№ 51216
гр. София, 25.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20231110120182 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Ютекредит България“ЕООД,ЕИК : ********* за
издаване на заповед за изпълнение срещу Б. Р. Г.,ЕГН : **********,за вземания
,включително и за 210лв. ,представляваща такса за разглеждане ,дължима от 22.11.2021год.
и 204,26лв.,представляваща административна такса,начислена за уведомления за
просрочени задължения,изпратени СМС ,съгласно чл.5.5 от ОУ .
Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за главница,
договорна/възнаградителна лихва, обезщетение за забава,както и за разноските.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 210 лв.,представляваща такса за разглеждане
,съгласно договора ,дължима считано от 22.11.2021год.,както и за сумата от
204,26лв.,административна такса ,съгласно ОУ ,съдът намира ,че съответните клаузи в
договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни
услуги , свързани с усвояване на кредита,каквато е дейността на небанковата институция
по разглеждане на документите и оценяване на платежоспособността ,която е вътрешно
присъща на дейността й, свързана е с кредитния риск, съществува обоснована вероятност,
че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на
чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна
практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното
производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът
приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях,
поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на
основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва
да се издава.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В случая е уговорено в чл.6,1 от договора , кредитополучателя да заплати
еднократна такса за разглеждане в размер на 252лв. ,която се дължи в деня на подписване на
1
договора ,която се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с
дължимите месечни вноски ,съгласно погасителния план.
При тази уговорка ,срещу заплащането на посочената сума потребителят не
получава конкретна услуга, поради което може да се приеме ,че няма основание, от което да
произтича задължението му да плати такъв разход,поради което същата е и нищожна.
По конкретно уговорката за разход за просрочени задължения ,каквато е
претендираната административна такса за уведомления за просрочени
задължения,противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, което обосновава извод за нейната нищожност. Следва да се посочи, че
извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с усвояването и управлението на
кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал.
1 ЗПК.
Поради това претендирането му от потребителя противоречи и на забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия за управление на кредита.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в посочената част ,а така също и
в частта за разноските,съобразно отхвърлените вземания.
Заявителят е заплатил д.т. от 37,66лв. като не се дължи сумата от 8,28 лв. д.т. за
отхвърлената част от заявените вземания.На заявителя следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение от 100лв. от съда,съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от
ЗПП,вр. чл.26 от НЗПП.Съобразно отхвърлената част от вземанията не се дължат разноски
за юрисконсултско възнаграждение от 22лв. или общо разноски в размер на 30,28лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Ютекредит България“ЕООД,ЕИК : ********* за
издаване на заповед за изпълнение срещу Б. Р. Г.,ЕГН : ********** в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумата от 210лв. ,представляваща такса за разглеждане ,дължима от 22.11.2021год.
и сумата от 204,26лв.,представляваща административна такса,начислена за уведомления за
просрочени задължения,изпратени СМС ,съгласно чл.5.5 от ОУ ,както и за разноски в
размер на 30,28 лв.,съобразно отхвърлената част от вземането,от които 8,28лв. – д.т. и 22
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2