ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23881
гр. София, 02.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело
№ 20241110145361 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление от (фирма) за издаване на заповед за изпълнение срещу И.
Г. М..
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът, чрез процесуалния си представител адвокат
В.Т, е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в която е направено
искане за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
На основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК съдът е указал на заявителя, че в едномесечен
срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си.
На страната е указано, че следва да ангажира доказателства пред заповедния съд, че е
насочила исковата си претенция по чл. 422 ГПК против длъжника. Заявителят е
предупреден, че при неизпълнение на дадените указания заповедта за изпълнение ще бъде
обезсилена. Съобщението с указанията на съда е връчено на заявителя на 29.10.2024 г., като
срокът за предявяване на иск по чл. 415 ГПК е изтекъл на 29.11.2024 г. /присъствен ден/. Към
настоящия момент, по заповедното дело не са представени доказателства за предявен иск за
съществуване на вземането срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение.
Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на
заявителя, като доказателства за предявяване на иска в определения срок могат да бъдат
препис от исковата молба с отразена дата на постъпването й в съответния съд, както и
съдебно удостоверение за същите факти. Законът в действащата редакция изрично вменява
на заявителя задължението на представи пред съда по заповедното производство
доказателства за предявяване на иска, обвързвайки неизпълнението на това задължение с
обезсилване на заповедта за изпълнение и издаденият изпълнителен лист. Съдът по
заповедното производство няма задължение да извършва служебна проверка дали искът е
предявен своевременно - проверката му е ограничена върху това дали по делото са
представени доказателства за предявяване на иска в определения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
1
Когато законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на
определен факт – хипотезата по чл. 415, ал. 2 ГПК вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, съдът няма
служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от
недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си
задължения. Така че представянето на доказателства за предявяване на иска в срока по чл.
415, ал. 2 ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на искова молба от
заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. Съдът, издал
заповедта, не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет,
съвпадащ със заявлението е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на
депозирането й. В случая непредставянето на доказателства за предявяване на иска по чл.
415 ГПК в предвидения в закона срок, е повод за обезсилване на издадената заповед за
изпълнение и прекратяване на производството.
Разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по исканията за разноски, като без значение е
вида на акта, с който приключва делото. В разглеждания случай издадената срещу молителя
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК следва да бъде обезсилена на
основание чл. 415, ал.5 ГПК, поради което длъжникът има право на разноски съгласно
възприетото от въззивната инстанция становище, намерило израз в Определение №
1292/16.02.2022 г. постановено по в. ч. гр. д. № 13860/2021 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-A
състав. Обезсилването на издадената заповед за изпълнение е основание да се приеме, че
кредиторът – заявител с действията си е довел до неоснователно въвличане на длъжника в
заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици на
разноските на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по – нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗА. Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в
подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г., на основание § 1 от ДР на Наредбата възнаграждението на пълномощника на
длъжника следва да бъде определено по аналогия. За да се определи по аналогия
възнаграждението следва да се разгледа вида на извършеното от процесуалния представител
на длъжника действие. Целта на заповедното производство е не да се установи
съществуването на дадено вземане, а единствено дали то е спорно в отношенията между
страните. Заповедното производство е формално, като отправеното до съда искане за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде по образец утвърден с Наредба № Н-2 от
18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Съгласно
утвърдените образци ведно със заповедта на длъжника се изпраща и бланка за възражение,
2
съдържаща указания за попълването й. Предвид изложеното възнаграждението на
процесуалния представител на длъжника за подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва
да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 200 лева.
В подкрепа на изложеното становище са Определение № 1292/16.02.2022 г. постановено по
в. ч. гр. д. № 13860/2021 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-A състав и диспозитива на Определение
от 24.08.2017 г. по ч. гр. д. № 10252/2017 г. по описа на Софийски градски съд, IV А състав.
Предвид изложеното и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 25978/19.08.2024 г., издадена по ч. гр. д. №
45361/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 - ми
състав.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр.(АДРЕС) да
заплати на адвокат Р. Р. от САК, с адрес на упражняване на адвокатската дейност в гр.
(АДРЕС), офис - партер, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗА, сумата в размер
на 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на процесуалния представил на
длъжника, предоставил безплатна правна помощ.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 45361/24 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 - ми състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3