Определение по дело №1201/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1621
Дата: 2 септември 2019 г. (в сила от 25 септември 2019 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20192100501201
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1621            02.09.2019 година, гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, на втори септември през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:

 

                                      Председател: Кремена Лазарова

                                               Членове:1.Пламена Върбанова

                                                                                                                       2.мл.с.Красен Вълев

 

като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова  частно гражданско дело № 1201  по описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по възражение от „Делфин -2010“ООД, ЕИК *********, с адрес и седалище на управление: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 30, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Х.Г.К., ЕГН **********, и от последния лично за себе си, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 619/2013г. по описа на РС-Поморие. Във възражението се твърди, че подателите са узнали, че по ч.гр.д. № 619/2013г. по описа на РС-Поморие има издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист  в полза на „Райфанзенбанк“ АД два дни преди депозирането на настоящото възражение (същото е входирано на 19.07.2019г. в деловодството на РС Поморие). Сочат, че банката въз основа на изпълнителния лист е образувала изпълнително дело № 1672/2013г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова; твърдят, че не са получавали покана за доброволно изпълнение  - нито в качеството на управител на дружеството-кредитополучател, нито в лично качество – като поръчител. Излагат съображения, че не са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение, както и че не дължи претендираните суми. Твърдят още наличието на договор за цесия, за който не са уведомени. Оспорват дължимостта на сумата по заповедта. Отправено е  искане към съда за спиране на изпълнителното производство, както и да бъдат дадени указания на кредитора да предприеме действия по установяване съществуването на вземането си по съдебен ред.

Така подаденото възражение е изпратено по компетентност в ОС-Бургас  от РС-Поморие, пред който същото възражение е било депозирано. Районният съд е приел, че възражението следва да се счита като такова по смисъла на чл.423 ГПК и компетентен да извърши преценка за неговата редовност и съответно да се произнесе по него е Окръжен съд- Бургас.

При разглеждане на  възражението и на исканията в него, настоящият съдебен състав съобрази следното:

По повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от „Райфанзенбанк (България) ЕАД“, е образувано ч.гр.д.5759/2013г. по описа на БРС. Поради отвеждането на всички съдии от БРС от разглеждане на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, Бургаският окръжен съд на основание чл.23, ал.3 ГПК е определил Районен съд-Поморие да се произнесе по заявлението. По ч.гр.д. № 619/2013г. по описа на РС – Поморие е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 378/14.10.2013г., с която е разпоредено длъжниците Х.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, З Г М, ЕГН **********, с адрес: *** и „Хит -2010“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 30, ет.1, ап.3, солидарно да заплатят на „Райфанзенбанк (България) ЕАД“ сумата от 13 107 лв., представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 13.02.2008г. и анекс № 1/14.06.2011г. към него, сумата от 684,76 лв., представляваща редовна лихва за периода от 05.10.2012г. до 08.04.2013г., сумата от 1015,60 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 05.11.2012г. до 11.07.2013г., законната лихва върху главницата от 12.07.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от 842,14 лв., представляваща разноски по делото. Издаден е и изпълнителен лист в полза на Банката –заявител.

От съдържанието на висящото пред ОС-Бургас по настоящето дело възражение може да бъде изведен извод за квалификацията му като такава по чл.423 ГПК. Молителите са изложили твърдения, че едва сега са узнали за образуваното заповедно производство, за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и за образуваното изпълнително дело, че покана за доброволно изпълнение не им е била връчена. С оглед заявения петитум,респ.-  настъпване на законовите последиците от евентуално приемане на възражение по чл.423 ГПК, съдът намира, че подаденото възражение е именно такова, по 423 ГПК.

Възражението по чл.423 от ГПК е средство за защита на длъжника, когато същият е бил лишен от възможността да възрази по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение поради ненадлежното й връчване, както и че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, или че не е могъл да узнае своевременно за връчването й, или не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства. В този смисъл с предявяване на възражение по чл.423 от ГПК се цели да бъде възстановено положението, все едно е подадено възражение по чл.414 от ГПК.

В случая и при така  изложената фактическа обстановка се установява, че по отношение на молителя „Делфин -2010“ООД, ЕИК *********, с адрес и седалище на управление: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 30, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Х.Г.К., няма издадена заповед за изпълнение по цитираното частно гражданско дело по описа на РС – Поморие. При това положение настоящото производство, инициирано от „Делфин -2010“ООД чрез управителя му Х.Г.К., е недопустимо, тъй като това юридическо лице не е  адресат на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и на това основание  не е легитимирано  да подава възражение против същата заповед.Така подаденото възражението е предявено от ненадлежна страна - молителят не е лице, срещу което има издадена заповед за изпълнение. С право да възрази срещу издадената заповед за изпълнение разполага единствено длъжника, който може да упражни това си  право  или по реда на чл.414 ГПК, или по реда чл.423 ГПК/ при наличие на предпоставките за това/.В случая обаче качеството на длъжник по ч.гр.д.№ 619/2013г. по описа на РС-Поморие  молителят „Делфин -2010“ООД не притежава. При това положение се налага категоричния извод- че производството по възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 619/2013г. по описа на РС Поморие, възражението подадено от „Делфин -2010“ООД, ЕИК *********, с адрес и седалище на управление: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 30, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Х.Г.К., следва да бъде прекратено, тъй като същото е недопустимо поради липсата на правен интерес за „Делфин -2010“ООД да възразява срещу издадената заповед за изпълнение.

По отношение на другия молител,  а именно- Х.Г.К., ЕГН **********, настоящата инстанция намира следното:

При извършване на служебна проверка относно надлежното администриране на възражението БОС констатира, че същото е изпратено от БРС с прилагане на ч.гр.д.№ 619/2013г. на РС-Поморие, без обаче преписи от възражението да са изпратени  за писмен отговор на насрещната страна по заповедното производство, нито е събрана дължимата държавна такса за разглеждане на възражението.

               При това положение и за отстраняване на сочените по-горе    нередовности по администриране на възражението по чл.423 ГПК, предявена от Х.Г.К. в лично качество, производството пред настоящата инстанция следва да се прекрати и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите, указани по-горе.

                Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо възражение, подадено от „Делфин -2010“ООД, ЕИК *********, с адрес и седалище на управление: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 30, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Х.Г.К., ЕГН **********, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 619/2013г. по описа на РС Поморие и  ПРЕКРАТЯВА производството по  ч.гр.д.№ 1201/2019г. по описа на ОС-Бургас в тази му част.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 1201/2019г. по описа на  ОС-Бургас в частта по възражението на Х.Г.К.  и  ВРЪЩА   делото на РС- Поморие с указания за връчване на преписи от възражението, подадено от Х.Г.К., ЕГН **********,  за писмен отговор на насрещната страна по заповедното производство , както и  за събиране на дължимата държавна такса, след което делото да  се изпрати отново на БОС за произнасяне по възражението на Х.Г.К., ЕГН **********.

Определението в частта, в която е оставено без разглеждане възражението на „Делфин -2010“ООД, ЕИК ********* и делото е прекратено поради липса на процесуална легитимация на молителя, може да се обжалва пред Апелативен съд-Бургас в едноседмичен срок от връчването му  на страната , а в останалата част е окончателно.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1/

  

                                                                     2/мл.с.