Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 378/26.08.2020 г., гр.Монтана
В
името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание
на деветнадесети август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ницова
при секретаря Л.
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 630 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 125,
ал.1, т.4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Р.Т.Д. ***,
против разпореждане издадено от Началник УПБЗН гр.Брусарци при РСПБЗН гр.Лом с
рег. № 932/20.04.2018 г., с което е разпоредено „..да се премахнат
димоотводните тръби на котела на твърдо гориво, включени във въздухопровода на
сградата, осигуряващ вентилация на баните и тоалетните, жилищна сграда в гр.Лом,
ул.”В*** ” №* , ет.* , ап.* , съгласно изискванията на чл.14, ал.1 и чл.40,
ал.1, т.4 от Наредба №8121з-647 от 01 октомври 2014 г. за правилата и нормите
за пожарна безопасност при експлоатация на обектите/Дв, бр.89 от 2014 г./”. Производството
е след решение № 17317/17.12.2019 г., постановено по адм.д.№ 842/2019 г. по
описа на ВАС, Vотд., с което е отменено
решение № 570/05.11.2018 г., постановено по адм.д.№ 286/2018 г. по описа на АС
Монтана. Предмет на спора е разпореждане
№ 932/20.04.2018 г., изд. от началника на УПБЗН гр.Брусарци, потвъдено от
горестоящия орган с решение № 1053/09.05.2018 г. С жалбата се твърди нищожност
на издаденото разпореждане поради некомпетентност на органа, оспорва се
законосъобразността на заповедта. Твърди се, че оспорената заповед е
постановена при съществени нарушения на административно производствените
правила и нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д*** . Ц., с пълномощно приложено по делото, като
поддържа жалбата на заявените в нея основания, моли за отмяна на издаденото
разпореждане. Претендира разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, началник УПБЗН
гр.Брусарци при РСПБЗН гр.Лом – Т*** Т., редовно призован, в съдебно заседание
се явява лично, излага съображения за неоснователност на подадената жалба, като
по същество моли съда да я отхвърли и присъди направете разноски за вещи лица.
Обжалването на разпореждане с рег. № 932/20.04.2018
г., издадено от началник УПБЗН гр.Брусарци при РСПБЗН гр.Лом, е процесуално допустимо, жалбата подадена в
срока по чл.149, ал.1 от АПК, след произнасяне на по-горестоящия административен орган и от надлежна страна - адресат на акта, имаща право и интерес
от обжалването, предвид създаденото задължение за премахване на димоотводните
тръби, включени във въздухопровода на сградата.
Доказателствата по делото са
писмени. Прието е заверено копие от административната преписка, като в
изпълнение дадените с решение № 17317/17.12.2019 г. по адм.д.№ 842/2019 г. по
описа на ВАС указания за изясняване на относимите към спора факти и
обстоятелства, е назначена и е приета и приобщена към доказателствата по делото
изготвената тройна съдебно – техническа експертиза.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспореното разпореждане № 292/20.04.2018
г., издадено на основание чл. 125, ал.1, т.4 от ЗМВР от началник УПБЗН
гр.Брусарци при РСПБЗН гр.Лом, е разпоредено на адресата Р.Т.Д. ***, да премахне димоотводните тръби включени във
въздухопровода на сградата, осигуряващ вентилацията на баните и тоалетните,
съгласно изискванията на чл.14, ал.1 и чл.40, ал.1, т.4 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатацията на обекти, със срок на изпълнение - 31.07.2018 г. В
обстоятелствената част на разпореждането е посочено, че при извършена на
основание чл.125, ал.1,т.1 от ЗМВР на 20.04.2018 г. в жилищна сграда в гр.Лом
на ул.”В*** ” №* , ет.* , ап.* проверка, е констатирано, че в мазето е монтиран
водогреен котел, като за димоотвод се използва въздухопровода на сградата,
осигуряващ вентилацията на баните и тоалетните. Прието е, че с горното се
нарушават изискванията на чл.14, ал.1 и чл.40, ал.1, т.4 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатацията на обекти. За започване на административното производство жалбоподателят
е уведомен с писмо изх.№ 94-00-1699/1//09.05.2018 г. от кмета на община Лом, по
повод жалба от И*** И*** Я*** , живущ в
същата жилищна сграда на ет.* , с изнесени данни за неправомерно използване “вентилационна
шахта“ в сграда с идентификатор 44238.505.705 по КККР на гр.Лом/ л.11 от адм.д.
№ 286/2018 г./. След извършена проверка от административния орган, началник
УПБЗН гр.Брусарци при РСПБЗН гр.Лом – Т*** Т. е издал оспореното разпореждане на
20.04.2018 г. и същото е обжалвано на 27.04.2018г./л.4 от адм.д.№ 286/2018 г./ пред
по-горестоящия административен орган началник РСПБЗН гр.Лом, които с решение
рег. №1053/09.05.2018 г. е отхвърлил жалбата, макар да се сочи възражение, като неоснователна по
издаденото разпореждане и същото е получено от оспорващия на 01.06.2018 г./л.5
от адм.д.№ 10447/2018 г. по описа на ВАС/.
В представената административна
преписка са приложени разрешение за строеж № 66/20.06.1983 г. на ЖСК „М*** ”,
препис извлечение от протокол № 3/11.02.1991 г. на Експертен съвет при ОбНС –
Лом, констативен протокол от 17.10.1997 г., протокол на държавна приемателна
комисия за установяване годността за ползване на строеж, разрешение за ползване
№ 1 от 27.10.1997 г., служебна бележка от инспектор ОбПС от 14.11.1990 г., техническа
документация – разпределения на отделен етаж и мазета на сградата. Представена
е и заповед №1/04.01.2018 г. на началника на РСПБЗН гр.Лом, с която са
определени териториалните участъци на служителите, осъществяващи ДПК и ПД, като
за издателя на оспореното разпореждане мл. експерт Т*** Т. е определено да
осъществява ДПК и ПД в обекти от гр.Лом, западно от ул.”Д*** ”, „С*** ” и „Б***
шосе”, обектите от населените места на община Лом, разположени западно от р.Лом
и населените места на община Брусарци.
В изпълнение дадените от състава на
ВАС указания, за изясняване на всички относими факти и обстоятелства, съдът е
назначил тройна съдебно - техническа експертиза, която е изпълнена от вещи лица
арх. Л.- И. и двама строителни инж. Б. и В.. След извършения оглед на място, строителните
книжа и въз основа на административната преписка, същите представят заключение
вх.№ 1509/11.08.2020 г., което съдът обсъди ведно с другите събрани доказателства. Вещите лица са
дали следното заключение“ 1. Вертикалното тяло, започващо от мазето и
преминаващо между баните и тоалетните на първи, втори и трети етаж в жилищната
сграда в гр. Лом, ул.“В*** “№ * , към което са присъединени димоотводните тръби
на намиращия се в коридора на мазето водогреен котел на твърдо гориво,
собственост на Р.Т.Д. ***), съгласно одобрените инвестиционни проекти на
сградата и действалите към момента на завършване на строителството (1985 г.) и
въвеждане в експлоатация, е проектирано и изпълнено като димоотвод/комин, който
да служи за отвеждане на димните газове от общо парокотелно помещение, което в
последствие не е реализирано. Поради това вертикалното тяло е изградено от
мазето (както е по одобрения проект), а другите комини започват от първия
жилищен етаж (съгласно одобрения проект) и отговарят на строително-техническите
правила и норми за пожарна безопасност. Коминът е проектиран и изпъленен да
обслужва всички етажи (сифонен тип).
2.Вертикалното
тяло по т.1, както по-горе споменахме е изградено с предназначение димоотводен
канал (комин) съгласно одобрени проекти за обслужване на общо парокотелно на
твърдо гориво с по-голям капацитет. По тази причина не е неободимо одобряване
на изменение в инвестиционните проекти, тъй като не се променя
предназначението, за което е било проектирано и изградено през 1985г.
3. След
направен оглед на място и при наличие на умишлено увредената конструкция на
вертикалното тяло установихме, че вертикалното тяло - смукателен комин е
изградено от плътни единични тухли с варо-циментов разтвор между тях, с
измазани отвътре отвори, каквито са изискванията при поректиране и изграждане
на комини сега и през 1985 г., когато е изградена сградата. Коминът се намира в
североизточната част на сградата, между баните и тоалетните на източните
апартаменти в жилищните етажи, на етажа на гаражите преминава през общата стена
на два гаража, а в мазетата, откъдето започва се намира в коридора на две от
мазетата. По проект в мазетата е било предвидено коминът да се намира в общо
котелно помещение, но стената на това помещение е изместена, за да влезе под
носеща греда и затова външния контур на комина попада в коридора, където има
отвор за отвеждане на димните газове на височина от пода 2,00 м и отвор за
почистване на падналите сажди на височина от пода 0,70 м.
Процесното вертикалното тяло представлява комин, предназначен да
обслужва общото парокотелно помещение. Ако беше отдушник, обслужващ баните и
тоалетните на жилищните етажи, то първо нямаше да започва от нивото на мазето,
а от нивото на жилищните етажи и второ, ако беше отдушник, нямаше да се налага
изграждане на допълнителен вентилационен канал, които да обслужва санитарните
помещения, в стълбищната клетка…“/л.50-52 от делото/.
В настоящето производство съгласно чл. 168, ал.
1, вр. чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания
административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при
спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
По своя характер разпореждането
представлява принудителна административна мярка, съгласно чл. 23 от
Закона за административните нарушения и наказания случаите в които
могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите,
които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното
обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Оспореното разпореждане е административен
акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от орган, компетентен по закон,
съгласно чл. 125, ал.
1, т. 4 във вр. т. 2 от ЗМВР,
т.е. изложените доводи за липса на материална компетентност на издателя на
оспореното разпореждане са неоснователни. Издателят е началник УПБЗН
гр.Брусарци при РСПБЗН гр.Лом и съгласно чл. 58, ал.1
от ЗМВР е орган за пожарна безопасност и защита на населението по
см. на чл. 125,
ал.1, т.4 от ЗМВР. Правомощията му за извършване на държавен
противопожарен контрол, произтичат от функциите на изпълняваната длъжност и
съгласно приложената заповед №1/04.01.2018 г. на началника на РСПБЗН гр.Лом,
територията в която е разположена процесната сграда попада в участъка, в който
на издателя на оспореното разпореждане мл. експерт Т*** Т. е възложено да
осъществява ПДК и ПД. От друга страна, в правомощията на органите,
осъществяващи ДПК, влиза издаването на писмени разпореждания за изпълнение на
правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически
лица и граждани. В този смисъл са общата разпоредба на чл. 125,
ал.1, т.2 и т.4 от ЗМВР
и специалните разпоредби на чл. 14, ал.2,
т.2 и т.4
и чл. 22 от
Наредба № 8121з-882/2014 г. за реда за осъществяване на ДПК, като в
тази връзка е неоснователно направеното възражение от процесуалния представител
на жалбоподателя, че оспореното разпореждане е издадено от некомпетентен орган.
Настоящият състав приема, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден
от компетентен орган, в кръга на неговата териториална и материална
компетентност, във валидна писмена форма и не е налице твърдяната от оспорващия
нищожност.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма,
той следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В приложение №
4 към чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване
на държавен противопожарен контрол, издадена от Министъра на
вътрешните работи, е посочен образец на писменото разпореждане по чл. 125, ал.1, т.4 от ЗМВР, в който е посочено, че контролният
орган описва констатираните несъответствие с изискванията за пожарна
безопасност. Следователно за да е мотивирано едно разпореждане по чл. 125, ал.
1, т. 4 от ЗМВР от фактическа страна, в него следва да бъдат изложени конкретни
фактически обстоятелства, които са установени от контролния орган и от които
може да се направи извода, че при експлоатация на проверявания обект е налице
несъответствие с изискванията за пожарна безопасност. В настоящия случай в
оспореното разпореждане няма изложени конкретни фактически обстоятелства.
Посочено е само, че в жилищна сграда в
гр.Лом на ул.”В*** ” №* , ет.* , в коридора на мазето е монтиран водогреен
котел, като за димоотвод се използва въздухопровода на сградата, осигуряващ
вентилацията на баните и тоалетните/л.5 от адм.д.№ 286/2018 г./.
Посочени са конкретни текстове на
Наредба №8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатацията на обекти, които са нарушени – чл.14, ал.1 и чл.40, ал.1, т.4,
без да е ясно кога е въведена сградата в експлоатация, отговаряла ли е на
нормите и правилата за противопожарна безопасност към момента на въвеждане в
експлоатация и дали е следвало да бъде приведена в съответствие с нормите и
правилата на Наредба № 8121з-647 от
1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите. Липсата на конкретни фактически основания в оспореното разпореждане
нарушават правото на защита на оспорващата страна. Същата не може да разбере
въз основа на какви факти е издадено оспореното разпореждане, поради което не
може да организира и съответната защита. Липсата на такива конкретни факти
освен това не позволява на съда да извърши контрол за материална законосъобразност
на оспореното разпореждане. Съгласно чл. 59, ал.2,
т.5 от АПК, всеки индивидуален административен акт трябва да съдържа
разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и
срокът на изпълнението. Разпоредителната част обективира волята на
административния орган, възможност да разпореди правни последици и е в резултат проведеното
административно производство. Тъй като именно разпоредителната част създава
права или задължения или отнема права затова трябва да е пределно ясна, точна и
да не поражда каквито и да било съмнения относно отнетите права или създадените
задължения. За да бъде разпоредителната част законосъобразна, тя трябва да
съответства на предмета на административното производство, като за страните в
производството този предмет трябва да е ясно и точно установен. В приложение №
4 към чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. изрично е
посочено, че разпореждането следва да съдържа описание на мероприятията, които
следва да извърши адресата на разпореждането.
В оспорения административен акт
разпоредителната част не съответства на изискванията на посочените по-горе
правни норми. Административният орган се е задоволил да разпореди най-общо на
адресата на разпореждането да извърши някакви мероприятия без да изясни
годината на въвеждане на обекта в експлоатация и необходимостта от привеждане
на обекта в съответствие с противопожарните правила и норми, въведени с Наредба
№ 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите. Липсата на мотиви прави невъзможна проверката на
юридическите факти, от които органът черпи правото си да постанови своя акт.
Разпоредбата на чл. 59, ал.2
от АПК за съдържанието на задължителните реквизити на
административния акт е императивна. Неспазването й води до незаконосъобразност
на акта, тъй като нарушава правото на защита на адресата му. Липсата на мотиви
е самостоятелно основание за отмяната на атакувания административен акт, в този
смисъл е т. 2 от ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС.
В допълнение в производството настоящият
съдебен състав констатира нарушение на административнопроизводствените правила
и материалноправни разпоредби при издаването на акта. Съгласно чл.14,ал.1 от
Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, същите се поддържат в техническото
състояние, при което са въведени в експлоатация, и в съответствие с
изискванията на тази наредба. Обектите, които съответстват изцяло на
изискванията на Наредба №
Iз-1971 от 2009 г. за строително - технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар, но са въведени в експлоатация при
спазване изискванията на предходни нормативни актове за безопасност при пожар,
може да се поддържат в техническото състояние, съответстващо на изискванията на
същата наредба. Административният орган не е преценил дали обектът отговаря на
правилата и нормативите за противопожарна безопасност съгласно наредбата от
2009 г., както и да установи дали въпросното съоръжение е димиотвод или
въздухопровед, след което да разпорежда извършаване на съответни мероприятия,
което не е извършено от административния орган, поради което издаденото писмено
разпореждане е необосновано.
При извършване на проверка за установяване
на фактите, за да прецени спазване на материалните разпоредби при издаване на
разпореждането, съдът е назначил тройна съдебно - техническа експертиза,
изготвена от три вещи лица със
съответната компетентност. Съдът кредитира изцяло изготвената съдебно -
техническа експертиза, като обективна и безпристрастна в съответствие с
останалите събрани по делото доказателства. Вещите лица са категорични в
заключението си, че въпросното тяло
представлява комин/димоотвод, предназначено за обслужва общото
парокотелно помещение, така е и съгласно
чертежите на проекта, а въздухоотвода/отдушник е предвиден отделно. Установено
е на място, че отделно са изпълнени въздухопроводи за банята и тоалетната,
които излизат в подпоркивното
пространство. ЖСК „М*** ” е въведена в експлоатация преди действието на
Наредба № Із-1971 от 2009 г., изясни се по делото, че жилищната сграда е
проектирана през 1983 г. и е изградена през периода 1983 – 1985год., когато е
въведена в експлоатация през 1997 г., съгласно представено разрешение за
ползване №1/27.20.1997 г.
Следователно, предписаното
мероприятие в издаденото разпореждане е необосновано и постановено в
противоречие с материалноправни разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност.
Наред с това същото не отговарят и на целта на закона за спазване на правилата
и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация
на обекти.
Предвид изложеното оспореното разпореждането
с рег. № 932/20.04.2018 г., издадено от началник УПБЗН гр.Брусарци при РСПБЗН
гр.Лом, макар и издадено от компетентен орган е постановено при неспазване на
установената форма, в нарушение на административнопроизводствените правила,
материалния закон и не е съобразено с целта на закона, при което се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени. Още повече, същото съоръжение съгласно
влязло в сила решение, постановено по адм.д. № 285/2018 г. по описа на АС
Монтана, е отменено „..писмено разпореждане издадено от Началник УПБЗН
гр.Брусарци при РС „ПБЗН” гр.Лом с рег. №931 от 20.04.2018год., с което е
разпоредено на М*** И. Ц*** от гр.Лом „да се премахнат димоотводните тръби на
жилищна сграда в гр.Лом, ул.”В*** ” №* , ет.* , ап.* включени във
въздухопровода, осигуряващ вентилацията на баните и тоалетните, съгласно
изискванията на чл.14, ал.1 и чл.40, ал.1, т.4 от Наредба №8121з-647 от 01
октомври 2014год. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите”, като незаконосъобразно.“.
На основание чл. 143 от АПК и
предвид изхода на делото, основателно се явява искането на пълномощника на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за които прилага
списък по чл.80 от ГПК, представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 300.00лева по адм.д.№ 286/2018 г. на АС Монтана
/договор
за правна защита и съдействие № 0079746/08.10.2018 г./, депозит за вещо лице за
изготвена съдебно – техническа експертиза по същото дело в размер на 200.00лева,
заплатена държавна такса за образуване на делото в размер на 10.00лева,
държавна такса за касационна жалба в размер на 70.00 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева
по адм.д. № 842/2019 г. на ВАС/договор за правна защита и съдействие №
0087101/26.11.2019г./, адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева по адм.д. № 630/2019
г. на АС Монтана
/договор
за правна защита и съдействие 0087116/12.08.2020 г., и така посочен в списъка
за разноски, макар да е приложен още един договор за правна защита и
съдействие № 0087108/10.02.2020 г./, заявените
разноски за банкови такси в размер на 10 лева и куриерски разноски в размер на
5.70 лева и три по 5.76 лева не следва да бъдат присъждани, т.к. за същите не
са представени разходно-оправдателни документи, а приложените като
доказателства от
м. февруари и май 2020 г., към списъка
на л.59-62 от делото, са във връзка с частна касационна жалба пред ВАС, която с
разпореждане № 6440/01.06.2020 г. по адм.д.№ 4564/2020г. на ВАС е оставена без
разглеждане. Настоящият съдебен състав като
взе предвид заявените разноски в първоначалния списък по делото на л.20
и представения в с.з. на 19.08.2020 г., намира, че на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 1480.00 лева, за които следва да бъде
осъден ответникът РСПБЗН гр.Лом при РДПБЗН Монтана.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ писмено разпореждане издадено от началник
УПБЗН гр.Брусарци при РС ПБЗН гр.Лом с рег. № 932/20.04.2018 г., с което е
разпоредено на Р.Т.Д. *** „..да се премахнат димоотводните тръби на котела на
твърдо гориво, включени във въздухопровода на сградата, осигуряващ вентилация
на баните и тоалетните, жилищна сграда в гр.Лом, ул.”В*** ” №* , ет.* , ап.* ,
съгласно изискванията на чл.14, ал.1 и чл.40, ал.1, т.4 от Наредба №8121з-647
от 01 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите/Дв, бр.89 от 2014 г./”, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РСПБЗН гр.Лом при РДПБЗН
Монтана да заплати на Р.Т.Д. ***, сумата от 1480/хиляда четиристотин и
осемдесет/ лева, разноски в производство,
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните.
Административен съдия: