Решение по дело №7439/2019 на Софийски градски съд

   Р Е Ш Е Н И Е

 

         №.............

 

                                              Гр. София, 27.07.2020 г.

 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                              

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.

   ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                              М. МАЛОСЕЛСКА

                                                                          

         при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 7439 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

 

С решение  № 92122 от 12.04.2019 г. по гр.дело № 20219/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав съдът е признал за установено в отношенията между страните, че ответникът М. А.М., ЕГН: **********, адрес *** дължи на ищеца „К.И.И.Б.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „*******следната сумата 4 374,97 лв.  задължения по Договор за паричен заем № 1150280/08.05.2013 г. , прехвърлена на ищеца с Договор за цесия от 10.09.2014 г. от цедента Уни К.К.Ф.ЕАД, ЕИК*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 06.06.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.

С решението ответникът М. А.М. е осъдена да заплати на ищеца „К.И.И.Б.” ЕАД, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 883,74 лв. - деловодни разноски в исковото производство.

С решението ответникът М. А.М. е осъдена да заплати на ищеца „К.И.И.Б.” ЕАД, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 137,49 лв. - деловодни разноски по заповедното производство.

Недоволна от решението, с което установителният иск при квалификацията на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД е уважен е останала ответницата М. А.М., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, чрез особения си представител адв.И.Н. го обжалва при твърдения, че решението е неправилно, незаканосъобразно, без да излага конкретни съображения за това. Искането й към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да се признае за установено недължимост на сумите по отношение на ищцовото дружество.

Въззиваемата страна – „К.И.И.Б.” ЕАД, оспорва въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от 31.05.2019 г. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е допустимо. Същото е и неправилно, поради нарушение на императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД по следните съображения:

Предявения пред първоинстанционният съд иск е установителен при правна квалификация чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 37048/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав.

Производството се развива след постъпване по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК на възражение от ответника против издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение и предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява процесуално допустимо.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, че "Уни К.К.Ф.ЕАД" вкачеството си на кредитор по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит паричен № 1150280/08.05.2013 г. предоставя на ответницата М. А.М., качеството й на заемател в заем сумата от 4 000 лв. , като заемателя се задължава да изплати обратно сумата от 6 535,20 лв. на 48 равни месечни вноски от по 136,15 лв. При просрочие или неплащане на две вноски, съгласно чл. 16, т.2 от ОУ договорът е можело да бъде прекратен едностранно от кредитора и дължимото да бъде обявено за предсрочно изискуемо. Правото си на кредитор на спорното вземане ищцовото дружество „К.И.И.Б.” ЕАД от представения по делото Договор за цесия от 10.09.2014 г., и Приложение № 1 към него, по силата на който "У.К.К.Ф." ЕАД прехвърля на "К.И.И.Б.” вземането си към М. А.М. по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит паричен № 1150280/08.05.2013 г. От заключението на изготвената и приета по делото пред първоинстанционният съд съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че ответницата е върнала на ищеца общо суми в размер на 1 324.26 лв., като следизвършените погасявания задълженията й по процесния договор за паричен заем са в общ размер от 4 374.97 лв.

По делото пред СРС е представено Пълномощно, с което цедента "Уни К.К.Ф.ЕАД" упълномощава цесионера "К.И.И.Б." да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ГПК от името на Уни К.К.Ф.ЕАД"всички длъжници по всички вземания, които дружеството му е прехвърлило с Договор за цесия от 10.09.2014 г.

"Уни К.К.Ф.ЕАД" е изпратило до длъжника М. А.М. Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което я уведомява , че с Договор за цесия от 10.09.2014 г., като продава е прехвърлило на "К.И.И.Б."всички свои вземания произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1150280, което Уведомление, видно от приложената разписка от Български пощи ЕАД не е достигнало до адресата си - отбелязано е , че пратката не е потърсена от получателя.

Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърлянето поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и длъжника от момента на съобщаване на последния от предишния кредитор - изискване на чл. 99, ал.4 ЗЗД. Установеното с тази норма и с нормата на чл. 99, ал.3 ЗЗД задължение на цедента (стария кредитор) да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Настоящият въззивен състав приема, че в разглеждания казус цесията не проявила своето действие, доколкото длъжника/ответникът не е получил Уведомлението от стария кредитор за извършената цесия.

В установената съдебна практика е възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената цесията, то надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В случая по делото са представени доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В случая обече длъжникът М. А.М. не е получила препис от исковата молба и приложенията към нея, вкл. Уведомлението от стария кредитор за извършената цесия, видно от върнатите в цялост призовки, в които длъжностното лице е отбелязало, че при посещенията на изброените дати както на постоянния адрес, така и на настоящия лицето не е намерено, тъй като не живее на тях. ИМ и приложенията са връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление и на същия наоснование чл.47, ал.5 от ГПК е назначен особен представител. Предвид изложеното съдът приема, че ответницата М. А.М., не надлежно уведомена за извършената цесия. В тежест на ищеца е да докаже съобщаване на станалото прехвърляне на вземанията по процесния договор за заем на длъжника. Доказателства за това не са представени от страна на ищеца в производството, поради което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Доколкото не се установява активната материално правна легитимация на ищцовото дружество безпредметно се явява обсъждането на другите спорня въпрос относно дължимостта на исковата сума.

В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да отмени решението и отхвърли предявения при квалификацията на чл.422 от ГПК установителен иск.

Така мотивиран Софийски градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение  № 92122 от 12.04.2019 г. по гр.дело № 20219/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, с което съдът е признал за установено в отношенията между страните, че ответникът М. А.М., ЕГН: **********, адрес *** дължи на ищеца „К.И.И.Б.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „*******следната сумата 4 374,97 лв.  задължения по Договор за паричен заем № 1150280/08.05.2013 г. , прехвърлена на ищеца с Договор за цесия от 10.09.2014 г. от цедента Уни К.К.Ф.ЕАД, ЕИК*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 06.06.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, както и в ЧАСТТА, с която М. А.М. е осъдена да заплати на ищеца „К.И.И.Б.” ЕАД, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 883,74 лв. - деловодни разноски в исковото производство и сумата от 137,49 лв. - деловодни разноски по заповедното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.И.И.Б.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „*******срещу М. А.М., ЕГН: **********, адрес *** установителен иск при квалификацията на чл.415 вр.чл.422 от ГПК вр.240 от ЗЗД за сумата 4 374,97 лв.  задължения по Договор за паричен заем № 1150280/08.05.2013 г. , прехвърлена на ищеца „К.И.И.Б.” ЕАД с Договор за цесия от 10.09.2014 г. от цедента "У.К.К.Ф." ЕАД, ЕИК*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 06.06.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.