Решение по дело №69/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

С Решение № 399 от 04.12.2023 г., постановено по АНД № 20232230201107 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен, е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /ЕФ/ Серия К № 3992394, издадено от Главна дирекция „Национална полиция“, с който на Р. Б. А., [ЕГН], за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, и Главна дирекция „Национална полиция“ е осъдена да заплати на Р. Б. А. сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Главна дирекция „Национална полиция“, който го обжалва в срок. В жалбата се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Посочва, че ЕФ е издаден в рамките на компетентност на ГДНП; излага съображения относно невъзможност за представяне на справка за собственик на МПС с английски регистрационни табели, тъй като Великобритания не е член на ЕС и не може да се приложи чл. 189г от ЗДвП. Счита, че районният съд не е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и върне делото за ново разглеждане на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено с обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. Към жалбата прилага писмени доказателства.

В с.з. касационният жалбоподател, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – Р. Б. А., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от пълномощник адв. Е. А., АК – Т., която изразява становище по същество. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Производството пред Районен съд – Сливен, е образувано по жалба от Р. Б. А. против Електронен фиш Серия К №3992394, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 22.09.2020 г. в 14:13 часа, в обл. Сливен, по Автомагистрала „Тракия“ км 265, посока гр.София, с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 посока на задействане приближаващ, било заснето движение на лек автомобил „MERCEDES-BENZ A 200 D AMG LINE PREMIUM AUTO“, с рег.№ ****, със скорост от 172 км/ч, с превишение на скоростта с 32 км/ч над разрешената скорост от 140 км/ч, въведена с пътен знак Д5 за ограничение 140 км/ч. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, записващо дата, час, GPS координати, локация, разстояние, скорост на движение, както и конкретното ограничение на скоростта и фиксирано в клип № 11743сс/0132399. За използването на АТС бил съставен протокол с рег.№ 304р-4527 от 23.09.2020 г. След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ГД „Национална полиция“ установили собственика на конкретния лек автомобил - R. A., за която установили, че е с постоянен адрес: ****

Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3992394 на собственика на автомобила - R. A., с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП й било наложено наказание глоба в размер на 300 лева.

Районният съд е приел, че ЕФ не съдържа един от изчерпателно посочените реквизити - данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а именно ОД на МВР-Сливен, което приел за процесуално нарушение от категорията на съществените; ЕФ бил издаден от некомпетентен орган, което било основание за отмяната му. Приел е също, че липсвали данни относно собствеността на заснетото с АТС МПС. При тези мотиви Районният съд е отменил процесния електронен фиш за налагане на глоба.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния Районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Районния съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице жалба.

Не се споделя формираният от районния съд извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с липсата на посочване на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а именно ОД на МВР-Сливен, приемайки че ЕФ е издаден от некомпетентен орган. От страна на касационния жалбоподател пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства за компетентността на Главна дирекция „Национална полиция“ за издаване на ЕФ, а именно: Заповед №8121з-1524/ 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед №8121з-515/ 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед №3286з-1768/ 26.05.2020 г. на директора на ГДНП; Заповед №3286з-910/ 17.03.2021 г. на директора на ГДНП; Заповед №8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. В издадения ЕФ мястото на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен; посочено е на територията на коя област е установено нарушението; точните координати на мястото на нарушението, измерената скорост на автомобила и регистрационният номер на автомобила са отразени и в приложената към преписката снимка, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Спазено е и изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като за използването на АТСС е попълнен протокол съгласно приложението, който е съпроводен със снимка на разположението на уреда. В същия изрично е посочено, че се касае за ОД на МВР-Сливен, АМ-Тракия, км 265, посока София. Предвид посоченото, при издаване на процесния ЕФ не са допуснати процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, обуславящи отмяната му само на това основание.

По отношение на втория формиран от районния съд извод относно липсата на данни за собствеността на заснетото с АТС МПС, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд е постановил своето решение при неизяснена фактическа обстановка. С процесния ЕФ на ответника по касация е наложена глоба за нарушение на въведено ограничение за скорост, без по делото да са представени доказателства за реално установения собственик на заснетото МПС. С оглед въведената в чл. 189, ал. 5, във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП презумпция, субект на процесното административно нарушение, съответно лицето, на което се налага предвиденото административно наказание, следва да е собственик на управляваното с превишена скорост МПС. С Разпореждане № 2204 от 07.09.2023 г. районният съд е изискал от АНО да представи доказателства в уверение на обстоятелството чия собственост е МПС. Доказателства за собственика на МПС не са представени пред районния съд, като това е констатирано от съда с постановяване на съдебното решение, приемайки го за основание за отмяна на ЕФ. Въпреки липсата на доказателства изясняващи собствеността на МПС, първоинстанционният съд не е предприел действие по изясняване на този факт, в резултат на което по делото липсват доказателства, въз основа на които да се извърши обоснована преценка за конкретното административно нарушение.

Предвид изложеното, при постановяване на решението на районния съд не са изяснени релевантните за спора факти в тяхната пълнота, решението е необосновано.

Съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което налага отмяната му като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане съдът следва да събере доказателства за всички относими факти, включително и за собствеността на заснетото с АТС и описано в издадения ЕФ Серия К № 3992394 на ГДНП МПС, след което в зависимост от фактическата обстановка, която приеме за установена, да приложи материалния закон към тези факти.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване с дадените по-горе указания.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, по разноските пред настоящата касационна инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

                                                                                           Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 399 от 04.12.2023 г., постановено по АНД № 20232230201107 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.