№39
гр. Габрово, 03.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА - ТОДОРОВА
при секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура
Габрово ТИХОМИР ПЕТКОВ, като разгледа докладваното от съдия Атанасов к.а.н.д. №
28 по описа на съда за 2023 година, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по депозирана в законния срок касационна жалба от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите гр. София,
против решение № 177 от 21.12.2022 г. по АНД №386/2022 г. на Районен съд –
Габрово, с което е отменено издаденото от касационния жалбоподател наказателно постановление № Р-000027/10.05.2022 г. и с
което за нарушение по чл. 210в от ЗЗП, на “*******ЕАД гр. *********е наложена имуществена санкция в размер от 15 000 лева,
на осн. чл. 231 във вр. с чл. 210в от ЗЗП.
С жалбата се поддържа, че решението на РС Габрово
е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че районният съд неправилно е
приложил материалния закон, нарушил е процесуалните правила, вследствие на
което е достигнал до неправилен и необоснован извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Излагат се съображения за безспорно установяване
на административното нарушение, за което е наложена имуществената санкция и
което се изразява в продължаване на прилагането на нелоялна търговска практика
по смисъла на чл. 68в във вр. с чл. 68 ал. 1 от ЗЗП – търговецът да издава
фактури и да таксува услуга, за която има подадено предизвестие за
прекратяване, което от своя страна води до неоправдани финансови загуби за
потребителката.
Затова касационният жалбоподател прави искане да
бъде отменено решението на РС Габрово, а издаденото наказателно постановление –
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. касационният жалбоподател не се явява и не
се представлява.
Ответникът в касационното производство – ********* ЕАД гр. ******** не изпраща представител в с.з. и не изразява становище
по касационната жалба.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
неоснователност на жалбата, като счита решението на РС Габрово за правилно,
постановено при спазване на процесуалните правила и закона, с оглед на което не
са налице основания за отмяната му.
Пред настоящата касационна инстанция не са ангажирани
нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК.
Административният съд, като взе предвид доводите
на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните по делото
доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия
по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено
следното:
Производството пред районния съд е образувано по
жалба на «*************** ЕАД гр. *******, с пълномощник юрк. Я.И., против
Наказателно постановление № Р-000027, издадено на
10.05.2022 година от Директор на РД Русе за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен, към Главна дирекция “КП” при
КЗП София, с което с което за нарушение
по чл. 210в от ЗЗП на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на сумата от 15 000 лева, на основание чл. 231 във вр. с чл. 210в от ЗЗП. Нарушението, според наказателното постановление,
се състои в следното:
Установено е наличието на два договора с предмет една и
съща услуга между подалата сигнал до КЗП потребителка З.Г. Й. и санкционираното дружество, по повод на която услуга е
подаден сигнала: Допълнително споразумение № 1179954924012020-48589407 от
24.01.2020 г. и допълнително споразумение № 1179954924012020-48589485 от
24.01.2020 г. Съгласно първото допълнително споразумение се закрива
предоставяната на потребителя от дружеството – мобилен оператор услуга i-Traffic XL за трафик на данни с номер ********** - част от оферта
„Комбинирай и спести”. Във второто
допълнително споразумение също е вписно прекратяването на предоставянето на
ползването на горепосочената услуга. Вместо нея обаче е уговорено ползването на
избрана аналогична услуга - i-Traffic XS+, за същия телефонен номер.
На 20.10.2021 година търговецът е изпратил писмо, с което е заявил, че
на 24.01.2020г. с потребителката са сключени: Допълнително споразумение №
1179954924012020-48589263 за продължаване срока на договора за услуга ********* и № 1179954924012020-48589485 за
комбиниране на услугите. Той е посочил, че допълнително споразумение № 117995492401202048589407
не е открито в системата на дружеството. С оглед на клиентски ориентираната си политика, дружеството е взело решение да извърши корекция
на начислените месечни абонаменти за периода от 24.02.2020 година до
27.09.2021 година.
От събраните документи във връзка с проверката АНО
установява, че за периода от
24.01.2020г. до 22.08.2021 г. /датата, на която е била издадена последната месечна сметка № **********/22.08.2021
г./ ******* ЕАД е начислявало
такси за услугата и не е прекратило договора съобразно отправеното от потребителката предизвестие за тази цел преди намесата на КЗП. С оглед на
това е приел, че то е приложило нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, след като чрез Заповед № 560 от
26.07.2018 г. на Председателя на КЗП, влязла в законна сила с Решение № 9544 от 14.07.2020 г. на Върховния
административен съд на Република България, на същото е забранено да
прилага такава. Вследствие на това си действие то е продължило да издава фактури и да таксува за услуга, което от своя страна е причинило неоправдани финансови загуби за потребителя. Такова становище е изразено и
в решение от заседание на КЗП, отразено в т. 8 от протокол №25/15.12.2021 г.
Въз основа на изложеното АНО е приел, че гореописаният фактически състав
покрива признаците от състава на административното нарушение по чл. 210в от
ЗЗП.
Прието е, че нарушението е
извършено при условията на повторност по смисъла на пар. 13, т. 21 от ДР на ЗЗП, тъй като
е осъществено в едногодишен срок от влизане в сила на Наказателно постановление №2020-0051966/24.08.2020 г., с което на дружеството е наложена
имуществена санкция за същия по вид нарушение.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци,
засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. За да постанови
обжалваното решение, РС Габрово се е основал на събраните по делото
доказателства – писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и показанията на свидетелите Д. Н. Б. и Н. Г. С..
Въззивният съд не е констатирал съществени
нарушения в административнонаказателното производство. Приел е, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като както
наказателното постановление, така и актът за установяване на административното
нарушение съдържат реквизитите, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържа необходимите данни за
датата и мястото на които нарушението е било извършено и установено, както и в
какво точно се е изразило то.
От фактическа страна РС Габрово е приел за установено, че
съгласно приложената по делото Заповед № 560, издадена на
26.07.2018 г. от Председателя на КЗП, на ********* ЕАД е била наложена забрана да прилага нелоялна
търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от
ЗЗП, а именно – да не прекратява потребителския договор с изтичането на срока
на надлежно отправеното от потребителя едномесечно предизвестие до дружеството.
Заповедта е влязла в законна сила,
съгласно посоченото в постановлението и
приложено по делото решение N 9544 от 14.07.2020 г. по адм. д. № 8417/2019 г. на ВАС.
Въззивният съд е
приел за безспорно установена фактическата обстановка, описана в обжалваното
пред него наказателно постановление. От правна страна е направил извод, че в
конкретния казус поведението
на търговеца се явява в разрез с понятието за добросъвестност и професионална компетентност по смисъла на &13, т.
28 от ДР на ЗЗП, тъй като извършените
действия във връзка със заплащането на такси за отказана от страна на потребителката услуга, сочи за липса на грижи, които
би следвало да се очаква да бъдат
притежавани и да се проявят от „*********” ЕАД съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на
упражняваната от него дейност.
Решаващият съдебен
състав обаче е приел, че като
е определил извършеното като нарушение по чл. 210в от ЗЗП, поради
неизпълнението на установената чрез Заповед № 560 от 26.07.2018 г. забрана,
актосъставителят, а впоследствие и административно-наказващият органи са
допуснали нарушение на материалния закон. И това е така, тъй като
съдържащата се в цитираната по-горе заповед забрана за нелоялна търговска
практика е била въведена по
повод на обстоятелства - бездействие на търговеца да прекрати потребителски договор с изтичане на срока на надлежно
отправено от потребител едномесечно писмено
предизвестие до него, а не с действия, явяващи се в разрез с понятието за добросъвестност и професионална
компетентност, които са били свързани с
нарушението в настоящия казус и са обосновали същото от фактическа страна.
На следващо място, РС Габрово е приел, че АНО
е наложил наказание
за неправилно квалифицирано нарушение и то въз основа на санкционна разпоредба,
предполагаща белег на повторност по смисъла
&13, т. 21 от ДР на ЗЗП, който е бил
основан не на описаната в акта и обстоятелствената част на постановлението
Заповед № 560 от 26.07.2018 г., а на друга. непосочена в тях Заповед №
327/14.05.2014 г., издадена от Председателя на КЗП София, във връзка с чието
нарушаване е издадено Наказателно постановление №2020-0051966/24.08.2020 г.,
потвърдено с Решение № 260036/19.03.2021 г. по НАХД № 855/2020 г. на Районен съд
Ловеч, което от своя страна е било оставено в сила с Решение № 90/16.06.2021 г.
по КНАХД № 76/2021 г. на Административен съд Ловеч.
С оглед на това съдебният състав е достигнал до извод за незаконосъобразност на издаденото НП,
поради което го е отменил.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, от правна страна
Административен съд Габрово приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало във
въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради
което е процесуално допустима.
При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, АС Габрово
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за
отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Установяването на административното нарушение и
налагането на административното наказание, предмет на настоящото съдебно
оспорване, са осъществени от компетентни контролни органи, съгласно чл. 233, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП и приложени по делото заповеди. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Предвид това съдът следва да се
произнесе по основателността на жалбата и съществото на правния спор.
Процесното наказателно постановление е
издадено от директора на РД Русе към ГД «КП» при КЗП на основание следните
санкционни разпоредби на ЗЗП: Разпоредбата на чл. 210в от ЗЗП гласи, че който не изпълни заповед по чл.
68л, ал. 1 или
разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер
от 3000 до 70 000 лв.
Разпоредбата на чл. 231 от ЗЗП, съгласно която при повторно нарушение по глава 11 от
закона /в която е и чл. 210в от ЗЗП/ виновните лица се наказват с глоба, а
едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в двоен
размер.
Вмененото на *********** ЕАД нарушение на чл. 210в от ЗЗП се състои в
неизпълнение на Заповед № 560 от 26.07.2018 г., с която на дружеството е
забранено да прилага следната нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП – да не прекратява потребителския
договор с изтичането на срока на надлежно отправеното от потребителя
едномесечно предизвестие до дружеството.
В разглеждания
случай тази хипотеза не е налице, тъй като липсва отправено от потребителя З. Г. Й. предизвестие за прекратяване на договор до «***** ЕАД. Обратно -
сключени са две допълнителни споразумения, като потребителят-страна по тях не
оспорва положените в същите негови подписи, а в хода на извършената от КЗП
проверка не са установени данни за неавтентичност на така съставените
документи.
Действително, съгласно
допълнително споразумение № 1179954924012020-48589407
от 24.01.2020 г., потребителят и дружеството-мобилен оператор са се споразумели
за прекратяване на предоставяната от ********** ЕД услуга i-Traffic XL за трафик на данни,
с мобилен номер **********.
С второто допълнително
споразумение № 1179954924012020-48589485 от 24.01.2020 г. същите страни са
уговорили, освен закриване на горепосочената услуга, ползването на нова услуга
- i-Traffic XS+, за същия мобилен номер.
Видно от
приложените на л. 75-84 от АНД № 386/2022 г. на РС Габрово месечни сметки, за периода от
24.01.2020г. до 22.08.2021 г. на потребителката са начислявани месечни такси именно за
услугата i-Traffic
XS+.
Въз основа на тези обстоятелства на първо място следва
да бъде споделен извода на въззивната съдебна инстанция относно това, че
осъщественото от търговеца поведение не се състои в бездействие по
прекратяването на договор, по отношение на който потребителят е отправил
едномесечно предизвестие. И това е така, доколкото, на първо място, в
административно-наказателното производство не са събрани данни, че дружеството
е начислявало такси за прекратената по взаимно съгласие на страните услуга услуга i-Traffic XL.
Що се отнася до таксите, начислявани за услугата
i-Traffic XS+, следва да се посочи, че същите са начислявани въз основа на цитираното
по-горе допълнително споразумение, чиято валидност не е обсъждана и оспорена нито
от потребителя – страна по същото, нито от КЗП. А съгласно чл. 20а от
Закона за задълженията и договорите, договорите
имат сила на закон за тези, които са ги сключили, като могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона.
При това положение, според настоящия съдебен
състав, предмет на проверка от КЗП, е следвало да бъде прилагането на нелоялна
и по-конкретно - заблуждаваща търговска практика от служителите на мобилния
оператор при сключване на второто допълнително споразумение, доколкото в
подадената от потребителя жалба са описани опитите и волята му да бъде
прекратено ползването на описаната услуга. В този смисъл органите на КЗП е
следвало да съсредоточат проверката и да обсъдят предпоставките за ангажиране
на административно-наказателната отговорност на дружеството по чл. 210а от ЗЗП,
предвиждаща санкции за нарушения на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 – 11, 13, 15, 18 –
27 и чл. 68к, т. 3 – 6.
Това не е сторено, като не би могло да бъде предмет на установяване в развилото
се впоследствие съдебно производство, ограничено от фактите и обстоятелствата,
описани в съставените АУАН и НП.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че правилно
и при надлежна преценка на фактите, които се установяват от приобщения по
делото доказателствен материал, въззивният съд е приел, че основният състав на
административното нарушение, за което на «*********** ЕАД е наложена имуществена санкция, е неправилно
квалифициран, а следователно – неправилно е приложен и материалния закон. С
оглед на извода, че не е осъществен състава на нарушението по чл. 210в от ЗЗП,
то безпредметно е да се обсъжда наличието на повторност по смисъла на чл. 231
във вр. с пар. 13, т. 21 от ДР на ЗЗП.
С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция приема, че
касационната жалба е неоснователна, а решението на РС Габрово е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на
делото, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е
неоснователно и такива не следва да се присъждат. От страна на ответника по
касационната жалба не се претендират и доказват извършени във връзка с делото
разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63в
от ЗАНН във вр. с чл. 221,
ал. 2 пр. 1-во от АПК, Административен съд – Габрово,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177, постановено
на 21.12.2022 г. по АНД №386/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Г. Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Д. Атанасов/
2.
/Е.
Кирова-Тодорова/