№ 3190
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20221100510164 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. чл. 274 - 279 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението "С.В." АД срещу
Постановление за разноски от 01.08.2022 г. по изпълнително дело №
20228510402017 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, Район на
действие СГС, с което съдебният е намалил размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение от 800 лв. на 400 лв.
Жалбоподателят "С.В." АД счита, че в настоящият случай е налице
злоупотреба с право, тъй като при дълг от 300 лв., ЧСИ е начислил 808,91 лв.
разноски по изп.дело, както и 226,45 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ. На
следващо място заявява, че взискателите са свързани лица и не е ясно по
какъв начин именно те са конституирани по делото. ЧСИ твърди, че това е
във връзка с договор за цесия, но длъжника заявява, че не е уведомяван за
извършената цесия. На следващо място заявява, че дружеството е получило
още 13 бр. аналогични ПДИ, взискатели по които са отново двете дружества,
в различни комбинации, като твърди, че всички те са свързани лица, с един и
същи управител и собственик на капитала. По-нататък заявява, че делото не
се отличава с фактическата и правна сложност, поради което и
адв.възнаграждение в размер на 800 лв. е прекомерно. Искането към съда е
разноски да не бъдат начислявани въобще, а в условията на евентуалност
1
същите да бъдат намалени до размер, съответстващ на действителната
фактическа и правна сложност на изп.дело. Иска се и съдът да преизчисли
таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Взискателите „С.У.“ ЕООД и „Е.С.П.“ ЕООД са депозирали
възражение, с което същата се оспорва като неправилна и неоснователна и
молят същата да бъде оставена без уважение по изложените във възражението
съображения.
Частният съдебен изпълнител М.П., чийто действия се обжалват, е
изложил мотиви съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, които са в смисъл, че разноските
се дължат в определения от него размер, поради което не са налице
основания за отмяна на обжалваното Постановление.
Жалбата е депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е и основателна, като съображенията на настоящия състав
са следните:
Изпълнително дело № 20228510402017 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на
Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС, е образувано по изпълнителен лист
от 05.11.2021 г., издаден въз основа на съдебно решение по гр. д. №
12753/2021 г. на СРС, 174 с-в, с взискатели „С.У.“ ЕООД и „Е.С.П.“ ЕООД и
длъжник "С.В." АД за сумата от 300 лв., представляваща адв.възнаграждение
на осн. чл. 38 от ЗАдв.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
поискал образуване на изпълнително дело и събиране на сумата по
изпълнителния лист. Като изпълнителни способи е посочил – запор на
движими вещи на длъжника, възбрана на недвижими имоти, собственост на
длъжника и запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове
справка за движими вещи на длъжника и опис на същите. Поискал е и
събиране на разноските в изпълнителното производство, вкл. на 800 лв.
адв.възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗАдв.
Длъжникът "С.В." АД е узнал за размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, прието за събиране в изпълнителното производство, с
получаване на Поканата за доброволно изпълнение на 20.07.2022 г.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Въпросът за разноските се поставя във всяко производство по ГПК,
поради което и уредбата му е в част първа "Общи правила"- чл. 79 ГПК, в
която е уредено и задължението на длъжника за разноски в изпълнителното
производство. Определянето на разноските по изпълнението от съдебния
изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не е насочено към
осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация
на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за възмездяване на
неоснователно причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е
нормативно признато правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за
2
начисляване на такси и разноски по изпълнението, които се определят и
събират еднолично от последния /в този смисъл Определение № 403 от
01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V г.о./. Сега възможността на
длъжника да обжалва Постановлението на съдебиня изпълнител по
разноските е изрично предвидена в чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
По общите правила за възлагане на разноските, както в исковото, така и
в изпълнителното производство, заплатените от ищеца / взискателя такси,
други разноски и възнаграждение за един адвокат, респ. за юрисконсулт, се
заплащат от ответника, съответно от длъжника по изпълнението - чл. 78, ал. 1
ГПК и чл. 79 ал. 1 и 2 от ГПК. По общите правила, посочени по-горе, щом
длъжникът е допуснал срещу него да се образува изпълнително дело, той
дължи и разноските, свързани с това. Ето защо, при плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, длъжникът не се освобождава от
заплащане на дължимите разноски по изпълнението. А те включват както
разноски за адвокатско /юрисконсултско/ възнаграждение, така и
съответните такси по Тарифата за таксите и разноските към закона за
частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл.79, ал. 1 от ГПК,
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, при
които изпълнителното производство бъде прекратено на някое от основанията
по чл. 433 ГПК, с изключение на хипотезата на прекратяване поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство.
В разглеждания случай обжалваният акт на съдебния изпълнител, с
който на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., следва да бъде отменен като неправилен в ЧАСТТА за
горницата над сумата 200 лв.- дължими на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение. Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, няма да
намери приложение, защото в настоящото изпълнително производство,
след връчване на Поканата за доброволно изпълнение не са
предприемани други действия от процесуалния представител на
взискателите за удовлетворяване на паричното вземане, поради което не
е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
10, т. 2 от НМРАВ. В изпълнителното дело е депозирана единствено молба за
образуването му, която е задължителна предпоставка за предприемане на
последващи изпълнителни действия от ЧСИ. Други действия от страна на
адвоката с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателите не са
предприемани.
Доколкото обаче по искането в жалбата за преизчисляване на
дължимата по т.26 от ТТРЗЧСИ такса, в обжалваното Постановление за
разноски от 01.08.2022 г. ЧСИ въобще не се е произнесъл по възражението на
длъжника за преизчисляване на определената в ПДИ такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав намира, че не може съдът за първи път
да се произнесе в съдебното производство. Това налага делото да бъде
3
ВЪРНАТО на ЧСИ за произнясяне по възражението на длъжника за
преизчисляване на определената в ПДИ такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от
01.08.2022 г., и постановяване на отделен акт.
Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се
присъждат, тъй като производството по частната жалба не е образувано във
връзка с процесуално поведение на другата страна, поради което и разноските
за него не следва да му се възлагат.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на "С.В." АД - длъжник по изпълнението,
Постановлението за разноските от 01.08.2022 г. по изпълнително дело №
20228510402017 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, Район на
действие СГС, за горницата над сумата 200 лв. - дължими на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение, до 400 лв.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20228510402017 на ЧСИ М.П. рег. №
851 на Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС, за преизчисляване на
дължимата по т. 26 от ТТРЗЧСИ такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4