№ 14467
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110149024 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от Х. М. Б., ЕГН ***** срещу В. Д. Д.,
ЕГН ********** и Д. К. Д., осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответниците в режим на солидарност да заплатят на
ищеца сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в *****, находящ се в *****, от ответниците, чрез
некачествени ремонтни действия, извършени в *****, находящ се в *****,
ведно със законната лихва за забава от 01.09.2023 г. до окончателното
изплащане и чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците за своя сметка да
извършат следните ремонтни дейности в кухненското помещение на *****,
находящ се в *****, а именно: водомерните възли (водомери и спирателни
кранове) да бъдат монтирани на височина от 0,50 м до 1 м от пода или в
инсталационните шахти; подът на помещението в този участък да е с
водоплътно покритие (плочки, мозайки или друг вид водонепропусклив
материал), да се постави цокъл по граничещите стени минимум на 5-6 см.
Ищецът основава иска си с твърдения, че е собственик на *****, находящ
се в *****. Сочи, че ответницата В. Д. е собственик на *****, находящ се в
*****, над апартамента собственост на ищеца. Релевира доводи, че ответникyt
Д. Д., баща на първата ответница, стопанисва апартамента на дъщеря му,
която е извън страната. Излага аргументи, че Д. Д. извършва некачествени
ремонтни дейности в ***** лично или чрез наети от него лица, вследствие на
1
което в ***** са нанесени имуществени вреди, чието поправяне възлиза на
стойност 1500 лв. за материали и труд. Обосновава, че ответниците не спазват
предписаните и общоприети правила, довело до теч в апартамента,
собственост на ищеца. Обръща внимание, че се касае за опасно, вредно,
смущаващо въздействие върху имота на ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответнциите, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и
неоснователен.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че ищецът е собственик на
*****, находящ се в *****, че ответницата В. Д. е собственик на *****,
находящ се в *****, който се намира над апартамента, собственост на ищеца.
По делото е представена оферта за СМР на „Широкодолски и партньори“
ООД на обща стойност 1263,40 лева, като е посочено, че в цената не са
включени материалите.
По делото са изслушани свидетелските показания на А. И. П. – свидетел
на ищеца, който разказва, че познава ответника Д. Д., а втората ответница - В.
Д. не я познавал. Живеел в съседния блок. Разказва, че ищецът Б. постоянно се
оплаквал от течове. През септември 2023 г., отишъл с приятел да помогне с
оправянето на теч в апартамента на Д. Д., той им отворил, огледали проблема,
сменили тръби, скоби и други. Било много неграмотно направено, нямало
плочки, а цимент. Апартаментът периодично се давал под наем. Към момента
на ремонта нямало наематели. Течове имало когато апартаментът се ползва. В
апартамента на Б. бил слизал, състоянието на тавана в кухнята било лошо –
мокро, мазилката била зле. Описаното било откъм мивката, от лявата страна
като се влезе в кухнята, не откъм прозореца. Течът възпрепятствал ползването
на кухнята. Падали мазилки и прах. На свидетеля са предявени снимки от СТЕ
по делото от обезпечителното производство, като същият е посочил следното:
на приложение едно – била кухнята на М. и Х. Б.и; на лист две от
приложението, на втората снимка била снимана кухнята на Д. Д.; на снимката
на приложение едно, лист три, нямало плочки; на приложение едно, лист
четири - отвътре се е подлизвало вода постоянно; посочил е снимката с
2
тръбата и е разяснил, че същата е сменена и са сложени скоби; на последната
снимка, докъдето стига облицовката всичко било мокро; на снимка две от
приложение едно, лист четири, понеже тръбата отивала нагоре и след това
слизала надолу, се задържало вода постоянно, поради което счита, че
изпълнението е неграмотно; на снимка едно на приложение едно, на лист
четири от СТЕ, имало маркуч от пералнята, който бил силно опънат и с едно
бутане можело да се извади и да стане наводнение. Свидетелят е пояснил още,
че течът е спрял след ремонта, но заради делото Б.и не го били ремонтирали
повече, а само козметично почиствали за да не пада прах. Последно ходил в
апартамента по време на извършения от него (т.е. от свидетеля) ремонт –
септември 2023 г. Течът бил от преди това, което го знаел от М.Н., т.к. имали
множество проблеми. Свидетелят е разказал, че ответникът Д. Д. пуска
наематели в имота, както и че самият той (Д.) също живее във входа където се
намира процесният имот. Свидетелят сочи, че Д. е правил ремонти, чистил в
имота. Излага, че е правил ремонт в апартамента на Д., за което му отворил
вратата той. Твърди, че преди това също е правен ремонт, но не знае от кой,
като подробно излага и че работата не е свършена добре. Свидетелят е
посочил, че в имота на Д. е ходил два пъти – веднъж за оглед и веднъж за
ремонта, занимавал се непрофесионално с тръби и ремонти.
По делото са изслушани показанията на М. Х. Н. – дъщеря на ищеца.
Свидетелката разказва, че познава ответника Д., както и неговата дъщеря –
другата ответница, собственик на апартамента над тях. Сочи, че многократно
е комуникирала с Д., както и че е живяла в апартамента /на родителите й – ап.
9/ от 1996 г. до 2018 г. Разказва, че в имота им има течове постоянно. Сочи, че
апартаментът на Д. се ползвал от наематели, с които отношенията ги уреждал
Д.. Разказва, че през месец февруари 2023 г. в кухнята се образувало петно,
което се разраснало и се стигнало до ръжда, отлюпвали се латекс и мазилка.
Февруари 2023 г. започнал течът, тогава в апартамента на Д. живеели
наематели. Свидетелката се свързала с Д.. Решили да решат проблема по
съдебен ред. Д. не пускал вещото лице 2 или 3 пъти. След като наемателите
напуснали имота, Д. осигурил достъп.
По делото е приобщено ч.гр.д. 19690/2023 г. – производство по
обезпечаване на доказателства, в хода на което е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза. От последната се установява, че експертът е
извършил оглед на 29.04.2023 г. и 15.05.2023 г. на ап. 9 /този на ищеца/ и ап.
3
14 – намиращ се над него /този на ответниците/. Вещото лице е посочило, че
в имота на ищеца има видими следи от теч – по тавана имало видими петна от
теч. Мазилката по тавана била влажна и подкожушена, на места била паднала
и се виждали кафяви петна от ръжда, причинени от корозирала арматура на
плочата. Двете стени в този участък били влажни и мазилката по стената била
набъбнала /снимки 1,2,3/. Описаните щети в кухнята на ап. 9 /този на
ищеца/ били причинени вследствие на появили се течове, произлизащи
от отпадна вода от ап. 14, намиращ се над него. Таванът и две от стените в
ап. на ищеца били увредени вследствие на течове от ап. 14. Вещото лице е
посочило в таблица видовете щети /намокряне на тавана и двете стени над
кухненските шкафове, подкожушена и обрушена мазилка по тавана, на
места паднала с явни петна от ръжда; по стените – петна от теч и
набъбнала мазилка/ и ремонтните дейности /остъргване на латексова боя по
тавани с измиване 7 кв.м.; очукване на вароциментова мазилка по тавани
3.60 кв.м.; остъргване на латексова боя по стени с измиване 7,40 кв.м.;
демонтаж и монтаж на декоративен корниз 5,50 м.л.; демонтаж и монтаж
на кухненски шкафове 3 бр.; антиплесенна обработка по стени и тавани
14.40 кв.м.; антикорозионна обработка по тавани 2.20 кв.м.; полагане на
заздравяващ грунд 14.40 кв.м.; изкърпване на вароциментова мазилка по
тавани, гладка 3,60 кв.м.; изкърпване на гипсова шпакловка по стени и
тавани 8.50 кв.м.; грундиране на стени и тавани 14,40 кв.м.; боядисване с
латекс (двукратно) по тавани 7 кв.м.; боядисване със сатиниран латекс
(двукратно) по стени 7.40 кв.м.; полагане на предпазно фолио 7.50 кв.;
допълнителни дейности – събиране и извозване на стр. отпадъци до 15 км. ,
1.50 м3./, които следва да се извършат за тяхното отстраняване. Експертът е
посочил, че след оглед в апартамента на ответника е установил, че водомерите
са монтирани в противоречие с изискването на нормативната наредба –
водомерните възли трябвало да се монтират на височина от 0,50 м. до 1,0 м. от
пода или в инсталационни шахти. Подът на помещението в този участък
трябвало да е с водоплътно покритие /плочки, мозайка или друг вид
водонепропусклив материал/, както и да има цокъл по граничещите стени
минимум 5-6 см. От резултатите получени след 10 минутна водна проба на
санитарните прибори в ап. 14 можело да се направи изводът, че е налице силен
теч, който продължавал и се просмуквал през плочата, при водопотребление в
ап. 14. Овлажняването не било от нормална експлоатация, а поради авария на
4
ВиК инсталацията в горния апартамент, при това имало начален процес на
разрушаване на стоманобетонната плоча и корозия на армировката. При оглед
констатирал явен теч от ВиК инсталациите в кухнята на ап. 14, шахтата с
вертикалните щрангове преминаваща през кухнята била затворена плътно с
капак от поликарбинатна плоскост /под мивката/, която била залепена и по
този начин шахтата била недостъпна. По тавана и стените на ап. 14 нямало
следи от теч, евентуално от по-горен етаж. Щетите били причинени от
неуплътнени връзки на тръбите на ВиК инсталациите под мивката в кухнята
на ап. 14. Експертът е обърнал внимание, че ако не се предприемат мерки за
отстраняване на течовете, може да се стигне до разрушаване на конструкцията
на сградата, което започвало с напукване и разрушаване на бетона между
корозиралите тръби и най-близката повърхност. Към експертизата е приложен
и снимков материал.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
съд прави следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
следните предпоставки: 1/ противоправно деяние; 2/ претърпените вреди,
както и техният размер; 3/ причинна връзка между противоправното деяние и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията
на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В процесния случай, не е спорно, че ищецът е собственик на *****, а
ответницата В. Д. на *****, който се намира над апартамента на ищеца. От
изслушаните свидетелски показания, които съдът кредитира като обективни,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото и им дава вяра, както и от съдебно-техническата
експертиза, допусната и изслушана в хода на ч.гр.д. 19690/2023 г. по описа на
СРС /приобщено към настоящото/, която съдът също кредитира като
обективно и компетентно изготвена, по категоричен и несъмнен начин се
установява, че в апартамента на ищеца са настъпили видими щети в резултат
на течове, предизвикани от противоправно поведение на ответника. Тази
противоправност на първо място настоящият съдебен състав счита, че се
изразява, съгласно заключението на вещото лице , в монтиране на водомери в
5
противоречие с изискването на нормативната уредба. На следващо място
съдът счита, че за ответницата В. Д., в качеството й на собственик на имот в
сграда в режим на ЕС съществува задължение съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2
ЗУЕС да не причинява вреди на други обекти в сградата. В случая тя е
нарушила това свое задължение, като е поддържала имота си /в частност
водомерите в имота/ по начин, който има вредно въздействие върху
собствения на ищеца имот. С помощта на СТЕ бяха установени точните
увреждания в жилището на ищеца, а именно: намокряне на тавана и двете
стени над кухненските шкафове; подкожушена и обрушена мазилка по
тавана, на места паднала с явни петна от ръжда; по стените – петна от
теч и набъбнала мазилка. Вещото лице подробно е посочило в табличен вид и
ремонтните дейности, които следва да се извършат за да се отстранят
описаните увреждания, а именно: остъргване на латексова боя по тавани с
измиване 7 кв.м.; очукване на вароциментова мазилка по тавани 3.60 кв.м.;
остъргване на латексова боя по стени с измиване 7,40 кв.м.; демонтаж и
монтаж на декоративен корниз 5,50 м.л.; демонтаж и монтаж на кухненски
шкафове 3 бр.; антиплесенна обработка по стени и тавани 14.40 кв.м.;
антикорозионна обработка по тавани 2.20 кв.м.; полагане на заздравяващ
грунд 14.40 кв.м.; изкърпване на вароциментова мазилка по тавани, гладка
3,60 кв.м.; изкърпване на гипсова шпакловка по стени и тавани 8.50 кв.м.;
грундиране на стени и тавани 14,40 кв.м.; боядисване с латекс (двукратно)
по тавани 7 кв.м.; боядисване със сатиниран латекс (двукратно) по стени
7.40 кв.м.; полагане на предпазно фолио 7.50 кв.; допълнителни дейности –
събиране и извозване на стр. отпадъци до 15 км. , 1.50 м3. Макар в СТЕ да не
е посочена стойността на която ще възлязат ремонтните дейности, то в тази
връзка съдът цени представената от ищеца оферта, изхождаща от
„Широкодолски и партньори“ ООД, в която описаните видове СМР
съответстват на тези посочени от вещото лице. Съгласно офертата, стойността
на СМР възлиза на 1 263,40 лева, като е посочено, че това е цената без
включени материали. Ето защо съдът на основание чл. 162 ГПК приема, че
размерът на понесените от ищеца имуществени вреди възлиза на
претендирания такъв.
Досежно ангажирането на солидарната отговорност на двамата
ответниците съдът намира следното: от изслушаните свидетелски показания
действително се установява, че ответникът Д. Д. е извършвал действия по
6
стопанисване на имота, това фактическо положение обаче не е основание да се
приеме, че е носител на ограничено вещно право на ползване или
облигационно право да ползва имота за нуждите си. С оглед изложеното съдът
счита, че няма основание за ангажиране на деликтната отговорност на
ответника Д. Д., поради което и искът срещу него следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже, че ответникът възпрепятства упражняването на правото
му на собственост в пълен обем. Негаторният иск като иск за защита на
собствеността предоставя правна защита на правото на собственост срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното
предназначение, но без да отнема владението на собственика. Това
въздействие или посегателство може да се изразява в действие или
бездействие, като чрез предявяване на иска по чл. 109 ЗС се цели
преустановяването на същите, които пречат на ищеца да упражнява неговото
право на собственост, т.е. следва да е налице неправомерно въздействие върху
имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по чл. 109
ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на
собствеността. В Решение № 150/25.05.2011 г. по гр.д. № 551/2010 г. на ВКС, II
ГО, е прието, че не всяко въздействие върху имота може да обоснове
основателност на предявения по чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие,
което засяга неоснователно обекта и посредством което обективно се създават
пречки за упражняване на установения правен режим на ползване на имота,
като по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки
правото на собственост да се упражнява в пълен обем. В същия смисъл е и т. 3
от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според която:
„За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо
ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да
упражнява своето право“. Както е прието в мотивите към това тълкувателно
решение, понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е
такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в
пълен обем. В процеса следва да бъде установена връзката между
неоснователното действие и създаденото състояние на пречене на
упражняване правото на собственост. Негаторният иск предоставя защита на
7
правото на собственост, която може да бъде упражнена срещу всяко трето
лице, което създава или се ползва от /поддържа/ създадено противоправно
състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на
вещта /имота/ според нейното предназначение. В случая по делото се
установява по категоричен начин, че неправомерно монтираните водомери в
имота на В. Д., причиняват теч в ищцовия апартамент и така засягат правото
на ищеца да го ползва по предназначение. С предявения негаторен иск се цели
твърдяното от ищеца поддържане на противоправно състояние да бъде
прекратено чрез задължаването на ответника да извърши конкретни ремонтни
дейности. В случая търсената от ищеца по реда на чл. 109 ЗС защита
съответства на естеството и тежестта на неоснователното въздействие върху
имота му, поради което искането за осъждане на ответника да извърши
необходимите строително-монтажни работи е основателно. Техният вид се
установява от заключението на съдебно-техническа експертиза, като
необходимостта от извършването им също се обосновава от експертизата.
С оглед изложените по-горе съображения негаторният иск следва да се
уважи по отношение на ответника В. Д., а по отношение на другия ответник
Д. Д. – същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Ищецът претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК разноски за държавна
такса в исковото производство в размер на 140,00 лева; депозит за експертиза
в производството по обезпечаване на доказателства в общ размер на 585,00
лева; държавна такса в производството по обезпечаване на доказателства в
размер на 40,00 лева, като видно от приложеното ч.гр.д. 19690/2023 г. по описа
на СРС, заплатената такава е 20,00 лева. Ищецът претендира също така
разноски, сторени в изпълнителното производство 2180/2023 г. в размер на
72,00 лева /проведено във връзка с допуснато обезпечение/, за които съдът
намира за необходимо да посочи, че същите не следва да му се присъждат в
настоящото производство, а подлежат на събиране от съдебния изпълнител по
посоченото изпълнително дело. Ето защо, в тази му част, искането за
присъждане на разноски се явява неоснователно и като такова следва да се
отхвърли.
8
В хода на исковото производство ищецът е защитаван безплатно от адв.
В. Т. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
в полза на адвоката следва да се присъди хонорар, който съдът определя в
размер на 300,00 лв.
В хода на производството по обезпечаване на доказателства ищецът е
защитаван безплатно от адв. Р. Р. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, поради което на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адвоката следва да се присъди хонорар,
който съдът определя в размер на 300,00 лв.
Ответниците претендират разноски всеки по 1 000,00 лв. за адв.
възнаграждение, като представят и доказателства за сторени такива.
Процесуалният представител на ищеца е релевирал възражение за
прекомерност на адв. хонорар, което съдът намира за основателно. С оглед
решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., съдът следва да намали
адв. възнаграждение до сумата от 600,00 лв.
Доколкото исковете срещу В. Д. Д. са уважени изцяло, то същата на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да заплати на ищеца сумата от общо 372,50
лв. (представляваща половината сума от общия размер на всички разноски,
предвид, че отговорността за разноските е разделна, а не солидарна)
сторени разноски в исковото и обезпечителното производство. На адв. В. Т.
следва да заплати сумата от 150,00 лв. – адв. възнаграждение за исковото
производство; а на адв. Р. Р. следва да заплати сумата от 150,00 лв. – адв.
възнаграждение за производството по обезпечаване на доказателства.
Доколкото исковете срещу Д. К. Д. са изцяло отхвърлени, то ищецът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да заплати на ответника сумата от 600,00
лв. – сторени разноски за адв. възнаграждение в исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на Х.
М. Б., ЕГН **********, с адрес *****, на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 1
500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
*****, находящ се в *****, от ответницата, чрез некачествени ремонтни
действия, извършени в *****, находящ се в *****, ведно със законната лихва
9
за забава от 01.09.2023 г. до окончателното изплащане,
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *****, на основание чл.
109 ЗС за своя сметка да извърши следните ремонтни дейности в кухненското
помещение на *****, находящ се в *****, а именно: водомерните възли
(водомери и спирателни кранове) да бъдат монтирани на височина от 0,50 м
до 1 м от пода или в инсталационните шахти; подът на помещението в този
участък да е с водоплътно покритие (плочки, мозайки или друг вид
водонепропусклив материал), да се постави цокъл по граничещите стени
минимум на 5-6 см., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника Д. К. Д., с адрес ***** да заплати на ищеца Х. М. Б., ЕГН
**********, с адрес *****, солидарно сумата от 1 500 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в *****, находящ се в *****, от
ответницата, чрез некачествени ремонтни действия, извършени в *****,
находящ се в *****, ведно със законната лихва за забава от 01.09.2023 г. до
окончателното изплащане, както и иска с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане на ответника Д. К. Д. да извърши следните ремонтни дейности в
кухненското помещение на *****, находящ се в *****, а именно: водомерните
възли (водомери и спирателни кранове) да бъдат монтирани на височина от
0,50 м до 1 м от пода или в инсталационните шахти; подът на помещението в
този участък да е с водоплътно покритие (плочки, мозайки или друг вид
водонепропусклив материал), да се постави цокъл по граничещите стени
минимум на 5-6 см., като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на Х.
М. Б., ЕГН **********, с адрес *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 372,50 лева – разноски в исковото производство и в производството по
обезпечаване на доказателства.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на адв.
В. В. Т., с адрес *****, офис на партерен етаж, на основание на чл. 78, ал. 1 от
ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 150,00 лв., представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Х. М. Б. в
исковото производство.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на адв.
Р. К. Р., с адрес гр. *****, офис на партерен етаж, на основание на чл. 78, ал. 1
10
от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 150,00 лв. представляващи
възнаграждение за процесуално представителство на Х. М. Б. в
производството по обезпечаване на доказателства.
ОСЪЖДА Х. М. Б., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на Д. К.
Д., с адрес *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600,00 лв. –
сторени разноски за адв. възнаграждение в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11