№ 14883
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20221110160093 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от Д. Г. Г. срещу Х. О. Б. осъдителен иск
с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания, душевни и емоционални болки и страдания, вследствие на това, че
на 12.06.2019 г. за времето от 14:30 часа до 15:00 часа в гр. С., на ул. „Б. К.“,
ответникът е причинил лека телесна повреда на ищцата – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва от
12.06.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че с присъда от 13.09.2022 г., постановена по
ВНОХД № 69/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6 състав,
ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление от частен
характер с правна квалификация чл. 130, ал. 1 НК, от което ищцата
пострадала. Сочи се, че на основание чл.78а НК ответникът е бил освободен
от наказателна отговорност, като му било наложено административно
наказание глоба. Твърди се, че в посочената присъда, съдът, е приел за
установено, че на 12.06.2019 г., за времето от 14:30 часа до 15:00 часа в гр. С.,
на ул. „Б. К.“, ответникът е причинил лека телесна повреда – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като е бутнал ищцата в ограда,
след което я бутнал по лице на тротоара, нанесъл й три удара с крак в областта
1
на корема докато седяла на седалката на колата, нанесъл още два удара с крак
в областта на корема и накрая скочил два пъти върху тялото й. Твърди, че в
хода на наказателното производство не е предявила граждански иск. Сочи, че в
резултат на нанесените удари, са й причинени подкожен хематом, в областта
на дясното слепоочие, охлузвания в областта на челото в дясно, в областта на
горната устна в дясно, в областта на дясното коляно и дясна подбедрица, по
дланта на лявата ръка, кръвонасядания в областта на челото в дясно и дясното
слепоочие, по клепачите на дясното око, в областта на дясната буза на лицето,
по горна устна в дясно, по предната повърхност на гръдния кош срединно и в
ляво, по гърба двустранно, по дясно рамо и дясна мишница, по лява мишница,
по дясно коляно, дясна подбедрица и по лява подбедрица. Ищцата твърди, че
след случката е била отведена в „МБАЛ С.“ ЕООД, където след извършен
преглед й обяснили, че следва да бъде хоспитализирана. Настанили я в
болница, където прекарала пет дни от 12.06.2019 г. до 17.06.2019 г. В
медицинското заведение й поставяли системи и давали обезболяващи, т.к.
изпитвала интензивни болки в областта на гърдите и дишала затруднено,
което продължило три месеца. При изписването от болницата имала сини
сенки под очите и синини и белези по цялото лице и ръце. Най-дълбока била
раната над горната устна, имала белег в дясната част на челото, синина на
скулата и отток, движението й било затруднено. Имала множество
натъртвания, от които усещала болка в продължение на повече от месец. С
оглед изложеното се налагало постоянно да пие обезболяващи. Освен
физическите болки, ищцата изпитала и душевни такива. Твърди, че в деня на
събитието е починала баба й, но с оглед случилото се, не успяла да присъства
на погребението. След изписването от болницата, била настанена в Кризисен
център „С. П.“ на фондация „А. А.“ към Столична община, поради риск за
живота и здравето. През първите дни на престоя, ищцата не желаела да
разговаря с никого, премисляла случилото се, чудела се с какво е провокирала
ответника, изпитвала страх и ужас, че той ще я намери и причини същото.
Притеснявала се за близките си. Не излизала сама, непрекъснато имала
усещането, че някой я преследва, страхувала се да не срещне ответника.
Загубила съня си, а в малкото време през което успявала да заспи сънувала
кошмари. Била апатична, нямала желание за нищо, чувствала се унизена.
Събитието се случило по сред бял ден, на оживено място, където имало
инсталирани устройства за видеонаблюдение, записите от които изтекли в
2
интернет и станали публично достояние. Поради събитието станала
недоверчива и притеснителна в контактите си с лица от мъжки пол. Изпитвала
страх и по време на съдебните заседания в хода на наказателното
производство. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
Претенцията се оспорва и по размер. Ответникът релевира възражение за
изтекла погасителна давност. В отговора се навеждат твърдения, че ищцата
страда от маниакална привързаност към ответника, както и че същата се
опитва да се домогне до ответника, включително и до днес. Описаното се
сочи, че е в разрез с твърденията на ищцата, за изпитване на страх от среща с
ответника. Аргументира, че не може да се направи категоричен извод, че
представените медицински документи са относими към описаните в исковата
молба факти и обстоятелства. Не оспорва, че му е наложено наказание глоба
на основание чл. 78а НК и аргументира, че е освободен от наказателна
отговорност. Подробно излага, че ищцата от 2019 г. с поведението си го е
предизвиквала, причаквала го на работното му място, постоянно търсила
контакт с него. Сочи също и че от 2020 г. с ищцата работили в РС С., и се
засичали постоянно в зала, по коридорите, като ответникът не бил забелязал
ищцата да се страхува от него, а напротив – търсила визуален контакт. В
обобщение излага, че не са налице всички елементи от фактически състав на
деликта. Евентуално моли обезщетението да се присъди в минимален размер.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и съобрази правните рапоредби, намира следното от
фактическа и правна страна:
За основателността на иска чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: 1/ деяние; 2/ вредата, а именно, че е претърпял твърдените
неимуществени вреди в претендирания размер; 3/ противоправността на
деянието и 4/ причинната връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
3
презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По делото е представена присъда № 16 от 13.09.2021 г. по ВНОХД № 69
по описа за 2021 г. на САС, НО, 6-ти състав, с която съдът е признал за
виновен ответника в това, че на 12.06.2019 г., за времето от 14:30 часа до 15:00
часа в гр. С., на ул. „Б. К.“, е причинил лека телесна повреда – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като е бутнал ищцата в ограда,
след което я бутнал по лице на тротоара, нанесъл й три удара с крак в областта
на корема, докато седяла на седалката на колата, нанесъл още два удара с крак
в областта на корема и накрая скочил два пъти върху тялото й. Съгласно
чл.300 ГПК и чл.413 НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Наказателният съд е
установил по несъмнен начин както автора на уврежданията, характера и вида
на самите увреждания.
С оглед посочената разпоредба, съдът приема, че деликтът в настоящото
производство е установен с обективните си характеристики, включително и от
гледна точка на вида и естеството на увреждането като установена е и вината
на ответника.
В настоящото производство предмет на доказване са настъпилите от
деликта неимуществени вреди – преживените от ищеца болки и страдания,
техния интензитет и продължителност.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Х. Б. и И. К..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. От показанията на свидетеля Бакрачева се
установява, че същата е разбрала от нейна приятелка, която живее до съда в С.
за инцидента и се е свързала с личния си лекар, за да се осведоми за
състоянието на ищцата. Разбрала, че ищцата е настанена в хирургията и не е
можела да я види на същия ден, защото от полицията са я охранявали.
Посетила я на следващия ден и видяла, че е цялатаа насинена, охлузена, с
разбита уста, на обезболяващи, притеснена и разтревожена. Споделя, че всеки
ден е посещавала ищцата в болницата. Дава показания, че с излизането си от
4
болницата ищцата се е страхувала от ответника и е била настанена в кризисен
център. Чувствала се много унизена и не искала да се среща с никого. Трудно
се е справяла със служебните си задължения като управител на хотел, защото
се изисквало да ходи всеки ден и да се среща с хора. Била постоянно
замислена, трудно си вършела работата и свидетелката споделя, че тя лично й
помагала. Не искала да говори за случилото се, затворила се в себе си и трудно
се доверявала. Изпитвала тревожност, притеснение и несигурност в
решенията си. Свидетелката споделя, че ищцата е започнала да ходи на работа
малко време след побоя, като се връщала в кризисния център, където е била
настанена. Отказвала да излиза с приятели на обществени места година след
инцидента.
От показанията на свидетелката К. се установява, че същата разбрала за
случилото се от интернет и посетила ищцата в болницата. Носела й е неща от
първа необходимост. Споделя, че ищцата била пребита, имала охлузвания,
била с разцепена уста, синини по ръцете, гърдите, краката. Оплаквала се, че не
може да диша и я болят гърдите. Чувствала се унижена, обидена и уплашена.
След изписването от болницата отишла в център „А.“, където работила с
психолог. Била стресирана и уплашена дълго време след това. Излизала само
по работа и с кола. Избягвала да ходи пеша. Чувствала се притеснена и не е
имала връзка с мъж след инцидента.
От приетите по делото писмени доказателства – епикриза, лист за
преглед, образна диагностика и медицинско удостоверение се установява, че
ищцата след инцидента е прита за 5 дни в болница в гр. С. – от 12.06.2019 г. до
17.07.2019 г.
Видно от удостоверение от кризисен център ищцата след изписването от
болницата на 17.06.2019 г. до 06.08.2019 г. е била настанена в кризисен център,
където е провела 8 консултации с психолог.
От приетия като писмено доказателство болничен лист се установява, че
ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност за 36 календарни дни
от изписването й от болницата.
Видно от лист за преглед от 22.06.2019 г. ищцата е продължила да
изпитва болка в дясната гръдна и коремна област.
От представения по делото препис-извлечение акт за смърт се
установява, че Н. В. М. е починала на 13.06.2019 г. Не бяха представени
5
доказателства по делото за роднинска връзка между починалото лице и
ищцата и обстоятелството се оспорва от ответника, поради което съдът не
може да го приеме за доказано.
При така приетите за установени обстоятелства, съдът счита, че
предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по своето основание –
изяснени са претърпените от ищцата болки и страдания. Тези неблагоприятни
за нея обстоятелства представляват закономерна и естествена последица (в
причинно-следствена връзка) от противоправното поведение на ответника.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Установява се ищецът да е претърпял страх,
тревожност, както и че към настоящ момент с оглед инцидента е останало
чувство на обида и тревожност, а също така и че преди инцидента ищцата не е
имала сърдечни заболявания, но след него се наблюдават сърдечни
нарушения, включително и към днешна дата.
Изхождайки от понятието „неимуществени вреди“, в което според
практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият
за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Отрицателните
изживявания на ищеца в случая са установени въз основа на приетите по
делото свидетелските показания и писмени доказателства. Всички установени
в настоящия процес неимуществени вреди са причинени на ищеца като
следствие от процесното противоправно поведение, доколкото няма
доказателства по делото други обстоятелства извън процесните да са оказали
6
негативно въздействие на получената от ищеца травма. Процесният инцидент
е причинил на ищеца неимуществени вреди, дал е сериозно отражение върху
психичното здраве, довел е до физическа болка и дискомфорт, обида,
унижение, страх, притеснение, тревожност, които последици са налице дори и
към настоящ момент. Ищцата е понесла тежко нанесените от ответника леки
телесни увреждания, които макар и леки са многобройни и в различни области
на тялото, в това число главата и гръдния кош. Трайни са й причинените от
ответника на ищцата емоционални травми – социална изолация и негативни
последици относно служебните й задължения. Съдът при определяне на
обезщетението взема предвид и претърпяното чувство на унижение и обида
от ищцата от публичността на инцидента, състоял се на обществено място.
Съдът взема предвид обстоятелството, че причиненото на ищцата физическо и
психическо страдание е от ответника към дата, на която той е заемал бил
прокурор, който по силата на служебните си задължения е осъществявал
надзор за законност. Съдът намира за необходимо да отбележи, че
обстоятелството дали връзката между страните е била извънбрачна за
ответника не смекчава по никакъв начин степента и интензитета на болките и
страданията, вкл. и причиненото психично страдание по повод осъществените
увреждания - в който смисъл са наведените възражения от страна на
ответника. Подобно стериотипизиране и омаловажаване на страданието би
било в грубо противоречие с правата на жертвата на насилие – на личен живот
(чл. 8 ЕКПЧ) и на защита от унизително и нечовешко третиране (чл. 3 ЕКПЧ).
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира за справедливо
обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни
от ищцата (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят
с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да
не води до неоснователно обогатяване - в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост), в размер на 15 000 лв. Настоящият състав счита,
че така определеният размер е справедлив и напълно отговаря на
действително причинените болки и страдания, на техния вид и степен на
засягане. Като съобрази горното, съдът намира че предявеният иск е
основателен и доказан до горепосочения размер, за която сума следва да бъде
уважен, а за разликата до предявения размер следва да бъде отхвърлен. При
определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото
осъждане на ответника да заплати това обезщетение има основно репариращо
7
действие - предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди,
както и обстоятелствата, че от настъпването на увреждането до завеждането
на исковата молба е изминал продължителен период от време, също и факта,
че психичните и здравословни последици, които е предизвикал процесният
инцидент са налични и към настоящ момент.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност, доколкото процесния инцидент е настъпил на 12.06.2019
г., исковата молба е депозирана на 03.10.2022 г., към която дата не е изтекла
общата петгодишна погасителна давност, приложима в случая.
Относно претендията за лихва за забава от датата на деликта съдът
намира за основателно направеното своевременно възражение в отговора на
исковата молба за настъпила погасителна давност за периода преди 03.10.2019
г., доколкото исковата молба е депозирана на 03.10.2022 г. и периодичните
вземания за лихва се погасяват с изтичането на кратка тригодишна
погасителна давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На ищеца следа да се присъдят направените разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 2049 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност с оглед цената на иска, множеството събрани доказателства по
делото и фактическата и правна сложност на същото.
На ответника ищцата дължи разноски в размер на 1000 лв., съобразно
отхвърлената част от иска, представения списък и доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД Х. О. Б., ЕГН **********
да заплати на Д. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания, душевни и емоционални болки и страдания,
вследствие на това, че на 12.06.2019 г. за времето от 14:30 часа до 15:00 часа в
8
гр. С., на ул. „Б. К.“, ответникът е причинил лека телесна повреда на ищцата –
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната
лихва от 03.10.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Г., ЕГН ********** срещу Х. О. Б., ЕГН
********** иск за сумата над 15 000 лв. до пълния предявен размер,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, душевни и емоционални
болки и страдания, вследствие на това, че на 12.06.2019 г. за времето от 14:30
часа до 15:00 часа в гр. С., на ул. „Б. К.“, ответникът е причинил лека телесна
повреда на ищцата – временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до окончателно изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. О. Б., ЕГН ********** да
заплати на Д. Г. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 2049 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Г. Г., ЕГН ********** да
заплати на Х. О. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9