№ 9379
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110160534 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Й. Ц. срещу З. Й. М..
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици при равни квоти на поземлен
имот с идентификатор ************** с адрес: /населено място/, въз основа на
наследствено правоприемство, като всеки от тях притежавал самостоятелен обект в
намиращата се в имота сграда. Посочва, че имотът бил ограден с паянтова ограда,
която не осигурявала необходимата защита. Поради това, през 2008г. ищецът
предложил изграждането на нова ограда, като ответникът и майката на страните М. П.
изразили съгласие за това. Оградата била проектирана и изградена през 2008г. от
четирите страни на имота изцяло със средства на ищеца, като общата стойност
възлизала на 50 000лв. Счита, че от тази сума половината се дължи от съсобственика й
– ответникът. С нотариална покана от 2021г. го поканил да плати, но не последвало
плащане.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 17 966,93лв. (съобразно поисканото и
допуснато изменение на иска), представляваща припадащата се част от стойността на
оградата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумата от 730лв., представляваща мораторна лихва за периода
02.06.2021г.-08.11.2022г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявените искове. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.
Също така, оспорва оградата да е изградена изцяло със средства на ищеца, че
стойността й възлиза на 50 000лв., както и че е давано съгласие за изграждането й.
Посочва, че за изграждането й са ползвани стари материали, че същата е изградена без
одобрен проект и разрешение за строеж, както и при неспазване на законовите
изисквания. Твърди, че майката на страните е платила на ищеца освен посочените в
нотариалната покана 6000лв., и допълнителни средства.
С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че
страните по делото са сестри и са съсобственици при равни квоти на поземлен имот с
идентификатор ************** с адрес: /населено място/, въз основа на наследствено
правоприемство, както и че в имота е изградена нова ограда през 2008г., като ищцата е
организирала построяването й и към настоящия момент ограда е в същия вид.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства са събрани гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели и е изслушано и прието експертно
заключение по съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Свидетелят А. посочва, че познава страните, като съпругът на ищцата му бил
много близък приятел. Заявява, че посещавал имота от 1978-79г. и същият бил ограден
с колове и телена ограда, чието състояние на било добро – коловете били разкривени, а
мрежата огъната на места. Разказва, че съпругът на ищцата плащал за изграждането на
оградата. Не бил свидетел на противопоставяне от страна на майката и сестрата на
ищцата за изграждането на оградата. Посочва, че е виждал ответницата в имота при
изграждането на оградата, като не е чул и не му е споделяно да изразява несъгласие с
това. Разказва, че материалите, които са поръчвани за новата ограда, са поръчвани от
ищцата, а самото изпълнение било извършено от строителна бригада.
Свидетелят С., която е първа братовчедка на страните, посочва, че живее над
процесния имот в съседен имот. Старата ограда в имота била с мрежа, но в много
добро състояние. Посочва, че при изграждането на новата ограда съпругът на ищцата я
попитал да се включи, но тя нямала финансова възможност и не му дала съгласие да
изгражда ограда на разделителната линия между двата съседни имота. Според
свидетеля, старата ограда била стабилна с бетонни колове и мрежа и нямало нужда от
нова. Материалите за новата ограда не били нови, а втора употреба. Майката на
страните и споделила, че дала пари на ищцата за изграждане на оградата, но не
посочила точна сума. „По убеждение“ на свидетеля, ответницата не е давала съгласие
за изграждане на оградата, но не може да каже точно, „не й е споделяла това“. Посочва,
че майката на страните отказала изграждането на оградата, но въпреки това заплатила
част от нея на ищцата.
От допуснатата, изслушана и приета СТЕ се установява, че в процесния имот е
изградена ограда от стоманобетонова долна част и метални решетки в горната част в
едната част от имота, като дължината на тази част от оградата без двете врати е 19,60
метра. В останалата част на дворното място, по останалите три страни на имота, е
изградена масивна, плътна ограда, състояща се от бетонова основа с височина 65 см.
над кота терен, стоманобетонови колони със сечение 25/25 сантиметра и височина над
бетоновата основа 160 см. Между колоните е изпълнена тухлена зидария с дебелина
12,50 см. Извършен е завършващ стоманобетонов борд, върху който са наредени
керемиди в един ред. Вещото лице посочва, че към момента на огледа оградата е в
много добро състояние и общата дължина на плътната ограда по трите страни на
дворното място е 62 метра. Експертът счита, че стойността на изпълнената ограда в
имота по средни пазарни цени към 2008г. възлиза на 41 933,87лв., като с тази сума се е
увеличила и стойността на имота.
По делото е представена нотариална покана от ищцата, връчена на ответницата на
02.06.2021г., с която ищцата я кани да й плати сумата от 24 750лв. за оградата.
При горните фактически данни, съдът извежда следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, в който
смисъл е установената съдебна практика при аналогични случаи на извършени
2
подобрения в съсобствен имот – Решение № 463 от 25.05.2010г. по гр. д. №
1261/2009г., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 315 от 25.10.2012г. по гр. д. № 1189/2011г., І
Г. О. на ВКС и др.
Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД, когато работата е извършена и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. В случая безспорно
работата по изграждане на оградата е извършена и в интерес на ищцата, която е
съсобственик на имота и го обитава, а самата работа е извършена по нейна
инициатива.
Съдът намира, че от събраните доказателства се установява, че през 2008г. е
изградена нова ограда в имота за сметка на ищцата. Тази ограда е налична и към
настоящия момент и е описана подробно в заключението по СТЕ. Нейната стойност
към датата изграждането й възлиза на сумата от 41 933,87лв. съгласно експертното
заключение, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. С тази сума
се е увеличила и стойността на имота. Тази ограда представлява подобрение в имота,
като ответницата се е обогатила и отговаря до размера на обогатяването си. В случая
този размер възлиза на половината от стойността на оградата, съответстваща на
притежавания от нея дял от съсобствеността в имота. Ищцата признава, че майката на
страните приживе й е заплатила сумата от 6000лв. за оградата, поради което е налице
остатък от 35 933,87лв., който следва да бъде поделен поравно между страните предвид
еднаквите им дялове или по 17 966,93лв., колкото е претенцията на ищцата.
Ответницата обаче своевременно е навела с отговора на исковата молба, подаден
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, възражение за изтекла погасителна давност за вземането,
което е основателно. В съдебната практика /Решение № 72 от 01.10.2020г. по гр. д. №
3485/2019г., І Г. О. на ВКС, Решение № 41 от 24.02.2014г. по гр. д. № 6652/2013 г., І Г.
О. на ВКС, Решение № 160 от 05.12.2019г. по гр. д. № 948/2019г., І Г. О. на ВКС и др./
се приема, че вземания за присъждане на обезщетение по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за
подобрения, извършени от съсобственик, започва да тече от момента на извършване на
подобренията, че погасителната давност по вземанията, упражнени с иска при
квалификацията на чл. 61, ал. 2 ЗС, започва да тече от момента на извършване на
разноските, защото тогава настъпва тяхната изискуемост (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). В случая,
работата е извършена през 2008г., а искът е предявен на 08.11.2022г., като 5-годишният
давностен срок по чл. 110 ЗЗД е изтекъл към този момент. По делото няма
доказателства за спиране или прекъсване на давността. Ето защо, предявеният иск за
главното вземане подлежи на отхвърляне, тъй като същото е погасено по давност.
Предвид неоснователността на иска за главното вземане, неоснователен се явява и
иска за акцесорното такова за лихва, което е обусловено от главното.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който е доказал извършването на такива в размер на
400лв. за платено адв. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Й. Ц., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
ет. 2, срещу З. Й. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, иск с правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 17 966,93лв., представляваща
припадащата се част от стойността на изградена през 2008г. ограда в съсобствен при
3
равни квоти имот с идентификатор ************** с адрес: /населено място/, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и
сумата от 730лв., представляваща мораторна лихва за периода 02.06.2021г.-
08.11.2022г.
ОСЪЖДА С. Й. Ц., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, ет. 2, заплати на
З. Й. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 400лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4