Р Е Ш
Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 30.10.2018 год.
Плевенският районен съд,VІІІ –
ми наказателен състав в публично заседание на втори октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ПОПОВ
при
секретаря Дарина Димитрова , като разгледа докладваното от съдия Чавдар Попов НАХД
№ 2273/2018 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе
съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59
И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно
постановление Номер 686 от 04.09.2018 година, на П.Т.Й., с ЕГН ********** е
наложена административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.257,
ал.1, предложение второ, т. 2 от Закона за горите.
Недоволен от така наложеното административно наказание
е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия
орган е подал жалба до Районен съд
Плевен, с която моли съда да
отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с адвокат С.Т. ***. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. В жалбата си посочва, че текстът на чл.
53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. изисква в технологичния план за
сеч да се определи местоположението на временния горски склад, като текста не
конкретизира точността. Твърди, че на 15.03.2018 г. сечището за имот № 703295 е
освидетелствано с протокол № 0404336, с който е отбелязано, че сечта не е
извеждана. Смята, че нарушението е формално извършено, но е маловажно.
Административнонаказващ орган РДГ- Ловеч ,
редовно призован, не се представлява.
За извършеното нарушение наказващият орган е съставил констативен
протокол, АУАН и е издал НП, с което е наложил наказание към минимума,
предвиден в закона.
Съдът, като прецени събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна :
На 14 март 2018 г. в ***,
***от Р.Ц.П. при проверка в землището на ***, имот с кадастрален номер ***,
констатират нарушения на Закона за горите. В изготвените от ***П.Й.
технологични планове не са отразени местоположенията на временните складове, с
което е нарушен чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за
сечите в горите. ***изготвя констативен протокол с № 135657 от 14.03.2018 г.
Въз основа на констативния протокол, на 26.04.2018 г. са съставени два броя
АУАН с № 001032 и 000165. На 04.09.2018 г. е издадено НП с № 686 от Р., с което
на П.Й. е наложена глоба в размер на 300 лв на основание чл. 257, ал.1, т.2 от
Закона за горите.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят
изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на разпитаните
в съдебно заседание актосъставител Ц.Д.П. и свидетел П.П.К.. Съдът
приема и влага към материалите по делото Протокол за освидетелстване на сечище
№ 0404336/15.03.2018 г., технологичен план от 15.03.2018 г., ПС №
0419077/12.02.2018 г. и ПС 0423129/15.03.2018 г. От показанията по делото се
установява, че при извършване на проверка жалбоподателят не е определил точното
местоположение на верменния склад в издадените от него технологичен план и
позволително за сеч. Позволителното е било валидно към момента на съставяне на
констативния протокол. От показанията по делото се установява, времето и мястото
на извършеното нарушение, личността на извършителя – жалбоподателят П.Й.. Проверката
е извършена в присъствието на св. К.. Във връчените преписи от актовете за
установяване на административно нарушение, нарушителят е написал като обяснение,
че има ново позволително с временен склад за сечище.
Съдът намира за основателни възраженията на
жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Нарушението
е безспорно установено, но следва да се има предвид следния факт. Жалбоподателят
посочва, че допуснал грешка и е издал нов технологичен план с разрешително за
сеч, а имота бил освидетелстван и сеч не е извеждана. Следва да се отбележи, че
липсват вредни последици от извършеното от жалбоподателя.
При издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обуславя изцяло
отмяната му на тази основа.
На първо място наказващият орган неправилно е посочил редица
правни норми като нарушени от жалбоподателя, включително е посочена като
нарушена санкционната норма в случая – чл. 257 ал.1 от ЗГ. Това безспорно е
нарушение на императивните изисквания за минимално необходимото съдържание на
НП, визирани в чл.57 от ЗАНН и в частност не е спазена т.6 от същия член,
според която следва да се посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Това довежда до неяснота на така формулираното правно основание за ангажиране
на административно - наказателната отговорност на жалбоподателя. Посоченото
нарушение на процесуалните правила ограничава правото на защита на нарушителя,
който е лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди,
че е извършил, поставяйки го в невъзможност да организира защитата си. В същото
положение се намира и съда, който също трябва да прецени дали е правилно и
законосъобразно определено нарушението. Последното води и до неяснота на
вмененото нарушение и невъзможност на нарушителя да се защити, а и на съда да
разбере кое всъщност е нарушението, което му се вменява. Предвид гореизложеното
съдът приема, че е допуснато съществено нарушение в хода на
административнонаказателното производство, поради което следва наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Съдът счита на последно място, че в процесния случай
безспорно е налице и хипотезата на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН,
позволяващ административно-наказващият орган да не налага наказание, а да
предупреди нарушителя. Тъй като жалбоподателят, след като разбрал, че е
допуснал пропуск, е издал нов технологичен план с разрешително за сеч, а имота
бил освидетелстван и сеч не е извеждана. Следва да се отбележи, че липсват
вредни последици от извършеното от жалбоподателя. Касае се за деяние, с което
не се засягат по никакъв начин финансовите интереси на държавата или на други
лица. Тези обстоятелства дават основание нарушението да се определи, като
такова с доста по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. В т.см. е и константната практика на
РАС-Плевен по този въпрос, последно реш. № 175 от 01.04.2011г. по КАД №
159/11г. Съдът взе предвид липсата на тежест на извършеното, липсата на
обществена опасност на деянието, факта, че е извършено за първи път. С оглед на
горните обстоятелства и липсата на общественоопасни последици, съдът приема, че
извършеното от жалбоподателя безспорно представлява маловажен случай. При това
положение и съгласно чл.28 от ЗАНН наказващият орган е следвало да не наложи
административното наказание, а да предупреди нарушителя. Като не е сторил това
наказващият орган е нарушил материалния закон и следва НП да се отмени като
незаконосъобразно. Видно от самото НП е също така, че е извършено съществено
нарушение на процесуалния закон - не е обсъдена въобще възможността за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което подлежи на задължителен съдебен контрол. По
въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН следва да се посочи и реш. 710 от
17.11.10г. на РАС-Плевен по КАНД 810/10г., където се казва следното: “От нарушението не са произтекли вреди,
предвид, че се касае за формално такова ………, следва да се приеме, че
обществената опасност от деянието – недепозиране на справка относно дейността в
срок – е с по-ниска степен от общия случайза този вид деяния…. Последното, по
мнение на настоящия съд, обуславя маловажност на случая. Изложените
обстоятелства е следвало да бъдат отчетени както от административнонаказващия
орган, така и от Районния съд, което не е сторено. Ето защо, настоящият съд,
намира, че така изложените обстоятелства водят до извода, че деянието следва да
бъде определено като маловажен случай и нарушителят да бъде предупреден, че при
повторно извършване ще бъде ангажирана административнонаказателна отговорност. Приложението
на института на маловажност подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/2007г.
по т.н. №1/2005г., с оглед това, че прилагането му е в правомощията на
административнонаказващия орган, който следва задължително да го приложи при
наличие на предпоставките за това.”
Следва да се посочи още едно процесуално нарушение,
допуснато от наказващия орган. Освен, че същият незаконосъобразно не е приложил
чл. 28 от ЗАНН, той не е и посочил мотиви защо не го е направил, което също е
нарушение. Да не говорим, че липсват и мотиви защо е определено наказание точно
в размер на 800лв. при диапазон 500-1500лв. В този смисъл са и мотивите на
РАС-Търговище от реш. №116 от 25.11.10г. по КАНД 118/10г., както и реш № 108 от
17.11.10г. по КАНД 107/10г., реш. №109 /18.11.10г. по КАНД 102/10г.
Поради изложените съображения, съдът счита, че НП е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Отменя Наказателно постановление номер 686 от 04.09.2018
година, с което на П.Т.Й., с ЕГН **********,
е наложена административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание
чл.257, ал.1, т. 2 от Закона за горите.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален
административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :