Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 255

град Габрово, 20.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни …............................ през две хиляди и двадесета година ................................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................. и в присъствието на прокурора ..................................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 1310 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя Р.Д.Д. *** е обжалвал Наказателно постановление № **********, издадено на 27.11.2019 година от Заместник директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Обн. ДВ брой 11/07.02.2012 г.) във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5/05.08.2011 г. за сечите в горите (Обн. ДВ брой 64 от 19.08.2011 г.), същият е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 300 лева, наложена въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. По съображения, изложени в жалбата и подробно развити при съдебното производство по делото чрез процесуален представител, който е упълномощил според предвидения за това ред, жалбоподателя е приел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане за присъждане на разноски съобразно указаното в чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Свидетелите Т.Г. и П.П. работят като горски инспектори към РДГ – В. Търново.

На 25.04.2019 г. св. Т.Г. и П.П. заедно с друг служител на ТП „Държавно горско стопанство” Габрово осъществили проверка в имот - сечище, който се намирал в Отдел 263, подотдел „Щ2” на землище Драгановци, Община Габрово. При проверката свидетелите констатирали, че за този имот, който се явявал държавна горска територия, спадаща към тази на РДГ -  Велико Търново, имало издадено позволително за сеч № 0472406 от 03.01.2019  г. на името на жалбоподателя Р.Д., с което на последният като представител на фирма „Хедон” ЕООД се разрешавало да извърши сеч на дървесина в него по количество и видове, упоменати в това позволително. При извършената проверка на терен е било прието за установено, че в западната част на сечището е имало направен извозен път с дължина 35 метра и ширина 3 метра, по който е извличана дървесина, който не е бил ограничен на терена с боя и не е отразен в технологичния план за добив на дървесина. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол Серия В, № 006273 от 25.04.2019 година.

Въз основа на данните, отразени в констативния протокол, на 04.06.2019 година в присъствието на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение от свид. Т.Г., който е приел, че след като през периода 06.01.2019 г. до 25.04.2019 г. в качеството си на лесовъд на частна практика, отговарящ за имота, не е следил за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина от Отдел 263, подотдел „Щ2” на землище Драгановци, Община Габрово, за който е било издадено позволително за сеч № № 0472406/03.01.2019  г., като в подотдела е направен извозен път с дължина 35 метра и широчина 3,0 метра, неотразен в технологичния план за добив на дървесина, жалбоподателя Р.Д.Д. е извършил нарушение по смисъла на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5 от 05.08.2011 година за сечите в горите. Актът е бил връчен на жалбоподателя на същата дата, след неговото съставяне. По-късно, въз основа на него и останалите приложени материали по административно-наказателната преписка е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

 От данните, които се съдържат в приложеното на л. 14 от делото копие от известие за доставяне, се установява, че обжалваното наказателно постановление е било получено от жалбоподателя на 05.12.2019 година. Жалбата против него (съобразно данните за отразените в нея входящ номер и дата) е постъпила пред наказващия орган на 11.12.2019 година, или в рамките на предвидения с чл. 59 от ЗАНН седем дневен срок за обжалване, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис от самото постановление. Поради изложеното и с оглед на това, че се явява подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за неговата отмяна.

От данните, които са отразени в скицата към приложеното копие от технологичния план, е видно, че според него при добива на дървесина жалбоподателят е имал право да извлича трупи на къси и дълги стеблени секции, изцяло натоварени или с влачене по терена. Доколкото това е така, а показанията на разпитания свидетел П.Т. сочат, че след като е била поваляна, дървесината е била закачана с лебедка, монтирана на специализирана техника и чрез влачене по земята е била изваждана до съществуващия път, който е посочен в плана, следва да се приеме, че това, което е било прието за път в западната част на сечището, в действителност не е представлявал такъв, а просека, която се е образувала в резултат на действията във връзка със самото извличане на добитите трупи от дървесина. Проверяващите не са открили следи, които да установяват за подравняване на терена, спадащ към тази просека чрез земекопна техника, което също води до заключение, че не става въпрос за път, както е приел автора на съставения акт. Основание за това дават не само показанията на св. Тодоров и тези на вписания в констативния протокол свид. Н.Г., който също е присъствал при осъществената на 25.04.2019 година проверка на място, но и показанията на св. П.П.. Последният е заявил, че в имота е имало следи, сочещи за използвана горска техника при добива на дървесина, но без да се ангажира с категорично мнение дали те са били от влачене или от други дейности, свързани с направата на път, тъй като според него и двете възможности се яявяват вероятни. След като отчете изложените обстоятелства съдът прие, че събраните по делото доказателства не установяват съществуването на самото нарушение като обективен факт. Тъй като те не сочат за наличие на път, извършеното от жалбоподателя не би могло да осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление нарушение, а поради липсата на такова това постановление следва да се отмени.

Освен изложеното до момента следва да се има предвид, че както в акта, така и в издаденото във основа на него наказателно постановление, не са посочени данни за конкретното съдържание на самото бездействие, чрез което жалбоподателя не е изпълнил задължението си да следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина от Отдел 263, подотдел „Щ2” на землище Драгановци, Община Габрово. Данните по отношение на това бездействие имат важно значение за състава на нарушението от обективна страна, тъй като именно те позволяват да се извърши преценка дали той е виновен за него, както и въз основа на каква (умишлена или непредпазлива) проявена форма на вина. Поради това отразената в акта констатация (че не е следил за спазването на този технологичен план) също не се явява достатъчна за законосъобразното ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност, още повече и поради факта, че датата (датите), на които той не е проявил дължимото поведение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5/05.08.2011 г. за сечите в горите, не са отразени в материалите по административно-наказателната преписка, и не са установени от събраните доказателства. Те безспорно попадат в рамките на периода, който е изтекъл между началната дата за започване на сечта по издаденото позволително и момента за установяване на нарушението. Само посочването на този период обаче (без допълнителното пояснение, че се касае за нарушение, извършено на неустановен ден/дни от него) не е в състояние да определи, че акта и НП отговарят на предвидените изисквания в чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Възникналата във връзка с гореизложеното непълнота по отношение на обстоятелствата, при които нарушението е прието за осъществено от страна на актосъставителя, е била пренесена и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, в което също липсват данни за конкретното съдържание на съответното бездействие, отчетено от наказващия орган като причина за налагане наказание въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. С оглед на това  се налага заключение, че жалбоподателя също е санкциониран в разрез със законовите изисквания, защото липсващите данни за изпълнителното деяние на съответното нарушение не позволяват да се даде еднозначен отговор на въпроса дали то би могло да бъде санкционирано въз основа на приложената санкционна норма, а ако да – в съответствие с коя от двете различни хипотези, предвидени в нея. Това обстоятелство самостоятелно определя издаденото постановление като незаконосъобразно по същество, тъй като разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е предвидила наказание за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по Закона за горите, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното  наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че съобразно предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Р.Д. стойността на съответните разноски – възлизащи на сумата от 300 лева, които (според приложения на л. 58 договор за правна защита и съдействие № **********) той е направил за упълномощаване на процесуален представител в рамките на настоящото дело.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТМЕНЯВА № **********, издадено на 27.11.2019 година от Заместник директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, на Р.Д.Д. ***, ЕГН **********, е била наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 300 (триста) лева – на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново към ИАГ при МЗХГ София, с адрес гр. Велико Търново, бул. „България” № 23, и инд. № 00138396, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Д. ***, ЕГН **********, сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща направени от същият разноски по делото за адвокат, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................