ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
гр. В., 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500275 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 423 от ГПК.
Подадено е възражение от П. М. И., с ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. И. В. Е.,
адвокат при Монтанска адвокатска колегия, със съдебен адрес: град С.,тел. за
връзка **********
относно ч. гр. д. № 2025 по описа на Районен съд - гр. В. за 2009 г.
Жалбоподателят П. М. И., с ЕГН ********** заявява ,че предявява
настоящото възражение по чл. 423 от ГПК срещу Заповед № 1275-РЗ за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч. гр.
дело 2025 по описа на РС - В. за 2009 г. Твърди ,че не е уведомена по
надлежен начин, което я е лишило и от възможността да упражни пълноценно
правото си на защита чрез възражение.
Поддържа ,че не е уведомена надлежно и че е лишена от възможността
да узнае своевременно за връчването на заповедта за изпълнение. Освен това
за нея не било възможно да узнае за връчването, както и да подаде
възражение, тъй като същата е била в чужбина - в Република И.
Подалата възражението П. И.твърди ,че не е била на територията на
Република Б. и че не е редовно уведомена и че не е знаела, че срещу нея тече
1
съдебно производство и че има издадена заповед за изпълнение. За всичко
това тя разбрала на 02.09.2022 г. На дъщеря и - Н. Д. И. било връчено
уведомление за принудително изпълнение, в което ЧСИ М. Н. я уведомявал,
че по изпълнително дело 119 от 2017 г., образувано срещу П. И. ще пристъпи
към опис и продажба на недвижими имоти, дарени на Н. от нейната майка -
П. И.. Н. веднага уведомила П. И. и последната организирала защитата си
мигновено, като ангажирала адвокат, който да направи справка при ЧСИ Н.
по същото изпълнително дело. При извършване на справката П. И. за първи
път разбрала, че срещу нея е образувано такова изпълнително дело и за какво
задължение.
Жалбоподателят П. И. в рамките на законоустановения срок,
обективиран в чл. 423 на ГПК заявява ,че предявява настоящото възражение,
с което търси защита срещу издадената заповед. Също така се обръща
внимание, че при издаване на въпросната заповед са били налице основания
същата да не бъде издадена, а именно такива по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК -
искането се основавало на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Иска се да се приемете настоящото възражение, като подадено в срок и
да се обезсили издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2025 по описа
на Районен съд - гр. В. за 2009 г. В случай, че съдът счете,че не са налице
основания за обезсилване на заповедта, то се иска на заявителя да се даде
срок за подаване на установителен иск, съгласно чл. 422 от ГПК.
Насрещната страна „Ф. и. а.“ЕООД ,редовно уведомена,не е взела
становище по възражението.
По разпореждане на съда са приложени изпълнително дело №
20177230400119 на ЧСИ М. Н. изп.дело №20097240400631 на ЧСИ В. Т. с
район на действие Окръжен съд-В.
Гр.д.№2025/2009 г. е архивирано и унищожено ,като по него е приложен
само оригиналът на заповедта за изпълнение по Чл.417 ГПК.
След като взе предвид постъпилото възражение и събраните по
делото доказателства ,Съдът намира ,че възражението не следва да бъде
прието поради следното :
Както се посочва в определение № 392 от 14.09.2015 г. на ВКС по ч. гр.
2
д. № 3904/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г. М., определение № 232 от
19.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2210/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Г. М., и определение № 306 от 29.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2633/2014
г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г. М., съгласно чл. 423, ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, длъжникът,
който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде
възражение до въззивния съд, когато:
1 - заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно;
2 - заповедта за изпълнение не му е връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република Б.;
3 - длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради
особени непредвидени обстоятелства и
4 - длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като
едновременно с възражението той може да упражни и правата си по чл. 413,
ал.1 и чл. 419, ал.1 от ГПК. Съгласно чл. 423, ал.3, изр.1 от ГПК, съдът
приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал.1.
По аргумент от обратното на чл. 423, ал.3, изр.1 от ГПК, въззивният съд не
приема възражението, ако установи, че предпоставките на ал.1 липсват.
Предпоставките са две - обща /длъжникът да е спазил едномесечния срок/ и
допълнителна /осъществяваща основание по чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК/.
Въззивният съд няма задължение да приеме възражението на длъжника и да
приложи останалите последици, уредени в следващите изречения на чл. 423,
ал.3 от ГПК, когато намери, че едната предпоставка не е осъществена. За
наличието и на двете - срок и основание по чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК -
въззивният съд се произнася с крайния акт и по съществото на искането. С
определението по чл. 423, ал.3, изр.1 от ГПК въззивният съд отрича правото
на длъжника да приеме неговото възражение срещу заповедта за изпълнение
или с определението по чл. 423, ал.3, изр.1 от ГПК въззивният съд приема
възражението на длъжника, като съобразява дали позитивният акт поражда и
останалите последици, предвидени в чл. 423, ал.3 от ГПК. Изключена е
възможността за самостоятелен /предварителен/ акт по допустимостта на
искането до въззивния съд да приеме възражението на длъжника срещу
3
заповедта за изпълнение.
В случая Окръжният съд констатира, че е налице общата предпоставка,
но отсъства допълнителната такава, поради което и възражението не следва
да бъде прието.
От материалите по делото се установява, че по изп.дело
№20097240400631 на ЧСИ В. Т. с район на действие Окръжен съд-В.
заповедта е връчена надлежно .След извършена справка е констатирано ,че
постоянният адрес на П. И. е гр.В. (л.19 от изп.дело №20097240400631 на
ЧСИ В. Т. на същия адрес е изпратено уведомление на 19.02.2010 г.за явяване
при ЧСИ за получаване на призовка за доброволно изпълнение и заповед за
незабавно изпълнение .Уведомлението е върнато в цялост с отбелязване от
страна на връчителя ,че адресът е посещаван няколко пъти ,но никой не
отваря и че съседите не дават информация (л.22 от изп.дело
№20097240400631 на ЧСИ В. Т.).Отбелязани са дните и часовете на
посещение на адреса.Връчителят е отбелязал върху поканата за доброволно
изпълнение на 19.02.2010 г. ,че е залепил уведомление (л.25 от изп.дело
№20097240400631 на ЧСИ В. Т.) .С оглед на гореизложеното ЧСИ В.Т. е
поставила резолюция върху поканата за доброволно изпълнение ,че на
основание Чл.47 ал.5 ГПК поканата следва да се счита за редовно
връчена(л.24 от изп.дело №20097240400631 на ЧСИ В. Т.).
От гореизложеното е видно ,че частният съдебен изпълнител е изпълнил
процедурата по Чл.47 ГПК в редакцията на закона от ДВ, бр. 42 от 2009 г. и
че е извършил надлежно връчване (настоящата законодателна уредба на
заповедното производство е от ДВ бр.86 от 2017 г.и не може да намери
темпорално приложение към 2010 г.).
От горното е видно ,че не налице хипотезата по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК.
Подалата възражението П. М. И.ова не е представила каквито и да било
доказателства ,удостоверяващи ,че към 19.02.2010 г.не е имала обичайно
местопребиваване на територията на Р България ,липсват и твърдения в тази
насока.
Не се твърдят и установяват и особени непредвидени обстоятелства,
попречили на П. М. И.ова да узнае за връчването на заповедта и да подаде
възражението си. ГПК не дефинира понятието "особени непредвидени
обстоятелства", но правната доктрина и константната практика на ВКС
4
еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и
непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са
възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали
извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки
проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса -
например природни бедствия, прекъсване на пътищата и съобщенията,
злополука, смърт, внезапно тежко заболяване, военно положение, социални
катаклизми, задържане от органите на МВР и др. Препятствието трябва да
бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде
единствената причина за пропускане на срока. Последното пък е свързано с
неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните
обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на
страната, която се позовава на това - определение № 326 от 26.05.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2605/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. Р.,
определение № 236 от 16.04.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7292/2014 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията М. Р., определение № 55 от 02.02.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 6101/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията М. С., определение №
411 от 15.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7003/2014 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията С. Н., определение № 521 от 28.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
4413/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията М. С., определение № 190 от
13.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 907/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Б. Ц., и определение № 26 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 611/2011 г., I
г. о., ГК, докладчик съдията Г. Г.
При тези данни възражението по чл. 423 от ГПК не следва да се приема,
защото е неоснователно.
В разпоредбата на чл. 423 от ГПК е предвидена извънинстанционна
проверка на правото на участие на длъжника в заповедното производство в
изчерпателно изброени случаи и производството по съществото си е
извънинстанционно, сходно с това по чл. 303 и следв. от ГПК, приложимо за
исковото производство, като разпоредбата не предвижда
извънинстанционната му проверка. Актът по чл. 423 от ГПК не съставлява
определение, подлежащо на касационен контрол по чл. 274, ал.1 от ГПК, тъй
5
като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е
предвидено в закон, не съставлява и определение по чл. 274, ал.3 от ГПК, тъй
като въззивният съд се произнася не като въззивна инстанция, а в рамките на
възложените му от закона правомощия на извънинстанционното
производство /определение № 448 от 16.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3804/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията К. Ю./. Ето защо настоящото
определение няма да подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд В.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението пред въззивния съд по реда на Чл.423 ГПК
на П. М. И., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. И. В.
Е.,адвокат при Монтанска адвокатска колегия, със съдебен адрес: град С.,тел.
за връзка **********.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6