Решение по дело №219/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 80
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Йордан Павлов Иванов
Дело: 20193500200219
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 80                                       12.12.2019 година                                 град Търговище

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Търговищки окръжен съд                                                    наказателно отделение

На дванадесети декември                             две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ

                                                                    ЙОРДАН ИВАНОВ

        

 

         Секретар: Ж. Христова

            Прокурор: Д. Стоянова   

            Като разгледа докладваното от съдия Й. Иванов

            ЧНД№ 219 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).

Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от съдебен орган на Република Румъния, Решение ( наказателна присъда ) № 378 постановена на 18.12.2018 год. влязла в сила на 25.02.2019 год. от по отношение на българският  гражданин  А.Г. ***. Удостоверението  е издадено за съдебни разноски присъдени в полза на държавата. Г. е бил осъден в издаващата държава за извършено престъпление – „на 21.09.2016 год. е управлявал на DN6 автомобил марка Фолксваген Голф се рег. № Т …, въпреки, че не е притежавал свидетелство за управление“. С което е извършил престъпление по Наказателния кодекс на Румъния. Наложените финансови санкции се изразяват в заплащане на съдебни разноски в размер на 400 леи.

При направената справка в НБН е установено, че пълните данни за самоличност на лицето са А.Й.Г., ЕГН **********,***.

В съдебното заседание прокурорът поддържа искането за признаване на съдебните разходи.

Засегнатото лице А.  Г.  не редовно призован не се явява. За него назначения служебен защитник адвокат Т.М. *** взема становище за основателност на искането.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции  от съдебен орган на Република Румъния, който е постановил присъда № 378/18.12.2018 год. влязла в сила на 25.02.2019 год.  Същата се отнася за извършено престъпление по НК на Румъния. Така описаното престъпление не съставлява престъпление по Наказателния кодекс на Р България, където в чл. 343в, ал.2 от НК се изисква лицето да е извършило такова деяния и да е наказвано по административен ред. Видно от разпоредбата на чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС двойната наказуемост не се изисква при престъпления според законодателството на издаващата държава – поведение което нарушава правилата за движение по пътищата. Още повече, че наложената финансова санкция е за направени разноски в съдебното производство. Това престъпление е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото престъпление лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд.  Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция и разноските по нея подлежаща на изпълнение е в общ размер на 400 леи.

Присъдата не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Присъдата, което е постановено срещу засегнатото лице А.Г., който към момента на извършване на престъплението е бил пълнолетен, носи наказателна отговорност и подлежи на наказание, които обосновават присъдата. Видно от представеното Удостоверение, присъда № 378 е постановена на 18.12.2018 год. влязла в сила на 25.02.2019 год.  като производството е било писмено. Бил е уведомен съгласно законодателството на Румъния лично, или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва присъдата, както и за сроковете за обжалване.

Официалния курс на румънската лея към българския лев към 25.02.2019 год., видно от изисканата справка по официалния фиксиран курс на БНБ е 10 румънски леи е 4.10518 лева. Или 400 леи са 164.20 лева.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе. Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА присъда № 378 постановена на 18.12.2018 год. влязла в сила на 25.02.2019 год. от съдебен орган - съда в Карансебеш, Румъния по отношение на българският гражданин А.Й.Г., ЕГН **********,***,  в ЧАСТТА И, относно съдебните разходи по делото в размер на  400 леи, равностойни на 164.20лв (сто шестдесет и четири лева и двадесет стотинки) по курс на БНБ към датата на влизане на присъдата в сила 25.02.2019 год.

ДА СЕ ИзпраТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава в Република Румъния, както и министерството на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес  пред Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от  ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                   2.