Решение по дело №4778/2015 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 98
Дата: 19 февруари 2016 г. (в сила от 16 март 2016 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20151420104778
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            Р Е Ш Е Н И Е 

      гр. В., 19.02.2016 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от съдията Донкова гр. дело № 4778 по описа на ВРС за 2015 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от И.А.Г. против „СТРУМА ИМОТИ” ООД, гр.Б. при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове по чл.128, т.2 КТ -  за сумата от общо 930 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, както следва: за м.юли 2015 г. – в размер на 600,00 лева и за м.август 2015 г. – в размер на 300,00 лева и по чл. 224, ал. 1 КТ - за сумата от 364,00 лв. – неизплатено обезщетение за 13 работни дни неизползван платен годишен отпуск от полагаемия се на ищеца за 2015г.,  ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба ищеца И.А.Г. твърди, че за времето от 14.01.2014г. до 18.08.2015г. бил на работа при ответника „СТРУМА ИМОТИ” ООД, гр.Б. по трудов договор. Поддържа, че със заповед № 146/18.08.2015г. трудовото му правоотношение с ответника било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ, при което не му били изплатени изцяло дължимите суми за трудово възнаграждение и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Претендира разноски. 

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който се изразява становище за частична неоснователност на исковите претенции с доводи, че за периода от 03.07.2015 г. до 10.07.2015 г. ищецът е ползвал неплатен отпуск, като за останалите работни дни за м.юли 2015 г. му е било начислено възнаграждение в размер на 423,25 лева, което не му е платено. Поддържа се още, че за периода от 01.08.2015 г. до 17.08.2015 г.включително, по молба на ищеца, отново му е било разрешено ползването на 11 дни неплатен отпуск, поради което за този месец не му се дължи трудово възнаграждение. По отношение на иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ се твърди, че на ищеца се дължи обезщетение за три работни дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 79,99 лева, а не както се претендирая в исковата молба за 13 дни. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на исковите претенции в останалата им част. Претендират се разноски.

В проведеното първо по делото съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител заявява частичен отказ от предявените искове и прави искане за постановяване на решение, основаващо се на признанието на исковите претенции от ответника в останалата им част.

С оглед предходното, с определение от открито съдебно заседание проведено на 16.02.2016 г., съдът е прекратил производството по делото по иска с правно основание чл.128, т.2 КТ за сумата над 423,25 лева до пълния предявен размер от 930,00 лева, а по иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ за сумата над 79,99 лева до пълния предявен размер от 364,00 лева.

Разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК предвижда, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Настоящият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - ответникът е признал иска, а ищецът е поискал съдът да постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в чл.237, ал.3 ГПК, а именно - признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло, що се отнася до заявените суми след направения частичен отказ, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това, съобразно направеното от страната признание.

По предварителното изпълнение:

По отношение на присъдените в полза на ищеца вземания, доколкото същите попадат в предметния обхват на разпоредбата на чл.242, ал.2, т.2 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението.

По разноските:

При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на  ищеца направените разноски по производството за адвокатско възнаграждение. Като неоснователно съдът преценява възражението на процесуалния представител на ответното дружество, че на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства, че същото е заплатено. Това е така, тъй като в т.1 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС изризно е посочено, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.31 по делото/ е, че в същия е посочено, че сумата от 300,00 лева е платена в брой.

Настоящият съд приема, че въпреки основателността на исковете, направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат в пълния претендиран размер, тъй като същите са направени с оглед първоначалните размери на исковите претенции, по отношение на които производството по делото бе частично прекратено поради отказ от исковете. Настоящият съд приема, че ответникът не следва да понася разноски и за тази прекратена част, при положение, че самия ищец е преценил да се откаже от част от размера на претенциите си. Ето защо, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 116,67 лева. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът също има право на разноски за прекратената част от исковете, но доколкото не е направил искане в тази насока и не е представил доказателства за реално направени такива, съдът не дължи произнасяне.

Тъй като ищеца е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото /чл.83, ал.1, т.1 ГПК/, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Райнен съд – гр.В. сумата от 100,00 лева - държавна такса по двата предявени при условията на обективно съединение оценяеми иска в минималния размер, предвиден в чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Така мотивиран, съдът

                                                                      

 Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 КТ „СТРУМА ИМОТИ” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“А.К.“ № 29, представлявано от К.И.К. и С.В.К.  - управители да заплати на И.А.Г., с ЕГН ********** сумата от 423,25 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.юли 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 КТ „СТРУМА ИМОТИ” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“А.К.“ № 29, представлявано от К.И.К. и С.В.К.  - управители да заплати на И.А.Г., с ЕГН ********** сумата от 79,99 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни за 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК СТРУМА ИМОТИ” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“А.К.“ № 29, представлявано от К.И.К. и С.В.К.  - управители да заплати на И.А.Г., с ЕГН ********** сумата от 116,67 лева, представляваща направени разноски по производството за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „СТРУМА ИМОТИ” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“А.К.“ № 29, представлявано от К.И.К. и С.В.К.  - управители да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.В. сумата от 100,00 лева, представляваща държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.2, т.2 ГПК предварително изпълнение на решението освен в частта за разноските.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Определението по чл.242 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр.В. в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: