Решение по дело №310/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260051
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20195500900310
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер         /               28.09.2020 година                  град С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 05.08.                                                                                                          2020 година

В публично заседание в следния състав:             

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: Стойка Иванова

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

т.дело № 310 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

 

Предявени са обективно съединени  искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 , ал.1 ТЗ, общо за сумата 45 278,65 лева,  представляващ главница, иск по чл. 86 от ЗЗД, както и иск по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 9 961,30 лева.

 

В исковата молба ищеца твърди, че въз основа на два броя договори, съответно Договор за покупко - продажба № 1433 от 29.08.2018 год. и Договор за покупко - продажба № 1457 от 26.09.2018 год. доставил на ответната страна подробно описаните в отделните Приемо-предавателни протоколи и издадени въз основа на тях фактури химически торове. Доставките по цитираните по-горе контракти е осъществена и документирана с издадени от „Ф." АД гр. С.З. две фактури, съответно:

 

        № ********** от 10.09.2018 год. за продажба на NP 20 : 20 + 14 в количество от 15,000 тона, с единична цена за тон от 707,84 лв. или общо в размер на 10 617,60 лв., както и 10,000 тона троен суперфосфат ЕО Тор, с единична цена за тон от 741,44 лв. или в общ размер на 7 414,40 лв., или в общ размер на данъчната основа /главница/ от 18 032,00 лева, ведно с начислен ДДС в размер на 3 606,40 лева. По този начин общото парично задължение на ответната страна по този валиден счетоводен документ възлиза на 21 638,40 лева  и

        № ********** от 25.09.2018 год. за продажба на моноамониев фосфат в количество от 7,000 тона, с единична цена за тон от 938,30 лв. или общо в paзмер на 6 568,10 лв., както и 3,000 тона диамониев фосфат, с единична цена за тон от 934,6; лв. или в общ размер на 2 803,86 лв., както и 15,000 тона NP 20 : 20 + 14 S с единична цена в размер на 688,50 лв. за тон или в общ размер на 10 328,25 лева или в общ размер на данъчната основа /главница/ по тази фактура от 19 700,21 лева, ведно с начислен ДДС размер на 3 940,04 лева. По този начин общото парично задължение на ответната страна по този валиден счетоводен документ възлиза на 23 640,25 лева /двадесет и три хиляди шестстотин и четиридесет лева и 25 стотинки/.

Ищецът заявява, че горепосочените химически торове, които са предмет на цитираните доставки и обективирани в двата броя валидни счетоводни документи, са приети от ответника без каквито и да е забележки и рекламации. Доказателство за това са двустранно подписаните два броя Приемо-предавателни протоколи, представляващи неразделна част от двете фактури. Предвид осъществената от ищцовата страна доставка на заявените и реално получени от ответната страна стоки възниква неговото задължение за заплащане на дължимата му се парична стойност, съгласно отразяванията във всяка една от посочените по-горе фактури. На база проявената от ищцовата страна активност за събиране на дължимата му се сума, включително с изпращане на официално писмо-покана изх. № 234/11.09.2019 год. с обратна разписка до ответната страна за издължаване на дължимата му се парична стойност на доставената стока, получена от ответника на 13.09.2019 год. в рамките на указания в писмото срок, до настоящия момент липсва действие от страна на ответника, което да е насочено към погасяване на общия размер на паричния дълг, възлизащ на 45 278,65 лева.

Сочи, че съгласно договореността по чл.7.1. и на двата контракта, плащането на дължимите му се суми следвало да бъде осъществено от ответната страна на 31.08.2019 год., който срок е уговорен като окончателен и неподлежащ на последващо изменение и предоговаряне.

Счита, че с оглед липсата на изпълнение на паричното задължение за изплащане на дължимата му се по двете фактури обща сума в рамките на установения в цитираните два договора краен срок /падеж/, ответникът  е изпаднал в забава. Съгласно договореността по чл. 21 /и за двата контракта/ за срока на забава, като фактически неизправна страна ответника дължи договорна неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден просрочие върху общия размер на стойността на доставените му от ищеца стоки, но не повече от 100 % от тази стойност. На база извършените от страна на ищеца изчисления за периода на забава от 31.08.2019 год. до 14.10.2019 год. ответника дължи неустойка върху общата стойност на доставената му стока, възлизаща в размер на 45 278,65 лв., чийто размер се установява на 9 961,16  лева.

 

Моли съда, да осъди ЗП М.С.Ж. от с. Д., общ. К., обл. Б. да заплати на „Ф." АД гр. С.З. пълния размер на заявената искова претенция в общ размер на сумата от 55 239,81 лева /петдесет и пет хиляди двеста тридесет и девет лева и 81 стотинки/, представляваща сбор от дължимата му се главница по двете процесни фактури в  общ размер 45 278,65 лева /четиридесет и пет хиляди двеста седемдесет и осем лева и 65ст./, съответно:

 

·        Фактура № **********/ 10.09.2018 год. за продажба на 15,000 тона NP 20 : 20 + 14, с единична цена за тон от 707,84 лв. или общо в размер на 10 617,60 лв., както и 10,000 тона троен суперфосфат ЕО Тор, с единична цена за тон от 741,44 лв. или в общ размер на 7 414,40 лв., ведно с начислен ДДС в размер на 3 606,40 лева т.е 21 638,40 лева /двадесет и една хиляди шестстотин тридесет и осем лева и 40ст./

·        Фактура № **********/ 25.09.2018 год. за продажба на 7,000 тона моно- амониев фосфат, с единична цена за тон от 938,30 лв. или общо в размер на 6 568,10 лв., както и 3,000 тона диамониев фосфат, с единична цена за тон от 934,62 лв. или в общ размер на 2 803,86 лв., както и 15,000 тона NP 20: 20 + 14 S, с единична цена в размер на 688,50 лв. за тон или на обща стойност от 10 328,25 лева или в общ размер на данъчната основа /главница/ по тази фак­тура от 19 700,21 лева, ведно с начислен ДДС в размер на 3 940,04 лева,т.е 23 640,25 лева /двадесет и три хиляди шестстотин и че­тиридесет лева и 25ст./.

 

·        договорна неустойка за забава в общ размер на 9 961,16 лева /девет хиляди деветстотин шестдесет и един лева и 16ст./, изчислена върху размера на общата главница от 45 278,65 лева,  считано от 31.08.2019 год. /датата на настъпване на падежа за плащане и по двете процесни фактури/ до 14.10.2019 год. /датата на депозиране на настоящата искова молба/,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Исковата молба - 14.10.2019 год. до окончателното изплащане,

 

·        както и нап­равените по делото съдебно-деловодни разноски и изплатено адвокатско въз­награждение.

 

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото.

 

Съдът обсъди доводите и становищата на страните, както и представените по делото доказателства, при което намира за установено следното:

        

Безспорно е установено по делото, че страните са имали търговски правоотношения  и са сключили Договор за покупко-продажба № 1433/29.08.2018г. и Договор за покупко-продажба № 1457/26.09.2018г., по силата на които ищецът е доставил на ответника   химически торове, във връзка с които са издадени фактура № **********/ 10.09.2018 год. за продажба на 15,000 тона NP 20 : 20 + 14, с единична цена за тон от 707,84 лв. или общо в размер на 10 617,60 лв., както и 10,000 тона троен суперфосфат ЕО Тор, с единична цена за тон от 741,44 лв. или в общ размер на 7 414,40 лв., ведно с начислен ДДС в размер на 3 606,40 лева, т.е 21 638,40 лева  и фактура № **********/ 25.09.2018 год. за продажба на 7,000 тона моно- амониев фосфат, с единична цена за тон от 938,30 лв. или общо в размер на 6 568,10 лв., както и 3,000 тона диамониев фосфат, с единична цена за тон от 934,62 лв. или в общ размер на 2 803,86 лв., както и 15,000 тона NP 20: 20 + 14 S, с единична цена в размер на 688,50 лв. за тон, на обща стойност от 10 328,25 лева или в общ размер на данъчната основа /главница/ по тази фак­тура от 19 700,21 лева, ведно с начислен ДДС в размер на 3 940,04 лева, т.е 23 640,25 лева.

         Не се оспорва обстоятелството, че доставката е извършена и ответното дружество е получило стоката, видно от приложените Приемо- предавателен протокол Н18-57 по фактура № 4167/ 10.09.2018 год. и Приемо-предавателен протокол Н18-74 по фактура № 4247/ 25.09.2018 год., които са двустранно подписани от страните по делото. С това ищецът, в качеството си на продавач е изпълнил задълженията си по договора.

В  чл.7.1 от  двата договора   се предвижда, че издължаването на  общата стойност на доставката да се осъществява  при условията на отложено плащане в срок до 31.08.2019г.

         По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е представила първоначално и допълнително заключение, които съдът възприема като компетентни, добросъвестно изготвени и неоспорени от страните.

         От първоначалното  заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните фактура № **********/ 10.09.2018 год. на стойност  21 638,40 лева с ДДС  и фактура № **********/ 25.09.2018 год. на стойност 23 640,25 лева с ДДС са заприходени в счетоводството на ЗП М.С.Ж. в сметка 302 аналитична партида „Защитни препарати” и са включени в дневника за покупки и справка декларация  за ДДС за м.09.2018г. Ответникът ЗП М.С.Ж. надлежно е заприходил получените по процесните фактури количества от химически торове.

Съгласно представени от ищеца „Ф.” АД гр. С.З. счетоводни регистри за периода 01.09.2018г. до  30.04.2019г. за аналитична партида – контрагент 291 ЗП М.С.Ж. се установява,че са продадени с фактура № **********/ 10.09.2018 год. 15 тона „NP 20-20“ и 10 тона „ троен суперфосфат“, на обща стойност  21 638,40 лева с ДДС, а  18 032,00 лв. без ДДС  и фактура № **********/ 25.09.2018 год. 7 тона „моноамониев фосфат“, 3 тона „диамониев фосфат и 15 тона „NP 20-20“,  на обща   на стойност 23 640,25 лева с ДДС, а 19 700,21 лв. без ДДС. осчетоводени са в счетоводството на „Ф.” АД на 30.09.2018г. На същата дата е осчетоводена и счетоводна операция, с която са изписани от склада продадените стоки.

По процесните фактури са извършени следните плащания от ответника:

На 31.10.2019 г. по Дебита на сметка 445 „Присъдени вземания” партида 26 ЗП М.С.Ж. е осчетоводена получена от ответника по банковата сметка сума в размер на 20 000 лева, с която сума са прихванати 5 859,60 лева по приключени дела и сума в размер на 14 140,40 лева по фактура № 4167/10.09.2018 г.

На 30.04.2020 г., съгласно представено банково извлечение от разплащателната сметка на ищеца по фактура 4247/25.09.2018 г. е осчетоводено плащане в размер на 13 640,25 лева.

Съобразно тези счетоводни записвания от ищеца към 31.05.2020 г. в счетоводството на „Ф.” АД са останали дължими от ответника следните суми по процесните фактури:

-                     фактура № **********/ 10.09.2018 г. е със салдо в размер на 7 498 лева;

-                     фактура № **********/ 25.09.2018 г. е със салдо в размер на 10 000 лева, т.е. общото вземане от ответника е в размер на 17 498 лева.

От представените от счетоводството на ответника ЗП М.С.Ж. счетоводен регистър за салда по сметка 411 „Доставчици” за аналитична партида „Ф.” АД към 03.06.2020 г. и заверени копия на потвърждения за плащане е видно, че ответника е извършил плащания по банков път към ищцовото дружество както следва:

на 25.04.2019 г. сума в размер на 1 000,00 лева;

на 06.08.2019 г. сума в размер на 1 521,14 лева;

на 31.10.2019 г. сума в размер на 20 000,00 лева.

За тези банкови преводи не е посочено, по коя фактура е извършено плащането, а в същото време ищцовото дружество има извършени и други доставки към ответника, които възлизат на стойност 2034,80 лева.

на 29.04.2020г. е преведена сума в размер на 13 640,25 лева.

След отразените по дати плащания от ответника по представената на експертизата справка е видно, че общият размер на дължимата към ищеца сума по счетоводни регистри е в размер на 11 152,06 лв.

В експертизата се посочва, че съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД по отношение на извършеното от ответника плащане в размер на 20 000 лева на 31.10.2019г. не е посочен конкретен номер на фактура, по която се извършва плащането, следователно тази сума следва да погаси най-обремененото задължение в случая по фактура № 4247/25.09.2018 г. Относно плащането извършено на 29.04.2020 г. на сума в размер на 13 640,25 лева и следвайки принципа за погасяване на най-обремененото задължение следва да се погаси главница по фактура № 4167/10.09.2018г.

В резултат на това експертизата дава заключение, че общата стойност на дължимата главница по процесните фактури следвайки принципа на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД към 31.05.2020г. е в размер на 11638,40 лева, т.е. по фактура № 4167/ 10.09.2018 г. е дължима главница в размер на 7 998,15 лева, а по фактура № 4247/25.09.2018 г. е в размер на  3 640,25 лева.

Вещото лице П. е изчислило размера на неустойката по всяка фактура за 44 дни, като размерът на неустойката е посочен в табличен вид в два варианта при главница по всяка една от фактурите с вкл. ДДС и без вкл. ДДС, както следва: фактура № **********/ 10.09.2018 год., на стойност  21 638,40 лева с ДДС и фактура № **********/ 25.09.2018 год., на стойност 23 640,25 лева с ДДС- неустойката е в общ размер 9961,30 лв., в какъвто размер са предявени исковете. С фактура № **********/ 10.09.2018 год., на стойност 18 032,00 лв. без ДДС,  фактура № **********/ 25.09.2018 год. на стойност 19 700,21 лв. без ДДС- неустойката е в общ размер 8301,09 лв.   

При тези факти от правна страна се налагат следните изводи:

Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. С процесните договори е уговорен друг падеж на задължението за плащане на цената, т.е. налице е последната хипотеза на нормата. По Договор за покупко - продажба № 1433/ 29.08.2018 год. и № 1457/ 26.09.2018 год., срокът за плащане съгласно чл.7.1., е 31.08.2019 год. За доставените стоки  са издадени фактури  и двустранно подписаните два броя Приемо-предавателни протоколи, в които ответникът е отразил, че приема стоката без възражения по отношение на количество и качество. От изслушаното заключение се установи, че процесните фактури:№ **********/ 10.09.2018 год., № **********/ 25.09.2018 год., предмет на исковете, са осчетоводени при ответника с размер на задължението за главници, съвпадащо с претендираните в исковата молба. Същите суми са осчетоводени и при ищеца. Установи се, че и двете страни са включили фактурите в Дневниците за продажби, съответно Дневниците за покупки и Справките - декларации за съответните данъчни периоди. Поради това съдът приема, че ищецът е извършил доставка на стоките, предмет на исковете му и ответникът е получил тези стоки, защото ги е осчетоводил своевременно. След като стоките са получени и е настъпил падежа за плащане на цената, съобразно договорите, ответникът дължи плащане на главниците, защото сумите са изискуеми. Съдът отчита извършените в хода на делото плащания от ответника в размер на 20 000 лева на 31.10.2019г. и 29.04.2020 г. на сума в размер на 13 640,25 лева. В платежните документи не е посочен конкретен номер на фактура, по която се извършва плащането, следователно  следва да  се погаси най-обремененото задължение, съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, т.е  с  плащането в размер на 20 000 лева на 31.10.2019г. ответника следва да погаси  сума по фактура № 4247/25.09.2018 г. / 23640,25 лв. - 20 000 лв. = 3640,25лв./ и остава дължим  сума в размер на   3 640,25 лева. Направеното от ищеца прихващане от сумата от 20 000 лв. с    сума  от 5859 лв. - разноски по приключили дела е недоказано, тъй като не са представени доказателства за направени разходи от ищеца за това. Относно плащането от ответника извършено на 29.04.2020 г. в размер на 13 640,25 лева и следвайки принципа за погасяване на най-обремененото задължение следва да се погаси главница по фактура № 4167/10.09.2018г. / 21 638,40 лв .- 13640,25лв. = 7998,15лв./ и остава  дължима главница в размер на 7 998,15 лева. Направеното от ищеца прихващане на сумата от 430лв. - разноски по приключили дела е недоказано, тъй като не са представени доказателства за направени разходи от ищеца за това.

В резултат на това исковете за главници са основателни и следва да ответникът да бъде осъден да заплати   сумата, общо от 11 638,65 лв., представляваща неизплатена главница  по фактура 4247/25.09.2018г. 3640,25 лева и по фактура № 4167/10.09.2018г-7998,15лв., като до размера на сумата 11 638,65 лв. е направено намаление на иска в последното по делото съдебно заседание /05.08.2020г./ в присъствието на ответника.

С оглед основателността на исковете за главница и съгласно разпоредбата чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, претенцията за заплащане на лихви за забава  се явява основателна, поради акцесорния й характер.

Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В процесните Договор за покупко - продажба № 1433/ 29.08.2018 год. и № 1457/ 26.09.2018 год., в чл.21 страните са уговорили неустойка, която е за забавено изпълнение на задълженията по тях и се изчислява върху стойността на неизпълненото в договорените срокове задължение. Страните са уговорили  в чл.7.1 от Договорите кога купувачът дължи плащане на цената - 31.08.2019г. Следователно падежът за цената е определен и на основание чл. 84, ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичането му без да се нуждае от покана. От заключението  на съдебно- счетоводната експертиза на вещото лице П.  се установява, че от настъпила датата на падежа за плащане на цената -31.08.2019г. до 14.10.2019г. /датата на завеждане на исковата молба/ 44 са дните на забавата на купувача по всяка една фактура, т.е. купувачът е в забава за задължението си да плати цената, поради което дължи обезщетение в размер на уговорената неустойка от 0,5% на ден забава, но не повече от 100 %,  от тази стойност без да е необходимо да се доказват реални вреди и причинно - следствена връзка. В.л. П. е изчислило размера на неустойката по всяка фактура за 44 дни, като размерът на неустойката е посочен в два варианта при главница по всяка една от фактурите с вкл. ДДС и без вкл. ДДС, както следва: фактура № **********/ 10.09.2018 год. на стойност  21 638,40 лева с ДДС и фактура № **********/ 25.09.2018 год. на стойност 23 640,25 лева с ДДС, неустойката е в общ размер 9961,30 лв., в какъвто размер са предявени исковете и фактура № **********/ 10.09.2018 год-18 032,00 лв. без ДДС,  фактура № **********/ 25.09.2018 год-19 700,21 лв. без ДДС,. неустойката е в общ размер 8301,09 лв.  

Съгласно чл. 21 от процесните договори за покупко-продажба на торове от 29.08.2018г. и 26.09.2018 г. „В случай на неизпълнение на поетите по този договор задължения, свързани с договорени срокове неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0,5% за всеки ден забава върху общата стойност на заявените за доставка стоки, но не повече от 100% от тази стойност”, като в чл. 6 от цитираните договори е посочено, че стойността по всеки един от договорите е без вкл. ДДС, т.е. договорените стойности на доставката по договора от 29.08.2018 г. е 18 032,30 лева без вкл. ДДС, а по договор от 26.09.2018 г. - 19 700,21 лева без вкл. ДДС, поради което съдът приема, че дължимата от ответника ЗП М.С.Ж. договорна неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на посочените фактури е в размер на 8301,09 лева и искът за неустойка до предявената сума от 9961,30 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

 

По отношение на дължимите разноски в настоящото производство, съдът приема следното:

Съгл. чл. 78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Установено е по делото, че към датата на предявяване на исковете, ответникът дължи на ищеца сумата по горепосочените фактури в размер на 45 278,65 лева - главница  и 8301,09 неустойка, като ответникът е заплатил в хода на съдебното производство, след получаване на исковата молба сумата от 33 640лева, съдът е приел намаление на исковете за главница  до размера на сумата от 11630,40 лева. При тези данни е безспорно, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което и съгл. чл. 78, ал.1 ГПК дължи на ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Видно от договора за правна защита и съдействие,  ищецът е договорил адвокатско възнаграждение за предявяване на настоящите искове в размер на 4380 лв., за което е издадена фактура № 141/10.10.2019г. По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. Изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.4, във вр. с параграф 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е в размер на 2917лв. Следователно договореното от ищеца възнаграждение за адвокатска защита в размер на 4380 лв. не е прекомерно, като се отчета сложността на спора, броя на съдебните заседания и проведеното производство пред ПАС, по което процесуалния представител на  ищеца е представил писмен отговор, поради което съдът намира за неоснователно това възражение на ответника.

 

При този изход на делото на ищеца ще се присъдят доказани разноски по съразмерност на уважената част от претенциите в размер на 6683 лв., а на ответника в размер на 10 лева по съразмерност на отхвърлената част от исковете.

 

Водим от изложеното, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И:

 

    ОСЪЖДА, ЗП М.С.Ж., БУЛСТАТ ********** ***­гас, със съдебен адрес:*** да заплати на „Ф." АД, ЕИК№***, гр.С.З., ул.***, сумата от 11 638,40 лева, представляваща неизплатена сума по фактура № **********/ 10.09.2018 год. в размер на  7 998, 15 лева и по фактура № **********/ 25.09.2018 год. в размер на 3 640, 25 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на  предявяване на исковата молба 14.10.2019г. до окончателното изпащане на сумата.

 

   ОСЪЖДА ЗП М.С.Ж., БУЛСТАТ ********** ***­гас, със съдебен адрес:*** да заплати наФ." АД, ЕИК №***, гр.С.З., ул.***, сумата от 8301,09 лв., представляваща неустойка, съгласно чл. 21  от  договор  от 29.08.2018 г и договор от 26.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до размера на сумата от 9961,16лв., като неоснователен.

    ОСЪЖДА ЗП М.С.Ж., БУЛСТАТ ********** ***­гас, със съдебен адрес:*** да заплати на „Ф." АД, ЕИК №***, гр.С.З., ул.***, сумата от 6682,55 лв., представляваща направени по делото разноски по съразмерност.

 

ОСЪЖДА Ф." АД, ЕИК №***, гр.С.З., ул.*** да заплати ЗП М.С.Ж., БУЛСТАТ ********** ***­гас, със съдебен адрес:*** сумата от 10 лв.,представляваща направени по делото разноски по съразмерност.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.

                                                             

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :