№ 23375
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110153092 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от
суброгиралия се застраховател срещу застрахователя на деликвента)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
283573/09.09.2024 г., подадена чрез ССЕВ на 05.09.2024 г., от „Г З” ЕАД, ЕИК
....., гр. София, бул. „......... срещу ЗАД „О З "" АД, ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ...., с която са предявени
осъдителни искове с правна квалификация, както следва:
1. чл.411 КЗ, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 10 лева (десет лева), като частичен иск от 1 434.02 лева
(хиляда четиристотин тридесет и четири лева и 02 стотинки),
представляваща изплатено от „Г З” ЕАД застрахователно обезщетение по
щета № 67002200663, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата (05.09.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.
2. чл.86 ЗЗД за сумата от 3 лева, представляваща лихва за забава върху
главница от 10.00 лева, считано от дата на предявяване на претенцията
при ответника (27.09.2022 г.) до дата на завеждане на исковата молба
(05.09.2024 г.)
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че на 27.07.2022 г. в гр.
София, на ул. „Емилиян Станев“, водач на т. а. „Ивеко“ с рег. № .. (по-долу
Ивеко) виновно реализира ПТП с паркирания л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № .....
(по-долу Сузуки). За събитието е съставен Протокол за ПТП
1
№1829207/27.07.2022 г., в който са отразени обстоятелствата и причините за
произшествието.
Твърди се, че към датата на събитието – 27.07.2022 г., собственикът на
л.а. „Сузуки “ е имал сключен договор за застраховка „Каско Престиж” с “Г З”
ЕАД, полица №6700138021015143 със срок на застрахователно покритие една
година, считано от 09.11.2021 г. до 08.11.2022 г.
Сочи, че за увредения л.а. Сузуки е образувана щета № 67002200663.
Извършен е опис и оценка на вредите по л.а. „Сузуки”, като същите са
описани подробно в опис на претенция и изчислени в калкулация по
претенция. За отстраняване на вредите по увреденото МПС е възложен ремонт
на гаранционен автомобил, за който е представена фактура от сервиза,
извършил ремонта. Обезщетението било определено в размер на 4 453.74
лева, като същото е изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил. За ликвидационни нужди по щетата са направени и обичайни
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв.
Твърди, че всички вреди са причинени виновно от водача на т.а. „Ивеко“.
Излага правни доводи, че на основание чл. 411 от Кодекса за
застраховане ищецът е встъпил в правата на застрахования по отношение на
причинителя на щетите.
Твърди, че автомобилът управляван от виновния водач е имал сключена
застраховка „гражданска отговорност“ към ответника ЗАД “О З“ АД. Сочи, че
била отправена регресна покана до ответника, с която е поискано
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
4468.74 лв., включващо 4453.74 лева стойност на ремонта и 15 лв.
ликвидационни разноски по обработка на щетата.
Твърди, че на 04.11.2022 г. ответното дружество е заплатило на ищеца по
процесната щета сума в размер на 3 034.72 лева, с която покрива претенцията
за ликвидационни разноски и част от изплатеното от ищеца обезщетение.
Излага правни доводи, че доброволното плащане от страна на ответника
представлява извънсъдебно признаване на всички твърдени в настоящата
искова молба обстоятелства с изключение размера на обезщетението. ЗАД „О
З“ АД продължава да дължи сума в размер на 1 434,02 лева, която и до днес не
е била платена.
Моли от съда да се изплати претендираните суми. Претендира разноски.
Прави искане делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Посочва следната банкова сметка на името на ищеца: IBAN:
BG54STSA93000010340191, BIC: STSABGSF, „Банка ДСК“ ЕАД.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение на увредения автомобил към ищеца, както и
застрахователно правоотношение на причинителя на вредата към ответника.
Не оспорва твърдяното място и дата и механизма на ПТП. Признава, че
2
отговорността на ответника е за сумата от 3 034.72 лева, която сума е
изплатена на ищеца на 04.11.2022 г. Оспорва, че вредите на увредения
автомобил възлизат на 445374 лева, а не на изплатената сума. Оспорва
размера на вредите. Счита, че са в завишен размер и не отговарят на
действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на
събитието, а ищецът е заплатил необосновано завишен размер на
застрахователното обезщетение, Счита, че ищецът правилно е стигнал до
извода, че уврежданията по позиции /джанти десни предна и задна/ са
повърхностни, без пукнатини или отчупвания и замяната им с нови е
нецелесъобразна. Ето защо ищецът е следвало да отремонтира увредените
части, а калкулираните суми за нови части следва да отпаднат от регресната
претенция. При толкова леки вреди не е следвало да изплаща обезщетение за
нови части, тъй като вредите не са съизмерими с увредата и нараняванията по
предмета. Твърди, че ищецът не е приложил правилният коефициент и е
определил цена на боя и материали, демонтаж-монтаж и възстановителни
операции, нови части която е по – високи от цената, заложена в листите на
застрахователя. Оспорва акцесорния иск.
Не оспорва представените доказателства.
Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.
Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), ищецът редовно призован се
представлява от юрисконсулти. Поддържат исковете. Правят искане по чл.214
ГПК. Моли съда да уважи исковете. Претендират разноски. Представят
списък по чл.80 ГПК. Правят възражения по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., се представлява от юрисконсулт.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Твърди, че вещото лице не е дал
отговор дали увредените джанти могат да се заменят с ново или да се
ремонтират. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
С определение от ос.з. от 16.12.2024 г. съдът е допуснал увеличение на
цената на иска, като същият е увеличен в размер на 1434.02 лева. При това
положение искът не е частичен, а е в пълен размер от 1434.02 лева.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
3
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 44707/04.11.2024 г. съдът е разпределил
доказателствената тежест и е отделил кои факти и обстоятелства са безспорни
и кои се нуждаят от доказване (л.77-63 от делото).
Предявен е регресен иск на суброгиралия се застраховател срещу
застрахователя на виновния водач. За възникване на регресното вземане по
иска с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ е необходимо да се установят
следните факти или по друг начин казано ищецът при условията на пълно и
главно доказване, следва да установи следните факти:
1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача
на увредения автомобил лек автомобил – л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. №
.....;
2. този договор да е бил в действие към датата на възникване на
застрахователното събитие 27.07.2023 г.;
3. т. а. „Ивеко“ с рег. № .. да е имал сключена Гражданска отговорност при
ответника в периода на застрахователното събитие;
4. Възникнало ПТП на 27.07.2023 г. в гр. София, между двете МПС за което
ПТП е съставен двустранен констативен протокол
5. Имуществени вреди лек автомобил л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № .....
6. имуществени вреди на лек автомобил л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № .....
да са причинени, вследствие от ПТП;
7. виновно противоправно поведение на водача на т. а. „Ивеко“ с рег. № ..
8. размерът на щетите е 4453.74 лева, а обичайните разноски да са 15.00
лева. Общо 4468.74 лева
9. ищецът е изплати процесната сума от 4453.74 лева на собственика на л.а.
„Сузуки Суифт“ с рег. № ..... или на доверен сервиз
10. ответникът е получил покана за доброволно изпълнение от ищеца на
дата 27.09.2022 г.
11. Ответникът е заплатил част от регресната претенция в размер на 3034.72
лева.
12. Размерът на мораторната лихва е 3 .00 лева за периода от 27.09.2022 г.
(дата на покана) до 04.09.2024 г.
4
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да
установи, че е платил по задължението си по чл.411 КЗ, както и направените
от него възражения: правопогасяващо – завишеност на вредите;
С определението по чл.140 ГПК съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещи се от доказване, следните факти и обстоятелства. По тях
страните не спорят:
1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача
на увредения автомобил лек автомобил – л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. №
.....;
2. този договор е бил в действие към датата на възникване на
застрахователното събитие 27.07.2023 г.;
3. т. а. „Ивеко“ с рег. № .. да е имал сключена Гражданска отговорност при
ответника в периода на застрахователното събитие;
4. Възникнало ПТП на 27.07.2023 г. в гр. София, между двете МПС за което
ПТП е съставен двустранен констативен протокол
5. Имуществени вреди лек автомобил л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № .....
6. имуществени вреди на лек автомобил л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № .....
да са причинени, вследствие от ПТП;
7. виновно противоправно поведение на водача на т. а. „Ивеко“ с рег. № ..
9. ищецът е изплати процесната сума от 4453.74 лева на собственика на л.а.
„Сузуки Суифт“ с рег. № ..... или на доверен сервиз
10. ответникът е получил покана за доброволно изпълнение от ищеца на
дата 27.09.2022 г.
11. Ответникът е заплатил част от регресната претенция в размер на 3034.72
лева.
Страните спорят относно размера на вредите. Не се спори, че същите
са в размер на 3 034.72 лева, а спорят, че са за разликата от 3 034.72 лева
(която сума вече е платена) и до претендирания размер от 4 468.74 лева
(максимален праг на частичния иск 1434.02 лева). Не е спорно, че ответникът
е признал 15.00 лева и същите са заплатени като ликвидационни разноски.
Спори се дали размерът на вредите е 1434.02 лева, т.е. дали са 4453.74
лева. Спори се по т.8 от разпределената доказателствена тежест и то само за
размер за горницата от 3 034.72 лева до 4453.74 лева.
Спори се по акцесорния иск по чл.86 ЗЗД – неговата основателност и
размер.
Във връзка със спорната част е прието заключението на съдебно-
автотехническата и оценителна експертиза (САТОЕ). Съдът напълно
кредитира експертизата като пълна, обоснована, изготвена от компетентно
вещо лице (л.101-120 от делото). На въпрос 2, зададен от ищеца,
заключението отговаря, че разходите за възстановяване на получените вреди
на официални сервизи на марката към датата на настъпване на
застрахователното събитие, възлизат на 4453.74 лева. Според вещото лице,
при така установените вреди (пукнати и деформации по джантите), е било
5
необходимо джантите да бъдат заменени с нови, защото колелата на
автомобила и джантите като част от колелата са важна част от безопасността
на автомобила и движение като цяло. Джантите и колелата са от
изключителна важност за стабилността на всеки МПС, независимо от брой им
и с тях не следва да се прави компромис. Вещото лице се позовава на писмо от
трето по делото лице ,съгласно което увредените джанти следва да се заменят
с нови, тъй като автомобилът е с гаранция (л.38 от делото).
Неоснователно е възражението на ответника, че представеният
документ (л.38 от делото) е неистински. На първо място, в срока по чл.131
ГПК, ответникът не е направил такова оспорване, поради което по-късното
оспорване е недопустимо. Второ, житейската логика, на която настоящият
съдебен състав, се позовава, налага, при всяко нарушение на гумите,
джантите, колелата на МПС да се сменят с нови. Недопустимо е при пукнати
на джанти, същите да се ползват и да не се заменят с нови, тъй като това ще
създаде опасност не само за водача на л.а., но и другите участниците в
движението, защото при пукнати по всяко време джантата може да се скъса,
счупи и да стане ПТП. Приемане на обратното би означало съда да санира
действие по шофиране на МПС с компрометирана цялост на джанта. Трето,
л.а. е бил в гаранция, поради което е следвало да се замени джантата с нова, за
да бъде валидна гаранцията спрямо продавача. Това е още един аргумент, да
се заменят компрометираните джанти с нови.
По делото се установи ищецът е заплатил за увредения автомобил
сумата от 4453.74 лева (л.28 от делото). Ответникът е платил на ищеца
сумата от 3019.72 (3034.72-15.00) (л.34 от делото). При това положение
разликата за неплатеното е 1 434.02 лева. За тази сума е исковата претенция.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът успя да докаже, че
размерът на вредите е 4453.74 лева (л.110 от делото). Разликата между
действителния размер на вреди 4453.74 лева и платеното от ответника 3019.72
е 1434.02 лева.
При това положение съдът приема, че ищецът успя да докаже размера на
вредите, за което страните спорят. Ответникът не успя да докаже
правопогасяващото си възражение, че размерът вредите са завишени.
Ето защо главният иск по чл.411 КЗ следва да бъде уважен.
По размера за мораторната лихва – иска по чл.86 ЗЗД
Съгласно чл.412, ал.1 КЗ застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило
вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този
застраховател. Съгласно чл.412, ал.3 КЗ, в срок 30 дни от представянето на
6
всички доказателства застрахователят трябва: да определи и изплати размера
на своето задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже
плащането.
В процесния случай ищецът е застраховател па имуществена
застраховка и отправя претенцията си към застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на лицето, причинило ПТП. Ето защо разпоредбата
на чл.412 КЗ е приложима. При този случай, забавата на ответника настъпва в
30-дневен срок от получаване на заявлението – претенцията за заплащане на
процесната суми.
По делото не е спорно, че ответникът е получил поканата на 27.09.2022
г., поради което срокът изтича по чл.412, ал.3 КЗ изтича на 27.10.2022 г.
На 04.11.2022 г. ответникът се е произнесъл по искането по чл.412 КЗ,
като на същата дата е заплатил част от сумата на ответника. При това
положение ответникът е в забава, тъй като се е произнесъл извън срока по
чл.412, ал.3 КЗ, т.е. от 28.10.2022 г. е в забава и от тази дата дължи лихва по
чл.86 ЗЗД.
Ищецът претендира лихва за забава от 27.09.2022 г., което не е правилно,
тъй като срокът за произнасяне е законово определен, с изтичането на който
длъжникът изпада в забава. При това положение следва да се присъди лихва за
забава от деня на забавата 28.10.2022 г. до деня предхождащ датата на
подаване на ИМ – 04.09.2024 г. Искът следва да се отхвърли за периода от
27.09.2022 г. до 27.10.2022 г., поради по-горе изложените съображения. За
05.09.2024 г. също следва да се отхвърли, тъй като от тази дата се начислява
лихва, тъй като е подадена ИМ в съда.
При служебно използване на онлайн достъп калкулатори за законна
лихва за забава се получава, че върху главница от 1434.02 лева за периода от
28.10.2022 г. до 04.09.2024 г., мораторната лихва е в размер на 340.19 лева.
Ищецът не е поискал увеличение на този иск (л.127 от делото). Не е
заплатил държавната такса. С оглед диспозитивното начало съдът следва да се
произнесе за сумата от 3.00 лева, представляваща лихва за периода от
28.10.2022 г. до 04.09.2024 г., като се отхвърли иска за периода от 27.09.2022 г.
до 27.10.2022 г. и за 05.09.2024 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът успя да докаже и
кумулативния иск – наличие на главен дълг и ответникът да е в забава спрямо
7
този дълг. Доказано е по основание и размер.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно представен списък по чл.80 ГПК (л.126 от
делото), ищецът претендира: 57.36 лева, държавна такса (л.53,128 от
делото), 300.00 лева депозит за САТОЕ (л.92 от делото) и 200.00 лева
юрисконсултско възнагражедние.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно чл.25,
ал.1 НЗПП, възнаграждението на юрисконсулт в исковото производство е в
размер 100 до 360.00 лева. Отчитайки характера на производство (исково по
КЗ), делото не представлява бланкетно, събрани са достатъчно доказателства,
както и че по вещни дела, които са много по-трудни, юрисконсултското
възнаграждение е в размер на 360.00 лева. Освен това делото не е от т.нар.
масови дело – потребителски и не е лесно от фактическа и правна страна,
поради което възнаграждението не следва да е в минимален размер. При тези
съображения съдът приема, че юрисконсулското възнаграждение следва да
бъде определено към средния размер, а именно 230.00 лева (средата на 100 и
360). Ето защо възнаграждение претендирано в размер на 200.00 лева не е
завишено и отговаря на действителната фактическа и правна сложност на
делото. Ето защо следва да бъде признато.
При това положение общият размер разноски на ищеца са в размер на
557.36 лева.
Ето защо ЗАД „О З "" АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Възраждане, .... следва да бъде осъден да заплати на „Г З”
ЕАД, ЕИК ....., гр. София, бул. „......... сумата от 557.36 лева (петстотин
петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки), представляващи разноски
по гр. д. № 53092/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О З" АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Възраждане, .... да заплати на „Г З” ЕАД, ЕИК ....., гр. София,
бул. „......... сумата в размер на 1 434.02 (хиляда четиристотин тридесет и
четири лева и 02 стотинки), представляваща изплатено от „Г З” ЕАД
8
застрахователно обезщетение по щета № 67002200663 и остатък от незплатена
сума по щета на ЗАД „О З“ АД № 0410-110-1895-2022, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата (05.09.2024 г.) до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.411 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „О З " АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Възраждане, .... да заплати на „Г З” ЕАД, ЕИК
....., гр. София, бул. „......... сумата в размер на 3.00 (три лева),
представляваща лихва за забава върху главница от 1 434.02 лева, за периода от
28.10.2022 г. до 04.09.2024 г., на основание чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
за периода от 27.09.2022 г. до 27.10.2022 г. и за дата 05.09.2024 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „О З" АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Възраждане, .... да заплати на „Г З” ЕАД, ЕИК ....., гр. София,
бул. „......... сумата от 557.36 лева (петстотин петдесет и седем лева и тридесет
и шест стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 53092/2024 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че сумите могат да бъдат платени по следната
банкова сметка на името на ищеца: титуляр: „Г З” ЕАД, ЕИК ....., IBAN:
BG54STSA93000010340191, BIC: STSABGSF, „Банка ДСК“ ЕАД, на
основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез ССЕВ за ищеца и
по електронната поща за ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9