№ 54
гр. Бургас, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско
дело № 20252001000094 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 57/07.03.2025 година, постановено по търг. дело № 85/2024 година по
описа на Окръжен съд - Бургас, е осъдено „Евробилд“ ООД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: град Бургас, ж. к. „Братя Миладинови“, ул. „Стара планина“ № 1,
ет.7, представлявано от управителя Т. Ат. Ян., да върне на Община Копривщица, Булстат
*********, с адрес: град Копривщица, ул. „Любен Каравелов“ № 16, представлявана от М. Т.
- кмет, сумата от 120 000 лева с включен в нея ДДС, представляваща заплатен от Община
Копривщица на „Евробилд“ ООД аванс на отпаднало основание - прекратен договор № РД-
68 от 02.10.2023 година за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на
изпълнител за извършване на премахване на стопанска сграда за отглеждане на овце,
находяща се в поземлен имот с идентификатор № 38558.2.575 по КККР на община
Копривщица, местност „Буленец“, ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от
15.03.2024 година - датата на предявяване на исковата молба, до датата на окончателното й
изплащане. Присъдени са разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Евробилд“ ООД,
ЕИК **********, чрез адв. П. В. - БАК, с адрес за връчване: град Бургас, ул. „Шейново“ №
116 - 118, ет. 2, с която същото се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Оспорват се изводите на съда за неприложимост на нормата на чл. 268 от
ЗЗД. Претендира се правото на изпълнителя да му бъдат заплатени разходите, които е
направил във връзка с изпълнението на договора, както и печалбата, която би получил от
изпълнението на работата. Твърди се, че като добросъвестна и изправна страна въззивникът
1
е предприел всички необходими действия за изпълнение на задълженията си по сключения
договор. Сочи се, че предвид неосигурения достъп до обекта е подписан констативен
протокол от 07.11.2023 година, с който е констатирано неизпълнението на задълженията на
Община Копривщица, съответно липсата на отговорност за отлагане на изпълнението от
страна на „Евробилд“ ООД. Твърди се, че дружеството е продължило да прави разходи във
връзка с обезпечаване на необходимите за изпълнение на работата ресурси. Обосновава се
основателност на направеното по делото възражение за прихващане. Твърди се, че
направените от изпълнителя разходи и стойността на очакваната печалба са доказани от
събраните доказателства. Поддържа се, че въззивникът не дължи връщане на авансово
получената по договора сума.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което да се
отхвърли иска на Община Копривщица против „Евробилд“ ООД за връщане на сумата от
120 000 лева с включен в нея ДДС, представляваща заплатен от Община Копривщица на
„Евробилд“ ООД аванс по прекратен договор № РД-68 от 02.10.2023 година за възлагане на
обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за извършване на премахване на
стопанска сграда за отглеждане на овце, находяща се в поземлен имот с идентификатор №
38558.2.575 по КККР на община Копривщица, местност „Буленец“, като погасена чрез
прихващане със сумата от общо 120 130.64 лева с ДДС, представляваща сбора на
насрещните вземания на дружеството за направени разходи за изпълнението на договора и
за пропусната полза - печалбата, която би получил при неговото изпълнение.
Претендират се разноски.
Не се ангажират доказателствени средства.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Община
Копривщица, представлявана от М. Т. - кмет, чрез адв. Ч. П. - САК, с адрес за връчване: град
София, ул. „Университетска“ № 15, ет. 1, офис 1, с който същата се оспорва като
неоснователна. Оспорват се твърденията на въззивника досежно съдържанието на
констативния протокол от 07.11.2023 година в частта относно неизпълнението на
възложителя за осигуряване на достъп до обекта. Твърди се, че осуетяването на
разрушаването не е по вина на възложителя, а се дължи на действията на полицията.
Изразява се позиция, че срокът по чл. 4, ал. 2 от договора не е започнал да тече,
следователно изпълнението на договора не е започнало. Поддържа се, че прекратяването на
договора е по инициатива на възложителя, като причините и мотивите му са напълно
ирелевантни и не влияят на валидността на извършеното прекратяване, нито се отразяват на
валидността и добросъвестността на Общината като страна по договора. Аргументира се
надлежното прилагане на нормата на чл. 51, ал. 2, т. 4 от договора с отправянето на писмено
предизвестие за прекратяването му, получено от дружеството на 18.12.2023 година,
съответно безвиновното прекратяване на договора на 02.01.2024 година. Изтъква се, че
договорената имуществена последица от предсрочното погасяване на договора, съгласно чл.
55 от него, е задължението на възложителя да заплати само реално изпълнените и приети по
установения ред СМР. Сочи се, че в конкретния случай, обаче не се е пристъпило дори към
2
частично изпълнение на СМР и няма подписан протокол за състоянието на незаконния
строеж. Обосновава се неприложимост на чл. 268 от ЗЗД. Изтъква се, че прихващането е
невъзможно и по причина, че процесните суми не са ликвидни и изискуеми. Възразява се
срещу твърденията на въззивника за доказаност на размера и относимост на
претендираните от него разходи. Твърди се, че изпълнителят необосновано е плащал наем
на наетата от него тежка техника и след прекратяване на договора. Изразява се позиция, че
въззивникът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че разходите са
били необходими за изпълнение на поетите от него задължения по договора и без тях той не
би могъл да ги изпълни точно, качествено и в срок.
Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендират се разноски, включително платен адвокатски хонорар за въззивната
инстанция.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за
редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената
служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност,
Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на
закона, намира следното:
По делото не се спори, а това се установява и от приобщените по него доказателства,
че на 02.10.2023 година страните в настоящото производство са сключили, на основание чл.
112, ал. 1 от ЗОП и решение № 2 от 05.09.2023 година на възложителя за определяне на
изпълнител на обществена поръчка договор, по силата на който ищецът е възложил, а
ответникът се е задължил да извърши срещу възнаграждение и при условията на договора,
свързан с „Избор на изпълнител за извършване премахване на стопанска сграда за
отглеждане на овце, находяща се в поземлен имот с идентификатор № 38558.2.575 по КККР
на община Копривщица, местност „Буленец“, следните дейности, а именно: демонтаж на
ламаринени покриви; нарязване на дървената конструкция на покривите; извозване до депо
нарязаните части от покрива; събаряне на съществуващи стомано-бетонни тухлени сгради;
натрошаване на съборените сгради; извозване на строителните отпадъци до депото;
ненормирани видове работи, подлежащи на ръчен труд. Според постигнатите в чл. 4
договорености, същият влиза в сила от датата на неговото сключване и е със срок за
изпълнение 180 календарни дни, който срок е пределен. Последният започва да тече от
датата на подписване на протокол за състоянието на незаконния строеж преди започване на
принудителното изпълнение на заповедта за премахване /Приложение № 3 към чл. 10 от
Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от
четвърта до шеста категория или части от тях от органите на общинската администрация
Копривщица. Цената е установена на 416 051.52 лева без ДДС или 499 261.82 лева с ДДС,
3
съгласно ценовото предложение на изпълнителя. В чл. 9, ал. 1 е предвидено да бъде
извършено от страна на възложителя авансово плащане в размер на 100 000 лева без ДДС
или 120 000 лева с ДДС в 15-дневен срок от подписването на договора, подписване на
протокол за състоянието на незаконния строеж преди започването на принудителното
изпълнение на заповедта за премахване. Уговорени са също така и междинни плащания в
общ размер до 80% от цената на договора, които се следват за действително извършените и
актувани СМР, съгласно КСС при наличие на изискуемите актове/протоколи, съставени
съгласно чл. 1, ал. 2, т. 3 от договора. Окончателното плащане, в размер на разликата между
стойността на реално извършените и актувани СМР и сбора на заплатените авансово и
междинни плащания следва да бъде направено в срок до 30 дни след представяне на
упоменатите в т. 3 на чл. 9, ал. 1 документи.
Съобразно клаузата на чл. 51, ал. 2 от процесното писмено съглашение, то може да
бъде прекратено по взаимно съгласие на страните; когато за изпълнителя бъде открито
производство по несъстоятелност - по искане на възложителя; когато след започване на
изпълнението на работите по договора са настъпили съществени промени във
финансирането на тези дейности по причини извън правомощията на възложителя. Същият
информира изпълнителя писмено за настъпване на обстоятелствата и по последната т. 4-та -
едностранно от страна на възложителя след писмено предизвестие в 15-дневен срок.
В същия раздел XIV, озаглавен „Прекратяване на договора“, по-специално чл. 55 от
същия е постигнато съгласие, при предсрочно прекратяване на договора възложителят да
заплати на изпълнителя реално изпълнените и приети по установения ред СМР.
В производството не е спорно също така, а в тази насока са представени и писмени
доказателства, че с писмо вх. № 3369 от 19.10.2023 година при ищеца, изпълнителят е заявил
готовността си да започне изпълнение по договора. В тази връзка Кметът на общината е
определил дата и час на принудителното изпълнение, а именно 07.11.2023 година от 10.30
часа, за което ответникът е бил уведомен с нарочно изготвено и получено от него
възлагателно писмо. На 25.10.2023 година ищецът е изпратил уведомителни писма до
всички лица и институции, свързани и имащи отношение към предмета на процесния
договор, а именно: ответника като изпълнител, собствениците на незаконния строеж,
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, В и К-София област, ОДБХ-София област,
ОДМВР-София област. Датата 07.11.2023 година и начален час 10.30 часа са били
определени от ищеца за такива, на които да бъде започнато изпълнението на договора. На
същата и в посочения час страните по договора са се явили в сградата на общината, след
което са се отправили заедно към обекта. Там са констатирали, че множество хора,
включително и полиция са блокирали достъпа до обекта на принудително събаряне.
Органите на реда са отказали да съдействат на представителите на страните за осигуряване
на достъп до процесния обект, като на представителя на ответника -изпълнител е бил
съставен протокол за полицейско предупреждение от 07.11.2023 година, 11.15 часа да не
навлиза в имота и да не предприема действия по разрушаване на сградите в него. Предвид
тези обстоятелства протокол за състоянието на незаконния строеж преди започване на
4
принудителното изпълнение на заповедта за премахване, от датата на съставяне на който
съгласно цитирания по-горе чл. 4, ал. 2, абзац 2-ри от договора започва да тече срока за
изпълнение на СМР не е бил съставен и подписан. До събаряне на незаконния строеж на
определената за това дата не се е стигнало, като след нея не са били извършвани и
предприемани каквито и да било други действия по изпълнение на СМР, предмет на
регламентация на процесния договор. На посочената по-горе дата - 07.11.2023 година между
присъствалите на мястото за събаряне на незаконния строеж представители на страните е
бил подписан констативен протокол, в който на първо място се съдържа констатация за
неизпълнение от страна на ищеца да осигури на ответника свободен достъп до имота, без
препятстващи дейността пречки и обстоятелства; че това така описано неизпълнение
възпрепятства подписването на протокол за състоянието на незаконния строеж преди
започване на принудителното изпълнение на заповедта за премахване на незаконен строеж,
предвид което срокът по чл. 4, ал.2 от договора не е започнал да тече, както и че
възложителят - ищецът по делото следва да предприеме действия по отстраняване на
пречките за започване на дейностите по сключения между страните договор и в най-кратък
срок да определи нова дата за осигуряване на свободен достъп да имота и да уведоми
изпълнителя, като му изпрати ново възлагателно писмо. Вместо да стори последното,
Община Копривщица, на основание чл. 51, ал. 2, т. 4 от договора е отправила до ответника
писмено предизвестие за прекратяването му в 15-дневен срок, съдържащо и покана за
възстановяване по нейна банкова сметка на преведения му и неусвоен аванс в размер на 120
000 лева с ДДС в срок от 7 дни, считано от датата на прекратяване на договора. Това
предизвестие е било получено от ответника - изпълнител на 18.12.2023 година, като 15-
дневния срок по него е изтекъл на 02.01.2024 година. При това положение, договор № РД-68
от 02.10.2023 година е прекратен на дата 02.01.2024 година. Ответната страна не оспорва
твърдението по искова молба, че не е върнала на ищеца - възложител сумата от 120 000 лева
с ДДС.
От така установените по несъмнен и безспорен начин фактически обстоятелства
следва извода, че след влизането на договора в сила с подписването му, съобразно изричната
норма на чл. 4, ал. 1, е сложено начало на изпълнението му чрез превеждане от ищцовата
страна на ответната на уговореното в същия авансово плащане в размер на 120 000 лева с
включен ДДС. Ответникът не е пристъпил към изпълнение на своите задължение по
извършване на СМР по премахване на постройките на определената за това дата, тъй като е
бил възпрепятстван от описаните по-горе обстоятелства. Нова дата за изпълнение не е била
определена от страна на общината, която е пристъпила към предсрочно прекратяване на
установената облигационна обвързаност между страните. Това прекратяване е настъпило на
горепосочената дата - 02.01.2024 година и е в резултат на отправеното от ищеца и получено
от ответника писмено предизвестие, правото за осъществяването на което действие е
регламентирано в чл. 51, ал. 2, т. 4 от договора. С предсрочното прекратяване на договора
възниква задължението за реституция на даденото по него. Платената авансово сума е част
от стойността за изпълнение на конкретно уговорените СМР. Такива извършени до
прекратяване на облигационната връзка няма, поради което и предоставения аванс подлежи
5
на връщане от ответника на ищеца обратно на основание чл. 55, ал. 1 предл. 3-то от ЗЗД.
При горните констатации, следва да бъде разгледано въведеното от ответника
възражение за прихващане с насрещно негово вземане за всички разходи, които е направил
във връзка с предприетите от него действия по изпълнение на задълженията по договора,
както и печалбата, която би получил в общ размер на сумата от 100 108.87 лева.
Първоинстанционният съд е счел същото за неоснователно, като е приел, че сумите, от които
е формирано възражението се търсят на основание чл. 268 от ЗЗД, който е неприложим в
случая. Посочил е, че възложителят не е пристъпил към прекратяване на договора поради
наличието на основателни причини за това, а се е възползвал от намерилата израз в чл. 51,
ал. 2, т. 4 от договора изрична воля на договарящите, че само възложителят има право да се
откаже от изпълнението и преди изтичането на уговорения срок без конкретна причина, след
15-дневно писмено предизвестие до изпълнителя, което общо съгласие изключва настъпване
на уредените в чл. 268 от ЗЗД неблагоприятни за отказващия се правни последици. Този
негов извод не може да бъде споделен по следните доводи и съображения:
Настоящата инстанция също намира, както вече бе посочено по-горе, че валидно
създадената между страните по настоящия спор облигационна връзка е предсрочно
прекратена предвид направеното от ищеца и валидно достигнало до ответника едностранно
предизвестие за отказ от нея, основано на възможността, уредена в нормата на чл. 51, ал. 2,
т. 4 от същата. Това обстоятелство, обаче не изключва приложението на общата разпоредба
на чл. 268 от ЗЗД. Съдът намира, че регламентираното в цитираната разпоредба от договора
право е упражняемо при облекчени условия и фактически се поглъща от посочената като
приложима правна норма. За разлика от последната, постигнатото между страните съгласие
в случая не изисква наличието на основателни причини за отказ от договора от страна на
възложителя, т. е. дори и без наличието на такива, същият разполага с възможността да
предприеме горното действие. Това, обаче не дава основание да се приеме обективна
невъзможност за изпълнение и по тази причина да се стигне до освобождаване от
отговорност в такава хипотеза. Щом законът дава възможност на възложителя при наличие
на основателни причини да преустанови действието на един договор с ангажиране на
отговорността му, при което положение той ограничава фактически вредите си, тъй като
очевидно е преценил, че не може да изпълни собствените си задължения в един бъдещ
момент, то на още по-голямо основание, при липса на основателни причини в конкретния
случай възложителят да се отметне от договора, той следва да носи отговорност за сторените
разходи и понесените от изпълнителя вреди в границите, посочени в нормата на чл. 268 от
ЗЗД. Именно този, неблагоприятен за всяка от страните резултат, но спестявайки
негативните последици за изправната страна - изпълнител, законодателят е уредил с
цитираната по-горе правна норма. Касае се за прекратяване на договора и освобождаване от
отговорност на възложителя преди възникване на бъдещи основания за плащане, при което
обаче следва да се приложат правните последици от прекратяването на договора, както и
разпоредбите относно правата и задълженията на възложителя спрямо изпълнителя, а също
и да бъдат охранени интересите на изпълнителя. Да се приеме обратното означава да се
6
стигне до възлагане на вредите по начин, който не само не е справедлив, а и е в
противоречие с основни принципи на правото за поправяне на вредите и обезщетяване на
увредения или отнесено към конкретния случай това означава на възложителя да се признае
правото да се откаже от договора, след влизането му в сила, във всеки един момент от
неговото изпълнение или преди такова да е започнало, но без да се ангажира неговата
правна и имуществена сфера за настъпилите от това прекратяване последици за
изпълнителя. Съдът намира, че предвидената възможност за възложителя в чл. 51, ал. 2, т. 4
от договора за предсрочно прекратяване на договора не включва съгласие на изпълнителя -
ответника по делото за отказ от репариране на вредите под формата на сторени разходи във
връзка с подготовката за изпълнението му, а също и бъдещи приходи под формата на
печалба. Предвид така казаното, съдът намира, че са налице предпоставките на закона за
признаване на вземане в полза на ответника за направените от него разходи във връзка с
изпълнението на договора и стойността на печалбата, която би получил от изпълнението на
същия.
За установяване размера на заявеното възражение за прихващане с посочен по-горе
предмет, ответната страна е ангажирала гласни доказателства; допусната е по нейно искане
и съдебно-икономическа експертиза. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Пр., който
работи в ответното дружество като ръководител отдел „Транспорт и строителна
механизация“ от 2003 година и досега и е ангажиран с всички негови обекти, където има
участие на строителна механизация и транспорт, съответно пряко ръководи нещата
навсякъде в България пояснява, че е имало мобилизация по процесния договор на
строителна механизация, която е трябвало да пристигне в Копривщица. Той е присъствал
лично на мястото. Предният ден са били там, като техниката е била на входа на самото
населено място. Отишли са с пилотната кола, за да огледат, това е било в деня на самото
започване. Когато са стигнали на мястото, където е трябвало да разтоварват техниката, е
имало много събрани хора, полиция. Те не са били допуснати да стигнат до мястото и да
започнат работа; малко по-късно полицията му е съставила предупредителен протокол.
Представител на общината е казал да изчакат. Целият ден е минал в чакане, на другия ден
също са продължили да чакат. Тъй като техниката е много голяма и няма как да стои така, са
предприели действия за снабдяване с разрешителни за нейното извеждане в собствената на
дружеството база в Перник, което е било по-близо като място от това да я приберат в
Бургас, а и се е очаквало да продължат договора. Била е на място цялата нужна техника -
багерът е 40-тонна машина, представляващ сериозен товар, който е трябвало да се
придвижи. Те са тръгнали с един ден, че и повече по-рано, защото от Бургас до Копривщица
пътят е над 10 часа, а и има ограничение по ЗДвП. Багерът е тръгнал от Бургас за
Копривщица два дена преди самото събитие. Той е бил качен върху специализирано ПТП
платформа, с влекач Волво, всяко от които с отделен регистрационен номер, всички те
собственост на дружеството. Имало е и по-малък багер, който е за обслужване на големия.
Прикаченият инвентар на багера, който тежи горе-долу колкото самия багер - кофата на
багера, чука на багера, ножица за разрушаване, ножица по т.нар. „пулвелизатор“, който е за
вторична преработка и сортиране на отпадъците, съгласно специалния закон, както и
7
самосвали, които трябва да извозят въпросните отпадъци е бил превозен с други самосвали,
също собственост на дружеството. Осигурени са били, тъй като самият обект, който е
трябвало да се разрушава, се е намирал в доста недостъпна зона, и други превозни средства с
по-висока проходимост от тези, с които ответникът разполага, за да могат да бъдат
транспортирани в късия участък отпадъците, които се получават при разрушаването. Това се
налага, тъй като всичко е свързано - събаря се, част се сортира на място, част отива в
специални депа. Ако се вземе предвид и прикачения инвентар, били са над 10 единици,
превозени от предния ден пред населеното място. Сочи също така, че за да се придвижи този
извънгабаритен товар, има ред. Той лично се е занимавал три дена със снабдяването само с
разрешителното. Процедурата включва входиране на заявлението в АПИ-Бургас, която го
препраща в София, в София се взема съответното решение, след което това разрешение се
получава лично в централата на АПИ в София. След това то следва да се занесе в
Полицейска академия, охранителна полиция за съгласуване. Издадените документи се
вземат отново физически и следва да бъдат на борда на превозното средство, което превозва
товара, а в случая в пилотната кола, тъй като товарът е над 65 тона и задължително се
съпровожда с пилотна кола.
Вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза е
посочило в представеното по делото и прието заключение, че в дебитната част на сметка
611/1 „Разходи за основна дейност“, подсметка 276 „Разрушаване на стопанска сграда -
Копривщица“ са отразени разходи, свързани със сключването и подготовката на
изпълнението на процесния договор в общ размера на 62 286 лева без ДДС. В табличен вид
всеки разход е представен поотделно като вид и стойност. Експертът е посочил също така, че
пропуснатата полза - печалбата, която дружеството би реализирало в случай, че договорът е
бил изпълнен, е в размер на 37 822.87 лева без включен ДДС.
Установява се от представените към отговора на исковата молба доказателства, че
05.10.2023 година ответникът е сключил с „Дип Богдан“ ЕООД договор за наем, по силата на
който последният му е отдал за временно възмездно ползване товарен автомобил марка
„Волво“, модел N10, рег. № ******, товарен автомобил марка „Волво“, модел FL12, рег. №
****** и товарен автомобил марка „Волво“, модел FL12, рег. № ******* срещу общ месечен
наем за всички тези вещи в размер на 18 000 лева. Ответникът - наемател е поел задължение
да си служи с наетите машини по предназначение на обект: „Извършване премахване на
стопанска сграда за отглеждане на овце, находяща се в поземлен имот с идентификатор №
38558.2.575 по КККР на община Копривщица, местност „Буленец“. Срокът на договора е
установен до приключване същинското изпълнение на поръчката. Според чл. 4.6, наемът се
плаща в края на текущия месец, за който се отнася. За първия месец той се заплаща
пропорционално на дните от месеца, за който вещите са отдадени под наем; в случай, че
вещите бъдат върнати предсрочно, последната вноска се заплаща към датата на връщането
им. На същата дата - 05.10.2023 година ответникът е сключил договор за наем и с
„Мастерфикс“ АД, по силата на който последното му е предоставило за временно и
възмездно ползване багер товарач JCB, модел 4СХ, рег. № ****** срещу заплащане на
8
наемна цена в размер на 3 000 лева без ДДС. Срокът на този договор и поетото задължение
за ползване по предназначение на вещта са идентични с тези по предходно разгледания
такъв, както идентична е и уговорката за начина на плащане на уговорената наемна цена.
Тези два договора са прекратени с писмено предизвестие от ответника от 21.12.2023 година,
като и двете предизвестия са получени от дружествата - страни по договорите за наем на
29.12.2023 година. Предизвестието е с 20-дневен срок, съобразно клаузата на чл. 6.3 от всеки
от двата договора. По първия договор ответникът е извършил плащане на сумата от 14 400
лева без ДДС на 30.11.2023 година за съответния посочен период от време /фактура № 5316
от същата дата/, 18 000 лева без ДДС на 29.12.2023 година за целия месец декември /фактура
№ 5318 от същата дата/ и 10 800 лева без ДДС на 29.01.2024 година /фактура № 5344 от тази
дата/. В полза на „Мастерфикс“ АД, по втория договор, „Евробилд“ ООД е заплатило 2 400
лева без ДДС /фактура № 7433 от 30.11.2023 година/, 3 000 лева без ДДС /фактура № 8108 от
29.12.2023 година/ и 1 800 лева без ДДС /фактура № 7436 от 24.01.2024 година/.
Налични са също така и товарителница за обществен автомобилен превоз в страната
№ 0077135 от 06.11.2023 година за влекач марка „Волво“ с рег. № ******, с който е превозен
багер; товарителница от същата дата за товарен автомобил с рег. № А ***** и за товарен
автомобил с рег. №А****** за превоз на принадлежности за багер №№0078088 и 0078089 и
товарителница № 0077136 от 09.11.2023 година за товарен автомобил марка „Волво“ с рег. №
******* по направление Копривщица-Перник. Всички посочени превозни средства са
собственост на ответника, което обстоятелство се установява от депозираните свидетелства
за регистрация.
Видно от застрахователна полица № 1500-130-2023-00791, ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД е приело да застрахова, съгласно Общите условия на дружеството по застраховка
„Гаранции“, изпълнението на задълженията на ответното дружество по договор с предмет:
„Избор на изпълнител за извършване премахване на стопанска сграда за отглеждане на овце,
находяща се в поземлен имот с идентификатор № 38558.2.575 по КККР на Община
Копривщица, местност „Буленец“ за период от 210 дни, чието начало е сложено на дата
29.09.2023 година. По нея е платена от ответника сумата от 306 лева. Към Агенция „Пътна
инфраструктура“ ответникът на дата 03.11.2023 година за обработка на документи е
заплатил сумата от 210 лева; сумата от 1 084 лева за пътни такси за извънгабаритни МПС; на
дата 07.11.2023 година сумата от 210 лева също за обработка на документи; на 09.11.2023
година сумата от 586.88 лева за извънгабаритни МПС.
При съобразяване на изложените от съда по-горе изводи относно установеността по
основание на възражението за прихващане и обсъдените писмени доказателства,
включително заключението на вещото лице са налага извода, че ответната страна е
направила разходи във връзка с изпълнението на договора, заплащането на които и се
дължи. От разпита на ангажирания от нея свидетел се установява по несъмнен начин, че на
определения от Община Копривщица ден за изпълнение тя е била готова да пристъпи към
такова и в този смисъл на осъществяване предмета на впоследствие прекратения договор,
като на място е привела и цялата необходима за това техника. След като е станало ясно, че
9
нито на този, нито на следващия ден ще се пристъпи към премахване на незаконния строеж,
тя е следвало да предприеме действия по отвеждане от мястото на изпълнение на тежката
извънгабаритна техника, като в случая е прибрала багера в собствена база, находяща се в
Перник. За това тя също е направила разходи. Като се вземе предвид описанието на
разходите от вещото лице в представеното заключение и съобрази връзката между всеки
един от тях и извършените действия, насочени към подготовка на изпълнението на договора
от страна на изпълнителя, се налага извода, че от осчетоводените такива следва да се
приспаднат тези за застраховки /липсват доказателства за реално платени такива, а и не се
твърди да е имало необходимост такава да се направи за превозното средство точно и
единствено по повод процесния договор; мислимо е, че се касае за собствена на ответника
техника, с която той работи постоянно и поради това тя следва да има такава, още повече, че
не става ясно за какъв вид застраховка се касае/, абонаментна поддръжка, автомобилни гуми,
други материали /по горните доводи, а за последните и поради това, че изобщо не става ясно
какви са те/, резервни части, за ГТП /предвид неяснотата по отношение естеството на
разхода и липса на доказателства за извършването му/. Следва също така изцяло да бъдат
изключени разходите, начислени и калкулирани за лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег.
№ А *****, тъй като липсва и не може да бъде установено неговото използване за целите на
договора. Твърде възможно е да се касае за пилотната кола, за която говори свидетеля, но
това са само предложения, на каквито не може да се основават изводите на съда, още повече,
че за такъв автомобил като собствен на дружеството няма представени доказателства
/наличните по делото свидетелства за регистрация са обсъдени по-горе и те са за влекач и
товарни автомобили/. При използване на стойностите по заключението на вещото лице и
спадане от общата сума на тези за разходите, описани по-горе като неотносими към
процесния договор, на ответника се следва сумата от 59 238.37 лева. Към същата следва да
бъде прибавена и установената от вещото лице стойност на печалбата, която той би получил
при изпълнение на договора в размер на сумата от 37 822.87 лева без включен ДДС.
Ценовото предложение е представено по делото, прието е от ищеца /чл. 6, ал. 1 от договора/,
като видно от същото, печалбата е включена като част от цената за изпълнение на договора
и е в размер на 10%. С оглед горното, възражението за прихващане на ответника се явява
основателно за сумата от 97 061.24 лева. Ищецът претендира сумата от 120 000 лева, поради
което след като се извърши прихващане, на същия следва да бъде присъдена само сумата от
22 938.76 лева; в останалата част исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
погасена чрез прихващане. Тук за пълнота и във връзка с изложеното във въззивната жалба е
необходимо да се посочи, че заявеното възражение за прихващане с отговора на исковата
молба пред първата инстанция е в размер на 100 108.87 лева, без ДДС, поради което и
недопустимо същото пред настоящата инстанция да се въвежда за пръв път с нов размер -
120 130.64 лева с ДДС.
По горните доводи и съображения, тъй като изводите на двете инстанции не
съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено над размера на посочената по-горе
сума от 22 938.76 лева с включен в нея ДДС и постановено друго, с което за разликата над
тази до общо присъдената такава на ищеца от 120 000 лева с включен ДДС исковата
10
претенция бъде отхвърлена като погасена чрез прихващане.
При този изход на делото, решението следва да бъде изменено и в частта за
разноските. Направените такива от ищеца пред окръжния съд са в размер на 16 140.50 лева
общо, като в тази сума е включена внесената за разглеждане на делото държавна такса /4 800
лева/, таксата за възпроизвеждане на преписи от документи за връчване на другата страна
/0.50 лева/ и за адвокатско възнаграждение /11 340 лева с включен ДДС/. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на същото, което настоящият съд намира за
основателно. Преценката на извършените от пълномощника процесуални действия,
фактическата и правна сложност на делото сочат на прекомерност на възнаграждението,
поради което то следва да бъде намалено на сумата от 7 500 лева с включен ДДС или 6 250
лева без ДДС. В такъв размер съдът намира, че същото се явява адекватно при съобразяване
на посочените по-горе критерии, а също и спрямо материалния интерес и правото на
адвоката да получи справедливо по размер възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 36,
ал. 2, изр. 2-ро от ЗА с оглед предоставените услуги. При това положение, общо направените
от ищеца разноски са в размер на сумата от 12 300.50 лева. Съобразно уважената част от
предявената претенция, на същия следва да бъде присъдена сумата от 2 351.32 лева.
Ответното дружество също е претендирало заплащането на сторените съдебно-
деловодни разноски, които се свеждат до адвокатско възнаграждение /6 500 лева/ и
възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза /400 лева/. Ищецът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно. Преценката на всички изложени по-горе и обсъдени обстоятелства
от значение за неговото определяне сочат, че то не е в завишен размер. Тук следва да се
вземе предвид и това, че то е в почти същия размер, в който е определено от съда и това на
пълномощника на другата страна по делото. С оглед отхвърлената част от иска, на
ответника за разноски пред първата инстанция се следва сумата от 5 581.02 лева.
Страните претендират заплащането и на сторените пред настоящата инстанция
разноски. Ответникът-жалбоподател е направил такива в размер на сумата от 8 900 лева, в
която сума са включват такива за адвокатско възнаграждение /6 500 лева/ и за държавна
такса за въззивното обжалване /2 400 лева/. За всички тях са представени доказателства, от
които е видно, че са реално направени. Поради това, съобразно уважената част от заявения с
жалбата материален интерес, на него следва да бъде присъдена сумата от 7 198.71 лева.
Ищецът е направил разноски само за адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 11 340 лева с ДДС. Пълномощникът на ответната страна е заявил възражение за
прекомерност на същото. Преценката на фактическата и правна сложност на делото, както и
извършените от пълномощника процесуални действия - подаване на отговор на въззивната
жалба и явяване на единственото насрочено съдебно заседание, в което доказателства не са
събирани и е даден ход по същество сочат на основателност на въведеното възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Поради това, тези негови разноски следва да бъдат определени в по-
нисък размер, като възнаграждението бъде определено на сумата от 7 500 лева с ДДС или
6 250 лева без ДДС. С оглед изхода на производството и съобразно отхвърлената част от
11
жалбата, на ищеца - въззиваем следва да бъде присъдена сумата от 1 433.67 лева.
Мотивиран от горното и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 57/07.03.2025 година, постановено по търг. дело № 85/2024
година по описа на Окръжен съд - Бургас в частта, в която „Евробилд“ ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж. к. „Братя Миладинови“, ул.
„Стара планина“ № 1, ет.7, представлявано от управителя Т. Ат. Ян., е осъдено да върне на
Община Копривщица, Булстат *********, с адрес: град Копривщица, ул. „Любен Каравелов“
№ 16, представлявана от М. Т. - кмет, сумата над размера от 22 938.76 лева до присъдения
такъв от 120 000 лева с включен в нея ДДС, представляваща заплатен от Община
Копривщица на „Евробилд“ ООД аванс на отпаднало основание - прекратен договор № РД-
68 от 02.10.2023 година за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на
изпълнител за извършване на премахване на стопанска сграда за отглеждане на овце,
находяща се в поземлен имот с идентификатор № 38558.2.575 по КККР на община
Копривщица, местност „Буленец“, ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от
15.03.2024 година - датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното й
изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Община Копривщица, Булстат *********, с адрес: град
Копривщица, ул. „Любен Каравелов“ № 16, представлявана от М. Т. - кмет против
„Евробилд“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж. к.
„Братя Миладинови“, ул. „Стара планина“ № 1, ет.7, представлявано от управителя Т. Ат.
Ян., за осъждане на дружеството да върне на Община Копривщица, Булстат *********, с
адрес: град Копривщица, ул. „Любен Каравелов“ № 16, представлявана от М. Т. - кмет
сумата над размера от 22 938.76 лева до претендирания такъв от 120 000 лева с включен в
нея ДДС, представляваща заплатен от Община Копривщица на „Евробилд“ ООД аванс на
отпаднало основание - прекратен договор № РД-68 от 02.10.2023 година за възлагане на
обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за извършване на премахване на
стопанска сграда за отглеждане на овце, находяща се в поземлен имот с идентификатор №
38558.2.575 по КККР на община Копривщица, местност „Буленец“, ведно със законната
лихва върху горната сума, начиная от 15.03.2024 година - датата на предявяване на исковата
молба, до датата на окончателното й изплащане като погасен чрез прихващане с насрещно
вземане на ответното дружество за сума в същия размер, а именно за сумата от 97 061.24
лева.
ОТМЕНЯ решение № 57/07.03.2025 година, постановено по търг. дело № 85/2024
година по описа на Окръжен съд - Бургас в частта за разноските и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Евробилд“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
град Бургас, ж. к. „Братя Миладинови“, ул. „Стара планина“ № 1, ет.7, представлявано от
12
управителя Т. Ат. Ян. да заплати на Община Копривщица, Булстат *********, с адрес: град
Копривщица, ул. „Любен Каравелов“ № 16, представлявана от М. Т. - кмет, сумата от 2
351.32 лева, представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски пред Бургаския
окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Копривщица, Булстат *********, с адрес: град Копривщица, ул.
„Любен Каравелов“ № 16, представлявана от М. Т. - кмет, да заплати на „Евробилд“ ООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж. к. „Братя
Миладинови“, ул. „Стара планина“ № 1, ет.7, представлявано от управителя Т. Ат. Ян. сумата
от 5 581.02 лева, представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски пред
Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Евробилд“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
град Бургас, ж. к. „Братя Миладинови“, ул. „Стара планина“ № 1, ет.7, представлявано от
управителя Т. Ат. Ян. да заплати Община Копривщица, Булстат *********, с адрес: град
Копривщица, ул. „Любен Каравелов“ № 16, представлявана от М. Т. - кмет, сумата от
1 433.67 лева, представляваща направени от него пред Бургаския апелативен съд съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Община Копривщица, Булстат *********, с адрес: град Копривщица, ул.
„Любен Каравелов“ № 16, представлявана от М. Т. - кмет, да заплати на „Евробилд“ ООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж. к. „Братя
Миладинови“, ул. „Стара планина“ № 1, ет.7, представлявано от управителя Т. Ат. Ян. сумата
от 7 198.71 лева, представляваща направени от него пред Бургаския апелативен съд
съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му
на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13