Решение по дело №273/2018 на Окръжен съд - Плевен

 

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  гр.Плевен,  22.01.2020 г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

                 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение,  в публично съдебно заседание на единадесети декември,  през две хиляди и  деветнадесета година, в състав:

                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:  ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

                                                                                                     

при секретаря Вергиния Петкова, като разгледа докладваното от съдията Кунчева  т.д. № 273  по описа за  2018 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

         Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба  от  А.С.Н., с ЕГН **********, Д.С.К., с ЕГН **********  и К.С.К., с ЕГН **********, и тримата от гр. ***, обл. Плевен, подадена чрез пълномощника им адв. Я.Д. от САК,  против  ЗАД „***“ АД, със седалище гр. София, с  която са предявени субективно съединени осъдителни искове с цена по 150 000 лв. за всеки ищец, или в общ размер на претендираната сума от  450 000 лв., с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД.

           В исковата молба се твърди, че на 02.05.2018 г., около 10.30 ч., в гр. ***, лек автомобил „***“, с рег.№ ***, управляван от Х.В.П., ЕГН **********,*** към центъра на града и при преминаването му през кръстовището с ул. „***“ не пропуснал насрещно движещата се и предприела вече маневра ляв завой каруца, теглена от животинска тяга, управляна от С.К.Н., при което е възникнало ПТП. В резултат на осъществения в страничната дясна част на каруцата удар нейният водач С.Н. получил тежки увреждания, в т.ч. гръбначно-мозъчна травма и починал на мястото на ПТП. Вината на водача на лекия автомобил е установена с постановената от Плевенски окръжен съд присъда № 53/17.10.2018 г. по н.о.х.д. № 877/2018 г., влязла в сила на 02.11.2018 г. Настъпилата внезапна смърт на С.Н., причинена от възникналия инцидент, е приета изключително болезнено от ищците, които са негови синове. Приживе между тях и техния баща е съществувала хармонична връзка, основана на взаимни обич и уважение, прекъсната в момента на инцидента. Ищците са разчитали на своя баща за помощ, съвет и подкрепа, считали са го за стожер в бащината къща, от когото са черпели опит, и неговата загуба е непреодолима и безвъзвратна за тях. След смъртта на баща им ищците се чувстват опустошени, а мъката и скръбта от неговата липса продължават да съпътстват тяхното ежедневие и създават усещане за невъзвратима загуба.  Ищците твърдят също така, че към момента на настъпилия инцидент за увреждащия лек автомобил „***“ е била налице сключена валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ЗАД „***“ АД, със застрахователна полица № BG/30/117002992441, със срок на действие 12 месеца, считано от 18.11.2017 г. до 17.11.2018 г.  В исковата молба се твърди още, че по повод пътния инцидент ищците са депозирали при ответника молба-претенция № 2165/29.08.2018 г.  за изплащане на обезщетение за претърпени щети за всеки един тях в размер по 200 000 лв. Заведени са били съответно щета № 0801-002064/2018-01 за К.С.К., щета № 0801-002064/2018-02 за Д.С.К. и щета № 0801-002064/2018-03 за А.С. Ненков, по които с три отделни писма от 26.11.2018 г. застрахователят ги уведомява, че е взел решение, с което отказва изплащане на обезщетения. 

          Ищците претендират да бъде осъден ответника да  заплати на всеки един от тях обезщетение за претърпени  неимуществени вреди вследствие смъртта на техния баща С.К.Н., в размер по 150 000 лв. за всеки  от ищците, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2018 г. - датата на отказа на застрахователя да им изплати обезщетение, до окончателното изплащане на сумите.             Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

            С определение на Плевенски окръжен съд № 340 от 10.04.2019 г. по т.д. № 274/2018 г., е постановено присъединяване на делото на основание чл. 213 от ГПК към т.д. № 273/2018 г. за съвместно разглеждане, като производството по т.д. № 274/2018 г. е прекратено.

            Производството по присъединеното т.д. № 274/2018 г. е образувано по исковата молба на   С.С.Н., с ЕГН **********,***, и И.С.К., с ЕГН ********** от с.гр., чрез пълномощника им адв. Я.Д. от САК, против ЗАД“***“ АД, ЕИК ***, гр.София,  като са предявени субективно съединени искове, с цена  150 000 лв. за всяка от ищците с посочено правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45  от ЗЗД.   В исковата молба  са изложени следните фактически твърдения:  На 02.05.2018г. в гр.*** е възникнало ПТП между лек автомобил “***“, с рег.          №***, управляван от Х.В.  П., ЕГН********** и  каруца,теглена от животинска тяга, управлявана от С.К.Н.. Ударът е настъпил в страничната дясна част на каруцата, като в резултат на ПТП е починал водачът на  каруцата С.К.Н.. Смъртта е настъпила в резултат на гръбначно-мозъчна травма с пълно прекъсване на гръбначния стълб и гръбначен мозък. Вина за настъпилото произшествие има водачът на лек автомобил  „***“,с рег.№***  - Х.В.П., установена с влязла в сила присъда на Плевенски окръжен съд № 53/17.10.2018г., постановена по н.о.х.д. № 877/2018г. по описа на същия съд. Ищцата С.С.Н. е съпруга на починалия С.Н., а втората ищца - И.С.К. е негова дъщеря. Настъпилата внезапна смърт на техния съпруг и баща е приета изключително болезнено от ищците. Ищцата С.Н. е създала дом и семейство с пострадалия С.К.Н., получавала е подкрепа през целия им семеен живот, той е баща на децата й, отнета е възможността ищцата да разчита на съпружеска опора и утеха. Лишена е от възможността да посреща заедно със съпруга си трудностите и щастливите мигове в живота, да се грижат съвместно за деца и внуци.  Ищцата И.К. е понесла неочаквана загуба на родител, довела до нестихващи болки и страдания. Приживе между баща и дъщеря е съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение, прекъсната от внезапната му смърт, вследствие на инцидента. От смъртта на своя баща ищцата е претърпяла непреодолима житейска и психическа травма. Към момента на настъпилото ПТП  лекият  автомобил “***“, с рег.№***, управляван от  виновния водач Х.В.  П., ЕГН********** , е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите  при ответното дружество по полица №BG/30/117002992441, валидна от 18.11.2017г. до 17.11.2018г.       По повод пътния инцидент застрахователят е сезиран с извънсъдебна  молба-претенция 2164/ 29.08.2018г. по реда на чл.429,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени щети , както следва: №0801-002064/2018-05г. – от И.С.К. и щета №0801-002064/2018-04 - от С.С.Н., като отправеното до застрахователя искане е за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв. за всяка една от ищците. С  надлежни писма   от 26.11.2018г. ответникът  е отказал изплащане на обезщетение по образуваните щети.  

        Ищците по тази искова молба също  претендират да бъде осъден ответника да  заплати на всяка една от тях обезщетение за претърпени  неимуществени вреди вследствие смъртта на техния съпруг и баща С.К.Н., в размер по 150 000 лв.,  ведно със законната лихва, считано от 26.11.2018 г. - датата на отказа на застрахователя да им изплати обезщетение, до окончателното изплащане на сумите, като се претендират и  направените по делото съдебно-деловодни разноски.

           Ответникът ЗАД „***“ АД оспорва исковите претенции по основание и размер, чрез своя процесуален представител адв. Д.С. от САК. Оспорва фактическите твърдения в исковите молби, касаещи изключителната вина на водача на лекия автомобил, противоправността на неговите действия, причинно следствената връзка между действията на водача на лекия автомобил и настъпилите вреди, механизма на настъпилото ПТП, преживените болки и страдания от ищците и емоционалната им близост с починалия им баща и съпруг. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, като навежда твърдения, че С.Н. е бил глух и незрящ или с много лоша зрителна способност, не е бил способен да възприема адекватно пътната обстановка,  да преценява отстоянието на обектите, скоростта им на движение и да реагира адекватно в създалата се ситуация. Същият е предприел неадекватна и неочаквана за водача на лекия автомобил маневра с каруцата, навлизайки косо в ляв завой, без да се обозначи и в нарушение на правилата за движение. При тази рязка и несвоевременна маневра водачът на лекия автомобил не е имал възможност да реагира на създадената опасност, при което възникналото ПТП се явява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Ответникът твърди още, че пострадалият С.Н. е бил качен на стол върху каруцата си и това обстоятелство е в причинна връзка с вредите от ПТП, тъй като  е паднал от по-голяма височина и това  е довело до уврежданията с летален изход. Наведени са и твърдения, че пострадалият Н.  е употребил значително количество алкохол, вследствие на което е бил неадекватен и това е непосредствената причина за възникналото ПТП. Оспорва размерите, в които се търсят обезщетения за неимуществени вреди от всеки един от ищците, като счита същите за прекомерно завишени.

             Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235, ал. 2 и съобразно приетия доклад по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

               От приложеното н.о.х.д №  877/2018 г. по описа на Плевенски окръжен съд се установява, че с присъда от 17.10.2018 г. по същото дело, влязла в законна сила на 02.11.2018 г. , Х.В.П., с ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на 02.05.2018 г., в гр. ***, обл. Плевен, на Т-образно кръстовище, образувано от ул. „***“ и ул. „***“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***“  с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно: чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, чл.20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С.К.Н., с ЕГН **********, от гр. *** – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.“б“, вр. с чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

             Не е било спорно между страните, а е и видно от представеното удостоверение за наследници с изх.  № 0101/08.05.2018 г., издадено от Кметство – гр. ***, че  С.К. ***,  с ЕГН **********,  починал на 02.05.2018 г.,  е оставил за свои наследници по закон съпруга - С.С.Н.; синове  - К.С.К., Д.С.К. и А.С.Н.; дъщеря – И.С.К..

          Установява се от приетите по делото писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на С.К.Н. – епикризи, амбулаторни листове, справки за отчетени към НЗОК медицински дейности в периода 2006 – 2018 г., че същият е страдал от хипертонична сърдечна болест IIIст., остра левокамерна сърдечна недостатъчност, исхемична дилативна кардиопатия, захарен диабет тип II, дегенерация на макулата, катаракта и др. Във всичките амбулаторни листове е отразена констатация при снетата анамнеза за намалено зрение с предхождащо го главоболие и зачервяване на двете очи.

           От приетото заключение на вещите лица по назначената съдебно-медицинска експертиза – доц.д-р П.Л. и д-р Г.Н., става ясно, че получените от пострадалия С.Н. увреждания при процесното ПТП, довели до смъртта му,  са резултат на тъпи травми с голяма интензивност, получени основно при падане на тялото му върху автомобила и след това върху пътната настилка. Основна причина за смъртта е нараняването на гръбначния стълб, изразяващо се в пълно прекъсване в областта между втори и трети гръден прешлен. Подобни увреждания се причиняват при екстремно прегъване на гръбначния стълб /сгъване или разгъване/, като според вещите лица най-вероятно това е станало при падане на тялото върху предния капак на автомобила, стъклото и неговата рамка, където има счупвания и огъвания. Механизмът на получените увреждания предполага, че тялото на пострадалия при удара между лекия автомобил и каруцата е отхвърлено във въздуха и е паднало върху автомобила, като положението на пострадалия – върху стол в каруцата, е спомагало за подобно движение на тялото, тъй като позата му е била нестабилна, разположен по-високо от мястото на контакта между двете превозни средства, което е създало инерционен момент, отхвърлил тялото в посока към лекия автомобил. В заключението е посочено, че очните заболявания на С.Н., отразени в приложените по делото медицински документи – катаракта и дегенерация на макулата, са с траен характер, водят до прогресивно намаляване на зрението и се отразяват отрицателно на способностите на окото да фиксира обекти в тяхната точна пространствена разположеност, както и да преценява разстоянията между различни обекти, но точна преценка за състоянието на зрението на пострадалия не може да се направи, доколкото липсват медицински данни за проведени изследвания и измервания на очното зрение и неговата острота. Поради същата причина – липсата на медицински данни, вещите лица са отразили в заключението, че не може да се определи състоянието на слуха на пострадалия.  

           По делото е допусната и  автотехническа експертиза. От  заключението  на вещото лице инж. В.И. по същата става ясно, че пътят в района на местопроизшесвието представлява прав и хоризонтален пътен участък, суха асфалтова настилка, предназначен за двупосочно движение, без осева линия. Произшествието е станало около 10.30 ч., като и двамата участници в ПТП са имали техническа възможност да се възприемат като местонахождение, посока и направление на управляваните от тях превозни средства на разстояние по-голямо от 100 м. Максимално допустимата скорост за движение на лекия автомобил за съответния пътен участък е била 50 км/ч, а скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на предприетото от водача спиране, е била 81,1 км/ч. От техническа гледна точка причина за настъпването на ПТП е движение на лекия автомобил „***“ с рег.№ *** със скорост по-висока от максимално разрешената за съответния пътен участък и реализиране на промяна на направлението на другото превозно средство – каруца от водача на същото от полагащата му се към насрещната пътна лента на кръстовище в непосредствена близост на насрещно движещия се автомобил. Вещото лице е пояснило в съдебно заседание, че към момента, в който водачът на каруцата е променил направлението от полагащата му се към насрещната пътна лента, той е бил в състояние да възприеме насрещно движещото се МПС, да изчака неговото преминаване и след това да промени посоката на движение на каруцата, т.е. имал е възможност да предотврати произшествието. Вместо това обаче, движението на каруцата е осъществено без спиране пред кръстовището, т.е. каруцата е била в процес на непрекъснато движение. От своя страна водачът на лекия автомобил е имал възможност да предприеме спиране и е предприел такова, но сам се е поставил в невъзможност да спре до мястото на удара, тъй като е карал с по-висока от максимално разрешената скорост.

           Водачът на лекия автомобил, причинил процесното ПТП – Х.В.П. е разпитан като свидетел по делото. Същият е заявил, че на кръстовището е видял каруцата отдалече и останал с впечатление, че водачът на каруцата също го вижда, но последният,  без да спре на кръстовището и без да подаде сигнал с ръка, че ще завива, предприел ляв завой при което каруцата изведнъж се оказала пред колата и последвал удар в предната й част. Според свидетеля пострадалият е седял на обикновен стол в каруцата и при удара е паднал отгоре на колата. Свидетелят е заявил още, че магарето е вървяло спокойно направо и изведнъж  рязко свило в лентата за насрещно движение, като пострадалият го подканял с юздите.

           По делото са събрани  гласни доказателства и чрез разпит на свидетелките Б.Н. – съпруга на ищеца А.Н., и М.Т. – съпруга на ищеца К.К.. Свидетелките са заявили, че всичките деца на С.отиват всяка година за по четири месеца на работа в Испания, а през останалото време живеят със семействата си в гр. ***. Двама  от синовете и дъщерята живеят  в къщата на свекъра и свекървата, в която за всеки от синовете има отделен етаж. Докато работели в Испания, децата на С.изпращали пари на свекъра и свекървата, за да ги подпомагат материално. Отношенията им са добри, не е имало скандали и разправии между свекъра и свекървата и между тях и синовете и дъщерята.  При вестта за смъртта на С.всички били в Испания, но веднага се върнали в гр. *** и организирали погребението. Преживяли  голям  стрес и дори понастоящем  съпругата и децата на С.се чувстват зле и не могат да преодолеят  неговата загуба.  Според тези свидетелки С.не е имал сериозни здравословни проблеми, не е страдал от сърце или от някакви заболявания. Също така, свидетелките не  били с впечатление той да има проблеми с очите, нито със слуха. Оплаквал се малко от очите, но според свидетелката Б.Н. много пъти е излизал сам с каруцата.

          Съдът намира, че доколкото тези свидетелки са заинтересовани в полза на  ищците, то показанията им не следва да бъдат  кредитирани като изцяло достоверни,  а следва да се преценят с оглед на  останалите данни по делото /чл. 172 от ГПК/.

          При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право обаче следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ.

            В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявени от ищците писмени претенции пред застрахователя – ответник, съответно молба-претенция с вх.№ 2164/29.08.2018 г. и молба-претенция с вх.№ 2165/29.08.2018 г.  Заведени са били съответно щета № 0801-002064/2018-01 за К.С.К., щета № 0801-002064/2018-02 за Д.С.К.,  щета № 0801-002064/2018-03 за А.С. Ненков, щета № 0801-002064/2018-04 за С.С.Н. и щета № 0801-002064/2018-05 за И.С.К., по които с пет  отделни писма от 26.11.2018 г. застрахователят ги уведомява, че е взел решение, с което отказва изплащане на обезщетения. 

             По делото е безспорно установено, че към момента на процесното ПТП  по отношение на лекия автомобил „***“ с рег. № *** е било налице валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица  № BG/30/117002992441, със срок на действие 12 месеца, считано от 18.11.2017 г. до 17.11.2018 г.

           В случая обстоятелствата досежно извършеното деяние и неговата противоправност, вината  като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите от него вреди са установени въз основа на влязлата в сила присъда на наказателния съд, с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. 

           Ищците са преживяла съпруга и низходящи от първа степен на починало при ПТП лице – негови синове и дъщеря, поради което притежават активна материалноправна легитимация да претендират репариране на причинените им вследствие смъртта на техния съпруг и баща вреди.

           Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в мъка, болка и тъга от загубата на съпруг и баща, представляват  пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репариране, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл. 52 от ЗЗД.

           Съдът приема,  че  в настоящия случай  при определяне на дължимото обезщетение следва да се вземат  предвид установените по делото обстоятелства, че починалият при инцидента С.Н. е бил на  66 години, живеел е със съпругата си и с три от четирите си пълнолетни деца, като в семейната къща е имало и отделни жилища за синовете му  и техните семейства.  Пострадалият е  страдал от сериозни и преимуществено нелечими заболявания, съгласно данните на приложената медицинска документация - хипертонична сърдечна болест с усложнения, ендокринно заболяване, очни болести.  Видно от приложените амбулаторни листове, през последните две години до инцидента С.Н. е посещавал почти ежемесечно личния си лекар, а през  2016 г. и 2018 г. е бил хоспитализиран. Налагало се е периодично той и съпругата му да  получават  парична помощ  от своите пълнолетни деца.  В този смисъл самият пострадал се е нуждаел от грижи, помощ и подкрепа, за които е разчитал на своите близки, а не обратното, както се твърди в исковите молби. Следва да се има предвид също така, че доколкото здравословното състояние на С.Н. се е влошавало с напредването на възрастта му, включително проблемите  със зрението му, за което са налице категорични медицински данни, то фактът, че същият постоянно е излизал с каруцата, както е заявила една от снахите му, разпитана като свидетел по делото, предпоставя извод за игнориране от страна на най-близките му роднини на поеманите от него рискове за здравето и живота му в тези случаи.

        Въз основа на събраните по делото доказателства и като взе предвид  постановките на Постановление № 4/1968 г. на ВС, съдът намира, че в случая   справедливо би било на преживялата съпруга – ищцата С.С.Н. да се присъди обезщетение в размер на 60 000 лв., а на децата на С.Н. – ищците К.С.К., Д.С.К., А.С.Н. и И.С.К., да се присъди обезщетение в размер по 40 000 лв. за всеки един от тях.

          Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. С оглед  на  проведено насрещно доказване,  съдът намира, че това възражение е основателно на наведеното основание, че поради влошеното си зрение С.Н. не е бил в състояние да прецени правилно създалата се ситуация и е предприел неочаквана и неадекватна маневра,  с което е способствал за настъпилото ПТП.  От събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на вещите лица по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява по категоричен начин, че пострадалият е бил с влошено зрение.  Независимо че по делото няма данни за проведени офталмологични изследвания, то сами по себе си двете заболявания -  дегенерация на макулата и катаракта, от които е страдал  С.Н., предпоставят сериозни зрителни проблеми, респективно ограничаване на зрителните възприятия в значителна степен. Това състояние очевидно е причина като участник в движението Н. да предприеме изненадваща за другия водач и неадекватна маневра – вместо да спре на кръстовището и да изчака преминаването на лекия автомобил в насрещната лента, към който е имал ясна видимост, то поради факта, че не го е възприел достатъчно добре зрително, а дори и слухово според показанията на свидетеля П., той е продължил движението на каруцата в ляв завой без да обозначи предприетата маневра и игнорирайки напълно другия участник в движението.   При това положение, съдът приема, че с поведението си пострадалият, освен че е нарушил императивното правило  на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП – при завой наляво  да пропусне насрещно движещото се ППС, обективно е създал предпоставки за ПТП  и  е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.  Установената пряка причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия обуславя извод за съпричиняване от страна на пострадалия,  като процентът на това съпричиняване според настоящия съдебен състав е 50 %, с който следва да се редуцират размерите на определените по-горе обезщетения, т.е. на ищцата С.С.Н.  следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 30 000 лв., а на останалите ищци – по 20 000 лв. за всеки един от тях.

              В полза на ищците  следва да се присъди и законната лихва върху главниците на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ, считано от 26.11.2018 г.  – датата на отказа от страна на застрахователя за изплащане на обезщетение,  каквито претенции са заявени.

            При този изход на спора ответникът  ЗАД „***“ АД  гр. София следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Плевенски окръжен съд сумата от 4 400 лв., явяваща се държавна такса върху цената на уважените искове.

           Процесуалният представител на всичките ищци е представил списък на разноските, с който претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Към списъка е приложен договор за правна защита и съдействие. Съдът намира претенцията за основателна, с оглед на което в полза на адв. Я.Д. от САК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер от  3730 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба   №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Ответното дружество също претендира присъждане на разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК за направени разноски по делото в общ размер на  1387,40 лв.    Полагащата му се част от същите, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, възлиза на сумата от    1184  лв.

          Въз основа на гореизложените съображения, Плевенският окръжен съд

 

                                             Р  Е   Ш   И  :

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗАД „*** “ АД  гр. София, ЕИК  ***, да заплати в полза на  С.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й С.К.Н., настъпила на 02.05.2018 г. при ПТП, причинено виновно от Х.В.П.,  с ЕГН **********, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***,  застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗАД „***“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от  26.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата  до сумата от 60 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска поради уважено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.  

            ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗАД „*** “ АД  гр. София, ЕИК  ***, да заплати в полза на  А.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща  С.К.Н., настъпила на 02.05.2018 г. при ПТП, причинено виновно от Х.В.П.,  с ЕГН **********, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***,  застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗАД „***“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от  26.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата  до сумата от 40 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска поради уважено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.  

            ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗАД „*** “ АД  гр. София, ЕИК  ***, да заплати в полза на  Д.С.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща  С.К.Н., настъпила на 02.05.2018 г. при ПТП, причинено виновно от Х.В.П.,  с ЕГН **********, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***,  застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗАД „***“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от  26.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата  до сумата от 40 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска поради уважено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.  

            ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗАД „*** “ АД  гр. София, ЕИК  ***, да заплати в полза на  К.С.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща  С.К.Н., настъпила на 02.05.2018 г. при ПТП, причинено виновно от Х.В.П.,  с ЕГН **********, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***,  застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗАД „***“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от  26.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата  до сумата от 40 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска поради уважено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.  

             ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗАД „*** “ АД  гр. София, ЕИК  ***, да заплати в полза на  И.С.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния  баща  С.К.Н., настъпила на 02.05.2018 г. при ПТП, причинено виновно от Х.В.П.,  с ЕГН **********, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***,  застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗАД „***“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от  26.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата  до сумата от 40 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска поради уважено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.  

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „*** “ АД  гр. София, ЕИК  ***,   да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  сумата от         4400 лв. /четири хиляди и четиристотин лева/, представляваща дължимата държавна такса върху цената на уважените искове.

            ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА  ЗАД „*** “ АД  гр. София, ЕИК  ***, да заплати на адвокат Я.Д.Д. от САК, с ЕГН **********,  сумата от 3730  лв. /три хиляди седемстотин и тридесет лева/ за адвокатско възнаграждение по делото.

          ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК  А.С.Н., ЕГН **********, Д.С.К., ЕГН **********, К.С.К., ЕГН **********, С.С.Н., ЕГН **********, и И.С.К., ЕГН **********,***, да заплатят на  ЗАД „***“ АД  гр. София, ЕИК  ***, сумата от 1184лв. /хиляда сто осемдесет и четири лева/, представляваща деловодни разноски съразмерно с  отхвърлената част от исковете.   

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            

 

 

                                          СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: