Решение по дело №143/2024 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 62
Дата: 1 ноември 2024 г.
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20245150200143
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Момчилград, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20245150200143 по описа за 2024 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на О. К. О. с
ЕГН- **********, законен представител на „У.И.“ ЕООД с ЕИК- *********,
срещу
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 8149924 на ОДМВР-
Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, на
жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в
размер на 300 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се изразява недоволство от процесният електронен фиш, с
който му е била наложена горната глоба, като сочи, че същият е
незаконосъобразен, защото по него липсвали задължителните реквизити. Било
нарушено правото на защита на наказаното лице поради неяснота относно
фактическата обстановка- липсвало посочване на мястото на нарушението, и
същото било неясно, не било посочено местоположението на АТСС,
ограничителните знаци, разстоянието и др. Липсва протокол за използване на
АТСС. Не било спазено изискването за отстояние на ограничителният пътен
знак за скорост от мястото за видимост по Наредба № 18/ 23.07.2001г., нямало
дублиране на знака, и др. В тази насока са развити подробни съображения,
изложени в жалбата и иска отмяната на ел.фиш и претендира разноски.
1
В съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован чрез адв.И. О.
от АК- Пловдив, не се явява и не се представлява.
Ответната страна- административно- наказващият орган, ОДМВР-
Кърджали, не се представлява и като от главен юрисконсул е постъпило
писмено становища по жалбата, която се намира за неоснователна, както и се
претендират разноски, респ. иска се намаляване на адв.възнаграждение
поради прекомерност. От РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, е постъпило
писмо със писмени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
С електронен фиш серия К № 8149924 на ОДМВР- Кърджали, на
жалбоподателят е било наложено на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.2
т.4 от ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за
това, че на 22.09.2023г. в 12,45ч. в общ.Кирково, Извън населено място, по
път Е 85 1-5, км 372+150, в посока на движение от гр.Кърджали за ГКПП
„Маказа“, при ограничение на скоростта 60 км/ч., въведено с пътен знак „В-
26“, с МПС- тов.автомобил „ОПЕЛ МЕРИВА“ с рег.№ ********, е
извършил нарушение за скорост, което е било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 120c50b. В ел.фиш е посочено, че
разрешената скорост е 60 км/ч., установената скорост е била 92 км/ч, като
превишението на скоростта е било с 32 км/ч., което представлява нарушение
на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.
Като доказателство по делото АНО е приложил снимка с
разположението на АТСС, и снимка на знак „В 26“ за разрешена скорост от 60
км/ч, като в тях не са упоменати координатите на местоположението на знака
и АТСС, като в една снимка се съдържа указателна табела за посоката на
движение- и тя е към ГКПП „Маказа“/; Като доказателство е представен клип-
снимка от АТСС № 120c50b- записано е изрично, която е от процесната дата
и час, в който се вижда МПС с рег.№ ********, като измерената скорост е 95
км/ч., при ограничение от 60 км/ч.. в снимката- клип са дадени и клип
географските координати на местоизвършване на нарушението. Сиреч, в
ел.фиш АНО е приложил и законовият толеранс от минус 3 км/ч. Към този
клип е приложена и снимка на географска карта за месторазположението на
самото АТСС. В този снимков материал е посочено и мястото на
2
нарушението, с координати и словесно обозначаване на района. Посочен е
също така и регистрационният номер на автомобила, който съвпада с
посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на
нарушението.
С копие на протокол със съответен рег. № на РУ- Кирково към
ОДМВР- Кърджали, се установява, че използваното автоматизираното
техническо средство/система е вид ARH CAM S 1, и № 120c50b, т.е.
описаното в ел.фиш, на процесната дата/22.09.2023г. за времето от 11,00 часа
до 17,00 часа е било разположено на път Е 85 1-5, км 374+150, в посока на
движение- гр.Кърджали към ГКПП „Маказа“, където е имало пътен знак за
ограничение на скоростта от 60 км/ч.- като разстоянието от автоматизираното
техн.средство /мобилно/ до пътният знак е възлизало на 220 метра. От този
протокол е видно, че за това време са били направени 206 клипа- не са
посочени номерата, т.е. в т.ч. е и процесният, упоменат по-горе, клип- снимка.
Т.е. в протокола е посочено и конкретният пътен участък, който с
съвпада с посоченото в горе разположение на самата мобилна система за
видеоконтрол- този смисъл съдът приема, че географските координати,
посочени в клипа-снимка съвпадат с местоизвършването на нарушението-
сиреч направеното възражение в тази част е неоснователно.
От Протокол от 29.06.2023г. за проверка на мобилна система за
видеоконтрол / вид ARH CAM S 1, и № 120c50b, т.е. описаното в ел.фиш/;
Протокол за извършено обучение от 20.04.2022г.; и Удостоверение за одобрен
тип за измерване ARH CAM S 1, се установява, че използваната по време на
установяване на процесното нарушение мобилна система е от одобреният тип
средство за измерване, което е преминало проверка и е било годно за
експлоатация към момента на проверката/респ. установяване на нарушението.
Със справка от сектор КАТ- ПП се установява, че автомобилът, с
който е допуснато нарушението за скорост, и е предмет на процесният ел.фиш
е собственост на дружеството, чийто законен преставител е жалбоподателят
по настоящото производство- т.е. автомобилът е записан на името на
дружеството, с посочване и на името на жалбоподателя.
По делото е приложена Заповед за утвърждаване на правила за работа
с АТСС, както и самите правила. Приложена е заповед и за определяне на
длъжностни лица от системата на МВР с определени правомощия.
3
Приложена е справка за нарушител, касаеща жалбподателя по
настоящото производство, както и 2 бр. снимки от „Гугъл Мапс“, които съдът
прилага към делото- същите касаящ пътният участък в района на който е
допуснато нарушение с отразени разстояния.
При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът
съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице,
което има правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, и в
срок- приема се, че е такава поради обстоятелството, че АНО не е ангажирал
доказателства за връчването на електронният фиш на жалбоподателят по
делото- в нарочно писмо до съда е посочено, че няма получена разписка за
връчване на процесният ел. фиш, поради и което съдът приема, че е същата е
подадена в срок.
Жалбата, разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш,
намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е
териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това
е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да
се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва
да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя му,
посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може по
аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН
и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е
използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.
Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено
нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш,
като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите
индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението.
От приложените веществени доказателствени средства също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер
на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.
При така посоченото място, а това е територията на Община Кирково
/което се установява с горните доказателства/, безспорна е компетентността на
4
ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият
съд да се произнесе по спора.
От събраните по делото доказателства се стига до извода, че
извършването на процесното административно нарушение по чл.21 ал.2
вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на
движение в извън населено място за съответният вид МПС, установено с
пътен знак В-26/ е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство- описаното по-горе като вид и съответен номер, което представлява
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
от одобрен тип, преминала и съответна проверка и е годна за експлоатация.
В тази насока следва да се упомене, че в мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС е прието, че
издаването на електронният фиш е строго ограничено и е възможно само в
случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства
със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165
ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим- без нужда от
обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/.,
електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически
средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил,
какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и същите могат да
бъдат два вида, както следва; 1/стационарни– прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работният процес.
5
Трябва да се упомене, че с последното изменение на чл.189 ал.4 от
ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила към
момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването
на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при
наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и
заснето с АТСС, както и за него да не се предвижда наказание „лишаване от
право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни точки“. Или казано
иначе, отсъствието на контролният орган и нарушителят е меродавно към
момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното
нарушение. Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г.
на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи
да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата
за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от
пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез АТСС.
Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР №
1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите
законодателни изменения в ЗДвП. В цитираното по-горе Тълкувателно
решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., която
понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с
горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова
изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от
Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на
съдилищата се приемаше, че непоставянето на знака не е съществено
нарушение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваният ел.фиш е
издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Съобразно и
това се налага извода, че е установено и заснето нарушение на ЗДвП с АТСС, а
именно с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение- посоченият по-горе по вид и №, за което свидетелства
приложеният клип от датата на нарушението, който съгласно разпоредбата
на чл.189 ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в
административно- наказателният процес.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от
6
ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого
е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение.
В настоящия казус се установява от електронният фиш, че МПС е
регистрирано на името на жалбоподателят /на дружество, с законен
представител жалбоподателя/, но не се установи същият да е подал
Декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП, поради и което АНО е издал
процесният ел.фиш срещу жалбоподателя /посочен като лице, което е
управлявало МПС/. Казано с други думи, по делото се установи, че
жалбоподателят не се е възползвал от правото си по чл.188 ал.2 предл.2 от
ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно
средство, поради което съдът намира, че правилно
административнонаказателна отговорност е привлечен именно
жалбоподателят в настоящото производство, и в този смисъл, съдът приема за
доказано авторството на деянието.
Съдът приема за правилна и правната квалификация на нарушението,
тъй като безспорно е установено обстоятелството, че жалбоподателят е
извършил административно нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.2 вр.
ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост 92 км/ч /с отчетен
толеранс от минус 3 км в час- при установена и записана в снимковият
материал скорост от 95 км/ч./, при разрешена скорост в извън населеното
място от 60 км/ч /което е било регламентирано в пътен знак В 26, и което
обстоятелство се установява с обсъденият по-горе клип, съдържащ снимков
материал, като превишението на скоростта е от 32 км/ч. В ЗДвП е
предвидено, че превишението на разрешената скорост с посочените
стойности е наказуемо, така, както е посочено в съответната санкционна
норма от ЗДвП, поради и което съдът намира, че правилно е определено и
следващото се административно наказание, което съгласно нормата на чл.182
ал.2 т.4 от ЗДвП е „Глоба“ в размер на 300 лева, Сиреч, направените
оплаквания в жалбата се явяват неоснователни, т.к. ел. фиш съдържа
необходимите реквизити, отчетен е толеранса от 3 км/ч, и няма изискване ел.
фиш да съдържа и описание на самото ограничение по какъв начин е
въведено- от клиповете е видно, че такова има, и нарушението е допуснато
извън населено място /именно с описването на самото място- и това е път,
7
извън населено място, който път е описан по надлежният ред/. Предвид
изложеното и като обсъди всички доказателства по делото, съдът не
констатира пороци при установяване на нарушението, при използването на
АТСС, при издаването на електронният фиш.
Съдът счита, че при описване на фактическата обстановка не е
допусната неяснота във връзка с изписването на ограничението на
конкретната скорост за движение, въведена с пътен знак „В 26“. Събраните по
делото доказателства сочат, че е налице въведено ограничение с пътен знак „В
26“ за 60 км/ч, и което е записано и в самият ел.фиш е дадена ст-ст „60 км/ч/.
Установи, че използваното АТСС е одобреният тип, като конкретното
техническо средство с посоченият номер е минал периодичен преглед, и
следователно е годно да бъде използвано за установяване на нарушение за
скорост- в тази насока са горните писмени доказателства.
Съдът намира възражението за неправилно поставен пътен знак „В
26“, за неоснователно, т.к. контролът за скорост обхваща именно дали са
спазени изискванията, въведени със пътни знаци, касаещи скоростта на
движение, като видно от протокола по чл.10 от цитираната по-горе Наредба, а
и приложеният клип, на мястото на контрол е имало ограничение на скоростта
от 60 км/ч., въведена със пътен знак-посоченият по-горе.
Въз основа на изложените по-горе съображения съдът намира, че
обжалваният електронен фиш е законосъобразен, като не са налице
основанията за отмяната на същият, поради и което той следва да бъде
потвърден.
Налице са основания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
т.к., АНО е претендирал такива, и за съдебното заседание от органа, чрез
гл.ю.к. на ОДМВР- Кърджали е постъпило писмено становище, в което се
претендира ю.к. възнаграждение.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на
делото, както и разпоредбите на чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, вр.
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция
намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР-
Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К
№ 8149924, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на О. К. О. с ЕГН-
**********, законен представител на „У.И.“ ЕООД с ЕИК- *********, на
осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, е било наложено административно
наказание- “глоба” в размер на 300 лева, за допуснато нарушение на чл.21
ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА О. К. О. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-
Кърджали сумата от 80 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9