Разпореждане по дело №46/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 49/18.08.2015 г., постановено по гр. д. № 68/2015 г., Ардинският районен съд е разрешил на основание чл. 127а от Семейният кодекс, да се издаде задграничен паспорт на детето В. А. Ш., роден на **.**.**** г. в гр. С., от майка- Р. М. М. и баща А. Г. Ш., което решение замества съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето. Съдът е разрешил детето В. А. Ш. да напуска пределите на Република България и да пътува в държавите- членки на Европейския съюз и Р. Т., придружено от своята майка Р. М. М., без да е необходимо за това съгласието на бащата А. Г. Ш., за срок от 5 години, считано от датата на влизане решението в сила, което решение замества съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина. Без уважение е оставено искането на основание чл. 127а ал. 4 от СК за допускане на предварително изпълнение на решението. С решението са присъдени разноски в полза на Р. М..

Недоволен от така постановеното решение в частта, с която съдът е разрешил на основание чл. 127а от СК, детето В. А. Ш. да напуска пределите на Република България и да пътува в държавите- членки на Европейския съюз и Р. Т., придружено от своята майка Р. М. М., без да е необходимо за това съгласието на бащата А. Г. Ш., за срок от 5 години, считано от датата на влизане решението в сила, е останал А. Г. Ш.. Жалбодателят атакува решението в посочената част като незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд не се съобразил с константната практика на ВКС; не изслушал ответната страна, чиито обяснения щели да способстват да се постанови обективно решение. Счита, че удовлетворяването на претенцията на ищцата, не давало гаранции къде ще бъде отвеждано детето и как ще се упражняват мерките на лични отношения на другия родител с детето. Не било в интерес на детето да бъде извеждано за срок от 5 години с оглед неговите училищни ангажименти, необходимостта от установяване на трайна, близка и постоянна семейна и социална среда. Сочи практика на ВКС, който многократно в свои решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, приемал, че съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено по отношение на брой, време и дестинация извършване на пътуване в чужбина без съгласието на единия родител и затова при разногласия между родителите- съдът можел да разреши само конкретни пътувания- за определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания, през определен период от време, до определени държави. Затова, първоинстанционният съд неоснователно дал разрешение за пътуване за срок от 5 години, който бил доста дълъг период от време и разрешението следвало да бъде конкретизирано. И тъй като основното съображение, което сочела майката, детето да ходи с нея в Гърция на море, да пътува при свои роднини в Х. и Р. Т., нормално било да бъде осъществено през летния сезон, съвпадайки с ваканциите на детето. Поради това счита, че следвало да се разреши на детето да пътува извън страната през период, който съвпада с лятната му ваканция в годината, за срок от три години от влизане в сила на решението с оглед ниската му възраст. Искането е да се измени атакуваното решение, в частта, с която е разрешено за срок от пет години детето да напуска пределите на Р. Б. и да пътува в държавите- членки на Европейският съюз и Р. Т., придружено от своята майка без да е необходимо за това съгласието на бащата като се разреши детето да напуска територията на Република България без съгласието на бащата и пътува до страните от ЕС и Р Турция за срок от три години ежегодно по едно пътуване през лятната ваканция за период до 30 дни през м. юли с цел екскурзия. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата по жалбата адв. Ив. Б. я оспорва и моли да се потвърди атакуваното решение. Излага съображения за правилността на първоинстанционното решение; за това, че съдът се е съобразил с константната практика на ВКС и е обсъдил доказателствата по делото. Във връзка с твърдението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не изслушал ответната страна, сочи, че ответникът бил редовно призован за съдебното заседание, но не се явил като изразил становище в писмен отговор. В тази връзка бил изслушан социалния работник. Поради това, неявяването му в съдебно заседание не можело да се сочи като основание за необоснованост на решението. Счита, че атакуваното решение не е в противоречие с интересите на детето. Претендира разноски за тази инстанция.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира, че същата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството е по иск с правно основание чл.127Ó ал. 2 от СК.

Ищцата твърди, че с определение от 08.04.2015 г., постановено по гр. д. № 114/2014 г. по описа на РС- Ардино, била одобрена спогодба, по силата на която родителските права по отношение роденото от съвместното им съжителство с ответника малолетно дете били предоставени на нея. На бащата бил определен свободен режим на лични отношения с детето, при условие, че при вземането му при ползване на платен годишен отпуск да бъде уведомявана майката, при съвместно разбиране между двамата относно несъвпадане на платен годишен отпуск през съответната година като и двамата родители се задължили да полагат лични грижи за отглеждането на детето до навършване на пълнолетие или настъпването на друга правопогасяваща или изменяваща причина. Ответникът многократно бил молен от детето- по скайп, телефон или лични контакти, да му бъде позволено да пътува в чужбина, вкл. да го посети в Х., където трайно се установил да работи и живее, но бащата отказвал, тъй като бил във влошени отношения с майката и категорично заявявал, че няма да даде разрешение да пътува с нея. Детето желаело да пътува, а и майката имала финансови възможности. Ищцата твърди, че правила опити да получи съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето и съгласие то да пътува в чужбина с нея, но получила категоричен отказ поради влошените им отношения. Твърди, че с този отказ на ответника, детето пропуснало възможността да пътува на екскурзии и почивки в чужбина, и по този начин се ограничавало правото му на свободно пътуване и се създавал у него дискомфорт от поведението на бащата. Искането за такова съгласие не било в противоречие с режима на лични отношения на детето с бащата, тъй като за майката не съществували причини да отказва контактите по между им, а и бащата разполагал с всички възможности на закона за реализация на правата си като родител. Твърди, че пътуването в чужбина ще бъде в интерес на детето. Искането е да се постанови решение за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, за снабдяване на детето с международен паспорт и за пътуването му в чужбина, придружено от нея като майка за неограничен период от време и многократно. Претендира предварително изпълнение на решението. В съдебно заседание ищцата уточнява, че претендира даване на разрешение за пътуване на детето в държавите- членки на Европейският съюз и Р. Т. за срок от 5 години, като сочи, че детето има роднини в Г. и Т., както и Х., които да посещава.

От фактическа страна се установява следното:

От приложения по делото препис на удостоверение за раждане, издаден въз основа на акт за раждане № 0165/09.04.2005 г. на Община С., се установява, че ищцата и ответникът са родители на детето В. А. Ш., роден на **.**.**** г. в гр. С.. От приложеното гр. д. № 114/2014 г. по описа на Районен съд- Ардино, се установява, а и не се спори между страните, че с определение от 08.04.2015 г. била одобрена спогодба между тях, по силата на която упражняването на родителските права спрямо детето В. били предоставени на майката, а на бащата бил определен свободен режим на лични отношения с детето, при условие, че при вземането му при ползване на платен годишен отпуск да бъде уведомявана майката при съвместно разбиране между двамата относно несъвпадане на платен годишен отпуск през съответната година. Двамата родители се задължили да полагат лични грижи за отглеждането на детето до навършване на пълнолетието му или настъпването на друга правопогасяваща или изменяваща причина и да му заплащат ежемесечна издръжка в размер на 150 лв., превеждани в банкова сметка на детето. По делото е установено и това, че детето е ученик в четвърти клас в СОУ „Хр. См.“- с. Б. и., общ. А., през учебната 2015/2016 г. и има постоянен и настоящ адрес в с. Б. и., където е адреса и на неговата майка.

Представен е социален доклад на ДСП- А., от който се установява, че детето живее в с. Б. и., в дома на родителите на ищцата и към момента на анкетирането било отглеждано от своите баба и дядо, т. к. майката се намирала в Х., където работела. Били проведени разговори с детето, което споделило, че иска да ходи на екскурзия с майка си в Т. и на Б. м.. Не била проведена среща с бащата на детето, защото се намирал в Холандия.

По преценка на съда, за което са изложени съображения, детето не е било изслушано, а бащата- ответник по иска, редовно призован не се е явил в съдебно заседание като процесуалният му представител е посочил, че на 17-18 август и след 15.09.2015 г., ответникът по иска ще бъде в страната и може да бъде изслушан. В тази връзка жалбодателят е направил оплакване във въззивната жалба, че не е бил изслушан, което е неоснователно. Безспорно, неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. В случая обаче, ответникът по иска не се е явил не само в съдебно заседание в първоинстанционния съд, но и във въззивния съд, макар делото да е било насрочено в открито съдебно заседание през м. октомври 2015 г., /период, през който бащата би следвало да е в страната с оглед твърдението на пълномощника му/. Дори в писмено становище, бащата- жалбодател, редовно призован за съдебно заседание, изрично е заявил делото да се гледа в негово отсъствие. Поради това, оплакването му в тази насока не може да се приеме за състоятелно.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М. М. и Хр. М., родители на ищцата, които съдът кредитира, се установява, че били водени многократни разговори с бащата на детето за даване на съгласие за пътуването му в чужбина, но били получавани категорични откази. Свидетелите установяват, че детето и майката живеят при тях в с. Б. и., като майката ходела и до Х., където била и другата им дъщеря, работела и се връщала обратно. Допреди две години детето имало желание да бъде в Х., където били и двамата му родители, да учи там, но бащата отказал. Установяват също, че детето желаело да ходи с майка си на море в Г. Обясняват, че имат роднини в Г. и Т., и искали да водят детето на вилата на роднините си. Отказа на бащата за даване на съгласие за пътуване в чужбина много разстройвало детето, което искало да пътува.

При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че осигуряването на възможността за детето да пътува със своята майка, било в негов интерес; че няма основания за съмнение, че майката ще осигури защита интереса на сина си при пътуване в чужбина; че искането за даване на разрешение за пътуване в чужбина касаело държавите- членки на Европейският съюз, конкретизирано в съдебно заседание, както и в съседна Т., където майката имала роднини. С оглед на това съдът е счел, че трябва да се осигури възможност на детето да пътува със своята майка в европейските страни, както и Р. Т., за период от 5 години, многократно в този период- неограничен брой пъти, което нямало да попречи на личните контакти на детето с бащата, още повече, че за тях бил определен свободен режим.

Тази инстанция споделя горните изводи на първоинстанционния съд. За пълнота следва да се посочи следното:

Безспорно детето има право на свободно придвижване (в т. ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите му. В случаите, когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави, като интересът на детето следва се преценява от съда във всеки конкретен случай. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС- решение № 446/30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г., по описа на ІV г. о., решение № 32/28.01.2011 г. по гр. д. № 170/2010 г., по описа на ІV г. о., решение № 982/15.03.2010 г. по гр. д. № 900/2009 г., по описа на IV г. о., решение № 236/30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г., по описа на IV г. о., решение № 669/26.11.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г., по описа на III г. о. и др. Съгласно задължителната съдебна практика съдът не може да издаде разрешение на ненавършило пълнолетие дете да извършва неограничено пътувания в чужбина без съгласието на единия родител, тъй като това не е в интерес на детето; когато детето има нужда да пътува в чужбина и то необосновано се възпрепятства от единия родител, като това поведение не е в негов интерес и става причина за разногласие между родителите, съдът е органът, на когото е пред¯ставена възможност да разреши конкретни пътувания, в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания, също до определени държави; съдът се ръководи единствено и само от интереса на детето, който се определя конкретно, за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства; установяването на конкретния интерес изисква съдът да събере доказателства, както относно фактите, обуславящи необходимостта за пътуване, така и относно мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава.

Първоинстанционният съд като се е съобразил със закона и посочената съдебна практика, е дал разрешение на основание чл. 127а от СК, детето В. А. Ш. да напуска пределите на Р. Б. и да пътува в държавите- членки на Европейския съюз и Р. Т., придружено от своята майка Р. М. М., без да е необходимо за това съгласието на бащата А. Г. Ш., за срок от 5 години, считано от датата на влизане решението в сила, което решение замества съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина. Тази инстанция, като взе предвид, че първоинстанционното решение се атакува само в частта относно определения срок за пътуване на детето в чужбина от 5 години, с искане той да бъде намален на три години като се ограничат и пътуванията на детето само до „едно пътуване ежегодно през лятната ваканция за период от 30 дни през м. юли с цел екскурзия”, намира, че така поисканото от жалбодателя ограничение като срок, еднократност и времеви период на пътуванията, не отговарят на духа и целите на закона. На първо място, следва да се посочи, че съдът се е ръководел основно от интересите на детето, което е навършило 10 години. В този аспект е и становището в социалния доклад, видно от който детето е споделило, че желае да отиде на екскурзия в Т., Х. и на Б. м., и на други места, които желае да види, заедно с майка си. А срокът от 5 години, сам по себе си не е неограничен и значителен като период. В такъв период от време е налице сравнително малка вероятност за значителна промяна в релевантните за пътуванията на детето в чужбина обстоятелства, още повече, че то като навършило 10 годишна възраст има нужда да опознава света, което едва ли може да става само чрез една екскурзия на година /след като майката има възможности и за повече/, и то само през м. юли, като се има предвид, че учениците имат ваканции и през други периоди на учебната година. Следва да се посочи и това, че необходимостта да се разреши на дете да пътува в чужбина, може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, но и с други причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности, концерти, представления и др. културни изяви, провеждани в чужда държава. Съдът отчита и, че правото на детето да напусне пределите на страната, не може да бъде ограничавано поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права, за да не се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен период, като необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази. Поради това, несъстоятелно е възражението на жалбодателя за това как ще бъдат упражнявани мерките на лични отношения с другия родител, още повече, че родителите са се споразумели за свободен режим на лични отношения с детето. Несъстоятелно е и твърдението жалбодателя, че нямало гаранции къде ще бъде извеждано детето, след като местата за извеждането му са определени, а училищните му ангажименти не могат да бъда пречка за даване на разрешение за извеждането му извън страната, тъй като самите родители са отговорни за това, то да посещава редовно училището. А във връзка с възражението, че Държавата била лишена от възможността за контрол върху действията на родителя, на когото било предоставено упражняването на родителските права, следва да се посочи, че съдът е дал разрешение за пътуване на детето само в страните- членки на ЕС, в който членува и Р. Б., както и в държава, с която страната ни граничи и има договори за правна помощ, за приятелство, добросъседство и сътрудничество и др. Първоинстанционният съд като е разрешил за детето неограничен брой пътувания, през определен период от време, до определени държави, е спазил закона и е съобразил задължителната практика на ВКС. Впрочем, решението на първоинстанционния съд да се осигури възможност на детето да напуска пределите на Република България и да пътува със своята майка в държавите- членки на ЕС, както и в Р. Турция, за период от 5 години, без съгласието на бащата, многократно в този период- неограничен пъти, което няма да попречи на личните контакти на детето с бащата, за когото бил определен свободен режим на лични контакти, е законосъобразно и поради това следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват. Такива се следват на ответницата по жалбата, в размер на 350 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, които жалбодателят следва да й заплати.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/18.08.2015 г., постановено по гр. д. № 68/2015 г. по описа на Ардинския районен съд.

ОСЪЖДА А. Г. Ш., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Д. Б.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на Р. М. М., с ЕГН **********, от с. Б. и., ул. „П.” № *, община А., К. о., направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 350 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/