РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Благоевград, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210201766 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Б. А. М. от с.Л , обл.Б , чрез адв.Е. П., против
НП №42-0003497/21.10.2022г., издадено от Директора на РД „АА“ –гр.С , с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 2000.00 лева , връзка с нарушение по чл. 24, ал.1 от Закона за
автомобилните превози .
С жалбата са застъпва становище, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, тъй като е издадено при нарушаване на редица правила
на ЗАНН. Алтернативно се твърди, че не е извършено вмененото на
жалбоподателя нарушение, че не е законосъобразно отмерена наложената
санкция на жалбоподателя, а ако се приеме, за извършено вмененото
нарушение, то е и маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се
отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, редовно призован, не ангажира
свой представител по делото . В придружителното за преписката писмо до
съда прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
1
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН- РД“АА“-
гр.София , не ангажира представител и становище по делото.
РП-Благоевград надлежно призовани, не ангажират представител и
становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно
легитимирано за това лице , като то е направило обжалването в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН./ НП е връчено лично на жалбоподателя на 04.11.2022г., а
жалбата срещу него по делото е подадена на 14.11.2022г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен и безспорен начин, че на 16.08.2022г. , около 12.20 часа, в Б ,
по бул.“С “ и с посока на движение кв.“С “, жалбоподателят е бил водач на
лек таксиметров автомобил с марка“Ш “ с рег.№ , който автомобил е бил
обозначен като таксиметров с всички опознавателни знаци за това,
включително и табела „ТАКСИ“, като в него е бил монтиран и ЕТАФП с
марка“Елтакс“ . Същият е бил спрян за проверка от контролните орган при
санакционният орган – свидетелите Д. и Р., заемащи длъжност „ инспектор“.
В хода на тази проверка, свидетелите констатирали въз основа на представен
им от жалбоподателя служебен бон, че водачът осъществявал таксиметрова
дейност / превоз на пътници/, без да притежава валидно издадено Разрешение
за извършване на таксиметров превоз , издадено от съответната община. Като
други дати на извършван такъв таксиметров превоз от жалбоподателя в акта
били посочени : 12.08.2022г., 14.08.2022г. и 16.08.2022г. Това действие на
жалбоподателя е квалифицирано като административно нарушение по чл. 24,
ал.1 от Закона за автомобилните превози и св. Д., в присъствието на колегата
си –св. Р., е издал срещу Б. М АУАН№32663. В акта е отразено също така,
че процесната проверка е извършена след постъпил сигнал в ИА“АА“ с рег.
№50-00-155/09.08.20220г. Проверяващите са установили и , че управляваното
от жалбоподателя МПС е вписано в Удостоверение за регистрация
№12424/08.11.2016г. за превозвача „Н “ЕООД. АУАН е връчен лично на
жалбоподателя срещу подпис на датата на съставянето му. Жалбоподателят
2
посочил в акта, че няма възражения.
Въз основа на този акт, на 21.10.2022г., Директорът на РД“АА“-София, е
издал обжалваното НП№42-0003497, с което за посоченото в акта
нарушение, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000.00лв.НП е връчено лично на дееца срещу подпис на
04.11.2022г.
Изложените в акта за административно нарушение фактически
обстоятелства се потвърждават напълно при разпита на свидетелите Д. и Р..
Двамата установяват, че извършили крайпътна проверка на жалбоподателя
като таксиметров водач и в хода на проверката установили на база представен
фискален бон за извършван превоз на пътници, че жалбоподателя е
осъществил на конкретни дати таксиметрова дейност с управляваният от него
таксиметров автомобил, без да притежава разрешение за това. Изготвили на
място АУАН за констатираното нарушение и го връчили лично срещу подпис
на жалбоподателя .
По делото е прието като доказателство Разрешение №599/22 за
извършване на таксиметров превоз на пътници със срок на валидност от
01.08.2022г. до 31.12.2022г., издадено във връзка с Удостоверение за
регистрация №12424/08.11.2016г. на фирма „Н “ЕООД. В разрешението е
посочено, че то се издава на основание чл. 24а от ЗАП и е за извършване на
таксиметров превоз с лек автомобил рег. № .
Приети като доказателство са цитираният фискален бон от описаният в
АУАН таксиметров автомобил /4бр./, с който се удостоверява извършен
таксиметров превоз на пътници за дати 14.08.20220г. и 16.08.2022г. с
посоченото в акта МПС на превозвача „Н“ЕООД.
След процесната проверка, на жалбоподателя е издадена и Заповед за
налагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАП.
По делото са приложени, заповед №РД-08-30/24.02.2020г., издадена от
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
ведно с длъжностна характеристика за длъжността Директор на РД“АА“, с
които се удостоверява материалната компетентност на издателя на
обжалваното НП.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с
3
обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
вмененото му административно нарушение по чл. 24 , ал.1 от Закона за
автомобилните превози.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган и в тази насока
се представи нарочна Заповед и длъжностна характеристика за делегирани
правомощия в тази насока за процесният издател на НП. АУАН и НП са
изготвени и в сроковете по чл.34 на ЗАНН, като тези документи са и
надлежно връчени /лично8 на жалбоподателя, поради което възраженията на
защитата в обратна насока съдът приема за неоснователни.
При издаването на НП обаче съдът счита, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като е налице фактическа неяснота относно
основен реквизит на този документ по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН , а именно
място и дата на твърдяното нарушение.
Видно от съдържанието на обжалваното НП, в него като дата на
извършване на нарушението в първият му абзац е посочена една дата
/16.08.2022г./, а във втори абзац от описателната част са посочени
едновременно 3 дати /12.08.2022г., 14.08.2022г. и 16.08.2022г./ Така не става
ясно, дали вменяваното нарушение е за една дата или в рамките на три
различни дати , като ако е втората хипотеза, то издаването на НП за
нарушения и за трите отделни дати е в противоречие и с императивната
норма на чл.18 от ЗАНН.
Наред с горното, е налице неяснота и относно мястото на твърдяното
нарушение, което също е задължителен реквизит на НП по чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Видно от съдържанието на НП, в него като място на
нарушението за дата 16.08.2022г. е посочено мястото на извършената
проверка, а за останалите дати /12.08.2022г. и 14.08.2022г./, въобще не е
посочено място на извършване на твърдяното нарушение.
Изложените пороци в съдържанието на НП съществено са засегнали
възможността за организиране на защита, поради което следва да се
квалифицират като съществени процесуални нарушения, чието наличие
винаги е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
обжалваният акт . /В тази насока е и съдебната практика: Решение
№427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по описа на
4
Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г.,
постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд –
Благоевград ./
От друга страна, с ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства не се установи по несъмнен и категоричен начин , че
жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение
по чл.24, ал.1 от ЗАП.
Съгласно нормата на чл.24, ал.1 от Закона за автомобилните превози,
таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с
автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров
превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община,
на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на
изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5.
В казуса се установи, че както на дата 16.08.2022г., така и на другите
посочени в НП дати /12.08.2022г. и 14.08.2022г./, жалбоподателят е
извършвал таксиметров превоз на пътници с лек автомобил с рег.№Е9596, от
името на фирма „Н “ЕООД, която фирма към всяка от трите дати е имала
както валидно удостоверение за регистрация като таксиметров превозвач,
така и Разрешително за таксиметров превоз на пътници №599/22 , със срок
на валидност от 01.08.22г.-31.12.2022г. Следователно, осъществяваният
съгласно 4 бр. фискален бон таксиметров превоз от жалбоподателят в
настоящият случай, в качеството му на водач на процесният таксиметров
автомобил на дати 14.08.2022г. и на 16.08.22г., не бил в нарушение, а в
пълно съответствие е с нормата на чл.24, ал.1 от ЗАвтП. Като е направил
различни изводи с обжалваното НП и е ангажирал административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение, което не е
извършил от обективна страна, санкционният орган е издал и материално
незаконосъобразен акт, който и на това основание следва да се отмени.
Само за пълнота следва да се посочи, че с приложени към преписката
фискални бонове, издадени от извършван таксиметров превоз на пътници,
вменен на жалбоподателя, се доказва, че такъв превоз е осъществен на само
две от трите посочени в АУАН и в НП дати /само за 14.08.2022г. и за
16.08.2022г./ , което обуславя недоказването на твърдяното решение и
конкретно за дата 12.08.2022г. и също мотивира отмяната на НП заради
5
нарушение на материалният закон .
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и съгласно
нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът счита, че искането за присъждане на
сторените съдебни разноски от жалбоподателя в съдебното дело пред РС-
Благоевград принципно е основателно.
Видно от представеният договор за правна помощ, сключен между
жалбоподателя и адв.П. в хода на процеса, жалбоподателят е заплатил на
този негов защитник възнаграждение в размер на 500.00лв. за процесуално
представителство и защита по настоящото дело. Съдът отчете, и че адв.П. е
участвала лично и упражнила процесуално представителство по делото в
полза на жалбоподателя в рамките на едно съдебно заседание. От друга
страна, съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при започване
на настоящото административно-наказателно производство, за хипотеза като
процесната и за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
при интерес от 1000 до 5000 лв., предвижда, че минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 100 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв, или в
казуса това е сумата от 160.00лв. За процесуално представителство по
административно-наказателни дела, нормата на чл.18, ал.1 от Наредбата
предвижда минимално адвокатско възнаграждение в размер на 50.00 лв. ,
която сума може да се заплати и за участието в едно съдебно заседание на
адвоката . Отчитайки тези обстоятелства и еднократното участие на адв.П.
като процесуален представител по делото, съдът приема, че заплатеното й
възнаграждение за адвокатска защита от процесното дружество в размер на
500.00лв., с оглед на неголямата фактическа и правна сложност на делото, се
явява прекомерно такова и следва да се редуцира до минимума по
цитираната Наредба и във вр. с чл.36, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за
адвокатурата. В този смисъл направеното възражение на санкционният орган
в процеса за прекомерност на претендираните съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, материализирано в
придружително писмо по делото на тази страна, се явява основателно и
следва да се уважи.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3 , вр. с ал.2, т.1 и чл.
63д, ал.1 и 2 от ЗАНН, Районен съд –Благоевград
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№42-0003497/21.10.2022г.,
издадено от Директора на РД „АА“-гр.София, с което на Б. А. М., с адрес:
с.Л ,обл.Б , е наложено административно наказание "Глоба” в размер общо на
2000.00лв./две хиляди лева/, във връзка с нарушение по чл.24, ал.1 от Закона
за автомобилните превози.
ОСЪЖДА заинтересованата страна РД „АА“-гр.София да заплати на Б. А.
М., с ЕГН , с адрес: с.Л,обл.Бл , сумата от 160.00лв./сто и шестдесет лева/,
съдебни разноски за адвокатски хонорар на адв.П. в рамките на нахд
№1766/2022г. по описа на Районен съд –Благоевград .
Решението може да се обжалва пред Благоевградския административен
съд в 14-дневен срок , считано от обявяването му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7