№..................2018 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, Х състав,
в закрито съдебно заседание,
на шестнадесети май две хиляди и
осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марияна Ширванян
Като разгледа докладваното от съдия Марияна
Ширванян адм.д.№ 1187/2018 г.
на АдмС-Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 166, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на
труда (КТ).
Предмет на настоящото определение е
произнасяне по искане за спиране на предварителното изпълнение обективирано в
жалбата на В.И.В. срещу Предписание от 07.03.2018 г. на инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което е задължен оспорващият, в качеството си
на работодател, да предложи на работника Н.Г.У.сключване на трудов договор със
срок – 21.03.2018 г.. Предписание е непосредствено след бланката на
Постановление от 07.03.2018 г. за обявяване на трудово правоотношение на
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
Жалбоподателят сочи, че обжалваният акт е
издаден при неизяснена фактическа обстановка, непълнота на доказателствата и
неправилно преценка на събраните такива, като неправилно оспорващият е определен
като адресат на акта. Излага подробни доводи, с позоваване на приобщените към
административната преписка доказателства, в подкрепа на незаконосъобразността
на предписанието, доколкото не е налице възлагане на работа от страна на
оспорващия на Николай Георгиев Урилски.
Искането за постановяване от съда на спиране
на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваното
предписание, жалбоподателят мотивира със следните обстоятелства: В
постановлението и предписанието не са посочени данни и не става ясно защо
контролният орган е приел, че в настоящия случай именно оспорващият има
качеството на работодател; Предварителното изпълнение би породило редица
задължения за оспорващия – изплащането на трудово възнаграждение, социално и
здравно осигуряване и пр., които представляват съществени разходи за него и
които биха били трудно възстановими с оглед пенсионната му възраст; Н.Г.У.по не
е потвърдил обстоятелството, че оспорващият му е бил работодател и не е
предявил спрямо оспорващия никакви претенции. Жалбоподателят прилага удостоверение
на пенсионер от МВР, обяснения от Г.В.П.– дъщеря, П.И.П.– зет, П.З.Д.и В.И.В..
Съдът намира искането за спиране на
предварителното изпълнение за допустимо. Налице е висящо съдебно производство –
АД № 1187/2018 г. на АдмС-Варна, образувано по жалба на В.И.В. срещу Предписание
от 07.03.2018 г. на инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което жалбоподателят
е задължен, в качеството си на работодател, да предложи на работника Н.Г.У.сключване
на трудов договор със срок на предписанието до 21.03.2018 г.
Искането следва да се приеме за основателно,
по следните съображения:
За да се произнесе по искането за спиране на
предварителното изпълнение, съдът следва да прецени в настоящия казус налице ли са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК. Според посочената норма, искането
може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или
трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на
нови обстоятелства.
Спирането на предварителното изпълнение на административния
акт при обжалване на акта осигурява временна защита на лицето,
подало жалбата - до
окончателното решение на съда за законосъобразността на оспорения акт. В тежест
на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение ще му причини значителни или труднопоправими вреди, които
са с такъв интензитет, че да са противопоставими, доминиращи и несъразмерни на
преследваната цел с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
акта. Когато по силата на закона е допуснато
предварително изпълнение на административен акт, се предполага, че
законодателят е дал превес на обществения интерес.
В случая с оспореното Предписание от
07.03.2018 г. на инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е задължен
оспорващият, в качеството си на работодател, да предложи на работника Н.Г.У.сключване
на трудов договор със срок – 21.03.2018 г. Предписанието, издадено на основание
чл. 405а, ал. 4 от КТ, и Постановлението от 07.03.2018 г. за обявяване на
трудово правоотношение на инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
издадено на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, са постановени във връзка с
констатация на контролните органи, че при разследване на трудов инцидент,
настъпил на 13.02.2018 г. с лицето П.З.Д.в строителен обект: „Жилищна сграда“,
находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, СО „Боровец-север“, ПИ 10135.5401.2580,
е установено, че пострадалото лице е престирало труд в полза на В.И.В.,
изпълнявайки трудови функции на „общ работник“ при определено работно време –
от 12,00 ч. до 19,00 ч., договорено трудово възнаграждение и определено работно
място – обекта на контрол в посочения по-горе имот, без да е налице сключен
трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово
правоотношение от дата 13.02.2018 г. Предписанието и постановлението са връчени
на упълномощено от В.И.В. лице на 07.03.2018 г., като оспорването им и искането
за спиране на предваритеното изпълнение са направени в законоустановения
14-дневен срок.
Съгласно чл. 405а, ал. 7 от КТ обжалването на
предписанието по чл. 405а, ал. 4 от КТ не спира изпълнението на акта, т.е. по
силата на закона е допуснато предварително изпълнение.
Съдът намира, че сочените от оспорващия
доводи обосновават извод за наличие на основание за спиране на допуснатото
предварително изпълнение.
За да е налице основание за дерогиране от
страна на съда на допуснатото по закон предварително изпълнение, следва да се
установява, че интересите на оспорващия надделяват
над законовата презумпция за наличието на предпоставките от рода на тези по чл.
60, ал. 1 от АПК. В случая обема на засягането на оспорващия надделява над
обществения интерес, който цели да защити нормата на чл. 405а от КТ.
Законосъобразността на оспорения акт се явява
ирелевантна за преценката на съда за основателността на искането за спиране. Наличието
или липсата на предпоставки за издаване на процесните постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписание към
работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор не е от
значение при изследване основателността на искането за спиране на
предварителното изпълнение – аргумент от чл. 166, ал. 2 от АПК. С основание
обаче оспорващият сочи, че адресирането на процесните актове спрямо субект, за
който не са налице доказателства, че е възложил процесната работа, неминуемо
рефлектира върху изпълнението, а в случая приложените към настоящия момент по
административната преписка доказателства не са убедителни и категорични по
отношение на твърдения от административния орган факт на съществуващо трудово
правоотношение между оспорващия и Николай Георгиев Урилски, поради което
предварителното изпълнение на приложената ПАМ следва да бъде спряно. С Постановлението
от 07.03.2018 г. за обявяване на трудово правоотношение е прието, че при извършена от
органите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна проверка на 13.02.2018г. е
установено, че Н.Г.У.е престарал труд в полза
на В.И.В. на строителен обект: „Жилищна сграда“, находяща се в гр. Варна, кв.
Аспарухово, СО “Боровец-север“ в ПИ 10135.5401.2580. Установява се, че В.И.В. е
собственик на посочения имот по силата на Нотариален акт № 16, том II, рег. № 5605,
дело № 189/2016 г. От приложените към административната преписка обяснения от
26.02.2018 г. на самия оспорващ пред контролните органи и от обясненията от
26.02.2018 г. на П.И.П.и на Г.В.П.става ясно, че собственикът е предоставил
имота за ползване на П.И.П.– негов зет, който е пожелал да направи ремонт на
съществуващата къща, като собственикът не е бил ангажиран с действия по
ремонта. Във връзка с това, П.И.П.– зет на оспорващия е уговорил с Васил С.
Григоров, който в предходен период е имал строителна фирма - „ВАС СТИЛ“ ЕООД с
БУЛСТАТ ********* със седалище гр. Варна, извършването на ремонт на покрива и
на други належащи ремонтни работи по къщата на тъста му, срещу заплащане, като
Васил С. Григоров е казал, че има работници, няколко момчета, който той наема и
ги води по обектите и им осигурява работа. П.И.П.заявява, че се познава с
момчетата, с които Васил С. Григоров е дошъл на 13.02.2018 г., доколкото ги е
виждал няколко пъти преди това с Васил С. Григоров, когато са ходили за ремонт
на къщата, но не им е плащал Преслав Илиев Петков. Сред доведените от Васил
Григоров работници на строителния обект е бил и Николай Георгиев Урилски, който факт се потвърждава от декларации от 13.02.2018 г.
на установените на място лица.
От друга страна, вредите, които
жалбоподателят твърди, че биха били причинени от предварителното изпълнение на
оспорения акт, следва да се определят като значителни или трудно поправими.
Трайно съдебната практика приема, че вредата не следва да се възприема само
като имуществена загуба, както и при преценката на значителността и трудната
поправимост на вредите не следва се съобразява само количествения аспект на
вредата като стойност, а и значението и отражението на вредата за оспорващия, а
именно дали вредите за оспорващия биха му коствали много усилия и голямо
напрежение, което да рефлектира върху психическото и физическото му здраве. В
случая съдът съобрази, че В.И.В. е пенсионер, както и че е предоставил правото
на ползване на процесния имот на дъщеря си и зет си, като възникващото за него
задължение с процесното предписание и постановление - да предложи на Н.Г.У.сключване
на трудов договор, реално би довело до ангажимент за заплащане на трудово
възнаграждение и дължимите от работодателя социални и здравни осигуровки, което
предвид и възрастта му съществено би рефлектирало върху правната му сфера.
Засягането на правната сфера на оспорващия със създадените задължения за него с
оспорения акт би било оправдано само ако е в съответствие с приложимите
материалноправни норми и е съразмерно на преследваната от законодателя цел.
Съдът намира за основателни доводите на молителя, че предварителното изпълнение
на заповедта би му причинило значителни и трудно поправими вреди, които се противопоставят
и не са пропорционални (съизмерими) по тежест и значимост на презумирания
интерес, в чиято защита е допуснато предварителното изпълнение на акта, тъй
като ако бъде предложено сключването на трудов договор с Н.Г.У.и трудовото
правоотношение бъде заместено с
постановлението за обявяването му и то до разрешаване на правния спор по
валидността и законосъобразността на предписанието, молителят би понесъл
икономически и неимуществени вреди – пряка и непосредствена последица от
административния акт, надхвърлящи преследваната с него цел.
Предвид значимостта на конкретно засегнатите ценности и характера на процесните обществените отношения, от една страна, и общественият интерес, на който е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, от друга страна, настоящият състав на съда намира, че е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Съдът приема, че жалбоподателят е оборил законовата презумпция по чл. 166,
ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК. Искането му за спиране на
предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважено като
основателно.
С оглед изложеното и на основание чл. 166,
ал. 4 и ал.5 във вр. с ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
СПИРА
допуснато по силата на закон
предварителното изпълнение на Предписание от 07.03.2018 г. на инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което е задължен оспорващият, в
качеството си на работодател, да предложи на работника Н.Г.У.сключване на
трудов договор със срок на предписанието до 21.03.2018 г., което предписание е
непосредствено след бланката на Постановление от 07.03.2018 г. за обявяване на
трудово правоотношение на инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
Определението може да се
обжалва пред ВАС с частна жалба в 7-дневен от получаване на съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ: