Р Е Ш Е Н И Е
№ 260032
гр. Хасково 08.03.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен
състав в публичното съдебно заседание, проведено на девети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
Капка Вражилова
при секретаря: Красимира
Николова и в присъствието на прокурора:, като разгледа
докладваното от чл.съдията Филипов ВНЧХД № 561 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 260007/05.10.2020г. постановена
по НЧХД № 1173/2019г., Районен съд – Хасково е признал подсъдимия К.Т.Т. *** за
виновен в това, че:
На 12.03.2019г. в гр.К., казал нещо
унизително за честта и достойнството на Б.М.К. *** - ***** *****
******* на ** в ***
“О.“ К., като в негово присъствие му
казал „ Марш навън ти жалко подобие и пародия на *****. Ти си най-големият наглец и неблагодарник, който
познавам в тази служба“, като обидата е нанесена публично в С. п. гр.К., при отворени врати на кабинети и към коридора и в
присъствието на мл. инспектори Г. – К., Й. Д. Г., Г. Д. К., В. К. Х. и на длъжностно лице при и по повод изпълнение на
службата и функцията му, поради което и на осн. чл.148 ал.1 т.1 и т.3, вр. чл. 146
ал.1 предл.1 и чл.54 от НК, го осъдил на 3000 лв. „глоба“ и „обществено
порицание“.
С присъдата, подсъдимия е признат за
виновен и в това, че : На 12.03.2019г. в гр.К., приписал на длъжностно лице - Б.М.К. *** - ***** ******* - ***** на ** в *** “О.“ К., неизвършено престъпление „кражба“ като казал, че Б.К.
при и по повод на служебните си задължения и функция, бил хванат да краде нафта
от служебния автомобил, като клеветата е нанесена публично в С. п. гр. К., при отворени врати на кабинети и към коридора и в
присъствието на мл.инспектори Г. – К., Й. Д. Г., Г. Д. К. и В. К. Х., поради което и на осн. чл.148 ал.2 предл.1 вр. ал.1
т.1 и т.3 вр. чл.147 ал.1 предл.2 и чл.54 от НК, го осъдил на 5000 лв. „глоба“ и
„обществено порицание“. На осн. чл.23 ал.1
от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание в размер на най - тежкото от
наложените му а именно 5000 лв. „глоба“ към което на осн. чл.23 ал.2 от НК, е
присъединено наказанието „обществено порицание“. Подсъдимият е осъден и да
заплати на тъжителя, обезщетение за причинените му от престъпленията неимуществени
вреди в размер на 700лв. за първото и
1200 лв. за второто, ведно със законната лихва от дата на увреждането до
окончателното изплащане и разноски, а по сметка на съда държавна такса върху
уважените граждански искове, които за разликата до пълният им предявен размер
от 1000 лв. за престъплението по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл. 146 ал.1 предл.1
от НК и до 2000 лв. за престъплението по чл.148 ал.2 предл.1, вр. ал.1 т.1 и т.3
вр. чл.147 ал.1 предл.2 от НК, като неоснователни са отхвърлени.
Недоволен от присъдата останал защитникът
на подсъдимия, който я обжалва в срок с оплаквания за неправилност,
необоснованост, незаконосъобразност, явна несправедливост на наказанието. В жалбата
и допълнението към нея се излагат и съображения, за допуснати от първата
инстанция съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на подсъдимия, както и неизясняване на обвинението за клевета. Твърди се
разминаване между обстоятелствената част на повдигнатото с тъжбата частно
обвинение и диспозитива на присъдата, който не му бил съответен. Навеждат се
доводи за недоказаност на обвинението, на предявените граждански искове,
превратно тълкуване на доказателствата и необсъждането им изцяло,
немотивираност на съдебния акт досежно наложеното наказание “обществено
порицание“. С жалбата са направени доказателствени искания, като се иска
присъдата да бъде отменена, подсъдимият оправдан, а гражданските искове
отхвърлени, претендират се разноски.
Присъдата не е обжалвана от частният
тъжител, който пред настоящата инстанция се явява с повереникът си адв. Р.,
която оспорва жалбата като неоснователна. В пледоарията си повереникът посочва,
че за първото престъпление - квалифицирана обида в тъжбата не се съдържали
твърдения да е нанесена в присъствието на изброените в диспозитива на присъдата
лица, което обаче като елемент на квалификацията на това престъпление, не се
отразявало на правилността на присъдата, която като правилна, обоснована и
законосъобразна, иска да бъде потвърдена.
В същата насока е и искането на частният тъжител.
Пред настоящата инстанция, подсъдимият
се явява лично и със защитникът си адв.Б., който в пледоарията си излага
съображения идентични с наведените в жалбата и допълнението към нея, макар да
посочва че са извън тях. Поддържа направените с жалбата искания за оправдаване
на подсъдимия и отхвърляне на гражданските искове. Подсъдимият в личната си
защита, иска да бъде оправдан, в последната си дума предоставя на съда.
Пред настоящата инстанция не са
допускани и събирани нови доказателства.
Хасковският окръжен съд като провери
изцяло, правилността на обжалваната присъда, по посочените оплаквания,
изтъкнатите доводи и служебно намира, че жалбата е основателна макар не по
всички изложени в нея съображения и присъдата следва да бъде отменена, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, без да се
разглежда по същество от настоящата, поради следното: На
10.09.2019г., тъжителят депозирал в РС – К. частна тъжба против подсъдимия, в която са изложени
фактически твърдения за служебното им качество на служители в *** „О.“ К. -
подсъдимия като инспектор, тъжителя като
****** ****** - ***** на **
и длъжностни лица. В тъжбата е посочено
и, че на 12.03.2019г. докато били на работа и в кабинета на началника на
службата- св. Б., подсъдимия в
присъствието на тъжителя чрез думите „Марш навън ти жалко подобие и пародия на ******. Ти си най – големия наглец и неблагодарник който
познавам в тази служба“, казал нещо унизително за честта и достойнството му,
като в този момент били отворени вратите между кабинета на началника и този на
подсъдимия, като последния продължил да
изрича думите спрямо тъжителя и след излизането му в коридора и те били чути от
колегата им Г.-К. След това в тъжбата е описано,
че подсъдимия в присъствието на колегите им Г. – К., Й. Г., Г. К. и В. Х., казал на
тъжителя че бил най – големия неблагодарник предвид всички компромиси които му
правили и му приписал престъпление че бил крадец заявявайки, че той / подсъдимия/
и началникът им Б., го хванали да
краде нафта от служебния автомобил но решили да му направят компромис, което не
било вярно. С тъжбата е поискано предаване на подсъдимия на съд за две
престъпления, предледвани по реда на частното обвинение – първото по чл.148
ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.146 ал.1 от НК- квалифицирана обида нанесена публично, на
длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му, чрез отправените от
подсъдимия спрямо тъжителя думи в кабинета на началника на службата. Второто, по
чл.148 ал.2 предл.1 вр ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.147 ал.1 предл.2 от НК - квалифицирана
при същите условия клевета, чрез приписване на престъпление на тъжителя с
изреченото от подсъдимия, че последния и началникът им Б. били
хванали тъжителя да краде нафта от служебния автомобил. С тъжбата са предявени
граждански искове в размер от по 3000 лв., претендирани като обезщетение за причинените
на тъжителя в резултат на всяко едно от престъпленията, неимуществени вреди. След
отвод на съдиите от РС – К.,
образуваното там по тъжбата НЧХД № 917/19 г. е изпратено от ВКС на осн. чл. 43 т.3
от НПК за разглеждане в РС – Хасково и образувано НЧХД № 1173/2019 г. по описа
на последния , по което е постановена присъдата предмет на настоящата проверка.
След образуване на делото, с определение на съдията докладчик имащо характера
на разпореждане по чл. 252 ал.4 от НПК, подсъдимият е предаден на съд за
престъпленията, за които е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда.
При постановяване на определението / разпореждането/ обаче, съдията докладчик
не съобразил изложените в тъжбата фактически твърдения при предаването на
подсъдимия на съд за престъплението по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.146 ал.1 от НК, според които обидните за тъжителя думи били изречени от подсъдимия в
присъствието на св. Б. и чути от св.Г. –
К., не и в присъствието и на свидетелите Г., К. и Х. Посоченото
е противоречие между фактическите твърдения в тъжбата по които подсъдимият се
защитавал доколкото тъжбата замества обвинителния акт и приетото в разпореждането
за предаването му на съд и респективно в диспозитива на постановената присъда,
като в тази насока жалбата е основателна защото така е допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 от НПК, засегнало правото
на защита на подсъдимия. На следващо място пак в определението /
разпореждането/ за предаване подсъдимия на съд,
чрез изписаният диспозитив по второто частно обвинение, за престъплението
по чл.148 ал.2 предл.1 вр. ал.1 т.1 и т.3, вр.чл.147 ал.1 предл.2 от НК,
залегнал и в присъдата а именно, че приписаното от подсъдимия на тъжителя престъпление
кражба е „неизвършено“, какъвто
обективен признак в чл.147 ал.1 предл.2 от НК няма, преждевременно е засегнат
предметът на доказване по това обвинение. Това е така защото чл.147 ал.2 от НК
предвижда ненаказуемост при доказване истиността на разгласените позорящи обстоятелства
или приписани престъпления, но това може да стане известно едва след съдебното
следствие , не и предварително. По същия начин е подходено и при произнасянето
в проведеното на 05.10.2020г. съдебно заседание с което е оставено без уважение
искането на защитата, св.Ш. да отговори
на конкретен въпрос. Видно от съдебния протокол в мотивите на това определение,
съдът отново засегнал предмета на доказване по обвинението за престъплението „клевета“
и на практика преди постановяване на присъдата приел, както и в определението
си / разпореждането / за предаване подсъдимия на съд, че обвинението за това
престъпление е доказано. По посоченият начин, съдът е изразил предубеденост за
виновността на подсъдимия по това обвинение още при предаването му на съд и при
разглеждане на делото и това е породило основание за отвод по чл.29 ал.2 от НПК
на съдията докладчик, който не е следвало при това положение да разглежда
делото по същество. В случая е допуснато отстранимо съществено процесуално
нарушение по чл.348 ал.3 т. 3 от НПК, представляващо незаконност на съдебния
състав постановил присъдата, защото е нарушен принципа на справедлив процес по чл.6
ал.1 от ЕКПЧОС. Освен посочените нарушения е допуснато и трето по смисъла на
чл. 343 ал.3 т.2 от НПК, засягащо мотивите към присъдата, каквито на практика
липсват. Това е така, защото от приложените към присъдата мотиви не става ясно освен,
че въз основа на кои доказателства е прието, че подсъдимия изрекъл спрямо
тъжителя всички унизяващи честта и достойнството му думи, за които е признат за
виновен и осъден по обвинението за обида, но и защото липсва анализ на събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както изисква НПК. Именно въз
основа на анализа на доказателствата, съдът отговаря на въпросите по чл. 301 от НПК, което обаче в случая не е направено и непълнотата на мотивите е толкова
съществена, че прави невъзможна проверката и преценката от въззивната
инстанция, на волята на първата. Следва да се отбележи още и че нарушение е
допуснато и при приемане на гражданските искове. С тъжбата са предявени искови
претенции за обезщетение на претърпените от деянията по повдигнатите частни
обвинения, неимуществени вреди от по 3000 лв. за всяко. Същевременно в
проведеното на 04.06.2020г. съдебно заседание, според отразеното в протокола
който не е оспорен, повереникът на частния тъжител направил уточнение на
исковата претенция, представляващо на практика изменение, което е допустимо
като посочил, че предявената претенция от 3000лв., 1000 лв. от тази сума
произлизали имуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1 от НК /
квалифицираната обида/, а 2000 лв. от това по чл.148 ал.2 от НК. При това
положение, вместо да уточни петитума на исковете и конкретно какъв вид
обезщетение се претендира, съдът приел за съвместно разглеждане гражданските
искове за обезщетение на неимуществени вреди от престъпленията в посочения размер,
по които се произнесъл с присъдата, което обаче е довело до неяснота между претендираните и уважени искови претенции. Предвид
изложеното по - горе обаче, относно посочените
допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, които са отстраними,
но не могат да бъде отстранени за пръв път от настоящата инстанция, обжалваната
присъда следва да бъде отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, от фазата на разпоредителното заседание.
Водим от горното и на осн. чл. 334 т.1, вр.
чл. 335 ал.2
вр. чл. 348 ал.3 т.1, т.2 и т.3 от НПК съдът,
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 260007/05.10.2020г.,
постановена по НЧХД № 1173 / 2019г., по описа на Районен съд – Хасково.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд- Хасково, от фазата на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване .