740, кв. 55, с площ от 460 кв.м., по плана на Г. Я.. Твърди се, че същия може да бъде възстановен, тъй като върху него не е извършено мероприятие, нопо разписен лист същия е записан на ответниците, въз основа на нот. акт №162,т. VI, рег. №5775, д. №1162/2003г. Твърди се, че така издадения нотариален акт е издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, поради което ответниците не се легитимират, като собственици на процесния имот. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено, че ответниците, не са собственици на недвижим имот, представляващ имот с пл. №1740, кв. 55, с площ от 460 кв.м., по плана на Г. Я., който имот е образуван от признатия за ищците с решение на ОСЗ-Я., а именно нива, с площ от 0.800 дка, находящ се в м. “З” /Под селото/, землище на Г. Я., при посочени граници и съседи. Предявен е и иск. по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт №162,т. VI, рег. №5775, д. №1162/2003г.

След отстраняване на констатирани от съда нередовности по подадената искова молба, на същата е даден ход. Делото е разгледано в няколко поредни съдебни заседания, в които са допуснати и приети писмени доказателства, разпитани са свидетели, както и е приета по делото съдебно-техническа експертиза, като в съдебно заседание, проведено на 16.07.2012г., съдът е приключил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и като намерил делото за изяснено от фактическа и правна страна, обявил устните състезания за приключени, като обявил, че ще се произнесе с решение в срок.

В едномесечния срок за постановяване на решението, районния съд постановил обжалваното пред настоящата инстанция определение, с което приел, че производството по делото е недопустимо, поради липса на правен интерес за ищците от предявяване на отрицателния установителен иск.Като съображения, съдът е изложил, че правния си интерес ищците обуславят с обстоятелството, че е налице невъзможност да бъде завършена реституционната процедура, с оглед отказа на компетентния административен орган- ОСЗ-Я., да издаде скица за признатия на ищците за възстановяване имот. Съдът е приел, че способът за защита срещу органа по поземлената комисия не е воденето на отрицателен установителен иск, с който се цели съдебното отричане на правата на лицето, което е записано, като собственик на имота, в който попада признатия, но невъзстановен имот на ищците. Съдът е приел още, че от събраните по делото доказателства се установява, че административната процедира не е приключила, доколкото административен орган- ОСЗ-Я. не е постановил окончателно решение за възстановяване или отказ за извършване на такова, а е излязла със становище, че е налице спор за материално право по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Изложени са и други съображения.

Настоящия С. състав напълно споделя мотивите на районния съд, като счита, че същия правилно е прекратил производството по делото, като такова по предявен недопустим иск. Видно от събраните по делото доказателства, ищците не се легитимират, като собственици на спорния недвижим имот, тъй като за същия е налице незавършена процедура за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Към решението, легитимиращо ищците, като собственици, липсва скица, заверена от общинската служба земеделие и гори и от техническата служба на Общината. Съгласно разпоредбата на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага и скица на имота, заверена от ОСЗ, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Изискването за придружаване на решението от скица е императивно, за да възникнат правните последици относно удостоверяването на правото на собственост на ищците. Съгласно Решение № 386/6.03.2012 г. на ВКС по Г. д. № 193/2011 г., I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, правният интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато се твърди, че ответникът оспорва притежавано от ищеца вещно право. Отрицателният установителен иск не може да цели единствено отричане на собствеността на ответника, без ищецът да заявява самостоятелни права върху същия имот, за което да има годен титул на собственост. В случая от доказателствата по делото не се установява ищците да се легитимират, като собственици на имота, доколкото за същите не е налице завършила административна процедура по възстановяване на имота. Ищците нямат годен титул на собственост, касаещ претендирания имот, поради и което за тях не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.

По изложените съображения окръжният съд намира, че подадената частна жалба е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение. Определението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3249/25.07.2011г., постановено по Г.д. №672/2011г. по описа на РС-Г. Разлог.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: