О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. С., 21.08.2012г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-2 състав, в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

 

при секретаря ……….. разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА т. д. №149 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по предявен  от „Б.” ЕАД срещу „Е.” ЕООД е „А.” ЕООД иск  за прогласяване на нищожността на договорена арбитражна клауза, обективирана  в чл.2 от Допълнително споразумение от 20.09.2007г. към Договор за посредничество от 25.07.2007г.

Ищецът твърди, че  с чл.2 от Допълнителното споразумение е изменен чл.13 от Договора за посредничество, като е  променена арбитражната клауза. Тази арбитражна клауза е нищожна поради липса на съгласие, тъй като не е подписано Допълнителното споразумение от страна на „Б.” АД.  Подписът, за който е посочено, че изхожда от С. К., не е негов. Арбитражната клауза е нищожна и поради липса на конкретен институционален арбитраж в нарушение на чл.7 ал.1 от ЗМТА.

По делото са представени цитираните в исковата молба документи- Договор за посредничество от 25.07.2007г., подписан между „Б.” АД и „А.-**” ЕООД, съдържащ арбитражна клауза /чл.13/ за отнасяне на споровете пред АС при БТПП, както и Допълнително споразумение от 20.09.2007г., с което се изменя чл.13, като отново е договорена арбитражна клауза „При непостигане  на съгласие спорът се отнася за решаване пред допълнително посочен от посредника по договора арбитражен съд.”.

Няма спор и от доказателствата по делото се установява, че между страните има висящо арбитражно производство, образувано пред Арбитражен съд- С.  при ППМ /АСС/на основание атакуваната арбитражна клауза, като в рамките на арб.дело №2/2011г. от страна на ответника „Б.” ЕАД е направено възражение за недействителност на арбитражната клауза.

Ответниците оспорват исковете, като излагат доводи за недопустимост поради наличие на арбитражна клауза.

Съдът, като взе предвид изложеното, намира предявения иск  за НЕДОПУСТИМ.

Съгласно чл.19 от ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, в който случай и при направено възражение от страна на ответника  производството пред гражданския съд следва да бъде прекратено.

Безспорно в настоящия случай има арбитражна клауза, като преценката дали е действителна са от компетентността на самия арбитражен съд. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗМТА Арбитражният съд се произнася за своята компетентност и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение. Възражението, че арбитражният съд не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба чл.20/, като по възражението  арбитражният съд се произнася с определение или с решението по делото.

         Защитата на страните при неправилно решение или определение по чл.20 ал.4 от ЗМТА  може да бъде реализирана в производството по чл.47 т.2 и т.3 от ЗМТА, съгласно който арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, ако страната, която иска отмяната, докаже, че  арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно този закон или предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България.

         Предвид изложеното, съдът намира, че производството следва да бъде прекратено като недопустимо.

           Водим от горното, съдът

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по т.д. №149/12г. по описа на СГС, ТО, VІ- 2 състав, като недопустимо.

            Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.  

 

                                                                                   СЪДИЯ: