№ 17
гр. Велико Търново, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любка Милкова
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело №
20204100100902 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за
неимуществени вреди, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата,
считано от 05.05.2016г. до окончателното изплащане.
Ищецът Г. Б. Г. от гр.В.Търново, чрез пълномощника си адв.Д. П. от ВТАК, излага
твърдения в ИМ, че на 26.11.2009г., 5,30-6ч. сутринта, с разпореждане за претърсване и
изземване в дома му нахлуват служители на МВР Г.Оряховица и започват пълно
претърсване на жилището му, автомобила и избените помещения. Сочи, че са иззети вещи,
лаптоп марка „Делл“, модел „Инспирон 1501“, който е върнат едва през 2017г. Твърди, че е
образувано ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица, преписка
№2621/2009г. по описа на ГОРП, по което на 17.03.2014г. ищецът е привлечен в качеството
на обвиняем за извършени престъпления по чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 в. чл.20 ал.2
НК и по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, които са тежки умишлени по
смисъла на чл.93 т.7 от НК., като му е взета и мярка за неотклонение „Подписка“. Сочи, че с
Постановление на ГОРП от 21.08.2014г. ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУ Г.Оряховица е
прекратено, което е обжалвано и отменено с акт на съда по ЧНД №№737/2014г. на ГОРС,
потвърден от ВТОС. Твърди, че впоследствие е внесен в съда обвинителен акт срещу ищеца
по ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, като с Разпореждане
№519/20.08.2015г. ГОРС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ГОРП,
поради констатирани съществени процесуални нарушения. Твърди, че с Постановление за
прекратяване от 05.05.2016г. ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, пр.
преписка №2621/2009г. по описа на ГОРП е окончателно прекратено и е влязло в сила.
Сочи, че в пряка причинно – следствена връзка с повдигнатото му по ДП №ЗМ-1033/2009г.
по описа на РУП Горна Оряховица, преписка №2621/2009г. по описа на ГОРП обвинение в
1
извършване на престъпления, образуваното наказателно производство по което,
продължило за период от почти седем години, през който ищецът е бил с МНО „Подписка“ е
прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето, и е претърпял
неимуществени вреди, изразени в получена тежка депресия, която води до неизлечимо
заболяване – захарен диабет, установено през 2010г., оплаквания от тръпнене на долните
крайници, схващания на подбедриците нощем, като въпреки проведени лечения болките и
страданията продължават. Твърди, че в резултат на силното нервно напрежение от
образуваното ДП през 2014г. прекарва мозъчен инфаркт със стволова локализация, влошава
се зрението и започва да вижда замъглено, налага се да сложи очила, с ЕР на ТЕЛК са
констатирани неврологични усложнения, глаукома, захарен диабет, които са в пряка и
непосредствена връзка с образуваното ДП. Сочи, че е изпитвал допълнителни неудобства,
поради извършена му пълна полицейска /криминална/ регистрация, позицията му в
обществото е силно компрометирана с оглед на повдигнатото му обвинение, синът му
напуска впоследствие гр.В.Търново и не желае да се прибира в дома си, ищецът търпи силно
безпокойство, висока напрегнатост, нервност, социално безпокойство и нестабилност, в
силен шок е, изпитва ужас, притеснения и страх, стресиран е и се чувства унижен от
органите на ДП, изпитва силни душевни болки и психически страдания, засегнати са тежко
честта и достойнството му, увредено е сериозно и доброто му име в обществото, в него се
наблюдават висока напрегнатост и нервност, вследствие от привличането му като обвиняем
по ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица, преписка №2621/2009г. по
описа на ГОРП. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника ПРБ
да му заплати сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление по ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица, преписка
№2621/2009г. по описа на ГОРП , образуваното наказателно производство по което е
прекратено, поради това, че деянията не са извършени от лицето, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство – 05.05.2016г. до окончателното изплащане. Претендира
направените по делото съдебни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът ПРБ в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез Н.И – прокурор във ВТОП,
депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална недопустимост на
предявеният иск, поради непредставяне на доказателства за влязло в сила постановление за
прекратяване на наказателното производство и датата на постановяването му, което
възражение на наведеното основание е неоснователно и следва да бъде отхвърлено,
доколкото същото касае съществото на спора, а не неговата допустимост. По същество
оспорва предявеният иск като неоснователен. Навежда липса на основания за ангажиране
отговорността на ответната Прокуратура на РБ от датата на образуване на ДП 23.11.2009г.,
тъй като същото е образувано срещу неизвестен извършител и за периода от образуване на
ДП до повдигане на обвинение срещу ищеца, той не е участвал в действия по разследването
в каквото и да било процесуално качество. Твърди, че от привличането на ищеца като
обвиняем, ДП срещу него е протекло в разумни срокове от 17.03.2014г. до 05.05.2016г., за
2
по-малко от 2г. и 2м., като оспорва ищцовото твърдение, че периода на увреждане е 7 г.
Твърди, че в рамките на разследването ищецът е бил призоваван 5 пъти, от които два за
предявяване на обвинение и разпит, и три за предявяване на разследването. Навежда, че
спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“. Оспорва иска за
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от извършена полицейска регистрация на
ищеца, с довод, че това са действия на друг орган, а и липсват доказателства в тази насока.
Оспорва като недоказано ищцовото твърдение за влошено здравословно състояние по
причина на обвинението. Твърди, че през периода 2009-2016г. срещу ищеца е водено и
друго наказателно производство – НОХД №33/2014г., приключило с Определение
№23/26.02.2014г., влязло в сила на същата дата, с което за извършено деяние за времето от
23.05.2005г. до 04.08.2008г. по чл.252 ал.2 НК, му е наложено наказание ЛОС в размер на 2г.
и 6 месеца, условно с изпитателен срок 3г. и 6м., и Глоба в размер от 5000лв., с оглед на
което не може да се разграничи кои вредни последици за ищеца са настъпили от
конкретното ДП. Твърди, че не са налице основания за ангажиране отговорността на
Прокуратура на РБ относно избора на град за живеене на сина на ищеца, тъй като не е
налице връзка с воденото НП спрямо баща му. Твърди, че ответникът не следва да отговаря
относно създадено обществено мнение спрямо ищеца, тъй като Прокуратура на РБ не е
давала официална информация по случая. В условията на евентуалност, оспорва
претендираното обезщетение от 30 000лв. за претърпени неимуществени вреди по размер,
като изключително завишено и несъответстващо на принципа на справедливост, визиран в
чл.52 ЗЗД, като неотговарящо на твърдените вреди, икономическия стандарт в РБългария и
на съдебната практика по аналогични случаи. Твърди липса на доказателства, които да
обосновават изключителност на претърпени неимуществени вреди от ищеца. Претендира
намаляване на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.5 ал.2 от ЗОДОВ,
тъй като ищецът е допринесъл за увреждането със своите действия. Релевира възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение.
В СЗ ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Д. П. – ВТАК, поддържа
предявеният иск и моли да бъде уважен изцяло по съображения, изложени в писмена
защита.
В СЗ ответникът, чрез прокурор Н. И, моли предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен и недоказан или алтернативно – в случай, че бъде приет за
доказан по основание, да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
минимален размер по съображения, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена
защита. Не претендира разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приобщеното към настоящото дело - ДП №ЗМ – 1033/2009г. по
описа на РУП Горна Оряховица се установява, че същото е образувано с Постановление от
23.11.2009г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.212 ал.1 от НК.
3
На 26.11.2009г. по ДП №ЗМ – 1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица е
извършено претърсване в жилищните помещения, обитавани от ищеца по делото Г. Б. Г.,
находящи се в гр. В.Т, ул...., като ищецът доброволно е предал преносим компютър „DELL“,
модел РР23LA с №38750475637.
Видно от Одобрен от ГОРС Протокол за претърсване и изземване от 26.11.2009г.,
претърсването е започнало в 07,00ч. и приключило в 07,40ч.
ДП №ЗМ – 1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица е било спирано, поради
неразкриване на извършителя, и възобновено.
С Постановление от 17.03.2014г. по ДП №ЗМ – 1033/2009г. по описа на РУП Горна
Оряховица ищецът Г. Б. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.212
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК, взета му е и най - леката МНО -„Подписка“ и обвинението му е предявено
лично, в качеството на обвиняем, и в присъствието на защитник, на 03.04.2014г.
На 03.04.2014г. ищецът е разпитан в качеството на обвиняем по ДП №ЗМ –
1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица в присъствието на защитника му, не дава
обяснения по обвинението, като изрично заявява, че желае материалите по разследването да
му бъдат предявявани и да бъде призоваван за това.
По ДП №ЗМ – 1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица освен ищеца, е било
привлечено като обвиняем още едно лице – Г.С.Л.
Материалите по разследването по ДП №ЗМ – 1033/2009г. по описа на РУП Горна
Оряховица са предявени на обв. Г. Б. Г. лично и в присъствието на защитник на 21.07.2014г.
С Постановление от 21.08.2014г. за прекратяване на НП по ДП №ЗМ – 1033/2009г. по
описа на РУП Г.Оряховица е прекратено наказателното производство по ДП №ЗМ –
1033/2009г., като същото е отменено и делото върнато на прокурора за ново произнасяне по
реда на чл.242 и сл. от НПК, при съобразяване на дадените от съда указания относно
прилагането на закона, с влязло в сила на 28.10.2014г. Определение №161/15.09.2014г. по
ЧНД №737/2014г. на ГОРС, потвърдено с Определение №84/28.10.2014г. по В.ч.н.д.
№379/2014г. на ВТОС.
С Постановление от 15.04.2015г., поради изменение във фактически признаци на
обвинението /не и като квалификация на деянията/, Г. Б. Г. е привлечен като обвиняем по
ДП №ЗМ – 1033/2009г. по писа на РУП Г.Оряховица, взета му е МНО „Подписка“, което
обвинение му е предявено лично и в присъствието на защитник на 16.06.2015г., съответно Г.
Б. Г. е разпитан в качеството на обвиняем на 16.06.2015г., като е изразил изрично желание
да му бъдат предявявани материалите по разследването и да бъде призоваван за това.
Материалите по разследването по ДП №ЗМ – 1033/2009г. по описа на РУП Горна
Оряховица са предявени на обв. Г. Б. Г. лично и в присъствието на защитник отново на
25.06.2015г.
По внесен от ГОРП на 10.08.2015г. Обвинителен акт срещу Г. Б. Г. и Г.С.Л по
4
повдигнатите им обвинения по ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, е
образувано НОХД №588/2015г. по описа на ГОРС, по което с влязло в сила на 08.09.2015г.
Разпореждане №519/20.08.2015г. е прекратено на основание чл.249 вр. чл.248 ал.2 т.3 НПК
съдебното производство по НОХД №588/2015г. по описа на ГОРС и делото е върнато на
ГОРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
С Постановление за прекратяване на НП от 05.05.2016г. на Ив. Г. – прокурор при
ГОРП, е прекратено наказателното производство по ДП №1033/2009г. по описа на РУП
Г.Оряховица по отношение и на двамата привлечени обвиняеми, в т.ч. и по отношение на
обв. Г. Б. Г. и е отменена МНО „Подписка“ по отношение на ищеца по делото.
Постановление за прекратяване на НП от 05.05.2016г. по ДП №1033/2009г. по описа
на РУП Г.Оряховица е връчено на Г. Б. Г. лично на 20.05.2016г. и е влязло в законна сила.
С Постановление от 10.01.2017г. на ГОРП е върнат на ищеца приобщеният като ВД
по ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа РУП Г.Оряховица преносим компютър, марка „DELL“.
С Постановление за образуване на ДП по общия ред от 22.10.2009г. е образувано ДП
№28/2009г. по описа на ОСлО в ОП – Велико Търново срещу А.И.Б за престъпление по
чл.252 ал.1 НК, като е разпоредено да се съберат доказателства относно дейността и на Г.Б.
С която има връзка с разследваното престъпление.
По внесен от ВТОП Обвинителен акт по ДП №28/2009г. по описа на ОСлО в ОП –
Велико Търново по обвиненията на Г. Б. Г. и А.И.Б е образувано НОХД №33/2014г. по
описа на ВТОС, приключило с влязло в сила на 26.02.2014г. /т.е. преди привличане на Г. Б.
Г. като обвиняем по ДП №ЗМ – 1033/2009г. по описа на РУП Г. Оряховица/ одобрено
споразумение на решаване на НОХД, с което Г. Б. Г. е признат за виновен и му е
наложено наказание за извършено за времето от 23.05.2005г. до 04.09.2008г. престъпление
по чл.252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
С оглед доказване ищцовото твърдение за претърпени неимуществени вреди от
деликта по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ по делото са събрани писмени, гласни доказателства
чрез разпит на един свидетел, воден от ищеца – И.Д и са изслушани СПсЕ и КСМЕ.
Представеното с ИМ Психологично изследване на ищеца от 20.10. 2020г. от ЦПКИП
„ЛОГОС“ не е събрано чрез способите на ГПК, поради което не следва да бъде ценено и
обсъждано от съда.
По делото е приета като писмени доказателства медицинска документация за
здравословното състояние на ищеца. С ЕР №2242 от 165 от 30.10.2015г. на ТЕЛК общи
заболявания към МБАЛ „Павликени“ ЕООД на ищеца е призната 32% трайно намалена
работоспособност за срок от 3г., считано от 01.10.2018г., който е изтекъл на 01.10.2021г., с
водеща диагноза: Неинсулинозависим захарен диабет, общо заболяване:
Неинсулинозависим захарен диабет с неврологични увреждания. Рецидивираща
вестибулопатия. ХСБ I ст. Първична глаукома. От данните за анамнеза, посочени в ЕР
№2242 от 165 от 30.10.2015г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Павликени“ ЕООД, се
установява, че се касае за пациент, който от 2010г. е с установен захарен диабет – на
5
перорална терапия. От няколко години с оплаквания от тръпнене на долни крайници,
схващания на подбедриците нощем. През 2014г. прекарал моз. инфаркт със стволова
локализация. Оплаква се от замъглено виждане.
Видно от Епикриза И.З.№5796/2014г., по КП 1, изд. от Неврологично отделение при
МОБАЛ „Д-р СТ. Черкезов“ АД – Велико Търново, на 22.04.2014г. ищецът Г. Б. Г. е
постъпил на лечение с окончателна диагноза: I63.5 Мозъчен инфаркт, причинен от
неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии, придружаващи заболявания:
хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, НЕИНСУЛИНОЗАВИСИМ
ЗАХАРЕН ДИАБЕТ, с неврологични усложнения, Диабетна полиневропатия /Е 10 – Е14+ о
общ четвърти знак. 4/. Видно от Амб. лист №1490/14.08.2013г., на ищеца е поставена
основна диагноза: неинсулинозависим захарен диабет без усложнения, придружаващи
заболявания: Смесена хиперлипидемия, като според данните от снетата анамнеза: установен
захарен диабет от около четири години, т.е. от м.08. 2009г., провежда терапия, но поддържа
лош метаболитен контрол, обективно състояние: наднормено телесно тегло. С Амб. лист
№213/23.05.2014г. на ищеца е поставена основна диагноза: първична глаукома с отворен
ъгъл. В Амб. лист №000250/18.06.2014г., според данните от анамнезата пациентът Г. Б. Г. е с
АХ и захарен диабет от 5-6 г. /с добър контрол/.
От писменото заключение на вещите лица по изслушаната по делото КСМЕ, което
съдът възприема изцяло като пълно, компетентно и обосновано, се установява, че ищецът
страда от:
1/Хипертонична болест на сърцето, Исхемична болест на сърцето;
Неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения – дистална сетивна
полиневропатия;
Прекаран мозъчен инфаркт със стволова локализация /Последици от мозъчен инфаркт
– с пълно възстановяване/.
Глаукома /повишено вътреочно налягане/.
Вещите лица по КСМЕ са категорични в заключението си, че горепосочените
заболявания, от които страда ищеца, и диагностицирането им, не са вследствие на
проведеното ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица. Според КСМЕ,
стресовата ситуация, която ищецът преживява на 26.11.2009г. и проведеното ДП №ЗМ-
1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица не са етиологичен фактор /причинител/ на тези
заболявания.
По делото е изслушана съдебно психологична експертиза /СПсЕ/, като, видно от
писменото заключение, изготвено от ВЛ Д.П., въз основа на данни от ИМ, проведено
психологическо изследване на ищеца на 11.04.2021г., и работа с психологически методи:
MMPI – личностен въпросник, Самооценъчна депресивна скала на Цунг: Тежка степен на
депресия, ВЛ заключава, че ищецът е преживял шок от неочакваното събитие /рано
сутринта, в 6 часа, нахлуване на униформени полицаи в дома му – претърсване на
26.11.2009г./, страх, ужас, смайване, объркване, чувствал се отчаян, безпомощен, унижен,
6
заплашен. След повдигане на обвинението много се притеснил, разстроил, уплашил от
тежестта на обвинението, по думите му – ищецът се сринал, получил световъртеж, не бил в
състояние да стане от леглото и го диагностицирали с мозъчен инфаркт. Видно от СПсЕ,
психологическото изследване на ищеца установява необратимо отражение върху
психичното и соматичното здраве на Г., промяна на личността му и начина му на
функциониране във всяка от сферите – контакти, дейност, самооценка и себевъзприемане,
социален статус и име в обществото. С оглед заключението на изслушаната КСМЕ, според
което заболяванията, от които страда ищеца, посочени в КСМЕ, и диагностицирането им, не
са вследствие на проведеното ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица,
съдът не възприема писменото заключение на ВЛ по СПсЕ в частта му, че в резултат на
силния, в продължителен период от време стрес ищецът получил психосоматично
увреждане на здравето /през 2010г. с установен захарен диабет, а през 2014г. – мозъчен
инфаркт, Глаукома/, довело до трайно намалена работоспособност.
По делото е разпитан един свидетел, воден от ищеца – И.Д, приятел на ищеца,
познават се от 2004- 2005г., чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 ГПК, но които
кредитира, доколкото свидетелят възпроизвежда свои възприятия, с изключение в частта им,
че ищецът е бил през ден в полицията на разпити, в която част показанията не
кореспондират на хронологията на процесуално – следствените действия, извършени с
участие на ищеца в качеството на обвиняем по ДП №ЗМ – 1033/2009г. по описа на РУП
Г.Оряховица, както и не ги възприема в частта им, че между мозъчния удар и ДП има
връзка, в която част свидетелските показания не кореспондират на КСМЕ. Според свидетеля
Д, ищецът преживял много тежко претърсването в жилището му през м. ноември 2009г.,
съпругата му и синът му преживяли тежко това нещо, ищецът получил световъртежи,
започнал да гледа размазано, оказало се, че има диабет, тръгнал по болници – през втората
половина на 2010г., отдръпнали се от него много негови приятели, едва ли не го мислели за
бандит вече, през 2014г. ищецът получил мозъчен инфаркт, пак лежал по болници,
напрежението му било постоянно, от 130 кг. станал 90г. за десет години. Според свидетеля
Д, близки, приятели, комшии се отдръпнали от ищеца, поради тези разследвания със земите,
ищецът станал по - затворен, „Тежко изживя това нещо, много тежко“, получил страхова
невроза.
Видно от справка за съдимост на ищеца, същият към датата на привличане на
обвиняем по ДП №ЗМ-1033/2009г. на РУП Г.Оряховица - 17.03.2014г. е осъден с влязло в
сила на 26.02.2014г. Определение №23/26.02.2014г. по НОХД №33/2014г. на ВТОС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за
неимуществени вреди е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца
от предявяването му. Ответното възражение за недопустимост на иска на наведеното с
писмения отговор на ИМ основание - поради непредставяне на доказателства от ищеца, че
постановление за прекратяване на наказателното производство от 05.05.2016г. по ДП №ЗМ-
1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица е влязло в законна сила, е неоснователно,
7
доколкото не касае допустимостта на предявеният иск, а доказаността на същия по
основание.
Разгледан по същество искът се явява частично основателен и доказан.
На основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, като отговорността й е обективна. На основание чл.4 ал.1 от ЗОДОВ,
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Основателността на предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за
обезщетение за неимуществени вреди предполага кумулативното наличие на следните
предпоставки: спрямо ищeца да е повдигнато обвинение в извършване на престъпление от
общ характер; образуваното наказателно производство да бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление;
наличието на претърпени неимуществени вреди, твърдяни в ИМ, и на причинно –
следствена връзка между незаконното обвинение и вредите, както и предявеният иск по
размер.
В процесният случай са налице всички елементи от фактическият състав по чл.2 ал.1
т.3 пр.2 от ЗОДОВ за пораждане на обективната отговорност на Държавата в лицето на
ответната ПРБ, поради което предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от
ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
На ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на две тежки престъпления от
общ характер по смисъла на чл.93 т.7 от ДР на НК - по чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК и по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, предявено му на
03.04.2014г., наказателното производство по което ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП
Г.Оряховица е прекратено по отношение на ищеца с Постановление за прекратяване на НП
от 05.05.2016г., поради това, че деянията не са извършени от лицето, с което е осъществен
ФС по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ за ангажиране обективната отговорност на Държавата в
лицето на ответната ПРБ, която следва да отговаря за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпления, наказателното производство по
което е прекратено по отношение на ищеца, поради това, че деянието не е извършено от
лицето.
Деликтът по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ се смята осъществен спрямо ищеца от
датата на издаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, в
случая от 05.05.2016г., считано от която дата се дължи и законната лихва.
Това е така, доколкото постановлението за прекратяване на наказателното
8
производство не е предвидено между актовете по чл.412 ал.2 от НПК, които влизат в сила.
Съгласно чл.243 ал.10 от НПК, постановлението за прекратяване на наказателното
производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите
наследници, или от ощетеното ЮЛ, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-
горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл.243 ал.5 т.1 и
т.2 от НПК подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета „възобновяване на
наказателни дела“ /чл.419 ал.1 НПК/. От цитираните разпоредби е видно, че прокурорският
акт за прекратяване на наказателното производство, не влиза в сила, дори когато е съобщен
на всички засегнати лица по чл.243 ал.3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по
- горестоящ прокурор, ако не е обжалван.
Следователно, стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното
производство по смисъла на т.4 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, като основание за
възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл.2 ал.1
т.3 пр.2 от ЗОДОВ, и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то
да завърши с оправдателна присъда, който стабилитет в случая е налице, доколкото
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 05.05.2016г. по ДП
№ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица е съобщено /връчено/ по пощата на
ищеца лично на 20.05.2016г.
Деликтът се смята осъществен на датата на издаване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство – 05.05.2016г. и съответно от тази дата се
дължи законна лихва. Така Решение №353/06.11.2015г. по гр.д.№892/2015г. по описа на
ВКС, IV ГО. В тази връзка неоснователно се явява ответното възражение за недоказаност
на иска по основание, поради непредставяне на доказателства от ищеца за влязло в сила
постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №ЗМ-1033/2009г. по
описа на РУП Горна Оряховица.
Безспорно от свидетелските показания на И.Д, както и от писменото заключение на
ВЛ по СПсЕ се установи, че в пряка причинно – следствена връзка от неоснователно
повдигнатото обвинение на ищеца в извършване на две тежки умишлени престъпления от
общ характер по ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, наказателното
производство по което е прекратено спрямо ищеца, поради това, че деянията не са
извършени от лицето, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразени в
неблагоприятно засягане на психическото му здраве, установено от ВЛ при
психологическото изследване на ищеца необратимо отражение върху психичното му здраве,
промяна на личността му и начина му на функциониране във всяка от сферите – контакти,
дейност, самооценка и себевъзприемане, социален статус и име в обществото, както и
изпитван силен стрес, притеснения, тежки негативни преживявания, постоянно напрежение,
ищецът станал по затворен /св.Д/, както и от гласните доказателства се установи, че
неоснователно повдигнатите обвинения на ищеца, наказателното производство за които е
прекратено, са довели и до социално отдръпване на близки, приятели, комшии от ищеца и до
9
тежкото преживяване на неоснователното обвинение срещу ищеца и от съпругата му и от
сина му, за неимуществените вреди на които негови близки ищецът няма право на
обезщетение.
За всички гореописани претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразени в
емоционални и душевни болки и страдания, накърнени чест и достойнство, притеснения,
дискомфорт, стрес, неудобства, които са в причинна връзка и пряка и непосредствена
последица от деликта по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ, на основание чл.4 ал.1 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да му заплати парично обезщетение, с което предявеният
иск се явява доказан по основание.
Ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №ЗМ-1033/2009г. на РУП
Г.Оряховица на 17.03.2014г., като периодът на увреждане на ищеца е считано от тази дата
до датата на прекратяване на наказателното производство с постановление от 05.05.2016г.,
т.е. период от 2г. и почти 2 мес. От гласните доказателства и СПсЕ се установи, че
стресогенно събитие за ищеца е било и проведеното на 26.11.2009г. по ДП №ЗМ-1033/2009г.
на РУП Г.Оряховица одобрено от съда претърсване в обитаваните от Г. жилищни
помещения, без изземване, доколкото ищецът доброволно е предал търсената вещ, като за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на това процесуално – следствено
действие, изразени в преживян шок от неочаквано събитие, страх, ужас, смайване,
объркване, тежко го преживял /СПсЕ и св. показания/ на ищеца се следва присъждане на
обезщетение по претендираният ред по чл.2 т.3 пр.2 от ЗОДОВ и същите следва да бъдат
съобразени и взети предвид от съда при определяне на следващото се на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди, определено глобално по справедливост, съгласно § 1 от ЗР на
ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД, тъй като, независимо, че към датата на претърсването – 26.11.2009г.
ищецът не е бил привлечен като обвиняем по ДП №ЗМ-1033/2009г. на РУП Г.Оряховица, то
това действие по разследването е във връзка с престъпление по чл.212 ал.1 НК, за което по -
късно на Г. е повдигнато неоснователно обвинение, наказателното производство по което е
прекратено. При преценка на интензитета на претърпените неимуществени вреди съдът
съобрази, че противно на ищцовите твърдения претърсването на 26.11.2009г. в обитаваните
от него жилищни помещения е извършено не в 5,30ч. – 6ч. сутринта, а, видно от Протокол за
претърсване и изземване от 26.11.2009г., е извършено в разумно време – от 7,00ч. до 7,40ч.
Анализът на събраните по делото доказателства чрез СПсЕ и свидетелските
показания сочи, че източникът на негативните емоционални преживявания на ищеца във
връзка с неоснователно повдигнатите му обвинения, наказателното производство по което е
прекратено – притеснения, разстройване, уплаха от тежестта на обвинението, освен
претърсването на 26.11.2009г., е и повдигането на 17.03.2014г. и предявяване на 03.04.2014г.
на обвинение в извършване на две тежки умишлени престъпления. В процесният случай
наказателното производство по ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица е
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.212 ал.1 НК, едва по -
късно ищецът е бил привлечен като обвиняем за две тежки умишлени престъпления от общ
характер, едно от които по чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, той не е
10
бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което
производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител, доколкото
обвиненията са в условията на съизвършителство, и по делото не е доказано от ищеца
пълно и главно същият да е търпял неимуществени вреди /с изключение на доказаните
такива от претърсването на 26.11.2009г./, в периода след това, в който е узнал за
образуваното ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, до привличането му
като обвиняем на 17.03.2014г., в рамките на който период и спрямо ищеца не са извършвани
каквито и да било процесуално – следствени действия. В тази връзка съдът съобрази и че на
22.10.2009г. е образувано ДП №28/2009. по описа на ОСлО при ВТОП, приключило с влязло
в законна сила на 26.02.2014г. Определение №23/26.02.2014г. по НОХД №33/2014г. на
ВТОС, с което ищецът е наказан за престъпление по чл.252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. ал.1 от НК, т.е. преди привличане на Г. като обвиняем на 17.03.2014г. по ДП №ЗМ-
1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, поради което за периода след 26.11.2009г. до
26.02.2014г. дори и да се приеме, че ищецът е търпял неимуществени вреди, който извод не
може да бъде споделен, то същите не би могло да се разграничат от кое ДП са произтекли и
не е доказано да са търпени такива през този период от неоснователно повдигнатото му
обвинение по ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, наказателното
производство по което е прекратено.
На следващо място, по делото липсват доказателства за извършена на ищеца във
връзка с ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, наказателното производство
по което е прекратено, пълна полицейска /криминална/ регистрация, но дори и да се приеме,
че такава е била извършена, то не е доказано пълно и главно в пряка причинно – следствена
връзка със същата ищецът да е претърпял неимуществени вреди, за които да бъде
ангажирана отговорността на ответната Прокуратура на РБългария на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.2 ЗОДОВ. Липсват годни доказателства напускането впоследствие от сина на ищеца
на гр.В.Търново да е в пряка причинно – следствена връзка с повдигнатото срещу ищеца
неоснователно обвинение по ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица,
наказателното производство по което е прекратено, а за евентуално претърпени от членовете
на семейството на ищеца неимуществени вреди същият не е титуляр на правото на
обезщетение.
Съгласно трайно установената съдебна практика по искове по ЗОДОВ, когато се
твърди конкретно увреждане на здравето в резултат в случая от специалния деликтен състав
по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства и личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение,
съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно и главно доказване от
ищеца.
В процесният случай по делото не е проведено от страна на ищеца пълно и главно
доказване, че претендираните от него с ИМ увреждания на здравето му и получени
заболявания, посочени в ИМ и установени с КСМЕ, са в пряка причинно – следствена
връзка с неоснователно повдигнатото му обвинение по ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на
11
РУП Г.Оряховица, наказателното производство по което е прекратено, поради което за тези
твърдени вреди на ищеца не са налице предпоставките по чл.4 ал.1 ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение. Ищцовото твърдение, че доказаните в процеса негови заболявания -
1/Хипертонична болест на сърцето, Исхемична болест на сърцето; Неинсулинозависим
захарен диабет с неврологични усложнения – дистална сетивна полиневропатия;Прекаран
мозъчен инфаркт със стволова локализация /Последици от мозъчен инфаркт – с пълно
възстановяване/, Глаукома /повишено вътреочно налягане/, са в пряка причинно –
следствена връзка с проведеното срещу него ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП
Г.Оряховица, категорично се опровергава от писменото заключение на вещите лица по
КСМЕ, според което гореизброените заболявания на ищеца не са вследствие на проведеното
срещу него ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, наказателното
производство по което е прекратено. Вещите лица по КСМЕ са категорични, че стресовата
ситуация, която ищецът преживява на 26.11.2009г. и проведеното ДП №ЗМ- 1033/2009г. по
описа на РУП Г.Оряховица, не са етиологичен фактор /причинител/ на тези заболявания. ВЛ
д-р Н. от състава на КСМЕ установи безспорно в СЗ, че стресът оказва влияние, но не се
възприема като етиологичен фактор на получените и установени заболявания на ищеца, т.к.
стресът като понятие няма измерение за неговата количествена оценка. Според КСМЕ,
неинсулинозависимият захарен диабет на ищеца датира приблизително от 2010г., захарният
диабет е метаболитно, хронично заболяване, част от т.н. метаболитен синдром, а видно още
от Амб. лист №1490 от дата 14.08.2013г., захарният диабет е установен от около четири
години – т.е. от 14.08.2009г., или още преди стресогенното събитие на 26.11.2009г., и
ищецът поддържа лош метаболитен контрол. ВЛ д-р П. от състава на КСМЕ в СЗ установи,
че захарният диабет е повече автоимунно заболяване и стресът може да бъде отключващ
фактор, но не може да бъде причина. Възможно е стресът да обостри заболяването, но,
видно от разпита на ВЛ д-р П. по КСМЕ в СЗ, понастоящем неинсулинозависимият захарен
диабет на ищеца е в прекрасно състояние на фона на провеждана терапия, т.е. преживеният
стрес от неоснователно повдигнатото на ищеца обвинение по ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа
на РУП Г.Оряховица, наказателното производство по което е прекратено, не е обострил това
заболяване, респ. и другите установени такива. Макар и прекараният от ищеца мозъчен
инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии, да е на
22.04.2014г., т.е. да следва по време привличането му като обвиняем по ДП №ЗМ-
1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, то изяснената от вещите лица в писменото
заключение по КСМЕ етиология /причина/ на това заболяване и категоричността в
заключението на вещите лица, изключва извод същото и диагностицирането му, както и
това на останалите установени в посочени в КСМЕ заболявания на ищеца, да е вследствие
на проведеното ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица. Данните от приетата
по делото медицинска документация безспорно сочат за поддържан от ищеца още към
14.08.2013г. лош метаболитен контрол, наднормено телесно тегло, които са сред основните
фактори, причина за неинсулинозависим захарен диабет.
За доказаните в процеса от ищеца и описани по-горе претърпени неимуществени
вреди, изразени в неблагоприятно засягане и увреда на психичното му здраве, от
12
повдигането му на обвинение в извършване на две тежки престъпления, образуваното
наказателно производство по ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица е
прекратено, поради това, че деянията не са извършени от лицето, следващото му се на
основание чл.4 вр. чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ парично обезщетение, съгласно и
препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, се определя от съда по справедливост на
основание чл.52 от ЗЗД.
Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Обезщетението трябва да е съразмерно с
вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост, да е съобразено с обществено – икономическото състояние към
момента на деликта. За критерия „справедливост“, съгласно Постановление №4/1968г. на
Пленума на ВС, на преценка подлежат обстоятелствата – продължителност на наказателното
производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на наложената мярка
за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и цялостното неблагоприятно
въздействие на наказателното производство върху лицето, което претендира обезщетение,
вида и характера на упражнената процесуална принуда, продължителността и интензитета
на претърпените негативни изживявания.
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от
деликта по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ и доказани в процеса неимуществени вреди,
изразени в неблагоприятно засягане на психичното му здраве, негативни преживявания и
емоции, съдът отчете продължилото в разумен срок от 2г. и по – малко от 2мес.
наказателно производство от повдигането на обвинение на ищеца на 17.03.2014г. до
прекратяването му с постановление от 05.05.2016г. Отчете преживения стрес, шок, страх,
ужас, смайване, объркване /СПсЕ/ от ищеца от внезапно извършеното претърсване на
26.11.2009г., както и обстоятелството, че в периода след тази дата до привличането му като
обвиняем по ДП №ЗМ- 1033/2009г. на РУП Г.Оряховица спрямо ищеца не са извършвани
никакви процесуално – следствени действия по ДП, съответно за този период Г. не е доказал
и да е претърпял неимуществени вреди в пряка причинно – следствена връзка със
специалния деликт, които да подлежат на обезщетяване по реда на чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ.
Съдът отчете характера на воденото срещу ищеца наказателно производство по ДП №ЗМ-
1033/2009г. на РУП Г.Оряховица, обстоятелството, че срещу Г. е било повдигнато
обвинение в извършване на две тежки умишлени престъпления от общ характер, като за
деянието по чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК се предвижда наказание
ЛОС от 3г. до 15г., за престъплението по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК –
съответно ЛОС от 1г. до 8г. Съдът отчете, че спрямо ищеца е била взета най - леката мярка
за неотклонение „Подписка“, но от друга страна съобрази, че периодът й на търпене от 2г. и
почти 2 мес. – от 17.03.2014г., наложена с привличане на ищеца като обвиняем, до отмяната
й с Постановлението за прекратяване на НП от 05.05.2016г., надхвърля максимално
допустимия с разпоредбата на чл.234 ал.8 НПК в редакцията й /изм. – ДВ, бр.71/2013г./ към
13
датата на вземане на МНО срок от 1г. и 6 месеца от привличането в настоящия случай на
тежки престъпления, както и че ищецът не е доказал да е претърпял неимуществени вреди
над обичайните такива, свързани с търпенето на МНО. Съдът съобрази цялостното обсъдено
по- горе неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху ищеца, вида и
характера на упражнената спрямо него процесуална принуда, която противно на ищцовите
твърдения не се изразява в ежемесечен тормоз, а се свежда само до извършени шест
процесуално – следствени действия с участието на Г. – два пъти по повдигане и предявяване
на обвинение, два проведени разпита като обвиняем и два пъти предявяване на
разследването. Съдът взема предвид и продължителността /с оглед приетия период на
увреждане/ и интензитета на претърпените от ищеца негативни преживявания в резултат от
неоснователно повдигнатото му обвинение, наказателното производство по което е
прекратено, изразено в неблагоприятно засягане на психичното му здраве, промяна на
личността му и начина му на функциониране във всяка от сферите – контакти, дейност,
самооценка и себевъзприемане, социален статус и име в обществото, както и изпитван силен
стрес, притеснения, тежки негативни преживявания, постоянно напрежение, ищецът станал
по затворен, социално отдръпване на близки, приятели, комшии от ищеца, вкл. и доказаните
в процеса претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от извършеното на
26.11.2009г. претърсване. Съдът взема предвид и социално – икономическата обстановка в
страната към релевантната дата на деликта – 05.05.2016г., като съобрази и размера на МРЗ
за страната за 2016г. от 420лв. Съдът съобрази и факта, че ищецът е осъждан за друго тежко
престъпление към датата на осъществяване на деликта. При преценката на интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът съобрази и че по делото липсват данни
за ползвана от Г. помощ от психолог или да е била налична нужда и съответно да е
провеждана от него терапия за увредата на психичното му здраве, вследствие от
неоснователното обвинение. Съдът при преценката по чл.52 ЗЗД съобрази и че
наказателното производство, което е прекратено, срещу ищеца не се е развило докрай в
съдебна фаза /съдебното производство по внесения срещу ищеца обвинителен акт по НОХД
№588/2015г. на ГОРС е прекратено от съда в ЗЗ на основание чл.249 вр. чл.248 ал.2 т.3
НПК/.За увредата на физическото здраве на ищеца, доколкото от КСМЕ безспорно и
категорично се установи, че заболяванията на ищеца, описани в т.2 от заключителната част
на КСМЕ, и диагностицирането им, не са вследствие на проведеното ДП №ЗМ-1033/2009г.
по описа на РУП Г.Оряховица, за тези претендирани вреди от ищеца съдът не присъжда
обезщетение, доколкото не са налице предпоставките по чл.4 ал.1 ЗОДОВ – същите не са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
След съвкупна преценка на всички изброени по-горе обстоятелства, включващи се в
критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че справедливият
размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, което следва да му
бъде присъдено на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ и което ще допринесе за
преодоляване на неблагоприятните последици в правната му сфера от неоснователно
повдигнатото му обвинение, е в размер на 5 000 лв., в който предявеният осъдителен иск по
чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди като основателен и
14
доказан следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 25 000лв. над уважения до
пълния предявен размер от 30 000лв., като неоснователен и недоказан.
С оглед частичното уважаване на предявеният иск, съдът дължи произнасяне по
евентуалното възражение на ответника по чл.5 ал.2 ЗОДОВ за намаляване на
обезщетението. Съгласно чл.5 ал.2 ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява. Съдът счита, че по делото от страна на ответника
не е доказано извършването от страна на ищеца на действия, с които да е допринесъл за
увреждането и за неблагоприятните му последици, поради което възражението по чл.5 ал.2
ЗОДОВ за намаляване на присъденото обезщетение е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
С оглед частично уважаване на иска, и предвид акцесорният й характер, следва да
бъде уважена акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законна лихва върху
уважената главница, която е дължима и следва да бъде присъдена, считано от датата на
деликта – 05.05.2016г. до окончателното изплащане, доколкото и макар и да съставлява
периодично плащане по смисъла на чл.111 б.“в“ ЗЗД, за периода преди 30.11.2017г. /3
години назад от датата на предявяване на ИМ/, съгласно чл.120 ЗЗД, давността не се прилага
от съда служебно.
По разноските:
На основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената ДТ. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат или ЮК, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
С оглед частичното уважаване на предявеният иск и специалната норма на чл.10 ал.3
от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски по
делото в размер на изцяло внесената ДТ от 10лв. и за заплатено адв. възнаграждение за един
адвокат, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 166,67лв. или общо направени
съдебни разноски от 176,67лв. Ответното възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 1000лв., съобразно фактическата и
правна сложност на делото, е неоснователно, доколкото същото е уговорено под
минималния размер от 1430лв., предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ в редакцията й към
датата на сключване на договор за правна защита и съдействие /без дата/, поради което
съдът приема, че същият е с датата на пълномощното - 13.11.2020г.
Ответникът не претендира съдебни разноски по делото, не е направил такива, и съдът
не дължи произнасяне.
С оглед частичното уважаване на предявеният иск и на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВТОС, направените разноски по производството общо в размер от 850лв. /от
които 250лв. за СПсЕ и 600лв. за КСМЕ/, ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на
ИЛ.
15
Водим от горното и на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ гр.София, бул.”Витоша” №2, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. Г. с постоянен
адрес гр.В.Т, ..., с ЕГН **********, сума в размер на 5 000 лв. / пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в
извършване на престъпления по ДП №ЗМ – 1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица,
образуваното наказателно производство по което е прекратено, поради това, че деянията не
са извършени от лицето, ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на
деликта - 05.05.2016г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с
правно основание по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ за разликата от 25 000лв. над уважения до
пълния предявен размер от 30 000лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху
отхвърлената главница, считано от 05.05.2016г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ПРБ гр.София, бул.”Витоша” №2, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. Г. с постоянен
адрес гр.В.Т, ..., с ЕГН **********, сума в размер на 176,67 лв. /сто седемдесет и шест лева
и шейсет и седем стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски, от
които: 10лв. изцяло внесена ДТ и 166,67лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ПРБ гр.София, бул.”Витоша” №2, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВТОС, сума в размер на 850 лв. /осемстотин и петдесет
лева/, представляваща направени разноски в производството, ведно с 5 лв. /пет лева/, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
16