Р Е Ш Е Н И Е
№700/21.9.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 19.08.2020 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ:
Георги Видев
Светомир Бабаков
при участието на
секретаря Димитрина Георгиева и при участието на прокурора Стоян Пешев, като
разгледа дело номер 464 по описа за 2020 година докладвано от съдия
Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Х.Г.Х. *** срещу РЕШЕНИЕ № 104 от 10.02.2020г. на
ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2084/2020г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Твърдят се липса на
съществени реквизити в издадения електронен фиш като датата и мястото на
нарушението. Оспорва се приетата от
въззивната инстанция фактическа обстановка. Касаторът твърди, че нe са изяснени всички обстоятелства,
нужни за правилното решаване на казуса. По
тези съображения, касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО
на РС Пазарджик и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло
електронен фиш 2212364/2018 г.
Ответникът по касационната жалба-
ОДМВР Пазарджик не се представлява в съдебно заседание. Депозиано е становище
оот процесуалния му представител- юрисконсулт П.,, с което моли за потвърждаване на решението на РС
Пазарджик.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПАЗАРДЖИК дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
С обжалвания ЕФ касаторът е
санкциониран за това, че на 29.01.2018 година, в 23.04 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, в
посока гр.София, е управлявала л.а. „БМВ Х6 Х Драйв 40 Д” с ДК № В 4631 ВС, като се е движил с
превишена скорост от 159 км/ч, при максимално допустима за движение извън
населено място и по автомагистрала от 140 км.час. Скоростта
била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство –
стационарна радарна система тип „MULTA
RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 164
км.час, т.е. превишение на скоростта от 24 км.ч, но от това превишение били
извадени 3%, т.е. 4.92 км/ч, закръглено на 5.00 км.ч, каквато е била възможната
технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение
със скорост над 100 км.час, което е в полза на касатора. Така се формирало
превишението от 19 км.час.
Въз основа на това бил издаден
атакуваният ЕФ. След като касаторът разбрал за него, същия го обжалвал пред съда. Районният съд посочил,
че е в интерес на жалбоподателя при липса на достоверна дата на връчването на
ЕФ да се приеме, че жалбата е подадена в
срока по чл.189 ал.8 от ЗДП.
Районният съд коментирал събраните по делото доказателства
и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в ЕФ. От правна страна районният съд е приел, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаваането на ЕФ, същият
съдържа изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в ЕФ нарушение.
Решението е правилно.
Атакуваният електронен фиш съдържа
всички реквизити по чл. 189 ал.4 от ЗДвП. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В конкретния случай, в пълен обем са посочени фактическите
обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Неоснователно е твърдението в касационната
жалба, че липсва дата и мястото на извършване на наушението- те са надлежно
описани в оспорения електронен фиш, издаден от ОДМВР Пазарджик.
Доводите, свързан с липса на
доказателства за местоположението на заснетия автомобил и посоката на движение
са несподелими. Нарушението е било заснето със стационарна радарна система
тип MULTA RADAR № 00209D32F68B, като мястото на нарушението е ясно посочено-
86 км плюс 400 м. на АМ „Тракия“, а посоката на движение е към гр. София.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически
изправно, което се установява от приетите като писмени доказателства удостоверение
за одорбен тип средство за измерване № 10.12.4888 издадено от БИМ и протокол от
проверка за техническа изправност № 41-ИСИ/23.03.2017г., издаден от БИМ, ГД
„МИУ”. Във връзка с констатациите в ЕФ е
изготвено и веществено доказателство- фотоснимка съгласно чл. 189 ал.15 от ЗДвП, което правилно е било кредитирано от районния съд.
В ЕФ правилно е посочена нарушената
разпоредба- чл. 21 ал.1 от ЗдвП.
Районният съд законосъобразно е приел,
че мястото, където е извършен видеоконтрол на скоростта е било предварително
обозначено с поставянето на пътен знак Е24, което се установява от приетия като
писмено доказателство двустранен констативен протокол от 25.05.2015г. и прикрепения към него фотос. Изпълнени са по
този начин и изискванията на чл.165 ал.2, т.7 от ЗДП /в
редакцията й към датата на нарушението/ и Наредба № 8121з-532/2015г. на МВР.
Скоростта на движение, за която
касаторът е санкциониран е била редуцирана, предвид възможнността да бъде
отчетена допустима техническа грешка от 3%, което обаче е изцяло в интерес на
касатора и на води до нарушаване на правата и законните му интереси.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от
страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 104 от 10.02.2020г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2084/2020г.
ОСЪЖДА
Х.Г.Х. *** да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик съдебни разноски по делото в
размер на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/