РЕШЕНИЕ
№ 260339 /07.10.2021 година, град Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд, Четвърти граждански състав,
на седми септември, две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш Цветанов
секретар: Евелина Генинска
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Цветанов гражданско дело номер 44 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Профи Кредит
България” ЕООД срещу Н.П.Ц. - за установяване по отношение на ответницата, че по
договор за потребителски кредит № ********** от 17.01.2017г. дължи на ищеца при
условията на солидарна отговорност следните суми: 279,29 лева – главница, 60,32 лева – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от
10.04.2018г. до 10.02.2019г., 156,30 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, както и законната лихва върху тези суми,
считано от 21.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Твърденията на дружеството-ищец са, че на 17.01.2017г.
между него - като кредитор, А. Г. Ц. - като клиент, и Б. А.ов К. и ответницата Н.П.Ц.
- като солидарни длъжници, са сключени при общи условия: договор за потребителски
кредит с № **********, и свързано с него споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги. Паричните задължения на трите сочени от ищеца за
съдлъжници физически лица не били изпълнени до крайния срок - 10.02.2019г.,
след който всички станали изискуеми. По заявление на ищеца била издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1505/2019г. по описа на РС-Пещера, срещу
която ответницата подала възражение – повод за настоящия иск. Предвид
изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че по договор за
потребителски кредит № ********** ответницата дължи на ищеца при условията на
солидарна отговорност следните суми: 279,29
лева – главница, 60,32 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от
10.04.2018г. до 10.02.2019г., 156,30 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, както и законната лихва върху тези суми,
считано от 21.11.2019г. до окончателното й изплащане. Уточнява се, че
претендираните суми са в по-малък размер от посочените в заповедта за
изпълнение, поради направено след издаването на заповедта плащане. Претендират
се сторените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответницата
оспорва основателността на претенциите с доводи, че от тълкуването на клаузите
на общите условия на договора (т.7, т.8.1, т.10.2) следва, че пасивната й
солидарна отговорност е на поръчител, а не на съдлъжник. В тази връзка сочи, че
не е кредитополучател, за какъвто следва да се счита само фигуриращия като
клиент в договора А. Ц., чието задължение е главно, а нейното – акцесорно.
Поддържа, че в качеството й на поръчител спрямо нея следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗЗД, предвиденият в която шестмесечен срок е
преклузивен и пропуснат от ищеца-кредитор, с което са се погасили
претендираните от него права. Моли за отхвърляне на претенциите като неоснователни
и недоказани. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се
явява, като депозира молба, с която моли за ход на делото в негово отсъствие и
поддържа изцяло исковата. За ответника се явява процесуален представител, който
оспорва исковите претендции с посочените в отговора на исковата молба доводи.
Съдът, като взе
предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422
във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК допустими обективно кумулативно съединени
установителни искове с правни квалификации чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, във
вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК относно вземания
съответно - за главница, за договорна лихва и за възнаграждение по споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ********** от
17.01.2017г.,
сключен между „Профи Кредит
България” ЕООД - като кредитор, А. Г. Ц. - като клиент, и Б. А.ов К. и
ответницата Н.П.Ц. - като солидарни длъжници.
Между страните по делото няма
спор относно наличието на така сключения договор и споразумение и размерите на
основаните на неизпълнението им претенции на ищеца. Не се спори и, че
изискуемостта на тези вземания е настъпила на посочената в договора дата – 10.02.2019г.
Правният спор се свежда до това
дали ответницата се е задължила за посочените вземания на кредитора по
процесните облигационни правоотношения като съдлъжник или като поръчител, а
практическото му значение касае приложимостта на чл. 147 от ЗЗД.
И в двата случая за Н.П.Ц. е налице пасивна солидарна отговорност, но конкретният й
вид зависи от основанието за нейното възникване.
Основната разлика между поръчителството и солидарната съзадълженост е, че
за разлика от отговорността на солидарните длъжници по чл. 121 и сл. от ЗЗД,
отговорността на поръчителя има акцесорен
характер. Съгласно чл. 138, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, за да произведе
действие уговореното поръчителство е необходимо да съществува главно
задължение, което да бъде обезпечено от гаранта, чието задължение е функция на
главното правоотношение. Докато солидарните задължения по чл. 121 и сл. от ЗЗД
са винаги самостоятелни. Между тях няма функционална връзка, изразяваща се в
съществуването на материалното право на всеки един от солидарните длъжници в
зависимост от наличието на друг валидно възникнал и непогасен главен дълг,
който да е предпоставка за тяхното съществуване. При поръчителството като
каузален договор, основанието винаги е обезпечително – да се гарантира чуждия
дълг. Родовият институт на пасивната солидарност има обезпечителен характер, но
за разлика от поръчителството солидарните длъжници обезпечават изпълнението и
на свое лично задължение (арг.от чл. 121, ал. 1 от ЗЗД).
Основният критерий дали са налице квалификационните признаци на
поръчителството или страните са се договорили солидарно да извършат една
престация при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД е дали солидарният длъжник
гарантира изпълнението на чуждо задължение или изпълнява свой дълг (така Решение № 24 от 03.04.2013 г. по търг. д. №
998/2011 г. на Върховен касационен съд).
В конкретния случай, при тълкуването съобразно чл. 20 от ЗЗД на подписаните
от страните Общи условия, се установява без съмнение, че солидарната
отговорност на ответницата обезпечава чуждо задължение - т.3.3 „… Кредиторът(КР) отпуска на Клиента (КЛ) парични
средства…“; т.4.1 „За ползвания кредит Клиентът(КЛ) дължи на
Кредитора(КР)…“; т.6.1 „Клиентът(КЛ) се задължава да върне на Кредитора(КР)
така предоставените парични средства…“; т.6.2. „Клиентът(КЛ) избира да
погасява задълженията си към Кредитора…“; т.7.1.1 само „Клиентът
има право… да се откаже от сключения ДПК…“; т.8.1 „Клиентът(КЛ) се
задължава да върне отпуснатия кредит…“ т.10.1 „…Солидарните длъжници(СД) се
задължават да отговарят за задълженията на Клиента(КЛ)…“
В т.10.1 от Общите условия е посочено още, че
солидарните длъжници се задължават да отгововарят не само за задълженията на
клиента за погасяване на кредита, а и за „евентуално наложените договорни
санкции и следващи задължения, произтичащи от ДПК и ОУ.“ В тази връзка - обемът на главното задължение е мярка за обема на задължението на
поръчителя, който отговаря за изпълнението на всички задължения на главния длъжник,
включително и за условните и бъдещите му задължения и за всички последици от
неизпълнението му и следователно за причинените от неизпълнението вреди (аргумент от чл.
138, ал.2, чл. 139 и чл. 140 от ЗЗД). Докато при солидарната съзадълженост подобна зависимост
не съществува, а при виновно неизпълнение от един от солидарните длъжници,
кредиторът може да търси обезщетение за причинените вреди само от него. Към останалите той
има само притезание за обезщетение за стойността на първоначално дължимата
престация (чл.
126, ал. 1 от ЗЗД). Изложеното е парадоксално
показателно за смисъла на основната клаузата, с която ищецът аргументира
претенцията си.
На следващо място – съгласно разпоредбата на чл.
126, ал.2 от ЗЗД – Забавата на един съдлъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
Т.е. изискуемостта на едно от солидарните задължения не е
предпоставка за изискуемостта на останалите. А
в случая ищецът предявява претенциите си спрямо ответницата именно като
изискуеми, заради забавата на клиента А. Ц.. В същото време забавата на
длъжника обременява поръчителя, който отговаря, съгласно чл. 140 от ЗЗД, за
всички последици от виновното неточно изпълнение на длъжника.
Посоченото отново е в явна насока за извод, че солидарна отговорност на
ответницата е в качеството й на поръчител.
В гореизложения смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 213 от 06.01.2017г. по гр.дело № 5864/2015 г. на ВКС; Решение
№ 654 от 08.01.2008г. на ВКС по т.д. № 320/2007г. на ВКС; Решение № 161 от
20.03.2006г. по гр.д. № 47/2005г. на ВКС.; Решение № 788 от 15.12.2005г. по
гр.д. № 513/2004г. на ВКС) съгласно която – Задължението е уговорено
като поръчителско в случаите, когато в титулната част на договора за
кредит едно лице е определено като „солидарен длъжник“, но то не е съзадължено
с кредитополучателя, в чийто патримониум е преминала паричната сума и от когото
се очаква да погаси кредита, съществуването на дълга на кредитополучателя е
предпоставка за съществуването на задължението на солидарния длъжник, с отпадането
на задължението на кредитополучателя отпада и задължението на солидарния
длъжник, който дължи на собствено правно основание, а намерението на страните и
преследваната от страните цел е солидарният длъжник да обезпечи изпълнението на
главния дълг.
Следователно приложима в случая е
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, регламентираният в която шестмесечен срок е
преклузивен, а не давностен и за него съдът следи служебно (т. 4 б от
Тълкувателно решение № 2/13г. на ОСГТ на ВКС). Видно от договора - падежът на задълженията е датата
10.09.2019г., а подаденото от „Профи
Кредит България” ЕООД срещу кредитополучателя и солидарните длъжници заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е от дата 21.11.2019г. – след като са
изтекли 6 месеца от падежа. Гореизложеното предпоставя отхвърлянето на
предявения иск като изцяло неоснователен.
С оглед пълнота следва да се
отбележи, че солидарната отговорност е присъща и за други видове лични
обезпечения, освен поръчителството (авал, менителнично посредничество, клаузи
„делкредере“, банкова гаранция, встъпване в дълг ).
Хипотезата на встъпване в
дълг е дефинитивно неотносима за конкретния случай. Независимо дали
съглашението за такова встъпване е с кредитор или с длъжник (чл.101 от ЗЗД),
предпоставка за действителността му е наличието на съществуващ вече (стар)
дълг, в който да се встъпва. Договорът за кредит е реален и възниква
едва с предаването на съответната сума. В самите Общи условия приложени от
ищеца, обаче (т.3.5, изречение последно) е ясно и недвусмислено посочено, че „Изплащането на кредита се извършва след
сключването на ДПК.“ Това води до логичния извод, че подписващите искането,
договора, споразумението, като солидарни длъжници лица (сред които ответницата) няма как да встъпват в дълг, който
още не е възникнал, доколкото към момента на подписването още няма предаване на
парите – няма договор – няма дълг.
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, претендирани деловодни разноски се полагат само
на ответната страна. Същите са посочени в представения от нея списък - 300 лв.
за адвокатско възнаграждение, като реалното им извършване се установява от
приложения Договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че са
изцяло изплатени в брой.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Профи Кредит България”
ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, иск срещу Н.П.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***, за признаване за
установено по отношение на Н.П.Ц., че Профи Кредит България” ЕООД има спрямо нея, в качеството й
на солидарен длъжник по договор за потребителски кредит № **********, валидни изискуеми вземания в размери: 279,29 лева – главница, 60,32 лева – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 10.04.2018г. до 10.02.2019г. и 156,30 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да
заплати на Н.П.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 300 лева – направени
от ответника деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /