О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти май две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Петкова
частно гражданско дело № 1186 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
на И.И.Х., ЕГН ********** и Л.Г.Х., ЕГН **********, срещу решение
№682/13.02.2029г., постановено по гр.д. №18483/18г. по описа на ВРС, LІ-ви с-в, с което е прието за установено в
отношенията между ищците М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М., ЕГН **********,***,
и ответниците И.И.Х., ЕГН **********, и Л.Г.Х., ЕГН **********,***, че ищците
са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на избено помещение №
29 с площ по документ за собственост от 12,05 кв. м и измерена на място площ от
6,58 кв. м, при граници: изба № 30, избен коридор, избен коридор, изба № 28,
представляващо прилежаща част към собствения им самостоятелен обект в сградата
с идентификатор № 10135.3515.636.1.18 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр. Варна, р-н Младост, ул. „Драгаш“ № 15-19, вх. А, ет. 5, ап. 29, по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 185 от
10.07.2003 г., том III, рег. № 4100, дело № 569/2003 г. на нотариус Огнян
Шарабански с рег. № 147 в НК, поправен с нотариален акт за поправка на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42 от 18.10.2018 г., том
V, рег.12483, дело № 826/2018 г. на същия нотариус, и ОСЪЖДА ответниците И.И.Х.,
ЕГН **********, и Л.Г.Х., ЕГН **********, да предадат на ищците М.Т.М., ЕГН **********,
и К.С.М., ЕГН **********, избеното помещение № 29 с измерена на място площ от
6,58 кв. м при граници: изба № 30, избен коридор, избен коридор, изба № 28, на
основание чл. 108 ЗС; осъдени са въззивниците Христови да заплатят на М.Т.М. и К.С.М.
сумата от 784 лв., представляваща обезщетение за лишаване в периода от
01.09.2015 г. до 06.12.2018 г. от ползването на собственото им избено помещение
№ 29 с площ по документ за собственост от 12,05 кв. м и граници: изба № 30,
избен коридор, избен коридор, изба № 28, представляващо прилежаща част към
собствения на ищците самостоятелен обект в сградата с идентификатор №
10135.3515.636.1.18 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, р-н
Младост, ул. „Драгаш“ № 15-19, вх. А, ет. 5, ап. 29, , ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 06.12.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД; както и са осъдени
ответниците да демонтират поставената метална врата на входа на общото избено
коридорче, в което се намират изби с № 24, 25, 26, 28 и 29, разположена в
сутерена на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, р-н Младост, ул.
„Драгаш“ № 15-19, построена в поземлен имот с идентификатор № 10135.3515.636 по
КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, и да освободят от техните вещи собственото на ищците М.Т.М., ЕГН **********,
и К.С.М., ЕГН **********, избено помещение № 29, находящо се в същото избеното
коридорче, на основание чл. 109 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за осъждането
на ответниците да възстановят вратата на посоченото избено помещение № 29. В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, тъй като не
са коментирани доказателствата в тяхната съвкупност. Сочи се, че немотивирано
са ценени само гласните доказателства, ангажирани от ищците. Твърди се
наличието на новооткрито доказателство, което свидетелят Радушев е открил след
постановяване на първоинстанционния акт. Сочи се, че въпросното доказателство-
анекс към договор, установява, че е договорено със строителната фирма
процесната изба да остане собственост на трето лице Марийка Атанасова
Костадинова. Молят да бъде прието горното доказателство, като за установяване
наличието на предпоставките по чл.266 ГПК да бъде разпитан свидетеля Радушев,
който да установи, че същото е новооткрито. Моли се за отмяна на решението и
отхвърляне на иска.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран
отговор на въззивната жалба от въззиваемите М.Т.М., ЕГН **********, и К.С.М.,
ЕГН **********. Същите оспорват жалбата
и молят да бъде оставена без уважение. Твърдят, че не са налице предпоставките
по чл.266 ГПК за допускане на исканото писмено доказателство, поради което и
мобят да бъде оставено без уважение искането.
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което и е допустима.
Направеното искане за допускане до
разпит на свидетеля Радослав Димитров Радушев, който да установи
„предпоставките по чл.266 ГПК“ /както е посочено в жалбата/, е неясно. Не се
сочи кои точно факти ще установява свидетеля, от които да бъде направен извод,
че доказателството е новооткрито. Затова и към настоящия момент съставът не
може да се произнесе по направеното искане за разпит на св. Радушев. В открито
съдебно заседание въззивниците следва да конкретизират фактите, които ще
установяват посредством гласните доказателства. По искането за приемане на
анекса от 16.05.1995г. съдът ще се произнесе в първо съдебно заседание след
установяване налице ли са предпоставките за допустимостта му.
Водим от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Насрочва делото в открито съдебно
заседание, което ще се проведе на 23.09.2020г. от 10.00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните.
ДАВА възможност на въззивниците
най-късно в първото открито съдебно заседание да уточнят кои факти ще
установява искания от тях свидетел Радослав Радушев, като едва след уточнението
съдът ще се произнесе по искането за допускането му, както и за допускането като
доказателство по делото на анекс от 16.05.1995г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.