О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 1025 26.09.2019 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА
СЕМКОВА
като разгледа докладваното от
член-съдията Семкова ВЧНД №1778 по описа на ПдОС за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
С определение №1316/12.08.2019 г. по ЧНД №4282/2019 г.
по описа на Районен съд-Пловдив, ХХ н.с. е потвърдено постановление на РП - Пловдив от 26.06.2019 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №44/2018 г. по описа на сектор
„РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК.
Горепосоченият съдебен акт е обжалван от С.И. чрез
адв. С. Я. с искане за отмяната му и връщане на делото на държавното обвинение за реализиране на нов
анализ на доказателствената съвкупност.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност и вземайки предвид изложените в жалбата оплаквания, прие за
установено следното:
Досъдебното
производство е образувано и водено за престъпление
по чл.343,
ал.1, б.Б, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК, а именно
за това че: на 17.06.2018 г. в гр. П., при управление на МПС – лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Айоник“, с рег.№ *** са били нарушени
правилата за движение и по непредпазливост е била причинена средна телесна
повреда на С.П.И..
При постановяване на обжалваното определение
първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка,
изложена и в прекратителното постановление:
На 17.06.2018 г. около
17.00 ч. свид. Д. К. управлявал МПС лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Айоник“
с рег.№ ***, пътувайки от с.Р. към гр.П. В града се придвижвал по бул. „Б“, като пътната
настилка била мокра предвид лекото преваляване. В управляваното превозно
средство пътували свид. С.И., седящ на задната седалка, както и А С. - на
предна дясна седалка. Водачът К. управлявал автомобила със скорост от около 150
км/ч, значително превишаваща разрешената за населеното място такава от 50 км/ч.
Докато МПС-то се движело по указания булевард от изток на запад, на същия път,
но в обратна посока от запад на изток се придвижвал свид. Г. П. като водач на лек
автомобил „Пежо 107“, с рег. № ***. Последното било собственост на „К.“ ООД,
представлявано от свид. И. П. При достигане на кръстовището с ул. „О.“,
свид. П.решил да предприеме маневра „завой наляво“, поради което навлязъл в
кръстовището и спрял. В този момент свид. К. с управляваното от него превозно
средство се намирал на около 64 метра от
превозното средство на свид. Г. П. и точно в този момент последният потеглил
леко, навлизайки в северното платно. Около 2,2 секунди по-късно между двата
леки автомобила настъпил удар, който бил неизбежен, като за лек автомобил
„Хюндай Айоник“ същият попаднал в лявата страна, а за лек автомобил „Пежо 107“
– в предната му част. След този удар лек автомобил „Хюндай Айоник“ се завъртял,
напуснал платното за движение отдясно, ударил се в намиращото се в близост до
платното дърво, продължил движението си по платното и се установил на място.
На мястото на произшествието
бил извършен оглед, за който бил съставен протокол и бил изготвен фотоалбум. В
резултат на този удар свид.С.И., пътуващ на задната седалка без предпазен колан
в превозното средство, управлявано от свид.К., изхвърчал от лекия автомобил и
паднал върху платното за движение, като претърпял множество травматични
увреждания, разкриващи белезите на средна телесна повреда, доколкото
най-тежкото от тях било счупване на тялото на долната челюст вдясно, съгласно
заключението по изготвената СМЕ.
Назначена била и авто-техническа
експертиза, като съгласно експертът скоростта на движение на л.а „Хюндай
Айоник“ в момента на удара е била около 107 км/ч, а тази на л. а „Пежо 107“-
около 22 км/ч. В анализираната пътна ситуация от момента на потегляне и навлизане
на л.а „Пежо 107“ в северното платно на бул.България, водачът на л.а „Хюндай
Айоник“ при движение със скорост 107 км/ч е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Такава би имал, ако се
е движел със скорост по-малка от 79 км/ч, а ако се бе движел със скорост 50
км/ч, то лек автомобил „Пежо 107“ би преминал през кръстовището преди л.а „Хюндай
Айоник“ да достигне до него, тоест удар не би настъпил без да е необходимо
водачът на „Хюндай Айоник“ да намалява скоростта си. Най-вероятен от техническа
гледна точка е следният механизъм на настъпване на ПТП-то: докато водачът К.
управлявал л.а „Хюндай Айоник“ по северното платно за движение на бул. „Б.“ в
посока от изток на запад, то водачът Г. П.е управлявал л.а. „Пежо 107“ по
южното платно за движение на същия път, но в посока от запад на изток, като при
достигане на кръстовището с ул.“О.“ водачът на „Пежо 107“ е предприел маневра
„завой наляво“, навлязъл е в кръстовището и е спрял. Когато л.а „Хюндай Айонек“
е бил на около 64 м, водачът на „Пежо 107“ е потеглил и е навлязъл в северното
платно, като след около 2,2 секунди е настъпил удар, който е бил неизбежен.
Същият е в лявата страна на л.а „Хюндай Айонек“ и в предната част на „Пежо 107“.
Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледан точка са: 1. водачът
на л.а. „Хюндай Айонек“ се е движел със скорост 107 км/ч, поради което е нямал
техническа възможност да избегне удара, т.к. при движение със скорост 79 км/ч
или по-малка би имал такава; 2. ако се приеме, че л.а. „Хюндай Айоник“ е бил
предвидимо препятствие, то причина за произшествието е и предприетата маневра „завой
наляво“ от водача на л.а „Пежо 107“ в момент, когато мястото на удара е било
вътре в опасната зона на „Хюндай Айоник“.
За установяване на
размера на причинените имуществените вреди на л.а. „Пежо 107“ е била назначена
стоково-оценъчна експертиза, според която щетите възлизат в размер на 4500 лв.,
а тези на л.а. „Хюндай Айоник“ - в размер на 42 000 лв.
Констатирано е, че в
хода на разследването пострадалият И. е заявил желанието си наказателното
производство да бъде прекратено. Такова е било и изявлението на свид.С. К. в
качеството му на упълномощен представител на „Д.Л.“ ЕООД, което дружество към момента
на ПТП-то се явява собственик на л.а “Хюндай Айоник“ имуществените щети по който
възлизат на стойност 42 000 лева и в този смисъл попадат в хипотезата на
значителни такива.
Спрямо Д.К. не е било
установено да са водени досъдебни производства за престъпления по чл.343, ал.1
от НК, респ. същите да са били прекратявани.
Въз
основа на изложената в постановлението фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е счел за обоснована констатацията на представителя на държавното обвинение
за налични предвидените в нормата на чл.343, ал.2, т.2 НПК предпоставки за
прекратяване на наказателното производство, поради което обжалваното постановление е прието за правилно
и съответстващо на изискванията на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т.9 НПК. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че прокурорът не
бил обсъдил поведението на Г.П. като участник в ПТП-то, доколкото представителят
на обвинението е счел, че основна причина за същото била високата скорост, с
която водачът К. е управлявал автомобила си. Не било в правомощията на съда да
обсъжда наличието на съпричиняване от страна на свид.Г. П., т.к това би било в
нарушение на чл.127, т.2 и т.3 от Конституцията на РБ и чл.46 от НПК.
Недоволен от първоинстанционния акт
останал пострадалият И., поради което
депозирал жалба чрез адв.Я. срещу същия в законоустановения срок. В този смисъл
същата е допустима, като разгледана по същество е и основателна поради следните
съображения:
Няма спор, че в рамките
на настоящото производство незаконосъобразно би било всяко вмешателството от
страна на съда в конституционно признатите правомощия на прокуратурата, както
правилно е отбелязал първостепенният съд. Последният обаче е пропуснал да
констатира, че държавният обвинител в постановения акт е възприел изцяло
експертното становище по назначената
авто-техническа експертиза. В същото е изрично посочено, че са налични две основни
причини за настъпилото ПТП от техническа гледна точка, отбелязани по-горе. Така
възприетото е единствено и само отбелязано в прокурорския акт, доколкото не са събрани
допълнителни доказателства в насока л. а „Пежо 107“ предвидимо препятствие ли е
бил при настъпване на ПТП-то и в кой точно момент, а това се оказва от
съществено значение за преценка действителното наличие на втората от основните
причини за произшествието. Безспорно съдът
не е компетентен да указва на обвинението кого да привлича към наказателна
отговорност и за какво престъпно посегателство, но е длъжен да констатира
необосноваността на постановените от него актове. Това долустепенният съд е
пропуснал да направи. Същото се явява безспорно необходимо, доколкото при разясняване
разпоредбата на чл.343, ал.2 НПК, пострадалият И. ясно и недвусмислено е
посочил, че желае да бъде прекратено наказателното производство спрямо Д.К..
Липсва изявление в този смисъл и по отношение евентуално и на други причастни
към престъпното посегателство лица. Всъщност последното е пропуснато до бъде
констатирано както от представителя на държавното обвинение, така и от първоинстанционния
съд.
Гореизложеното
обосновава извода, че изложената в прекратителното постановление фактическа обстановка,
приета и от първоинстанционния съд, не обосновава посочения в същите извод за наличието на предпоставките на чл.343,
ал.2 НК вр. чл.24, ал.1, т.9 НПК. Това налага
отмяна както на определението на Районен съд-Пловдив, така и на
прокурорското постановление.
Доколкото в експертното заключение е посочено, че ако се приеме, че л.а.
„Хюндай Айоник“ е бил предвидимо препятствие, то причина за ПТП-то е и
предприетата маневра „завой наляво" от водача на л.а „Пежо 107“ в момент,
когато мястото на удара е било вътре в опасната зона на „Хюндай Айоник“, то е необходимо
държавният обвинител да назначи допълнителна авто-техническа експертиза за
установяване л. а. „Хюндай Айоник“ предвидимо препятствие ли е бил при
настъпване на ПТП-то и в кой точно момент, а при необходимост да събере и други
доказателствени средства за изясняване на тези въпроси. Констатацията в
постановлението за наличието на мокра пътна настилка поради лекото преваляване на
инкриминираната дата не изчерпва същите. След кумулиране на доказателствен
материал в тази насока, прокурорът е необходимо да прецени налични ли са и
двете основни причини за настъпване на ПТП-то, респ. коя от тях при извършване
на престъпното посегателство с правна квалификация по чл.343, ал.1 б.Б пр.2 вр.
чл.342, ал.1 НК. Едва тогава следва да направи извод относно кумулативните
предпоставки за прекратяване на наказателното производство в хипотезата на
чл.343, ал.2 НК, като съобрази и гореуказаното изявление на пострадалия свид.И.,
доколкото същият изрично е упоменал, че желае прекратяване на наказателното производство
единствено по отношение на Д.К.. Изложените изводи обосноват и основателност на възраженията в
депозираната жалба, които първостепенния съд неправилно е игнорирал.
Предвид изложените съображения и на осн. чл.243, ал.8 НПК
Пловдивският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№1316/12.08.2019 г. по ЧНД №4282/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХ
н.с., като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ
постановление на РП - Пловдив от 26.06.2019
г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №44/2018
г. по описа на сектор „РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив, водено за престъпление по
чл.343, ал.1, б.Б,
пр.2 вр. чл.342, ал. НК, и ВРЪЩА делото
на РП-Пловдив за изпълнение на
указанията, посочени в обстоятелствената част на определението.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: