Решение по дело №597/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8545
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Десислава Йорданова Йорданова
Дело: 20191100500597
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

                                                                     №………

13.12.2019 г., гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                  

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ                                                                  

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                    мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.дело № 597 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Въззивното производство е образувано по жалба на ЗАД „А.“  чрез процесуалния представител юрк. Й.срещу Решение 521345/31.10.2018 г., постановено по гр.д. 40767/2018 г. по описа на СРС, 163 състав,  с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.213 от КЗ (отм.) във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК предявени от ЗАД „А.“ срещу „ЗД Е.“ АД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 487,08 лв. – регресно остатъчно задължение по преписка за щета 26013030100596 заведена при ищеца вследствие на ПТП от 11.03.2013 г. и протокол за ПТП 1322367, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до изпращане на вземането, както и лихва за забава в размер на 148,52 лв. за периода от 13.04.2015 г. до 13.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 23883/2018 г. по описа на СРС, 163 състав.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извод за липса на валидно облигационно отношение между ответника и виновния за ПТП водач по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Излага, че ответното дружество доброволно е възстановило голяма част от сумите претендирани от ищеца извънсъдебно, във връзка с процесното ПТП, което обстоятелство следва да се тълкува като извънсъдебно признание  на валидността на застрахователния договор по застраховка „гражданска отговорност“. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване изцяло на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответното дружество, с който въззивната жалба се оспорва и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Излага се, че плащането по извънсъдебната претенция е направено като знак на добра воля във взаимоотношенията между двете застрахователни дружества и не представлява извънсъдебно признание на основанието на иска. Сочи се, че полицата за сключена застраховка „гражданска отговорност“ представена пред СРС е била прекратена на 20.12.2012 г. (преди настъпването на процесното ПТП), поради неплащане на премията по застрахователния договор, като факта на прекратяване е бил отразен в публични регистър на Гаранционния фонд.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, първоинстанционното решение е и правилно, поради следните съображения.

Съдът е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК.

            Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ.

            В чл. 213 КЗ (отм.) е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

            Основателността на регресната претенция по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД предполага установяване, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ наличие на действително облигационно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и соченото като делинквент лице; 3/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие и на двата договора за застраховка, за което вина носи водачът на МПС, чиято гражданска отговорност е обезпечена при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 5/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" в полза на застрахованото лице.

             За основателността на иска е необходимо кумулативното наличие на всички елементи (юридически факти), включени във фактическия състав. Отсъствието, на който и да е елемент води до неоснователност на предявения иск. Съдът намира, че ищецът, в чията доказателсвена тежест е било доказването на факта, не е доказал наличие на действително облигационно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и соченото като делинквент лице.

Съгл. разп. на чл. 187 от ТЗ (отм.); застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията, освен ако със закон е предвидено или в договора е уговорено друго. В случая не се представиха доказателства, както за заплащане на застрахователната премия, така и относно евентуална друга уговорка. По делото е представена застрахователна полица 07112001237794 , но същата няма характера на платежен документ, съгл. разп. на ЗСч., действал към датата на издаване на полицата, поради което и същата не доказва извършено плащане на уговорената застрахователна премия. В допълнение следва да се отбележи, че с отговора на исковата молба ответникът е направил изрично оспорване, че по полицата е направено плащане, поради което и същата е прекратена.

На следващо място, съгласно чл. 294, ал. 1 от КЗ всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в РБ, представя на Информационния център ежеседмично до втория работен ден на следващата седмица справка за сключените и за прекратените застрахователни договори към края на предходната седмица. От представената по делото справка от Гаранционния фонд (л.46 от делото) е видно, че полица 07112001237794 е сключена и е с начална дата на покритие  07.05.2012 г., крайна дата на покритие 06.05.2013 г. и  е прекратена на 21.12.2012 г. – преди 11.03.2013 г. - датата на ПТП. Макар приложената справка, в частта на отразеното прекратяване  на договора да е документ отразяващ изгодни за представящата я страна и да не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, същата следва да бъде ценена с оглед всички събрани по делото доказателства.

На последно място, необходимо е да се обърне внимание и на факта, че в протокола за процесното ПТП 1322367, приложен към исковата молба е отразено, че за автомобила, чийто водач е виновен за настъпване на произшествието  марка Скания с рег. Номер ******е сключена застраховка „гражданска отговорност“ с полица 05112001243271 в „ЗК У.“ АД с период на покритие 09.05.2012-08.05.2013 г. В тази част протокола за ПТП представлява частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда сила, но следва да се цени с оглед другите събрани доказателства, като съдът намира, че същият е индиция за съществуване на друго застрахователно правоотношение.

  При изложеното, доколкото всички събрани доказателства следва да се ценят в тяхната съвкупност, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на валидно облигационно отношение между ответника и декинквента, в който случай не може да се приеме, че извършеното от ответника извънсъдебно плащане по претенцията на ищеца към ответника във връзка с процесното ПТП е достатъчно за доказване на наличие на конкретни валидни облигационни отношения и не променя крайния извод на настоящата инстанция  за неоснователност на исковата претенция.

Предвид изложеното, разглеждайки в съвкупност изложените обстоятелства, съдът намира, че предявеният главен иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен. Предвид изхода по главния иска като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, право в негова полза да бъдат присъдени разноски има ответника въззиваем. От въззивемия е направно искане в този смисъл и е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Срещу претендирания размер на юрисконсултското възнаграждение не е направено възражение за прекомерност от ответната страна, поради което съдът намира, че същото следва да бъде присъдени в пълния заявен размер от 250 лв.

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 521345/31.10.2018 г., постановено по гр.д. 40767/2018 по описа на СРС, 163 състав.

ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество А.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „З.д.Е.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/ - разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.