РЕШЕНИЕ
№ 792
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300500283 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение от 15.10.2021г. по гр.д.№1024/2019г. по описа на РС-
Асеновград,II гр.с-в от ищците в първоинстанционното производство,в отхвърлителната
част на решението,с което е отхвърлена претенцията по чл.200 от КТ,вр. с чл.86 от ЗЗД и е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв. за Р.М.,а до пълния
претендиран размер от 120 000лв. е отхвърлен иска и в размер на 10 000лв. за А.Г.,а до
размера на 20 000лв. е отхвърлен иска.Счита първоинстанционното решение за неправилно
и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и да се присъди по-висок размер на
обезщетението,тъй като не е налице съпричиняване на вредоносния резултат.Претендира
разноски.
В срока не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед
становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно,че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на
длъжността „***“,като това ТПО е прекратено със смъртта на работника на
11.05.2018г.Работникът И.Г.е претърпял трудова злополука на посочената дата,завършила
със смърт,като тази трудова злополука е призната за такава с решение на НОИ.Видно от
представеното удостоверение за наследници ищците Р.М.,която е майка на починалия и
А.Г.,която е негова сестра,попадат в кръга на наследниците,имащи право на обезщетение по
реда на чл.200 от КТ.
1
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели Ц.Цн.,който живее на семейни
начала с майката на починалия Р.М. и от чийто показания се установява,че И. е работел в
ответното дружество и към момента на злополуката е бил командирован в ***.И. е бил
много привързан към майка си и сестра си и всяка седмица си е ходил до ***,където същите
живеели,а той живеел в *** със семейството си,тъй като били много сплотено
семейство.След смъртта на бащата на И. той поел грижите за майка си и сестра си като ги
подпомагал финансово и физически.Докато бил в командировка се чували всеки ден и даже
осъществявали видеоконферентна връзка.След смъртта на И. и двете се затворили в себе
си,като се наложило да употребяват медикаменти,с които да се успокояват.
Другият разпитан свидетел М.К.,който е бил приятел на И. установява факти от
които става ясно,че И. се грижил за майка си и сестра си- и морално и финансово,като след
неговата смърт и майка му и сестра му са били много зле здравословно и не могат да го
преживеят,като употребяват и лекарства,като майка му отслабнала много.Налице са шок от
загубата на сина и брата,които се изразяват в затваряне в себе си и до момента не могат да
преодолеят загубата му.
Механизма на злополуката е станал по следния начин:Злополуката е настъпила в
***,където починалия е бил командирован да изпълнява същата длъжност,каквато е
изпълнявал при работодателя си.На 11.05.2018г.,който бил почивен ден за ***,И. и други
работници отишли на работа във фирмата,като им било наредено да изчистят покрива от
листа и клони.След като почистили покрива на водосточната система от листа и клони,И. и
М.Г. тръгнали да слизат от мястото,където се били качили.При придвижването И. стъпил
върху хоризонтален прозорец,който се счупил под тежестта му и е паднал от високо в
производственото помещение,при което падане е получил шийна травма,вследствие на
която починал.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
първоинстанционното решение в частта,с която е отхвърлена претенцията за заплащане на
обезщетение до размера на 120 000лв. за Р. и до размера на 20 000лв. за А. за неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да го измени поради следното:
За да е налице деликт при условията на чл.200 от КТ,следва да се установи на първо
място,че пострадалия е бил в трудово правоотношение с ответника,което е установено с
представения трудов договор на ищеца.Следва да е налице и травматично увреждане
вследствие на извършваната работа,което също е установено с разпореждането на НОИ и от
което става ясно,че по време на работа,която му е била възложена от работодателя ищеца е
претърпял травма,довела до летален изход и призната за трудова злополука.Отговорността в
настоящия случай е бизвиновна,тъй като увреждането е получено по време на работа,но не е
по вина на работодателя.Първоинстанционния съд е приел,че е налице съпричиняване от
страна на пострадалия,тъй като на същия му е бил проведе инструктаж,но не бил спазил
разпоредбите за работа на високо.Съдът е приел,че не е следвало да се движи работникът по
съмнителни участъци относно тяхната здравина и с това си действие пострадалия е
допринесъл за настъпването на злополуката,като е проявил груба небережност.
2
Настоящата инстанция намира,че на работника му е бил проведен изискуемия се
инструктаж,като този факт е отразен в книгата за инструктажите,но от самия
работодател,при когото е бил командирован да изплънява трудовите си функции,не са били
осигурени безопасни и здравословни условия на труд.На първо място не са били осигурени
лични предпазни средства за работниците,като каски,ръкавици и други,които са били
необходими за работа на определени височини.На второ място качването на покрива на
сградата и извършването на почистващите мероприятия е станало по нареждане на
управителя на фирмата.Следователно налице е устна заповед,която не може да бъде
пренебрегната от страна на пострадалия,тъй като същия е на подчинение на работодателя.
За да е налице съпричиняване следва да е налице проява на груба небрежност от
страна на работника,а по делото не са налице доказателства в тази насока,от които да става
ясно,че вследствие на проява на груба небрежност от страна на пострадалия се е стигнало до
фаталния изход.
При наличната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че при
настъпилата смърт на работника и липсата на доказателства за съпричиняване от негова
страна на злополуката,то на ищците следва да се присъдят обезщетения по справедливост в
пълния претендиран размер,а именно за Р.М. в размерл на 120 000лв. и за А.Г. в размер на
20 000лв.,като така определените обезщетния ще компенсират болките и
страданията,преживени от тях.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от процесуалния
представител на жалбоподателите и такива се дължат по реда на чл.38 от ЗА съобразно чл.7
от НМРАВ на обжалвания интерес следва да се присъдят такива в размер на 4510лв. за
адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение от 15.10.2021г. по гр.д.№1024/2019г. по описа на РС-
Асеновград,II гр.с-в,с което е претендирано обезщетение по чл.200 от КТ от Р. И. М. с ЕГН-
********** от *** против „Металорежещи машини“ АД с ЕИК-***със седалище и адрес на
управление:г***,като УВЕЛИЧАВА размера на същото от 60 000лв. на 120 000лв.,ведно със
законната лихва,считано от 11.05.2018г. до пълното изплащане на задължението,както и с
което е претендирано обезщетение от А. К. Г. с ЕГН-********** от *** като УВЕЛИЧАВА
размера на същото от 10 000лв. на 20 000лв.,ведно със законната лихва от 11.05.2018г. до
пълното изплащане на задължението,представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на И.К.Г. от трудова злополука на 11.05.2018г.,изразяващи
се в болки и страдания от загубата на син и брат.
ОСЪЖДА „Металорежещи машини“ АД да заплати на адв.П.К. разноски по делото
пред настоящата инстанция по реда на чл.38 от ЗА в размер на 5430лв. с ДДС./пет хиляди
3
четиристотин и тридесет лв./за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на
съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4