№ 182
гр. Варна, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500441 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 441/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. К. Д., подадена чрез адв.
Д.Т., против решение № 546/15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2322/2024 г.
по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени: - предявеният от
К. К. Д. срещу К. Д. Д. и Д. П. А. и П. В. П. - ЕТ „Компас Транс - П. - П. П.“,
иск за прогласяване за нищожна сделката, обективирана в точка втора от
Нотариален акт № 179/06.10.2000 г., том 1, рег. № 4609, нот. д. № 149/2000 г.
на нотариус В. П. при ВРС, с която в полза на К. Д. Д. и Д. П. А. е било
учредено вещно право на ползване върху закупения имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.221.1.3 по КККР на Варна,
одобрени със Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК
Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „* *“ № *, ет.*, ап.2, представляващ
апартамент, с площ 125.83 кв.м, при граници: самостоятелни обекти с
идентификатори №№ 10135.1508.221.1.4; 10135.1508.221.1.1 и
10135.1508.221.1.5, ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м ,
при граници: изба № 7, изба № 9 и избен коридор, както и 7,5924 % ид.части
от ОЧС, ведно и със 17.8 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор №10135.
1508.221 по КККР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на
изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „* *“, №3, целият с
площ 202 кв.м, при граници ПИ №№ 10135.1508.220; 10135.1508.225;
1
10135.1508.265 и 10135.1508.219, поради противоречие със закона, основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. 73, ал. 3 СК (отм.), сега чл. 130, ал. 4 СК; - предявеният
от К. К. Д. срещу Д. П. А. иск за предаване на владението върху недвижим
имот с идентификатор 10135.1508.221.1.3 по КККР на Варна, одобрени със
Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се
в гр. Варна, бул. „* *“, № *, ет. *, представляващ апартамент № 2, с площ
125.83 кв.м, състоящ се от коридор, дневна с кухня и трапезария, две спални,
баня, тоалет, перално помещение и две тераси, при граници: СОС с
идентификатори №№ 10135.1508.221.1.4; 10135.1508.221.1.1 и
10135.1508.221.1.5, ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м,
при граници: изба № 7, изба № 9 и избен коридор, както и 7,5924 % ид.части
от ОЧС, ведно и със 17,8 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор
№10135.1508.221 по КККР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул.
„* *“, № 3, целият с площ 202 кв.м, при граници ПИ №№ 10135.1508.220;
10135.1508.225; 10135.1508.265 и 10135.1508.219, въз основа на договор за
покупко -продажба на недвижим имот от 06.10.2000 г., обективиран в
Нотариален акт № 179/06.10.2000 г., том 1, рег. №4609, нот. д. №149/2000 г. на
нотариус В. П. при ВРС, на основание чл. 108 ЗС.
Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд е неправилно –
постановено при допуснати процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон, като е молил за отмяната му и за уважаване на исковете с
присъждане на сторените по делото разноски. Навел е оплаквания, че
окръжният съд, в нарушение на процесуалния закон, постановил решението си
преди изтичане на срока за писмени бележки. По предявения иск по чл. 26, ал.
1 във връзка чл. 73, ал. 3 СК /отм./ за нищожност на договора за продажба в
частта на учреденото право на ползване, окръжният съд не изложил
съображения дали волеизявленията на страните по договора противоречат на
императивната разпоредба на чл. 73, ал. 3 СК /отм./. В тази връзка
въззивникът е изложил, че волеизявлението на бенефициерите, че ще се
ползват от учреденото в тяхно лице ограничено вещно право на ползване, като
едностранна сделка рефлектирало върху правната сфера на обещателя, тъй
като с него се извършвало разпореждане с правото на собственост придобито
от купувача по договора за продажба и водело до безвъзмездно придобиване
на вещното право на ползване от ответниците Д. П. Д. и К. Д. Д., което имало
действието на дарствен акт и било нищожно. Така дори да се приемело, че
ответниците Д. П. Д. и К. Д. Д. като бенифициери са манифестирали изрична
воля, че ще се ползват от тази уговорка чрез участието им в самото
нотариално производство, то изразената от тях воля била в противоречие със
забраната по чл. 73, ал. 3 СК /отм./ и нищожна. Въззивникът е изложил още,
че в нарушение на изискванията по чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК
първоинстанционният съд отказал да обсъди доводите му, че договорът е
нищожен в частта на учреденото безвъзмездно право на ползване на
ответниците, поради противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 40 ЗЗД,
2
представляващи преюдициални за спора по чл. 108 ЗС въпроси, свързани с
действителността на учреденото право на ползване и така съдът постановил
решението си в противоречие със задължителните указания в Тълкувателно
решение № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Неправилни
били и изводите на съда, касаещи отмяната на уговорката по чл. 22, ал. 1, изр.
2-ро ЗЗД направена от ЕТ „Компас Транс П. П. П.“ с декларация рег. №
735/04.03.2025 г., тъй като в случая не ставало въпрос за прекратяване на
вещното право на ползване, а за отмяна на уговорката, по силата на която то
възниква, а до този момент липсвало изрично изявление от ответниците Д. П.
Д.а и К. Д. Д., че искат да се ползуват от нея - т.е. могла е да бъде оттеглена.
Заявил е също несъгласие с приетото от окръжния съд, че изявлението на
ответниците по т. 3 от нотариалния акт, че приемат условията на договора
съставлява такова съгласие от тях, защото те не участвали в лично качество
като страни по договора, а действали от името на ищеца. Такава воля за
ползване от уговорката за учредено право на ползване ответниците те не
можело да изразят и конклудентно (с действията, че живели като семейство в
имота), защото законът изисквал изрично и ясно изразено изявление.
Ответницата Д. П. А., чрез назначения й от съда особен представител
адв. С., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила
същата и по съображения за неоснователността й е молила за оставянето й без
уважение.
Ответникът К. Д. Д. не е подал отговор на въззивната жалба.
Ответникът ЕТ „Компас Транс - П. - П. П.“ (с връчено съобщение по
реда на чл. 50, ал.2 ГПК) не е подал отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, лично и
чрез адв. Т., е поддържал въззивната си жалба и е претендирал присъждане на
разноски по приложен списък. В предоставения му от съда срок е депозирал
писмени бележки. Въззиваемият К. Д. К. е заявил становище за осователност
на въззивната жалба. Въззиваемата Д. П. А., чрез особения си представител
адв. С., е поддържала отговора на въззивната жалба. Въззиваемият ЕТ
„Компас Транс - П. - П. П.“ не е изпратил представител и не е взел становище.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с
оглед наведените оплаквания установи следното:
Предмет на производството пред окръжния съд при повторното
разглеждане на делото (след обезсилване с Решение № 641/31.10.2024 г. по
гр.д. № 282/2024 г. на ВКС, IV г.о., на въззивно решение № 176 от 17.10.2023 г.
по в.гр.д. № 233/2023 г. на Апелативен съд – Варна и потвърденото с него
решение № 348/21.03.2023 г. по гр.д. № 1085/2022 г. на Окръжен съд – Варна)
са предявените от К. К. Д.: - срещу К. Д. Д., Д. П. А. и П. В. П., действащ в
качеството на ЕТ „Компас Транс – П. – П. П.“ искове по чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД,
вр. 73, ал. 3 СК (отм.), сега чл. 130, ал. 4 СК, за прогласяване нищожността на
сделката, обективирана в точка втора от НА №179/06.10.2000 г., том 1, рег. №
3
4609, нот. д. № 149/2000 г. на нотариус В. П. при ВРС, с която в полза на
ответниците К. Д. Д. и Д. П. А. е било учредено вещно право на ползване
върху закупения имот - самостоятелен обект с идентификатор
10135.1508.221.1.3 по КК и КР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул.
„* *“ № *, ет.*, ап.2, представляващ апартамент с площ 125.83 кв.м, ведно с
принадлежащата му изба № 10 и идеални части от общите части на сградата и
17.8 кв.м. ид.ч. от ПИ 10135.1508.22; - срещу Д. П. А. за предаване
владението върху недвижимия имот, предмет на същия договор, на основание
чл.108 ЗС.
Ищецът е твърдял: че е собственик на имота като купувач по договора
за покупко-продажба; че при изповядване на сделката е бил малолетен и
затова е бил представляван от родителите си – сега първите двама ответници;
че в т. 2 от договора в полза на родителите му е било учредено безвъзмездно и
безсрочно право на ползване върху имота. Сочил е, че тази клауза е нищожна
поради противоречието й със закона, тъй като разпоредбата на чл. 73, ал.3 СК
(отм.), а сега чл. 130, ал. 4 СК, забранявала извършване на дарение с
имущество на ненавършилите пълнолетие деца. Евентуално се е позовал на
отмяна на уговорката от продавача с представена по делото декларация от
2025 г.
Ответникът К. Д. Д. е депозирал отговор, с който е изразил становище за
основателност на иска за нищожност.
Оветницата Д. П. А., чрез особения си представител адв. С., е оспорила
исковете като неоснователни и е молила за отхвърлянето им. Сочила е на
приемане уговорката и неотменимостта й. В евентуалност се е позовала на
придобиване на вещното право на ползване по давност.
Ответникът ЕТ „Компас Транс – П. – П. П.“ е подал отговор, с който е
заявил, че няма възражения по исковете, че същите не го касаят, тъй като
учредяването на правото на ползване било сторено по настояване на законните
представители на купувача. Заявил е, че понастоящем е отменил оспорената
уговорка с нотариално заверена декларация от 2025 г.
Установено е от доказателствата по делото, а и страните не спорят по
следните факти: С договор за покупко-продажба от 06.10.2000 г., обективиран
нотариален акт № 179, том I, дело № 149/2000 г., ищецът К. К. Д. е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот - самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1508.221.1.3 по КККР на Варна, одобрени със Заповед
№ РД-18-98/10.11.2008 г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр.
Варна, бул. „* *“ № *, ет. *, ап. 2, представляващ апартамент с площ 125,83
кв.м., ведно с изба и с идеални части от общите части на сградата и от
дворното място. Към датата на сключване на договора ищецът е бил
малолетен, поради което сделката е сключена чрез неговите родители и
законни представители - ответниците К. Д. Д. и Д. П. А.. Според уговорката на
т. 2 от договора за покупко-продажба, продавачът ЕТ „Компас Транс П. П. П.“
4
е „запазил“ пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху продавания
имот за Д. П. Д. (сега А.) и К. Д. Д., а в т. 3 е обективирано изявлението на
купувача за съгласие за сключване на договора при условията, описани в т. 1 и
т. 2 от същия. Учреденото право на ползване е декларирано от ответниците, те
са живели заедно в имота допреди развода им, като фактическата власт върху
жилището понастоящем се осъществява от ответницата А. (така данните от
удостоверенето за данъчна оценка на имота; признанията на ответниците).
По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. 73, ал. 3 СК (отм.):
Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал.3 СК (отм.), дарение, отказ от права,
даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или
поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Тази
разпоредба е възпроизведена и в чл. 130, ал.4 от СК от 2009 г. Забраната е
предвидена с цел по-интензивна защита на интересите на ненавършилите
пълнолетие лица, поради което и законът е изключил възможността те да
извършват определение сделки, които по дефиниция са неизгодни за тях или
създават висок риск за тяхното имущество. Установено е конкретно основание
за нищожност. Нарушаването на забраната предизвиква като правна
последица нищожност на тези сделки поради противоречие със закона.
В случая, с клаузата на чл. 2 от договора за продажба на имот, сключен
между ЕТ „Компас Транс П. П. П. от една страна като продавач и малолетния
К. К. Д. (сега ищец) – купувач, действащ чрез своите родители – ответниците
К. Д. Д. и Д. П. Д. (сега А.) от друга страна, продавачът ЕТ „Компас Транс П.
П. П.“ е „запазил“ пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху
продавания имот за Д. П. Д. (сега А.) и К. Д. Д.. Доколкото това „запазване“ на
правото на ползване при сключване на продажбата не е за собственика –
продавач, а е в полза на трети лица – родителите на малолетния купувач, тази
уговорка трябва да се тълкува с оглед правомощията на носителя на правото
на собственост ЕТ „Компас Транс П. П. П.“ в смисъл, че същият „учредява“
това право в полза на тези трети лица. В същата насока е даденото разрешение
в постановеното решение № 372 от 26.10.2012г. на ВКС по гр.д. № 336/2012г.,
I г. о. Уговорките в договора, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка
съгласно чл.20 ЗЗД, налагат този извод. Съгласно чл. 22 ЗЗД няма пречка да се
договаря в полза на трето лице, а и следователно да се учредява право на
полване в полза на трето лице. Налице е хипотезата на чл.22 ЗЗД – сключен
договор в полза на изрично посочени (в нотариалния акт) трети лица
(родителите на купувача), като обещател по него е продавачът, а уговарящ е
въззивникът. Разпореждането на собственика -продавач в полза на третите
лица (сега първите двама ответници) е сторено (при спазена форма за
действителност) с нотариалния акт, с който е възмездно прехвърлена и
„голата собственост“ върху имота на малолетния тогава купувач – ищец по
делото. Последният е придобил собствеността на имота, но с учреденото от
продавача в полза на родителите му вещно право на ползване върху него. В
случая не е налице учредено от малолетния такова право на ползване в полза
на неговите родители, поради което е без значение дали това е сторено от
5
продавача безвъзмездно или възмездно. Хипотезата на чл. 73, ал.3 СК (отм.)
не е налице. Затова и оплакванията във въззивната жалба в тази връзка са
неоснователни. Искът по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за нищожност на процесната
уговорка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част:
Според чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без основание. Безспорно установено е, че
ответницата А. държи жилището, което е собственост на ищеца по договора за
продажба. Правното й основание да ползва жилището на ищеца произтича от
учреденото й с договора за продажба право на ползване върху него, което е
действително.
По въпроса за отмяна на уговорката в полза на третите лица за
учредяване на правото:
Чл.22 ЗЗД гласи, че може да се договаря и в полза на трето лице и че
уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е
заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея, както и
че уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да
замени третото лице. В случая, видно от договора, страните не са уговорили
възможност за отмяна на уговорката или замяна на третите лица след заявено
от тях желание за ползване. Затова, на преценка подлежи само въпроса дали
уговорката е отменена с направеното изявление от учредителя на правото на
ползване с декларацията от 2025 г. Тъй като след приемане на уговорката от
третите лица тя става неотменима, то отмяната й от продавача следва да е
било сторено до този момент. Вярно е, както сочи въззивникът, че родителите
му са участвали в сделката в качеството им на негови законни представители.
Независимо от това, обаче следва да се вземе предвид, че те са подписали
договора с всички клаузи, включително и тази в тяхна полза, макар и без да е
било разграничено качеството им на трети лица, в чиято полза е било
учредено от продавача правото им на ползване, като това сочи на изрично
приемане на уговорката в тяхна полза още в момента на учредяването й.
Освен това, в смисъл на безсъмнено приемане на направената от продавача в
полза на родителите уговорка за учредяване на право на ползване, са
действията на Д. П. А. и К. Д. Д. по деклариране на правото им на ползване,
заживяването им в имота от момента на учредяване на правото, както и
продължило повече от десетилетия ползване на жилището от тях,
включително понастоящем само от ответницата. Че приемането на уговорката
може да бъде извършено с посочените действия е трайно поддържано в
съдебната практика, като в тази насока са разрешенията дадени в решение №
1145 от 30.12.2008г. на ВКС по гр.д. № 3279/2007г., III г.о., решение № 158 от
19.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 6479/2014г., IV г.о. и решение № 190 от
7.02.2018г. на ВКС по гр.д. № 180/2017г., IV г.о. Щом третите лица
безсъмнено са приели уговорката за учредяване на правото на ползване в
тяхна полза, тази уговорка е станала неотменима, поради което и изявлението
6
на учредителят й в декларацията му от 2025 г. не може да я отмени – т.е.
изявлението му не е породило действие. Ответницата А. притежава правото на
ползване върху жилището, а оплакванията на въззивника със съображения в
обратна посока, са неоснователни.
Неоснователни са също така и оплакванията на въззивника за
необсъждане от окръжния съд на преюдициални за спора по чл. 108 ЗС
въпроси за нищожност на учреденото право на ползване, поради
противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 40 ЗЗД заради споразумяване във
вреда на представлявания. Това е така, тъй като съдът няма задължение
служебно да изследва този порок във връзка с осъдителната част на иска по
чл. 108 ЗС -предмет на делото. Такова задължение не произтича и от
разясненията на ТР № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, защото при предявен иск за
нищожност съдът е обвързан от въведеното от ищеца основание за
нищожност, а само в хипотезите, при които предмет на исковата защита са
правоотношения, произтичащи от правна сделка, без значение дали
ответникът е въвел правоизключващо възражение за нищожност, съдът е
длъжен да приложи закона (императивните правни норми, каквито са и тези
относно нищожността) при условие, че порока произтича пряко от
съдържанието и формата на сделката или от събраните по делото
доказателства.
Приетата от настоящия състав неоснователност на иска по чл.26, ал.1
ЗЗД, както и наличието и понастоящем на валидно учредено и съществуващо
право на ползване, обуславя неоснователността и на предявения срещу
въззиваемата Д. А. ревандикационен иск в неговата осъдителна част, тъй като
осъществяваната от А. фактическа власт върху имота е на годно правно
основание, противопоставимо на собственика. Този иск също подлежи на
отхвърляне.
До идентични изводи е достигнал в решението си и окръжният съд,
поради което решението му е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответниците, но те не са
претендирали и сторили такива в нито една съдебна инстанция, поради което
не се присъждат.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 546/15.05.2025 г., постановено по гр.д. №
2322/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8