РЕШЕНИЕ

 

№.1800

 

град Пловдив, 11.10.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на двадесет и девети септември  през две хиляди и двадесет и първа година,  в състав:                      

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                            ЙОРДАН РУСЕВ

                                                        

при секретаря К.Р.и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1630 по описа за 2021 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

 Делото е образувано по касационна жалба на Г.Г.Д. с ЕГН **********, срещу Решение № 586 от 13.05.2021 година постановено по АНД № 5207 по описа на Районен Съд Пловдив за 2020 година, с която е потвърдено Наказателно постановление  № НП-72/2019 от 13.11.2019 г. на Началника на РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив, с което на касатора  е наложено административно наказание за нарушение на чл.64, ал.2 и ал.4 от Закона за МВР и на основание чл.257, ал.1 от Закона за МВР е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева.

  С жалбата се иска отмяна на решението и на НП.

  В съдебното заседаниe - Г.Г.Д. се представлява от адв.П., който поддържа касационната  жалба, претендира разноски за двете съдебни инстанции.

 Ответникът – РУ Полиция Хисаря  към ОД на МВР Пловдив не се представлява.

 Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

      За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атаку­ва­ното НП състав на Районен съд Пловдив приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Г.Д. на вмененото му нарушение на ЗМВР, а от друга че не са налице същест­ве­ни нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на административно – наказателното производство.  

     Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид установената му законосъобразност, като издадено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.

Подробните съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка е детайлно и точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след подробен анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, в това число и разпита на ***я.

На 07.09.2019 г. от *** Д.Т.е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Г.Д. за това, че на 07.09.2019г. около 20.50 часа в гр. Хисар, на ул.„Васил Петрович“ № 10, след като му е разпоредено многократно, устно от полицай А.  да представи документ за самоличност, както и да не напуска мястото на проверката, лицето Д. категорично отказа да изпълни дадените му полицейски разпореждания, като направи опит да напусне мястото на проверката. ***ят е квалифицирал извършеното като нарушение на разпоредбата на чл.64, ал.2 и ал.4 от Закона за МВР.

При анализ на представените пред него доказателства съдът е достигнал до извод, че по безспорен начин се установява наличието на обективния елемент на деянието, а именно на посочените дата и място Г.Д. е отказал да изпълни многократно дадените му разпореждания от полицейски служител, да представи документ за самоличност и да не напуска мястото на проверката.

Изложени са мотиви, че по делото са налице и доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна, след като Д. е знаел и осъзнавал, че са му отправени полицейски разпореждания, при това нееднократно, но въпреки това не е изпълнил същите. Съдът обосновано е посочил, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗМВР по посочените в АУАН и НП норми.

В процесното НП подробно е отразено мястото на деянието, фактът какво точно полицейско разпореждане не е изпълнил жалбоподателят, което изцяло изпълва правната норма, доколкото за законосъобразно санкциониране по чл. чл.64, ал.2 и ал.4 от Закона за МВР е необходимо и достатъчно описанието, дадено в АУАН и НП.

Неоснователни са възраженията изложени с жалбата, че разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗМВР не съдържала правило за поведение.

В наказателното постановление извършеното нарушение е квалифицирано като такова на чл.64, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, които са в неразривна връзка, а сочената ал.4 съдържа имплицитно и правилото за поведение, след като на даденото полицейско разпореждане кореспондира задължението за неговото изпълнение.  В този смисъл неотносимо е твърдението за неправилна квалификация на извършеното, доколкото Д. е наказан за неизпълнение на полицейско разпореждане, а не за това, че не представя документ за самоличност.

Съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на касатора не е оборена тази доказателствена сила на акта.

В случая, правилно първоинстанционния съд, след като е съобразил тежестта и характера на нарушението, е преценил, че следва да потвърди НП с цел да се осъществят функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

По изложените мотиви настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е приложил правилно материалния закон и при липса на касационни основания за отмяна оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,

                                                    

                                                Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 586 от 13.05.2021 година постановено по АНД № 5207 по описа на Районен Съд Пловдив за 2020 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: