№ 552
гр. Горна Оряховица, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120100871 по описа за 2021 година
Предявена е искова претенция по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание иск по чл. 79 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД.
Искова молба от „Енерго Про Продажби” АД против СТ. ЕНЧ. П..
Ищецът твърди, че ответника е клиент на „Енерго Про Продажби” с
клиентски № ********** и абонатен № *******, с адрес гр. Г.О., ул. „***” №
**. Излагат се подробни твърдения, че ответникът дължи на ищеца сумата от
357, 68 лева-консумирана ел.енергия, както и мораторна лихва на всяка
фактура от падежа й до 30.11.2020г.
В законноустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника
СТ. ЕНЧ. П. чрез пълномощник дъщеря й В. П. П. с ЕГН **********.Моли да
се отхвърли исковата молба като неоснователен и претенцията за
разноски.Прилагат се касови бележки и се твърди, че цялата търсена сума е
заплатена.
Постъпила е молба от ищеца,който признава, че търсените суми са му
заплатени, но претендира всички сторени по делото разноски.
По същество.
Ищецът признава, че получил търсенето вземане по главния и
акцесорния иск, вземане, твърди,че му се следват разноски.
Следва да се посочи, че решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване
на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите
1
настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното
право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът
придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става
изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след
предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва
да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или
въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ищецът призна, че ответникът
е възстановил търсените суми.Нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на иск до
приключване на съдебното дирене в производството по иска.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че
задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като на
12.08.2021г. е извършено плащане. Т.е. към момента на приключване на
съдебното дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като
ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3
ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде
взето предвид като установен по делото факт, а доколкото е в пълно
погашение на съдебно предявеното вземане то предпоставя отхвърляне
изцяло на иска. Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза
на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради
което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3
ГПК. С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
неоснователен предявеният иск поради погасяването, респективно същият
следва да бъде отхвърлен.
Разноски.По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски
на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението
си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната
страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В
настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на производство – по
делото се установи, че в негова тежест са възникнали претендираните
парични задължения, като погасяването им, довело да отхвърляне на иска, е
извършено в хода на процеса, след подаване на иска.Ето защо следва на общо
основание да понесе отговорността за направените от ищеца разноски.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което ищецът е
направил разходи за държавна такса и е осигурил защитата си, чрез
депозиране на искова молба, изготвена от юрисконсулт и процесуално
2
представителство.
Спазвайки принципа на чл. 36, ал. 2 ЗА вр с. чл. 7,ал.2, т. 1 от Наредба
№ 1 /2004г. ответникът следва да понесе санкцията на чл. 78,ал. 1 ГПК като
заплати на ищеца съдебните разноски в пълен размер.
Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и
доказателствата за извършени такива, разноските на ищеца в исковото
производство са за дължимата държавна такса за завеждане на делото в
размер на 75,00лв и юрисконсултско възнаграждение, съобразено с
минималните размери от 100 лева, общо 175 лева.Претенцията на ищеца е за
разноски по гр. дело № 770/2021г. по описа на ГОРС.На същата база остават
дължими и разноските за заповедното производство в общ размер на 75 лева
по ч.гр.дело № 103/2021г. по описа на ГОРС, изрично посочени в молба с вх.
№ 10123/20.10.2021г.
Съгласно ТР 129-1966-ОСГК, съдът следва да се произнесе с
настоящото решение и по искането на ответника в съдебно заседание за
разсрочване на изпълнението на присъдени разноски съгласно чл. 241 ГПК.
Това си искане ответникът е основал на обстоятелството, че е пенсионер с
общ размер на пенсията 255 лева. Съдът приема, че не са налице
предпоставките на чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване изпълнението на
присъдени разноски от 175 лева- разноски по гр. дело № 770/2021г. по описа
на ГОРС и разноски по ч.гр.дело № 103/2021г. по описа на ГОРС в общ
размер на 75 лева. Доколкото в т. 14 от ТР 4-2014-ОСГТК е прието , че
подлежи на разсрочване или отсрочване само съдебно установеното вземане,
а в т. 10в от същото ТР е прието, че в него не се включват и разноските в
исковото производство, не следва да се разсрочва с настоящото решение и
задължението на ответника да плати дължимата се за производството
разноски.
Неоснователно е и възражението на ответника по отношение на
претендираната ДТ от 75.00 лева по настоящото
производство,несъответстваща на дължимата такса съгласно Тарифата за
държавните такса,които се събират от съдилищата по Гражданско
процесуалния кодекс, доколкото принципната възможност за връщане на
държавната такса е регламентирана в разпоредбата на чл. 4б от Закона за
държавните такси, която предвижда, че недължимо платени такси се връщат
по искане на заинтересованата страна, каквото искане от страна на ищеца не е
правено.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Горнооряховски
районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго Про Продажби“АД-гр. В., с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. В. 9009, бул. ***, законен
3
представител П.С., Я.Д. и Д.Д. против СТ. ЕНЧ. П. ЕГН **********, гр. Г.О.,
ул.“ ***“№ *** иск с правно основание чл. 422 ГПК за суми по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 72/13.01.2021г. по ч.гр.дело
№ 104/2021г. по описа на ГОРС, за сумата от 357, 68 лева, главница за
ел.енергия за обект гр. Г.О., ул.“ ***“№ *** по аб.№ ******* и мораторна
лихва в размер на 11.06 лева на всяка фактура от падежа й до 30.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като погасен поради плащане в хода
на съдебното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СТ. ЕНЧ. П. ЕГН
**********, гр. Г.О., ул.“ ***“№ *** да заплати на „Енерго Про
Продажби“АД-гр. В., с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
В. 9009, бул. ***, законен представител П.С., Я.Д. и Д.Д. сума в размер на
175 лева, представляваща направените в исковото производство съдебни
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и
сума в размер на 75 лева, разноски сторени по ч.гр.дело № 104/2021г. по
описа на ГОРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Великотърносвкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4