Р Е Ш Е Н И Е
№ 260090/23.2.2021г. 23.02.2021 година град
Ямбол
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХVІ граждански състав
На пети февруари две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в състав:
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.,
като
разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 2412 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба,предявена от „Овергаз Мрежи“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Филип Кутев“ № 5, представлявано от А. П.-*** на *** С. И.,чрез
пълномощник ***,със съдебен адрес ***,чрез адв. С. Г. И.-ЯАК против С.Т.С.,ЕГН **********,с
адрес ***, с която се претендира постановяване на решение, с което
ответника бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата от 526,09 лв., представляващо
непогасено задължение за разпределение,снабдяване и доставка на природен газ за
периода 01.12.2018 г.-17.09.2020 г.,съгласно издадените фактури, от които
главница в размер на 453,63 лв. за периода 01.12.2018 г. -10.04.2019 г.
и неустойка за забава в размер на 72,46 лв. за периода 11.01.2019 г.-17.09.2019
г.,както
и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
Ищцовата страна твърди,че е
правоприемник на „Ямболгаз 92“ АД и притежава лицензия за разпределение и
снабдяване с природен газ, и в това си качество е снабдител на територията на
Община Я. за битови клиенти. Съгласно чл. 6 от посочените ОУ ответника бил
потребител на природен газ за битови нужди. Във връзка със задължението им за
разпределение,снабдяване и доставка на природен газ за периода 01.12.2018
г.-17.09.2020 г. били издавани фактури които не били платени от ответника.
Задълженията по посочените в исковата молба фактури станали изискуеми,след
изтичане на 10-дн.срок за заплащането им съгласно ОУ на дружеството.
Неизпълнението на задължението на потребителите на ищцовото дружество за
заплащане на потребения от тях природен газ се обезпечавало със санкция
съгласно чл.72 от ОУ,като същите дължали обезщетение/неустока/ в размер на
законната лихва от деня на забавата до деня на изпълнение на задължението за заплащането
на консумирания природен газ. Ищцовото дружество издавало ежемесечно фактури за
потребеното количество природен газ в които ясно и точно бил описан срокът на
заплащане на потребеното количество природен газ в съответствие с чл.55,ал.1 и
ал.2 от ОУ за продажба на природен газ на потребителите за битови нужди и
чл.183а ЗЕ. Падежа на плащане по издадените фактури бил всяко десето число на
съответния месец,като от следващия ден длъжника бил в забава. Иска се уважаване
на предявените обективно съединени осъдителни искове, както и присъждане на
разноските в производството.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
си представител , поддържа исковата молба, сочи доказателства, претендира
разноски и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. чл. 79, ал.1, чл. 86,ал.1 ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника. В първото по делото с.з. същият не се представлява,
редовно уведомен.Не сочи доказателства.
По
искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие. В процесния
случай тези предпоставки са налице. Наред с това, съгласно изискванията на чл.
239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Налице е и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено
решение - исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
Вероятната основателност на исковете се установява от
ангажираните от ищеца доказателства. Събраните по делото писмени доказателства,неоспорени
от ответната страна,ценени в съвкупност с приетите ССЕ и СТЕ. От ССЕ се установява,че посочените фактури са
издадени по повод за доставен и изразходван газ от обекта на ответника,който
бил фактуриран правилно и точно от ищеца и в съответствие с утвърдените от КЕВР
решения. Посочените фактури били осчетоводени редовно,съгласно изискванията на
закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти,като дължимия ДДС
бил внесен. Също така в.лице по ССЕ установило,че към датата на подаване на
исковата молба-21.09.2020 г.,дължимите от ответника суми били в размер на общо
529,49 лв.,от които главница по фактури за периода 01.12.2018 г.-19.09.2020 г.
в размер на 453,63 лв. и неустойка за забава за периода 11.01.2019
г.-17.09.2020 г. в размер на 75,86 лв. От СТЕ се установява,че измервателното
устройство било преминало през необходимите технологични проверки и
измервания,като за процесния период м.ноември 2018 г. потреблението било 0
куб.м.,за месец декември 2018 г. потреблението било 303 куб.м.,като за м.януари
2019 г. потреблението било 0 куб.м. Към 04.02.2019 г. били начислени 162
куб.м.,като това количество газ изравнявало показанията на разходомера по време
на огледа,но било отчетено като „корекция“. Вещото лице дало становище,че
оспорваното количество газ било преминало през разходомера още през м.декември
2018 г.,а било отчетено с „корекция“ реално през м.февруари 2019 г. Неплащането на сумите в срок е отрицателен
факт и същият не следва да се доказва от ищеца, а от ответника, който не е релевирал твърдения или ангажирал доказателства за извършено плащане на
претендираните суми.
Ето защо,
съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение. Исковете следва да се уважат изцяло,
като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 529,49 лв.,от които главница по фактури за периода
01.12.2018 г.-10.04.2019 г. в размер на 453,63 лв. и неустойка за забава за
периода 11.01.2019 г.-17.09.2020 г. в размер на 75,86 лв., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 21.09.2020 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и
претенцията на ищеца за разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да му заплати сумата от 951,10 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски,за настоящата инстанция.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА С.Т.С.,ЕГН **********,с адрес ***, да заплати на
„Овергаз Мрежи“ АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Филип Кутев“ № 5, представлявано от А. П.-*** на *** С. И.със съдебен адрес ***,чрез
адв. С. Г. И.-ЯАК,сумата
от 453,63 лв. –главница,
представляващо непогасено задължение за разпределение,снабдяване и доставка на
природен газ за периода 01.12.2018 г.-10.04.2019 г.,съгласно издадените фактури
и сумата от 75,86 лв.,представляваща неустойка за
забава за периода 11.01.2019 г.-17.09.2020 г. , в едно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба-21.09.2020 г., до окончателното изплащане,както и
съдебно-деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 951,10 лв.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: