Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимите А.Г.А. и А. М. Я. *** за престъпление по чл. 194
ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението срещу двамата подсъдими за кражба на вещи до
размера на 199лв., в която част счита същото за основателно и доказано. За
извършеното престъпление пледира на подсъдимите да се наложи наказание
пробация, което за подсъд А. се определи в размер на 6 месеца с налагане на
първите две задължителни пробационни мерки, а за подсъд. Я. – пробация в размер
на 9 месеца като отново се иска налагането на първите две пробационни мерки.
Подсъдимият А. участва
лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-адвокат. Признава се
за виновен и дава обяснения във връзка с предявеното му обвинение. Лично и чрез
защитата си изразява становище за доказаност на обвинението до размера на
191лв. с оглед на което се иска преквалифициране на деянието по чл. 197 т.2 вр.
чл. 194 ал.3 вр. ал.1 от НК и налагане на наказание глоба. Алтернативно при
несподеляне на горното становище се иска уважаване на предложението на ЯРП за
налагане на наказание пробация.
Подсъдимият Я. участва
лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-адвокат. Признава се
за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения. Чрез защитника счита
обвинението за доказано за кражба на вещи до размера на 191лв. като в
останалата си част се иска постановяване на оправдателно присъда. Счита, че
извършеното деяние съставлява престъпление по чл. чл. 197 т.2 вр. чл. 194 ал.3 вр. ал.1 от НК за
което на подсъдимия следва да се наложи наказание глоба в минималния, предвиден
в текста на закона размер.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка по делото:
Търговско дружество
„Дунай калор“ ООД притежавало недвижим имот, находящ се в гр. Я. ул.“О.“ № ***,
където съхранявало вещи, необходими за дейността му.
На 18.05.2020г.
подсъдимите А. и Я. минали покрай процесния имот, находящ се на ул. „О.“ № ***.
Я. забелязал, че в близост до постройката в имота има оставени кабели и
предложил на А. да извършат кражба на същите. А. се съгласил, при което Я. му
казал да стои отвън и да пази да не дойде някой, а той самият прескочил
оградата. В близост до посройката намерил 1 бр. разклонител с черен гумиран
кабел модел ШВПС 3х2.5кв.мм с дължина 10
м. с три щепселни гнезда ; 1 бр. лампа с удължаващ кабел модел ШВПС
3х2.5кв.мм с дължина 12 м бял на цвят,
преносим с крушка 100 вата, 1 б макара за навиване на кабел 1 бр. кабел с
дължина 100м. модел модел ШВПС 3х2.5кв.мм . Посочените вещи Я. поставил в чувал
и подал през оградата на подсъд. А., след което по обратния път напуснал имота
на „Дунай калор“ ООД. Прибирайки се към домовете си подсъдимите срещнали св. Б.Х.
на когото предложили да закупи отнетите вещи. Х. се съгласил и заплатил за
вещите сумата от 30 лв.
След разкриване на
престъплението от органите на полицията с протокол за доброволно предаване Х.
предал на разследващите органи закупените от подсъдимите вещи, които срещу
разписка били върнати на пострадалия собственик.
Видно от заключението
на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза общата стойност на
отнетите от Я. и А. вещи е в размер на 191лв.
От приложените справки
за съдимост се установява, че А. е с чисто съдебно минало, докато Я. е
многократно осъждан.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на обясненията на подсъдимите,
дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите С.Г., К.З., М.Д.,
дадените в хода на досъдебното производство показания на свидетелите Х. и Й.,
прочетени в съдебно заседание по предвидения процесуален ред, въз основа на
писменото заключение на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза и
разпита в съдебно заседание на вещото лице Д., а така също и въз основа на
приложените по делото писмени доказателства: протокол за доброволно предаване,
разписка, справка за съдимост- 2бр.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимите А. и Я. с
деянието си са осъществили както от обективна така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 197 т.1 вр. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК, тъй като на 18.05.2020г. преди обяд в гр. Я. от имот , находящ се в гр. Я., ул.“О.“
№ ***, действайки в съучастие, като съизвършители са отнели чужди движими вещи
на обща стойност 191лв. от владението на собственика им “Дунай калор“ООД , с
управител С.Й., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят,
като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетите
вещи са върнати на пострадалия.
Налице
и извършено съставомерно деяние по посочените текстове на
наказателния закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин както от
направените от подсъдимите самопризнания, така и от показанията на разпитаните
по делото свидетели Предмет на извършеното
престъпление са чужди движими вещи,
които към датата на отнемането им са притежавали определена парична стойност.
При определяне конкретния размер на същата съдът даде вяра на заключението на
вещото лице , като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните
по делото. Фактическата власт върху процесните вещи се е упражнявала от
техния собственик –„Дунай калор“ ООД. С
отнемането на вещите от владението на търговското дружество подсъдимите са прекъснали упражняваната от него фактическа
власт и са установили своя такава. Липсвало е съгласие от страна на законния
представите на собственика на вещите за извършването на това своене. Съдът
прие, че при осъществяване на деянието
подсъдимите са действали като съизвършители, тъй като всеки един от тях е
осъществил изпълнителното му деяние, прекъсвайки фактическата власт на
собственика на вещите и установявайки
своя такава. И двамата са действали с умисъл за задружно осъществяване
на конкретното престъпление, като всеки от тях е съзнавал, че участва в
осъществяването му заедно с другия. Общността на умисъла между тях се е явява
резултат на мълчаливото координиране на проявите на всеки един от тях.
По
време на съдебното следствие не се събраха доказателства подсъдимите да са
извършили кражба на пробивна машина Бош и свредло, поради кето и на осн. чл.
304 НПК съдът ги оправда по така предявеното им обвинение. Единствените
доказателства в подкрепа на обвинението са показанията на законния представител
на собственика на вещите, в които се сочи, че последните са били откраднати.
Горните обаче не са достатъчни да ангажират наказателната отговорност на
подсъдимите и за кражбата на тези вещи, доколкото липсват други доказателства
които да установяват съпричастността им към кражбата и на тези вещи.
Съдът
не споделя виждането на защитата за наличие на маловажен случай на престъпление
кражба по смисъла на чл. 194 ал.3 от НК и отказа да преквалифицира деянието по
горния текст. Действително общата стойност на отнетите вещи е под размера на
една минимална работна заплата, но извършването на престъплението в съучастие
само по себе си свидетелства за една повишена степен на обществена опасност ,
поради което съдът прие, че извършеното не покрива критериите на чл93 т.9 от
НК.
Тъй като до приключване на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати на пострадалия
собственик съдът преквалифицира деянието по привилегирования състав на чл. 197
т.1 от НК
От субективна страна
подсъдимите са действали с пряк умисъл.
Същите са съзнавали
че лишават от фактическа власт досегашния собственик на вещите предвиждали са преминаването им в тяхна фактическа власт и
пряко са целели нейното установяване. Налице е била и користна цел при
извършване на деянието, за което свидетелства обстоятелството, че
непосредствено след осъществяването му подсъдимите са се разпоредили с процесните вещи в свой интерес.
При определяне вида и
размера на наложените на подсъдимите наказания съдът взе предвид следното: От
една страна взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното
престъпление, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления по
настоящем в страната, високата лична обществена опасност на подсъд. Я. , който
е многократно осъждан за престъпления против собствеността. От друга страна взе предвид младата възраст на
подсъдимите, направените пълни самопризнания в хода на съдебното следствие,
оказаното съдействие на разследващите органи, ниската стойност на отнетото
имущество, чистото съдебно минало на подсъд. А. С оглед на всичко това съдът прецени, че по отношение и на двамата
подсъдими са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
същевременоно и най-лекото предвидено в закона наказание от три месеца лишаване
от свобода е несъразмерно тежко за извършеното,
поради което определи наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ НК,
като замени наказанието лишаване от свобода с наказание пробация. И на двамата
подсъдими съдът наложи първите две задължителни пробационни мерки, а именно
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител. За подсъд. А. съдът
определи шестмесечен срок на наложените пробационни мерки, а за подсъд. Я. –
осем месечен. Съдът наложи по-висок размер на наказание на Я. като изходи както
от многобройните му осъждания така и от по-големия дял на този подсъдим при
осъществяване на инкриминираното деяние.
Тъй като подсъдимите бяха признати за виновни по
предявените им обвинения, на осн. чл. 189 НПК съдът ги осъди да заплатят
направените по делото разноски в размер на по 54.90лв. за всеки един от тях ,
вносими в полза на републиканския
бюджет, по сметката на ОД на МВР Ямбол и в размер на по 12.50 лв. за всеки един
от тях , вносими по сметката на ЯРС
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: