РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 15.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5024 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
на предявен от М.С. ***ЕГН ********** *** срещу „А.З.С.Н.В.“
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** искова молба с правно
основание чл.124 ГПК, с искане да бъде признато в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника обща
сума в размер на 14445,24 лева от които: сума от 9 709.10 лева главница по
Договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 02.05.2012 г.
до окончателното и изплащане; възнаградителна лихва в размер на 3885.89 лева;
наказателна лихва по договор за кредит в размер на 547.32 лева и съдебни
разноски общо в размер на 332.85 лева., за събирането на които е било
образувано изпълнителното дело №20188150400002 по описа на ЧСИ Т. ***с район на
действие ПлОС с рег. №815 на КЧСИ, поради настъпила погасителна давност.
Твърди се в молбата, че със
Заповед за незабавно изпълнение № 2084/03.05.2012 г., постановена по ч.гр.д.№
2861/2012 г. по описа на ПлРС на 09.05.2012 г. е издаден изпълнителен лист в
полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД за
процесните суми. Излага се, че на
10.08.2012 г. е образувано изпълнително дело № 20127860403531 при ЧСИ ***с
посочен изпълнителен способ запор. Сочи се, че по искане на кредитора е било
извършено едно изпълнително действие - запор на сметки в „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД със Запорно съобщение изх.№ 18336/30.08.2012 г. Твърди се, че с
Молба вх.№ 9920/25.05.2016 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като
взискател в процеса на мястото на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД по силата на
договор за цесия. Излага се, че със Запорно съобщение изх.№ 15005/13.10.2016 г.
е бил наложен запор на трудовото й възнаграждение в „Ния Инвест“ ООД. Сочи се,
че с молба с вх.№ 7735/05.04.2017 г. ответникът е поискал налагането на запор
на не нейни сметки в „ЮРОБАНК“ АД. Твърди се, че с молба с вх. № 9244/26.04.2017
г. ответникът е поискал прехвърляне на изпълнителното дело при ЧСИ ******с рег.
№ 815 на КЧСИ, която е образувала изпълнително дело № 20188150400002, по чието
дело е наложен запор на трудовото й възнаграждение в „Проинст“ ЕООД със запорно
съобщение изх. № 3196/22.01.2018 г. Счита, че вземането на ответника е погасено
по давност, настъпила след издаването на заповедта за изпълнение. Твърди, че в
хода на производството но изпълнително дело № 20127860403531 на ЧСИ ******праводателят
на ответника не е искал извършване на изпълнителни действия повече от две
години, считано от 30.08.2012 г. и делото се е прекратило по силата на чл.433,
ал. 1, т.8 ГПК на 30.08.2014 г. Навежда доводи, че след встъпването си в
процеса ответникът е искал извършването на изпълнителни действия и такива са
били предприемани от ЧСИ ******, но това е ставало при условията на фактически
прекратено изпълнително производство, поради което счита същите за невалидни.
Излага, че прехвърлянето на изпълнителното дело за продължаване на
изпълнителните действия от ЧСИ ******не прекъсва давността, а предприетите от
нея изпълнителни действия също са невалидни. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи предявения иск. Счета
същият за допустим, доколкото ищцата не е узнала за настъпилата цесия. Твърди,
че същият е основателен, за което развива съображения.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е упражнил процесуалното си право да депозира отговор на ИМ. Твърди, че предявеният иск е
недопустим. Излага, че процесното
задължение на ищцата му е прехвърлено
ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви въз основа на Приложение
№1/14.01.2016 г. към Договор за прехвърляне на вземания от дата 14.01.2016 г.
Сочи, че във връзка с извършената цесия, ведно с наличие на надлежно
упълномощаване от страна на цедента,
ответникът е уведомил ищеца за настъпилата промяна, засягаща активната
страна във възникналото облигационно правоотношение, изпращайки уведомително
писмо за цесия Изх.№ УПЦ-С-БП-Т/0010-019200000001153 на посочения от нея адрес,
който фигурира в договора за кредит, а именно***. Твърди, че впоследствие въз основа на
Приложение №1/20.06.2018 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), сключен между „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в качеството на цедент, и „С.Г. Груп“
ООД, ЕИК *********, (дружество, преобразувало се чрез реорганизация в „С.Г.
Груп“ ЕАД, ЕИК *********), в качеството на цесионер процесното вземане е
прехвърлено в собственост на „С.Г. Груп“ ЕАД, ведно с всички принадлежности и
обезпечения. Твърди, че предявения срещу него иск е недопустим, тъй като вземането
е цедирано на „С.Г. Груп“ ЕАД. Излага, че в изпълнение на поетите договорни
задължения и в частност чл. 5.2 от Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 20.06.2018 г.,
ответното дружество е предало всички документи, удостоверяващи валидността
и съществуването на вземането, предмет на настоящия спор, на новия кредитор, а
именно „С.Г. Груп“ ЕАД. Сочи и, че изрично е упълномощил и задължил „С.Г. Груп“
ЕАД да извърши уведомлението по смисъла на чл. 99, ал.З от ЗЗД в срок от един
месец от датата на подписването на Договора за цесия. Поради изложеното счита,
че към настоящия момент не е титуляр на вземането, респективно не е пасивно
процесуално легитимиран ответник по иска. Моли съда да отхвърли предявения иск
като недопустим, поради липса на пасивна легитимация. В условията на
евентуалност сочи, че ищцата следва да се счита за надлежно уведомена за
извършената цесия на основание чл.99, ал.З ЗЗД от страна на ответното
дружество, в качеството му на цедент, за което прилага уведомително писмо.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от приложения по делото
Договор за прехвърляне на вземания от 14.01.2016 г., че „Банка Пиреос България“
АД в качеството на цедент и „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството си на цесионер са сключили договор за цесия,
по силата на който цедента е прехвърлил на цесионера свои вземания към
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение към Договора, сред
които е и вземането на Банката срещу ищцата.
Установява се от приложеното по
делото пълномощно, че „Банка Пиреос България“ АД в качеството на цедент е
упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството си
на цесионер да уведоми всички длъжници по цедираните вземания за настъпилата
цесия.
От приобщеното по делото
„потвърждение“ на основание 99, ал.3 ЗЗД, издадено от „Банка Пиреос България“
АД се установява, че същата е потвърдила извършената цесия с ответника по
делото.
Установява се от приобщения по
делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2018 г., че
ответникът по делото е цедирал на „С.Г. Груп“ ООД своите вземания към длъжници,
сред които и вземането на ищцата.
Установява се от приложеното по
делото пълномощно, че „А.з.с.н.в.“
ЕАД в качеството на цедент е упълномощило „С.Г. Груп“ ООД в качеството си на цесионер да
уведоми всички длъжници по цедираните вземания за настъпилата цесия.
Приобщено като доказателство по
делото е Индивидуално потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД, издадено от ответника по
делото на 09.11.2020 г., че същият потвърждава придобитото от „С.Г. Груп“ ЕАД вземане срещу ищцата, произтичащо от
Договор за банков кредит №1153/25.09.2008 г., сключен с Банка Пиреос България
АД.
От приложеното по делото
Уведомително писмо от 09.11.2020 г. и от
01.02.2016 г. се установява, че ответникът уведомява ищцата за прехвърляне на
вземането от негова страна към „С.Г. Груп“ ЕАД.
Представено по делото е известие
за доставяне до ищцата по делото от „С.Г.
Груп“ ООД без отбелязване на това какво се изпраща и дали е връчено.
Установява се от приложеното по
делото ч.гр.д. №2861/2012 г. по описа на ПлРС, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
„Банка Пиреос България“ АД е издадена както заповед №5783/30.11.2010 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, така и изпълнителен
лист, с което на ищеца и е разпоредено да заплати на кредитора следните суми: сумата от 14 142.31 лв., от която
главница в размер на 9 709.10 лв. по договор за предоставяне на
потребителски кредит № 15267/СL/2008 от 25.09.2008 г., възнаградителна лихва по
чл.8, ал.1 от Раздел ІV от договор за предоставяне на потребителски кредит №
15267/СL/2008 от 25.09.2008 г. в размер на 3 885.89 лв. за периода от
25.07.2009 г. до 26.04.2012 г. вкл., наказателна лихва по чл.8, ал.4 от Раздел
ІV от договор за предоставяне на потребителски кредит № 15267/СL/2008 от
25.09.2008 г. в размер на 547.32 лв. за периода от 25.06.2009 г. до 26.04.2012
г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2012 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 282.85 лв. за разноски
по делото и адвокатско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Видно е от приобщеното по делото
изпълнително дело №20188150400002/2018г. по
описа на ЧСИ ******с рег. №815 на КЧСИ с район на действие ПлОС, че: на
10.08.2012 г. „Банка Пиреос България“ АД е
подала молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ ******с рег. № 786 на
КЧСИ с район на действие СГС въз основа на издадения по ч.г.д. №2861/2012 г.
изпълнителен лист; че на 28.01.2013 г.
„Банка Пиреос България“ АД е уведомила ЧСИ, че е наложен запор на банковата
сметка на ищцата; че на 25.05.2016 г. ответникът по делото е отправил искане да
бъде конституиран като взискател, въз основа на договора за цесия; че на
24.10.2016 г. на ищцата е наложен запор върху трудовото й възнаграждение; че
работодателят на ищцата е уведомил ЧСИ, че същата работи на 4 часов работен ден
и получава чисто възнаграждение в размер на 195,00 лева; че на 26.04.2017 г.
ответникът по делото е поискал изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ Т. ***;
че на 23.01.2018 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата; че
на 30.09.2020 г. изпълнителното дело е прекратено като преемирано.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявеният
в настоящото производство отрицателен установителен иск съдът приема, че е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК,
доколкото не е налице висящо изпълнително производство. Същото е прекратено на 30.09.2020 г., поради настъпила перемпция – факт,
който не се оспорва от страните.
Спорно е между страните на първо
място дали ответникът има пасивната процесуална легитимация да отговаря по
настоящия иск. Ответникът твърди, че не е
процесуално легитимиран да отговаря по настоящия иск, поради което моли съда да
прекрати производството по делото. Процесуалната легитимация на
двете страни съобразно трайната практика на ВКС / р-е по гр.д. №
5/06.06.2011 г. по гр.д. №47/2010 г. следва единствено от правното
твърдение на ищеца. Тя се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право.
Поради това при проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна,
съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. За
да бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като страна, е
необходимо то да съществува към момента на завеждане на иска и да притежава
процесуална правоспособност. Това е условие за допустимост на исковия процес,
доколкото не може да възникне процесуално правоотношение по отношение на лице,
което не съществува или не притежава процесуална правоспособност. Процесуалната легитимация обаче се различава от материалната такава,
която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност. В
настоящия случай ответникът е процесуално легитимиран да отговаря по предявения
иск, доколкото ищецът твърди, че именно той е носител на вземането, което той
твърди, че е погасено по давност. Дали в действителност тези факти са налице е въпрос
на материална, а не на процесуална легитимация.
Видно
от приобщения по делото договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.06.2018 г. е, че ответникът по делото е цедирал
на „С.Г. Груп“ ООД своите вземания към длъжници, сред които и вземането на ищцата. По делото не са представени данни цесията да е съобщена на ищеца
преди завеждане на исковата молба. Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, действието на
прехвърлянето спрямо третите лица и длъжника е обусловено от съобщаването му на
длъжника от предишния кредитор и цедент. В
случая ищецът е уведомен за цесията с връчването на отговора на исковата молба и от този момент насетне за него кредитор на вземането е не ищецът, а С.Г. Груп“ ООД. Доколкото към
датата на устните състезания ищецът е
бил надлежно уведомен за извършената цесия /с връчването на отговора на
ИМ/ съдът счита, че към
датата на последното проведено о.с.з. ответникът не е притежавал материална
легитимация да отговаря по настоящия иск, поради което същия следва да бъде
отхвърлен, без да се обсъждат останалите доказателства по делото.
Предвид изложеното
съдът приема, че предявеният иск неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание
чл.124 ГПК, с искане да бъде прието
за установено в отношенията между страните,
че М.С. ***ЕГН ********** *** не дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, обща сума в размер на 14445,24 лева от които: сума от 9 709.10 лева
главница по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от
02.05.2012 г. до окончателното и изплащане; възнаградителна лихва в размер на
3885.89 лева; наказателна лихва по договор за кредит в размер на 547.32 лева и
съдебни разноски общо в размер на 332.85 лева., за събирането на които е
образувано изпълнителното дело №20188150400002 по описа на ЧСИ Т. ***с район на
действие ПлОС с рег. №815 на КЧСИ, като неоснователен
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: